№ 168
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а
в присъствието на прокурора М. Б. Д.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600451 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане за отмяна на решението и възобновяване на
внохд №5550/2023г. по описа на СГС и отмяна на присъдата по нохд
№10597/2022г. по описа на СРС, депозирано от осъдения Д. Т. К., чрез
защитника адв.А.. Твърди се, че са налице предпоставките за това, тъй като
решение №890/11.12.2023г. на СГС не е проверено по касационен ред, двата
акта са незаконосъобразни, присъдата е постановена въз основа на
доказателства, които вече не съществуват, обвинението е несъставомерно.
Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не е подкрепена от
гласните доказателства, събрани пред първата инстанция, анализът на
отношенията между съпрузите е немотивиран, тъй като не са събрани факти и
доказателства. Основание за тези изводи е заключение на СППЕ, която от
своя страна се базира на писмени доказателства – показанията на Ц. Т.-К. и Г.
К., впоследствие едната свидетелка се е отказала да свидетелства на
основание чл.119 от НПК като съпруга на обвиняемия, а другата се е
отказала, в качеството на негова сестра. Тези откази са били потвърдени и
1
пред съда, показанията им, дадени преди това, не е могло да се ползват като
доказателства. Двете инстанции са се позовали на тези показания и не са
взели становище по направените от защитата възражения. По същия начин,
неправилно е кредитирана експертизата, въпреки че пострадалата Т.-К. е
отказала да свидетелства, а анализът, направен в мотивите, за хроничен стрес,
не е базиран на нито едно от доказателствата. Показанията на Б. Т. и Р. Т.
също са били възприети неправилно, показанията на свидетелите Д. и Т.,
служители на МВР изясняват, че Ц. Т.-К. не е присъствала, когато Д. К. е
отправил закана за убийство пред полицаите. Предвид тези съображения,
защитникът счита, че фактическата обстановка не отговаря на действителната
такава, неправилно и не в пълен обем са анализирани доказателствата, не са
обсъдени доводите пред въззивната инстанция относно показанията на
свидетелите. Иска се отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена
присъдата и постановяване на нова, с която да бъде признат Д. К. за
невиновен да е извършил престъпление по чл.144, ал.3 от НК, като се
постанови оправдаване по обвинението.
В съдебно заседание искането се поддържа от защитника адв.Н. А. по
изложените писмено съображения. Акцентира се, че мотивите са
протИ.речиви, тъй като съдът е посочил, че показанията на съпругата и
сестрата на осъдения не могат да се ползват, а в същото време се е позовал на
тях, тъй като