Р Е Ш Е Н И Е №
426
гр.Стара
Загора, 11.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на седемнадесети декември
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Зорница Делчева
и
в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 349 по описа за 2018 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.215 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от Ж.И.Ж. *** чрез адвокат П.Ж. против
Заповед № 10-00-921/ 14.06.2018г за премахване на незаконен строеж, издадена от
Кмета на Община Стара Загора за премахване на незаконен строеж „Стопанска
постройка” в УПИ ХVIII-223 от кв.34 по плана на с.Д.
общ.Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания, че заповедта е постановена
в нарушение на чл.146, ал.1, т.3 и т4 от АПК - при противоречие с материалния
закон и неспазване на административнопроизводствените правила.
Оспорват се като неправилни изводите на административния орган относно
обстоятелството, че процесната сграда е
нетърпим строеж по смисъла на пар. 16 от
ПР от ЗУТ. Жалбоподателят сочи, че не е уведомен за започналото административно
производство, както и че не е изследван въпросът за годината на построяване на
сградата. Според него сградата е строена
през 1987 г., а не както е посочено в заповедта. На следващо място сочи, че при
издаване на процесната заповед са допуснати нарушения на процесуалните правила
във връзка с образуване на административното производство - извършване на
проверка, приключила с констативен акт от 2.05.2018 г., въз основа на който е
издадена заповедта, в която липсват мотиви по подаденото от него възражение. Твърди,
че липсват правни основания за премахване на сградата без да е изследвана
търпимостта на строежа, както и че липсва адресат на акта, тъй като имената на Ж.Ж.
са посочени без други индивидуализиращи белези. Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед и присъждане на разноските по делото.
Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ж. оспорва жалбата като неоснователна.
Счита, че е спазена формата за издаване на оспорения административен акт и са
доказани материалноправните предпоставки за премахване на процесната постройка
като незаконна. Поддържа, че сградата с оглед изграждането й преди 10 години е
нетърпим строеж. Моли заповедта за премахването й да бъде потвърдена и да се
присъдят разноски по представен списък.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбподателят Ж.И.Ж. е придобил на 14.06.2001г собствеността
върху УПИ ХVIII-223
от кв.34 по плана на с.Д. общ.Стара Загора с площ от 495кв.м., видно от нотариален
акт № 109, д. 97/2001 г /л.61-62 от делото/.
С констативен
акт № 16 от 28.05.2018 г /л.23-27/, съставен от длъжностни лица при Община Стара Загора инж.р.
а. - старши експерт отдел „Контрол по строителството” и Н. М. - старши
специалист-инвеститор звено „Инвеститорски контрол”, е установено, че УПИ ХVIII-223 от кв.34 по плана на с.Д. е
извършено строителство на стопанска постройка, която се използва за отглеждане
на селскостопански животни. Сградата е паянтова,
на един етаж. Основите са стоманобетонови, с
дървена конструкция, ограждащите стени са от ламарина, дъски и шперплат,
дървена покривна конструкция-греди и столици, с покритие от ламарина, дограмата
е дървена, остъклена. Сградата е с размери в план 2.70м/22.00м и средна височина
около 2.30м в това число бетонова гаражна клетка с размери 3.00м/5.00м.
Отразено е, че строежът от шеста категория е изпълнен с възложител Ж.И.Ж. без строителни
книжа и без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт е съобщен чрез залепване на строежа
на 29.05.2018г поради отказ на Ж., видно от представената с преписката служебна
бележка и снимки /л.20-22/.
Срещу него е постъпило Възражение вх.№ 10-04-1848
07.06.2018г от Ж.И.Ж., в което се изразява становище, че актът не отразява
реално обективната действителност, издаден е при груби нарушения на материалния
закон и административнопроизводствените правила, поради което не може да бъде
годно основание за начало на административното производство. Подателят твърди,
че постройката е изградена преди 1980г, търпима е и не е с неподходящо
разположение или местонахождение.
Въз основа на протокола е издадена Заповед № 10-00-921/ 14.06.2018г
от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във
връзка с чл.225а, ал.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж от
шеста категория „Стопанска постройка” с приблизителни размери 12.70м/22.00м и
средна височина 2.30м в т.ч. бетонова гаражна клетка с размери 3.00м/5.00м,
общо застроена площ 279.40 кв.м., изпълнен от Ж.И.Ж. без одобрени строителни
книжа и без издадено разрешение за строеж в УПИ ХVIII-223, от кв.34 по плана на с.Д. общ.Стара Загора. Изложени
са мотиви, че приблизителната година на построяване на сградата е 2010г,
съгласно представени подписки от живущи в с.Д.. С оглед приетия период на
изграждане е извършена проверка за съответствие с действащия ПУП-ПР от 1991г,
частично изменен през 2001г и с действащия ПУП-ПЗ от 1991г. Констатирано е , че
постройката не е предвидена в действащия ПЗ, и не отговаря на предвижданията за
допълващо застрояване – налице е противоречие с разпоредбите на чл.41, ал.1 и
ал.2 от ЗУТ. Постъпилото възражение е преценено за неоснователно.
Заповедта е съобщена чрез залепване на строежа и в
сградата на Община Стара Загора на 20.06.2018г
поради отказ на Ж.Ж. да я получи, видно
от представената с преписката служебна бележка /л.14/.
По делото са представени с административната преписка и приети
като доказателства Писмо рег. индекс 10-03-329/02.05.2018 г.; План-извадка от
ПР с. Д. от 1991 г.; Скица на ПУП-ПР с. Д. от 1991 г.; Окомерна скица;
План-извадка от ПР с. Д. от 1933 г.; Заповед № 719/11.06.2001 г.; Проект за
ЧИПР с.Д.; Обяснителна записка; скица № 1865/10.05.2001 г.; Извадка от поименен
стопански справочен регистър.
В
показанията си разпитаните свидетели Г.Г. и Я. П. еднозначно сочат, че
жалбоподателят Ж. е придобил имота в с.Д. през 2000г и в него е имало постройка
от ламарини и метална конструкция с винкели за отглеждане на животни. Към
момента тази постройка съществува, но е преправена. От показанията на свидетеля
Г. се установява, е изградена през 1984-1985г и е различна от другата постройка
в имота – гараж, разположен на ъгъл. Непосредственият съсед Т.Т. свидетелства,
че в имота на Ж. предишният собственик е отглеждал животни в малка постройка с
размери 4м/4м. След придобиването му
през 2001г Ж. започнал да изгражда обори по границата – нови паянтови
постройки. Свидетелят се съгласил временно Ж. да отглежда телета в новия
железен гараж, но после започнало разширяване и направил обор. Според
свидетелката М.М., живееща постоянно в с.Д. от 32години, в имота на Ж. са
изградени 2-3 гаража през 2006-2007г. В един железен такъв се отглеждат
животни.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза,
заключението на която е прието без оспорване от страните. От него и от
допълнителните обяснения на вещото лице в съдебно заседание се установява, че разпореденият
за премахване строеж представлява стопанска сграда с размери 13.60м/22.00м,
средна височина 2.30м и площ 299.20кв.м. като в застроената площ се
включва гаражна клетка с размери 3м/5м. Изпълнена
е от метални тръби за колони, метални ферми и дървени ребра, покрита с
ламарина, оградните стени са изпълнени от ламарина, подът е от циментова
настилка, в която трайно са прикрепени колоните/тръби/. Към момента на огледа малка
част се ползва за склад, останалата е празна. Местоположението на постройката в
УПИ ХVIII-223, от кв.34 по плана на с.Д. общ.Стара Загора
съответства на посоченото в констативен акт № 16/ 28.05.2018г и оспорената
Заповед № 10-00-921/ 14.06.2018г. Разположена е на южната улична регулационна
линия и западната вътрешна регулационна граница на УПИ ХVIII-223, от кв.34 по плана на с.Д.. По регулационния план
на селото от 1933г няма отбелязано застрояване. Сградата не съответства на
действащия към момента ПУП-ПЗ от 1991г., който предвижда за УПИ IX-223 основна застрояване в източната част и допълващо
застрояване в западната част на отстояние 3 м от северната граница и 3м от
западната граница. С частичното
изменение на плана от 2001г от УПИ IX-223 с
площ 990 кв.м. се обособяват УПИ IX-223 с площ
495 кв.м., в който остава предвиденото основно застрояване и УПИ ХVIII-223 с площ 495 кв.м., в който попада предвиденото допълващо
застрояване в северозападната част, разположено на отстояние 3.00м от северната
и западната граница. Липсва ПУП за застрояване на вътрешната регулационна
граница между УПИ УПИ ХVIII-223 и УПИ
Х-221 от кв.34 по лана на с.Д..
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата против процесната заповед е допустима, като
подадена в законоустановения 14-дневен срок от датата на съобщаването й по реда
на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ от лице с правен интерес, за което административният
акт е неблагоприятен.
Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Заповедта, предмет на съдебен контрол, е постановена
от материално и териториално компетентен орган по чл.225а от ЗУТ - Кмета на
Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях. Издадена
е в предписаната от закона писмена форма като са изложени мотиви от фактическо
и правно естество. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на стопанска сграда
без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата
на чл.148, ал.1от ЗУТ и на чл.225, ал.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които
кореспондират помежду си. Действително е
отбелязана цялата разпоредба на чл.225, ал.2 от ЗУТ, която в т.1-6 регламентира
кога един строеж е незаконен. Доколкото в случая се касае за сграда без
строителни книжа и разрешение за строеж /изрично словесно отразено/ и това
попада в т.2 от чл.225, ал.2 ЗУТ, непосочването на конкретната законова
разпоредба не опорочава процесната заповед доколкото не е от категорията,
влияещи върху съдържанието на административния акт или водещи до други
фактически и правни изводи на административния орган. В заповедта се съдържа
описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо
еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му. Чрез
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява действителната площ на разпоредения за премахване строеж, поради
което само неточно посочване на параметрите му в оспорения административен акт
не е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта. В заповедта е обсъдена
и нетърпимостта на строежа като предпоставка за
премахването му. С три имена и единен граждански номер е посочен
извършителят на незаконното строителство – жалбоподателят Ж.И.Ж., който е и
адресат на заповедта.
При издаване на оспорения административен акт не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е оплакването, че не
са спазени изискванията на чл.26 и чл.35 от АПК. Съгласно разпоредбата на
чл.22, т.1 от АПК, производството по раздел I „Индивидуални административни актове“ не се прилага за
административни актове, за които е предвидено специално производство с оглед
естеството им. Редът за премахването на незаконни строежи е регламентиран
изрично в чл.225 и в чл.225а от ЗУТ в зависимост от категорията на строежа.
Този ред не предвижда уведомяване за започване на производството, нито за
извършване на оглед, а само съобщаване на съставения констативен акт от
служителите за контрол по строителството в общинската администрация. Със
съобщаване на констативния акт и възможността да се подаде възражение срещу
него се гарантира участието на заинтересованите лица в производството, респективно
се обезпечава изясняване на релевантните факти и обстоятелства чрез
представянето и събирането на посочени от тях доказателства. В случая специалната
процедура по ЗУТ е спазена. Констативният
акт № 16/ 28.05.2018г, на който се основава Заповед № 10-00-921/ 14.06.2018г на
Кмета на Община Стара Загора, е съставен от лица, разполагащи с необходимата материална компетентност,
установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. Актът не е връчен на жалбоподателя, така
както изисква чл.225а, ал.2 от ЗУТ, единствено поради неговия отказ, при което
е извършено връчване в хипотезата на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ като самото действие
по уведомяване чрез залепване на съобщение на недвижимия имот, за който се
отнася, и поставяне на обявление на таблото в общината е извършено по
правилата, определени със закона - с удостоверяване на действията с подписите
на две длъжностни лица /видно от констативния протокол и служебна бележка от
29.05.2018г/. Жалбоподателят очевидно се е запознал с констативния акт и е
подал мотивирано възражение срещу него, с което е взел реално участие в
развилото се административно производство. Макар да е прието за просрочено,
възражението е разгледано от ответника и прието за неоснователно.
Без правно значение за законосъобразността на
оспорената заповед е инициативата за започване на производството по премахване
на незаконен строеж и правния интерес на подалия сигнал, тъй като в
производство с такъв характер административният орган не е обвързан от
наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство е длъжен да действа
служебно.
Заповед № Заповед № 10-00-921/
14.06.2018г на Кмета на Община Стара Загора
е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон. Правомощието на ответника по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ да разпореди
премахване на незаконен строеж се упражнява законосъобразно само при наличието
на две кумулативно изискуеми предпоставки: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или
част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите,
регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
От събраните по делото и неоспорени доказателства,
включително заключение на съдебно-техническата експертиза, категорично се установява наличието на строеж по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория, който е извършен без строителни
книжа, включително без разрешение за строеж. Липсата на издадени строителни
книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
и като такъв той подлежи на премахване.
В заповедта е посочена 2010г като година на извършване
на строежа, а според жалбоподателя той е изграден преди 1980г. След съвкупна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че разпоредената за
премахване сграда е построена след придобиване на имота от жалбоподателя Ж. през
м.юли 2001г. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите Т.Т. и М.М.,
в които се сочи, че след като е закупил имота Ж. е започнал за изгражда, а
впоследствие и разширява, „метален гараж“, в който отглежда животни. Тези
показания съдът намира за достоверни като дадени от лица с непосредствени
впечатления и съвпадащи с писмените доказателства по делото относно времето на
придобиване на имота и техническите характеристики на сградата, в чиято площ е
включена гаражна клетка. Показанията на свидетеля Георги Г. за строителство
през 1984-1985г се отнасят за друга постройка в имота, съществуваща там преди
сделката от 2001г. Наличието на постройка, различна от процесната, се
потвърждава от отразяванията в ПУП-ПР и ПЗ от 1991г и показанията на
свидетелите Т. и Маркова, в които се споменава за друга сграда/постройка,
отделно от гаража, инкорпориран в процесната стопанска постройка. Показанията
на свидетеля Я. П. съдът въобще не кредитира, тъй като са твърде общи и неясни.
Съгласно
действалата към посочения момент на изпълнение на процесния строеж и към настоящия момент нормативна
регламентация на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ, строежите могат да се
извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж.
Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са
необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1
от ЗУТ са определени видовете
строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава
разрешение за строеж.
От цитираната правна уредба
и доколкото изпълненият строеж „Стопанска постройка” в УПИ ХVIII-223, от кв.34 по плана на с.Д. общ.Стара Загора не
попада в законово установените изключения по чл.151 и чл.147 от ЗУТ, следва
извод, че както към момента на извършване на строежа, така и към настоящия
момент, законът изисква строителство от вида на процесното да се извършва въз
основа на издадено разрешение за строеж. По делото безспорно се установява, че
за строителството няма издадени никакви строителни книжа, включително
разрешение за строеж.
Но законосъобразното
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж е обусловено от наличието
на още едно нормативно регламентирано условие, а именно строежът да не е търпим
по смисъла на §16, ал.1 – ал.3 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ /обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г./. Доколкото търпимите
строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, „търпимостта” на
строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на
административното правомощие по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за
премахване на незаконния строеж. Съгласно
§ 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи,
изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. С оглед
тази нормативна уредба, за да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва
да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до
07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001 г., както и да е бил допустим по
действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да е
предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му
е неприложима.
Процесният строеж не
отговаря на условията за търпимост по § 16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ. За него не е налице
нито една от кумулативно изискуемите
предпоставки - изграден е след 31.03.2001г, не съответства на действащия за
имота подробен устройствен план и не отговаря на правилата на ЗУТ за изграждане
на стопански постройки. Постройка с разположение като процесната не е
предвидена в ПУП-ПЗ за УПИ ХVIII-223, от кв.34 по плана
на с.Д. и няма доказателства за изпълнение на предписанието по чл.41, ал.2 от ЗУТ, а разположението й на уличната регулационна линия е в противоречие с
чл.42, ал.2 от ЗУТ.
По тези
съображения съдът приема, че Заповед № 10-00-1811/ 29.08.2016г на Кмета на
Община Стара Загора е валиден административен акт, постановена е при правилно
приложение на материалния закон и целта му за отстраняване на незаконното
строителство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора на ответника на основание чл.
143, ал.4 от АПК следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от тези мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.Ж. ЕГН **********
*** против Заповед № 10-00-921/ 14.06.2018г, издадена от Кмета на Община Стара
Загора, за премахване на незаконен строеж „Стопанска постройка” в УПИ ХVIII-223 от кв.34 по плана на с.Д. общ.Стара Загора, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Ж.И.Ж. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 100 /сто/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: