Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
10.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя А.,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д.
№ 836 по описа на съда
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е
образувано по искова молба, подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу И.А.Е., К.А.А., К.А.Е.
и В.В.В., въз основа на която се иска осъждане на първите трима ответници -
наследници на починалия кредитополучател Александър Е. Алексов, да заплатят
съобразно наследствените си квоти по: 3 776.99 лв.- 1/3 част от главница
по договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2008 г., ведно със
законната лихва от 03.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането;
3238.95 лв.- 1/3 част от договорна лихва за периода от 08.03.2012 г. до
02.11.2017 г; 202.24 лв.- 1/3 част от санкционираща лихва за периода от
08.03.2012 г. до 02.11.2017 г.; 110 лв.- 1/3 част от заемни такси. От ответника
В.В.В. - поръчител по договора за кредит, ищецът претендира пълните суми по
задължението, а именно: 11 330.97 лв.- главница; 9716.85 лв.- договорна
лихва; 606.70 лв.- санкционираща лихва и 330 лв. - заемни такси. Иска се
ответникът В. да бъде осъден солидарно заедно с другите трима ответници.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на
27.02.2008г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Александър Е. Алексов е сключен договор за
текущо потребление, като кредитът е в размер на 15 000 лв., със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване, а падежната дата на
месечните вноски била 8-мо число на месеца. Кредитът бил олихвяван с
преференциален променлив годишен лихвен процент /12.70% към момента на
сключване на договора/. Кредитът бил усвоен на 27.02.2008г. и се погасявал чрез
разплащателна сметка с IBAN №02/5598379.
С договор за поръчителство от
27.02.2008г. било учредено лично обезпечение на отпуснатия заем от ответника В.В.В..
Сочи се, че на 08.03.2012 г. кредитополучателят преустановил погасяването на
кредита и на основание чл.19, ал.1 от Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление/ОУ/ главницата се олихвявала с договорния лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта. Към 03.11.2017г. непогасените
дължими месечни вноски по кредита били 68 и поради наличие на забава в
плащанията повече от 90 дни и на основание чл.20, ал.1, т.1 от ОУ, с депозиране
на исковата молба, ищецът обявявал кредита за предсрочно изискуем в размер на
пълния му неизплатен остатък. Поради трансформацията на кредита в предсрочно
изискуем се дължали „разходи по изискуем кредит“ в размер на 120 лв. Твърди се
в исковата молба, че кредитополучателят Александър Е. Алексов е починал и
негови наследници са И.А.Е., К.А.А. и К.А.Е., от всеки един от които се
претендира такъв размер от дълга, какъвто съответства на наследствената му
квота, а именно: по 1/3 от наследствения дълг, като е записано, че ако някой от
тях е извършил действителен отказ от наследство, то исковата претенция ще се
промени съобразно новото разпределение на наследствените дялове. Сочи се още,
че се иска поръчителят да бъде солидарно осъден с наследниците за пълния размер
на исковите суми.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, ответникът В.В.В. не е депозирал
отговор и не е взел становище. Отговори на исковата молба са депозирани от К.А.Е.
чрез упълномощения от нея адв. В.Г., както и от И.А.Е. и К.А.А. чрез назначения
им особен представител адв.С.Е..
В отговора на исковата молба,
подаден от К.Е. се сочи, че тя не е познавала своя баща, поради което се е
отказала от неговото наследство, като съдът се е произнесъл по отказа в рамките
на ч.гр.д. №58/2018г. по описа на
РС-Пирдоп и вписал отказа в особената книга. Счита, че при това положение не
следва да отговаря за задълженията на наследодателя си към ищеца и
производството по отношение на нея следва да се прекрати или в условията на
евентуалност - искът да се отхвърли по отношение на нея като и се присъдят
разноски. Ответницата е взела становище и по основателността на исковете в
случай, че производството спрямо нея продължи. Тя е направила възражение за
изтекла погасителна давност на част от задълженията, касаещи главница и
договорна лихва, като освен това е посочила, че настоящата хипотеза не попада в
приложното поле на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като
производството не е по установителен иск, а е настъпила предсрочна изискуемост,
съгласно ОУ на договора за кредит още на 09.06.2012г., от която дата до
предявяване на иска са изминали повече от 5 години и всички претенции са
погасени по давност, а исковете подлежат на отхвърляне. Оспорва се изрично
претенцията за санкционираща лихва, тъй като нито от първоначалната, нито от
коригираната искова молба ставало ясно каква сума се претендира и за какъв
период. Не ставало ясно и за какво точно се дължи сумата от 330 лв. заемни
такси. Оспорват се представените от ищеца извлечения от счетоводни книги, като
се твърди, че в тях има разминавания и повторения. С оглед на изложеното
ответницата К.Е. моли да се отхвърлят предявените искове.
В отговора на исковата молба, подаден от името на И.Е.
и К.А., адв. Е. е взела становище, че подадените искове са допустими, но
неоснователни. Оспорва се факта на приемане на наследството на Александър
Алексов от страна на ответниците И.Е. и К.А. /негови син и дъщеря/, като се
сочи, че те не са приемали наследството по никой от предвидените начини, поради
което и не дължат претендираните от банката вземания. Освен това, адв.Е. прави
възражение за погасяване по давност на вземането за главница за периода от
08.03.2012г. до 06.11.2012г. и за вземането за договорна лихва за периода от
08.03.2012г. до 06.11.2014г., като са посочени и мотиви за възражението.
Направено е и възражение за неизпълнение на договорно задължение на банката да
представи на кредитополучателя актуализиран погасителен план при промяна на
базовия лихвен процент, съответно- на размера на лихвата. Липсвало основание за
прилагане на по-висок лихвен процент /14.95%/ при изчисляване на дължимата по
договора възнаградителна лихва от първоначално определения в договора /12.70%/.
Във връзка с това възражение и с оглед своите доказателствени искания, адв.Е.
моли съда да укаже на ищцовата страна да уточни какъв е процентът на
претендираната възнаградителна лихва след 08.03.2012г. и на какво основание се
претендира възнаградителна лихва от 14.95% - в по-висок размер от договорения.
Оспорва се изцяло претенцията за санкционираща лихва, тъй като
кредитополучателят Александър Алексов е починал на 23.02.2012г., а
претендираните вземания са с падеж, настъпил след неговата смърт, поради което
приложение следва да намери разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД, която
предвижда, че когато денят на изпълнение на задължението, който е определен, е
изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след
изтичане на 7 дни от поканата. В исковата молба не се твърдяло банката да е
връчвала покана до ответниците да изпълнят задължението на своя наследодател и
следва да се приеме, че ролята на покана има исковата молба, връчена на назначения
особен представител на 20.06.2018г., т.е. двамата ответници са изпаднали в
забава едва на 28.06.2018г. С оглед на всичко изложено се иска от съда да
отхвърли изцяло като неоснователни предявените срещу ответниците И.Е. и К.А.
осъдителни искове.
С допълнително депозирана в хода на делото молба,
ищецът „Банка ДСК“ЕАД е направил уточнения по фактите, касаещи лихвения
процент, съобразно който е формирана претенцията за договорна лихва и таксите.
Сочи се, че годишният процент, въз основа на който се изчислява договорната
лихва по кредита, е променлив, като се състои от базов лихвен процент,
определян периодично от кредитора, и надбавка. Твърди се, че първоначалният
лихвен процент от 12.70% годишно бил променен на 14.95% с решения на компетентния
вътрешен орган на банката. Дължимите заемни такси се твърди да са в размер на
330 лв. При трансформиране на кредит за текущо потребление в предсрочно
изискуем, кредитополучателят дължал
такса „разходи по изискуем кредит“ в размер на 120 лв., а съгласно
Тарифата на „Банка ДСК“ ЕАД кредитополучателят дължал и ежегодно такса
„управление“ в размер 35 лв. или общо 210 лв. за периода от 27.02.2011г. до
27.02.2018г. Сочи се в молбата още, че на 13.11.2012г. – девет месеца след
смъртта на кредитополучателя, на неговите братя и на ответниците-наследници са
възстановени земеделски земи, които на 23.11.2012г. са били продадени, т.е.
извършено е разпореждане от страна на ответниците, с което същите, по силата на
наследствената трансмисия, са приели конклудентно наследството на покойния си
баща и поради това вписаните впоследствие откази от наследство са нищожни.
В
съдебните заседания по делото ищецът „Банка ДСК“ ЕАД се представлява от упълномощения юрк. И.К., който
поддържа исковата молба изцяло и моли съда да уважи изцяло предявените искове
като доказани по основание и размер. В хода на съдебното производство било
установено, че наследниците на починалия кредитополучател са приели с
конклудентни действия неговото наследство, част от пасива на което е и дългът
към „Банка ДСК“ ЕАД. Това обстоятелство правело нищожни вписаните впоследствие
откази от наследство от страна на ответниците. Юрк. К. моли съда да присъди
сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебните заседания ответниците И.А.Е. и К.А.А., се представляват от адв. С.Е.,
назначена за техен особен представител с определение №422/08.06.2018г.
на РС-Пирдоп. Адв. Е., след събиране на всички относими доказателства, моли
съда да отхвърли предявения иск в частта за главница, с оглед направените
възражения за погасяване по давност в сочения в отговора на исковата молба
период, както и в частта за договорна лихва – отново за посочения в отговора на
исковата молба период, като погасени по давност. Адв. Е. моли съда да отхвърли
изцяло като неоснователен и недоказан иска по отношение на претендираната
санкционираща лихва по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Адв.Е. заявява в хода по същество на делото, че действително е било доказано,
че ответниците И.Е. и К.А., чийто особен представител е в процеса, са извършили
действия на разпореждане с наследствен имот от наследството на своя баща, с
които действия са приели наследството и извършеният отказ на И.Е. е
недействителен, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид. Адв. Е. моли
и за произнасяне по разноските.
Ответницата
К.А.Е. не се явява и не се представлява в съдебните заседания по разглеждане на
делото, макар да има упълномощен адвокат.
Ответникът
В.В.В. се явява лично само в първото съдебно заседание и заявява, че не
оспорва, че е поръчител на починалия Александър, но счита, че следва
наследниците му да се справят с дълга. Заявява и че няма възможност да заплати
сумата.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Видно от представените от ищцовото
дружество писмени доказателства - договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2008 г. и Общи условия към него, се установява, че между „Банка ДСК" ЕАД - гр.София и Александър Е. Алексов е бил сключен договор за кредит за текущо
потребление в размер на 15 000 лв., който е следвало да бъде
погасен в рамките на 120 месеца съгласно погасителен план, неразделна част от
договора /който обаче не
е представен по делото/,
с платими на 08-мо число от месеца вноски. Уговорено е между страните, че
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, като към датата на
сключване на договора, базовият лихвен процент е 5.19%, стандартната надбавка е
в размер на 6.51 процентни пункта или общо лихвеният процент по кредита е бил
12.70 %. Според общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, подписани от кредитополучателя и приложими за процесния договор за
кредит, кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от
базов лихвен процент и надбавка, посочена в договора /чл. 7.1 от ОУ/, а при
промяна на базовия лихвен процент, кредиторът определя нов размер на месечната
вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран
погасителен план /чл.8.1 от ОУ/. Общите условия /чл. 9.3/ предвиждат право на
кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите при
определени условия, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Уговореният
между страните по договора за кредит годишен процент на разходите е 14.04 % и
според чл. 9.1 от ОУ, освен ГПР включва таксите, които клиентът дължи на
банката. В чл.23 от ОУ е посочено, че кредитополучателят дължи на кредитора
определени видове такси, а в самия договор за кредит пък е предвидено, че
кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. Постигната
е уговорка с договора за кредит, същият да се обезпечи с поръчителство, като изпълнението на задълженията на Александър Е. Алексов по договора за текущо потребление в действителност е било обезпечено с поръчителство, видно от договор за поръчителство от 27.02.2008 г. между банката и В.В.В.. С договора за поръчителство
лицето-поръчител се е съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя и се
е задължило спрямо кредитора, при неизпълнение от кредитополучателя на
задълженията му по Договора за кредит, да ги изпълни при договорените условия.
В приложените като доказателство Общи
условия към договора за кредит са предвидени отговорности и санкции. Според
чл.19.1 при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 пункта.
Според чл.19.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница или лихва
над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. В чл.20.1 от ОУ са
предвидени и други случаи, при които кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем.
Видно от представеното с исковата
молба удостоверение за наследници изх.№ 255/12.09.2016 г. на Община Златица, Александър Е.
Алексов е починал на 23.02.2012 г., като след смъртта си е оставил за
свои законни наследници трите си деца И.
Алксандров Е., ЕГН: **********, К.А.А., ЕГН:********** и К.А.Е., ЕГН: **********.
Видно
от справка от деловодството на РС-Пирдоп и решение №48/24.01.2018г. по ч.гр.д. №54/2018 г. на РС-Пирдоп, К.А.Е. е
направила отказ от наследството от своя баща Александър Е. Алексов и този й
отказ бил вписан в особената книга за отказите в РС-Пирдоп под № 1/ 24. 01. 2018 год. Нейният брат- И. Алексиев Е., също направил
отказ от наследството на баща си Александър Е. Алексов, вписан под №
2/ 24.01.2018 год., което е
видно от справка от 16.10.2018г. от
деловодството на РС-Пирдоп и приложеното към справката решение №49/24.01.2018г. по ч.гр.д. №58/2018 г. на РС-Пирдоп.
Ангажирана е от ищеца справка от Служба по
вписвания-Радомир за лицето И.А.Е. по персоналната му партида с №34255, от която е видно, че на 13.11.2012 г. са вписани
решения на поземлена комисия, по които като собственици на 12 поземлени имота
са отразени лицата И.А.Е., Тодор Е. Алексиев, К.А.Е., К.А.Е. и Иван Е. Христов,
които лица са се разпоредили с 9 от тези имоти на 23.11.2012г. чрез продажбата
им на „Мек Балкан“ ЕООД, което прехвърляне също е вписано в справката. Тази
справка сама по себе си не представлява надлежно доказателство, тъй като е
неподписан документ. Поради това по делото са представени официални документи,
от които биха могли да се извлекат релевантните факти. Представено е решение №23-ТР/03.04.1998г. на поземлената комисия в гр.Радомир, с
което на Катерина Маноилова Е. е възстановено правото на собственост върху 5 на
брой земеделски имота в землището на с.Прибой. Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти №27, том IV, рег. №2881, дело №580 от 2012г. на нотариус Боян Каленков, с район на
действие РС-Радомир, същите 5 земеделски имота, възстановени на Катерина
Маноилова Е. и други имоти от същия вид, са били продадени на 23.11.2012г. на
„Мек Балкан“ ЕООД от Тодор Е. Алексиев, Иван Е. Христов, К.А.А., И.А.Е. и К.А.Е..
Така отразените в решението на поземлената комисия и нотариалния акт
обстоятелства, съвпадат с информацията, отразена в справката от Служба по
вписвания. Видно от
удостоверение за родствени връзки изх. №51/22.01.2019г. на община Пирдоп за лицето Александър Е.
Алексов, негова майка е Катинка Маноилова Крондаркова. Същият факт се
установява и от удостоверение за наследници №0010/12.04.2019г. на лицето Катинка Маноилова
Крондаркова, издадено от община Радомир, от което се вижда, че Александър Е.
Алексов е нейн син. Видно от служебна бележка, издадена от кмета на с.Прибой, името Катерина
Маноилова Е. /лицето, на което са били възстановени имоти/ и Катинка Маноилова
Крондаркова /майка на кредитополучателя Александър Алексов/ са имена на едно и
също лице.
Не се представиха по делото
уведомления от банката-кредитор до ответниците, че кредитът бива обявен за
предсрочно изискуем, нито такива уведомления, с които да се отправя покана до
наследниците на кредитополучателя да изпълнят задълженията по договора за
кредит, а и не се твърди нарочни уведомления или покани да са отправяни преди подаване
на исковата молба.
Представени бяха от ищеца в хода на
процеса: методология на „Банка ДСК“ ЕАД за определяне на Базов лихвен процент,
използван за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица, както
и 3 бр. препис-извлечения от протоколи на Комитета за управление на активите и
пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД. Два от протоколите /протокол №13 от 20.03.2008г. и протокол №46 от 16.10.2008г. / касаят взети решения за изменение на
Базовия лихвен процент по жилищни и ипотечни кредити, а според протокол №44 от 10.10.2008г. базовият лихвен процент по кредити за
текущо потребление в лева става 7.44 %, считано от 21.10.2008г.
Представено е като доказателство извлечение от
03.11.2017г. от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД по сметка №15182666, в което е отразена информация за длъжниците и
за кредита, съвпадаща с твърдяната в исковата молба. Документът е частен
свидетелстващ и затова отразеното вътре
е било подложено от съда на проверка чрез назначаването на ССчЕ по делото.
От заключението на съдебно -
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, се установява, че сумата по процесния договор за кредит,
е усвоена еднократно, в пълен размер, по сметка №02/5598379 с титуляр Александър Е. Алексов, на
27.02.2008г. Според вещото лице процесният кредит е погасяван своевременно до
08.02.2012г., а редовното му обслужване е преустановено на 08.03.2012г., като
реално извършените вноски по кредита са 52 броя, описани в таблица по дати и
размери. Според експерта общият размер на погасяване на задълженията към
06.11.2017г. е 11463.86 лв., включващ главница в размер на 3669.03 лв., лихва в
размер на 7688.88 лв., санкционираща лихва в размер на 0.95 лв. и такса
управление в размер на 105 лв. Към 06.11.2017г. имало просрочени погашения по
процесния кредит в размер на 21984.52 лв., както следва: просрочена редовно
падежирала главница в размер на 6669.10 лв., предсрочно изискуема главница –
4661.87 лв., просрочена редовно падежирала лихва в размер на 9599.90 лв.,
предсрочно изискуема договорна лихва- 116.95 лв., санкционираща лихва в размер
на 606.70 лв., такса за управление в размер на 210 лв., такса за „разходи по
изискуеми кредити“ в размер на 120 лв., като просрочените вноски до
06.11.2017г. са 68 броя. Те също са описани в табличен вид в отговора на
задачата. С оглед възражението на адв.Е. за изтекла погасителна давност за част
от вноските, вещото лице е дало отговор, че за периода от 08.03.2012г. до
06.11.2012г. размера на дължимата главница по договора за банков кредит е била
876.18 лв., а за периода от 08.03.2012г. до 06.11.2014г. размера на дължимата
лихва е бил 4649.20 лв. Вещото лице И. е посочила, че за целия период на
договора, общият процент лихва по погасителен план е променян, както следва: от
27.02.2008г. до 08.03.2008г. – 12.70%; от 08.03.2008г. до 08.10.2008г. – 13.45
% и от 08.10.2008г. до 20.06.2018г. – 14.95 %. Вещото лице е посочило още, че
математическият сбор от цитирания в договора базов лихвен процент /5.19/ и
стандартната надбавка от 6.51 процентни пункта не е 12.70%, както е записано в
договора, а 11.70 %. С допълнително заключение, прето също по делото, вещото
лице И. е извършила пресмятане на главницата и лихвата за периода от
08.03.2012г. до 06.11.2017г., като относно лихвата изчисленията са направени
при съобразяване на трите преписа-извлечения от протоколите на Комитета за
управление на активите на банка ДСК, при възможните приложими общи лихвени
проценти.При изчисления с общ лихвен процент от 13.95% /формиращ се от базов
лихвен процент 7.44 % според протокол 44/10.10.2008г. + 6.51 процентни пункта
стандартна надбавка/ общата сума на дължимата лихва за периода от 08.03.2012г.
до 06.11.2017г. е 9079.90 лв., а общата сума на главницата за същия период-
6760.98 лв. При същите изчисления с общ лихвен процент от 11.70% /формиран от
базов лихвен процент по договора за кредит от 27.02.2008г. + 6.51 процентни
пункта стандартна надбавка/ общата сума на дължимата лихва за периода от
08.03.2012г. до 06.11.2017г. е 7615.75 лв., а общата сума на главницата за
същия период- 6760.98 лв.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са осъдителни искове с правна квалификация чл. 430 ТЗ вр. чл.141 ЗЗД за заплащане на
произтичащи от договор за банков потребителски кредит задължения, обхващащи
главница, договорна възнаградителна лихва, санкционираща лихва и такси.
От приложените
по делото доказателства, се установява по категоричен начин, че между
"Банка ДСК" ЕАД /като кредитор/ и Александър Е. Алексов /като
кредитополучател/ се е породило заемно правоотношение. Съдът намира за валидно облигационното
правоотношение, по силата на което банката е предоставила на посочения
кредитополучател кредит в размер на 15 000 лв., тъй като не се установяват
пороци, влечащи нищожност на договора. Безспорно доказано е още, че
задължението по договора е било обезпечено с поръчителството на четвъртия
ответник- В.В.В., който и не оспорва факта.
Установено е от
доказателствата по безспорен начин, че в срока на издължаване на процесния
кредит /който е 10 години- до 27.02.2018г./, кредитополучателят Алексов е
починал /на 23.02.2012г./ и като свои наследници е оставил трите си деца – И.
Алексиев Е., К.А.А. и К.А.Е. /първите трима ответници по делото/, в чийто
патримониум следва да е преминало процесното вземане, в случай че не са се
отказали по надлежен ред от наследството на своя баща. Тук съществува спор
между страните относно факта има ли извършен валиден отказ от наследство от
страна на ответниците К.Е. и И.Е., доколкото има събрани доказателства, че
двамата са се възползвали от процесуалния ред за осъществяване на отказ от
наследство и са заявили такъв отказ пред съда, а техните откази са били вписани
на 24.01.2018г. в особената книга на РС-Пирдоп. За тези двама ответници, както
и за тяхната сестра К.А., се поддържа от страна на ищеца, че са приели
наследството на баща си Александър Е. Алексов с конклудентни действия преди
датата 24.01.2018г., поради което последващият отказ от наследство е
недействителен и те се явяват законни наследници на починалия кредитополучател.
В тази връзка, от доказателствата бе установено, че на тяхната баба по бащина
линия - Катерина Маноилова Е., починала на 19.05.1998г., са били възстановени
няколко на брой земеделски имоти, които след смъртта им са преминали в
наследство на техния баща и неговите братя, а след смъртта на Александър Е.
Алексов, неговата част от правото на собственост е попаднала в наследствената
му маса. Доказа се, че на 23.11.2012г. тримата ответници- деца на
кредитополучателя Алексов, са участвали в транслативна сделка, заедно с братята
на своя баща, продавайки възстановените имоти, които са били част от
наследството на техния баща. С това си действие, реализирано след смъртта на
Александър Е. Алексов и преди осъществения от част от тези лица отказ от
наследство, децата на Алексов са проявили поведение, което в правото
представлява „приемане на наследство с конклудентни действия“. По силата на чл.49 ЗН приемането на наследството може да
стане изрично - чрез писмено заявление до районния съдия, или мълчаливо, чрез
конклудентни действия - когато наследникът извърши действие, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество. Според ППВС №
4/64 г., мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.
Трайно
установената съдебна практика приема, че за всеки случай на конклудентно
извършени действия за приемане на наследството по чл. 49, ал.2
ЗН следва да
бъде изследвано дали е било налице намерение от страна на наследника трайно да
приеме наследството. Настоящият съдебен състав, като съобрази доказателствата
по делото и действията, извършени от тримата ответници – И.Е., К.А. и К.Е.,
намери, че единственият възможен извод, в унисон с доказателствения материал, е
че ответниците са обогатили своята правна сфера със сумите, получени от
покупко-проджбата на наследствени имоти, поради което отказът от наследство от
ответниците И.Е. и К.Е., сторен след разпореждане с наследствени имоти, сочи
единствено на намерението им да изключат неправомерно бъдещото си ангажиране с
пасивите на наследството.
С оглед
горното, съдът намира за установено, че ответниците И. Алексиев Е., К.А.А. и К.А.Е.,
като са се разпоредили с наследствено имущество от актива на наследството на
техния баща, са приели мълчаливо оставеното от баща им- кредитополучателя,
наследство и на основание чл. 53 ЗН и с оглед липсата на други наследници
от първи наследствен ред, са получили цялото оставено от баща им наследство. Стореният
отказ от наследство от ответницата К.Е. и ответника И.Е. е недействителен, и на
основание чл. 60, ал.1
ЗН те отговаря
за задълженията, с които е обременено наследството, заедно със своята сестра К.А.,
доколкото тримата са приели наследството конклудентно.
В светлината
на гореизложеното, безспорно
е установена материално-правната легитимация на ответниците да отговарят за
задълженията, произтичащи от договора за кредит – първите трима като наследници
на починалия кредитополучател, а четвъртият ответник – като поръчител,
отговарящ солидарно с кредитополучателя.
За да се
ангажира тяхната отговорност обаче, следва да се извърши преценка дали
вземанията, които се претендират, са възникнали, дали са изискуеми и в какъв
размер са дължими.
От една страна
се установи наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и Александър Е. Алексов - наследодател на
ответниците И.Е., К.А. и К.Е., като е налице реалното усвояване на договорената
сума от страна на кредитора по договора- еднократно и изцяло на 27.02.2008г.,
видно от ССчЕ. От друга страна, не се установи заплащането на каквито и да е
суми по договора за кредит от страна на наследниците, след смъртта на
кредитополучателя. Установява се от съдебно-счетоводната експертиза, че
кредитът е погасяван редовно до датата на смъртта на кредитополучателя
Александър Е. Алексов. Кредитът е погасяван своевременно до 08.02.2012г., а
обслужването му е преустановено от 08.03.2012г. Установява се, че към момента,
към който ищецът е предявил исковата молба, не са били заплатени 68 бр. месечни
вноски, а плащания от страна на ответниците не са постъпвали, като те и не
твърдят да са правили такива. В този смисъл, условието за настъпване на
предсрочна изискуемост по чл.19.2 от ОУ по процесния договор – забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, е настъпило.
Ищецът се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за
кредит от датата 03.11.2017г., на която е пуснал по пощата исковата молба и
тази дата е отразена в извлечението от счетоводните книги, като се счита, че
обявяването на предсрочната изискуемост с исковата молба е допустим способ.
С Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС се произнесе по
въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост на договор за банков кредит,
какъвто е настоящият. Тълкуването, дадено в т.18 на това решение касае
установителните искове по чл.422 ГПК, разглеждани след проведено заповедно
производство. Настоящият иск е осъдителен, а заповедно производство изобщо не е
провеждано, поради което се наблюдават и известни разлики по отношение на
предпоставките, водещи до предсрочна изискуемост на банковия кредит.
Предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на
плащанията на една погасителна вноска. Настъпването на предсрочната изискуемост
предпоставя осъществяването на два юридически факта – неизпълнението на
длъжника /в случая забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни/ и нарочно
волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му. Предсрочната
изискуемост не възниква по право от обективния факт на неизпълнението,
независимо дали това е предвидено в договора, доколкото настъпването й е
кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на
кредитора. Тълкувателното решение и цялостната практика на ВКС възприеха, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Това разрешение е възприето по този начин относно
установителните искове по чл.422 ГПК, тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до
произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. По осъдителен иск обаче, като настоящия, исковата молба може
да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника /така Решение №77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на ВКС,
ТК, II т.о. /. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем с исковата
молба може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска,
от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Предсрочната изискуемост обаче не може да
настъпи от датата на депозиране на исковата молба, както се опитва да
претендира ищецът, а едва с получаване на исковата молба от длъжника. Нещо
повече- в настоящия случай лицата, на които следва да бъде обявена предсрочната
изискуемост, са повече от едно и в случай, че дължаха солидарно, предсрочната
изискуемост би настъпила за всички едва с получаване на исковата молба и от
последния длъжник. В настоящия случай обаче, първите трима длъжници са длъжници
при условията на разделност, тъй като те отговарят за задължението на техния наследодател, само до размера на
наследствения си дял/ чл. 60 ал.1 от ЗН/. В този смисъл, следва да се проследи
всеки от тримата ответници-наследници кога е получил исковата молба и дали
спрямо него е настъпила предсрочна изискуемост. Установява се, че крайният срок
на издължаване на сумите по договора за кредит е 27.02.2018г., към която дата
са падежирали всички вноски по кредита и сумите, дължими по договора, са
станали изискуеми поради настъпване на краен падеж, а не предсрочно. Предсрочно
може да се счете, че е настъпила изискуемостта единствено по отношение на
ответницата К.Е. и само за припадащия и се дял от сумите по дълга, тъй като тя
е получила исковата молба на 09.01.2018г. К.А. и И.Е. са получили преписите от
исковата молба чрез своя особен представител адв. С.Е. на 20.06.2018г., т.е.
след настъпване на крайния падеж по договора. За тях вземането следва да се
счита изискуемо именно на основание така настъпили краен падеж. Настъпилата
спрямо тримата ответници изискуемост, била тя предсрочна или не, представлява
обективен факт, от значение за спорното право, който съдът следва да отчете в
процеса, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Задължението
на поръчителя – в случая ответникът В.В.В., също е обвързано с момента на
настъпване на изискуемостта спрямо задълженото по договора за кредит лице. В
този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по
отношение на кредитополучателя /съответно-неговите наследници/, така и по
отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
подаване на исковата молба, срокът е изтекъл /така Решение № 23/24.03.2015 г.
на ВКС по т. д. № 1717/2013 г., I т. о./. В случая, срок от 6 месеца не е
изтекъл от момента на настъпване на изискуемостта до момента на предявяване на
исковата молба по делото, поради което отговорността на поръчителя, не е
отпаднала.
С оглед на
гореизложеното и настъпилата изискуемост на кредита, както и изчисленията,
направени от вещото лице, според които остатъчната дължима главница по договора
е в размер на 11 330.97 лв., то за тази сума следва да се уважи претенцията на
ищеца в частта за главница, като по-надолу в изложението съдът ще изложи доводи
по възражението за изтекла погасителна давност на част от това вземане. Тримата
ответници-наследници дължат по 1/3 част от сумата всеки, тъй като, както вече
беше посочено, тяхната отговорност е разделна, като припадащата се част на
всеки от тях възлиза на 3 776.99 лв., колкото е претенцията. Ответникът-поръчител
обаче, за когото отговорността е солидарна с тази на кредитополучателя, следва
да понесе солидарна отговорност и с тази на всички наследници и да отговаря за
пълния размер на главницата.
По отношение
на претенцията за договорна лихва, съдът намира, че такава лихва в
действителност се дължи, тъй като тя представлява възнаграждението за
кредитодателя за отпускането на самия кредит, като обаче дължимият размер не е
този, претендиран от ищеца. На първо място, безспорно се установява, че в
договора за кредит е допусната грешка в посочването на общия лихвен процент,
тъй като сборът от базов лихвен процент от 5.19% и стандартна надбавка от 6.51
% е 11.70 %, а не 12.70%, както е записано. На следващо място, съдът счита, че
макар да бяха приложени доказателства, че с решение на Комитета за управление
на активите и пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД е бил увеличен базовия лихвен процент
по потребителски кредити в лева на 7.44%, банката не е имала основание да
прилага този лихвен процент, още по-малко да прилага, както е правила, общ
лихвен процент от 14.95%, предвид че сборът от увеличения базов лихвен процент
и стандартната надбавка е 13.95%. Банката не е имала основание да прилага
по-високия лихвен процент, тъй като не е спазила или поне не е доказала да е
спазила задължението си по договора да уведоми кредитополучателя по подходящ
начин и да му е предоставила актуализиран погасителен план, каквото насрещно
задължение е поела срещу възможността едностранно да променя лихвения процент. Поради
това, съдът намира, че дължимата сума за договорна лихва е тази, която вещото
лице И. е изчислила в допълнителното свое заключение, при общ лихвен процент от
11.70%, като обаче претенцията, както е предявена, е за периода от 08.03.2012г.
до 02.11.2017г., поради което дължимата сума е с няколко лева по-ниска от тази,
изчислена от вещото лице /чиито изчисления са до 06.11.2017г./ и е в размер на
7601.02 лв. /вместо посочените от вещото лице 7615.75 лв./. От тази сума,
ответниците-наследници дължат по 1/3, а именно: по 2533.67 лв., представляваща
припадащата се на всеки от тях част от задължението, а ответникът-поръчител,
чиято отговорност е солидарна, отговаря за цялата сума, заедно с наследниците.
Тук следва да
се обсъди възражението за изтекла погасителна давност на част от задълженията,
доколкото възражението, инвокирано от процесуалните представители на
ответниците-наследници, касае сумите по главница и договорна лихва. Касае се за
договор за банков кредит, при който престациите представляват задължение за неделимо
плащане. Обстоятелството, че се извършват погасителни вноски съобразно
погасителен план, не превръща този договор в такъв за периодични платежи. Касае
се за разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Ето защо,
приложим по договора за банков кредит се явява общият 5-годишен давностен срок,
който тече, считано от изтичане срока по кредита, респ. настъпване на
предсрочната изискуемост. В този смисъл е и съдебната практика – Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.
№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение
№28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о., Уговорката за връщане на кредита и
изплащане на лихвата на периодични /анюитетни/ вноски до пълното погасяване на
задължението, не превръща договора за банков кредит в договор с периодични
плащания, нито определя по-кратък срок за неговото погасяване, нито по-ранен
начален момент на давностния срок, защото при периодичните плащания отделните
задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни
задължения, докато при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски,
отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на
отделни части и с изтичане на срока на договора или настъпване на предсрочна
изискуемост започва да тече давност за цялото задължение. Единствено в случай,
че се претендираха отделни вноски, би могло да се разсъждава за изтекла давност
по отношение на съответните вноски. Предвид
това и приетото вече, че предсрочна изискуемост е настъпила само за ответницата
К.Е. на 09.01.2018г., а срокът на договора е изтекъл на 27.02.2018г., давността
е започнала да тече от тези дати, които са след предявяване на исковата молба, поради
което няма как давността по чл.114 ЗЗД да е била изтекла към датата на подаване
на исковата молба- 06.11.2017г.
Съдът намира
за изцяло неоснователна претенцията на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД за заплащане от
страна на ответниците на санкционираща лихва за забава в общ размер от 606.70
лв. за периода от 08.03.2017г. до 03.11.2017г. За да изпаднат в забава наследниците на Александър Е. Алексов е
следвало да бъдат, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, поканени да
изпълнят, като платят остатъка от дължимия кредит, като им бъде даден 7-дневен
срок за това и едва при неизпълнение в указания им срок, същите изпадат в
забава по смисъла на закона. С оглед смъртта на
кредитополучателя, несъмнено покана е следвало да се изпрати до наследниците
му, а такава преди завеждането на делото не е била изпратена. В случая исковата
молба има функциите на покана по чл.84, ал.1 изр.2 ЗЗД до наследниците на Александър Е.
Алексов за плащане на дължимите суми по кредита и с изтичането на 7-дневен срок
от тази покана И.Е., К.А. и К.Е. изпадат в забава, т.е. едва с изтичането на
този срок, който е след завеждане на исковата молба, настъпват обективните
последици на забавата. Отговорността на поръчителя В.В. за мораторна лихва също
се определя от поканата, която не е била отправена преди завеждане на исковата
молба, тъй като отговорността му е солидарна с тази на основните длъжници,
производна е от нея и той може да противопоставя на кредитора всички
възражения, принадлежащи на длъжниците по кредита. В случая, щом за започване
начисляването на лихва за забава е била необходима покана до наследниците на
починалия кредитополучател, то същата е изискуема предпоставка за изпадане в
забава и на поръчителя.
Съдът
намира за неоснователна и претенцията за присъждане на 330 лв. – земни такси. В
действителност в договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят заплаща
такси, като обаче тези такси следва да се определят съгласно Тарифа, която е
вътрешен нормативен акт и която е следвало да бъде приложение към договора за
кредит, а такава не е приложена по делото. В този смисъл, съдът не е в
състояние да провери какви точно такси и в какъв размер, се явяват дължими в
процесния случай, за процесния период, а вещото лице, макар да ги е посочило, е
черпило информация от справката за начислени задължения и счетоводството на
кредитора, не пряко от тарифата. Недоказване размера на сумата, дължима като
такси по кредита, е основание претенцията за такива такси да бъде отхвърлена.
Гореизложеното обосновава основателност на претенцията за главница и част
от претенцията за договорна лихва и неоснователност на претенциите за
санкционираща лихва и такси, по вече изтъкнатите съображения, като ответниците И.Е.,
К.А. и К.Е. бъдат осъдени да заплатят по 1/3 част от общо дължимите суми, а
ответникът В.В. бъде осъден за пълния размер на дължимите суми, солидарно с останалите
ответници.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200
лв. /последното определено от съда при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП/. При изчисление на разноските, сторени от ищеца /за държавна такса и за
депозит по ССчЕ/, съразмерно с уважената част на исковете, дължима нему от
страна на ответниците се явява сумата от общо 972.57 лв., от която всеки от четиримата
ответници следва да бъде осъден за част, а именно: за по 243.14 лв. всеки и към
тази сума се прибавят по 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, при което се
получава дължима сума за разноски от по 293.14 лв. за всеки от ответниците.
Ответниците И.Е. и К.А., които са били представлявани от особен представител,
следва да заплатят на ищеца и понесеното от него възнаграждение за особен
представител, съразмерно на уважената част от исковете, а именно: 602.80 лв. общо
или по 301.40 лв. всеки от двамата. Ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
също имат право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответниците И.Е. и К.А., представлявани от особен представител на разноски на
ищеца, не са сторили разноски в процеса. На ответницата К.Е. следва да бъде
присъдена за заплащане от ищеца сумата от 97.19 лв., представляваща част от
заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, изчислена според размера на
отхвърлената част от исковете.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл.
430 ТЗ вр. чл.141 ЗЗД, И.А.Е.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, К.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и К.А.Е.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството им на наследници на починалия
кредитополучател Александър Е.
Алексов, ЕГН:**********, починал на 23.02.2012 г., ДА ЗАПЛАТЯТ
на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Московска", №19,
представлявана от изпълнителните
директори Виолина Спасова и Доротея Николова,
действащи чрез представител по пълномощие - юрисконсулт И.С.К.: сумата от по 3776.99 лв. /три
хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/ всеки от тях, представляваща по 1/3 част от остатъчна главница
по договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Александър Е. Алексов, ведно със законната лихва от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и
сумата от по 2533.67 лв. /две
хиляди петстотин тридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/ всеки от тях,
представляваща по 1/3
част от договорна лихва за периода от 08.03.2012г. до 02.11.2017г. по същия договор, съобразно дела им в
наследството.
ОТХВЪРЛЯ
исковете спрямо ответниците И.Е. Георгиев, К.А.А. и К.А.Е. в частта за:
сумата от 705.28 лв. /седемстотин двадесет и пет лева и двадесет и осем
стотинки/ за всеки от тях,
представляваща останалата част от претенцията за договорна лихва над уважения
размер от 2533.67 лв. до пълния предявен размер от 3238.95 лв; сумата от 202.24 лв. /двеста и два лева и
двадесет и четири стотинки/ за всеки от тях, представляваща претенция за
1/3 част от санкционираща лихва за периода от
08.03.2017 г. до 02.11.2017 г. и сумата от 110
лв. /сто и десет лева/ за всеки от тях, представляваща 1/3 част от
претенция за заемни такси по договор за кредит за текущо
потребление от 27.02.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
Александър Е. Алексов, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.138 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ вр. чл.141 ЗЗД,
В.В.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Московска", № 19,
представлявана от изпълнителните
директори Виолина Спасова и Доротея Николова,
действащи чрез представител по пълномощие - юрисконсулт И.С.К. солидарно
с ответниците И.Е. Георгиев, К.А.А. и К.А.Е.: сумата от 11 330.97
лв. /единадесет хиляди триста и тридесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща главница по
договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Александър Е. Алексов, обезпечен с договор за поръчителство от 27.02.2008г. между „Банка ДСК“ ЕАД и В.В.В., ведно със
законната лихва от 06.11.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 7601.02 лв. /седем хиляди
шестстотин и един лева и две стотинки/,
представляваща дължима
договорна лихва за периода от 08.03.2012 г. до 02.11.2017 г. по същия договор за кредит.
ОТХВЪРЛЯ
исковете спрямо ответника В.В.В. в
частта за: сумата от 2115.83
лв. /две хиляди сто и петнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща останалата част от претенцията за
договорна лихва над уважения размер от 7601.02 лв. до пълния предявен размер от
9716.85 лв.; сумата от 606.70 лв.
/шестстотин и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща претенция за
санкционираща лихва за периода от
08.03.2017 г. до 02.11.2017 г. и сумата от 330 лв. /триста и тридесет лева/,
представляваща претенция за заемни такси по договор за
кредит за текущо потребление от 27.02.2008 г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и Александър Е. Алексов, обезпечен
с договор за поръчителство от 27.02.2008г. между „Банка ДСК“ ЕАД и В.В.В., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 и чл.78, ал.8 ГПК,
И.А.Е., ЕГН: **********, с адрес: *** и К.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Московска", № 19,
представлявана от изпълнителните
директори Виолина Спасова и Доротея Николова, сума в размер на по 594.54 лв. /петстотин
деветдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ всеки от двамата - разноски по
делото, съразмерно на
уважената част от исковете, включително възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 и чл.78, ал.8 ГПК,
К.А.Е., ЕГН: **********,
с адрес: *** и В.В.В., ЕГН: **********,
адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Московска", № 19,
представлявана от изпълнителните
директори Виолина Спасова и Доротея Николова сума в размер на по 293.14 лв. /двеста
деветдесет и три лева и четиринадесет стотинки/ всеки от тях - разноски по
делото, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
„БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул."Московска", № 19,
представлявана от изпълнителните
директори Виолина Спасова и Доротея Николова ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Е., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 97.19 лв. /деветдесет и
седем лева и деветнадесет стотинки/ - разноски по
делото за заплатен
адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от
връчването му
пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: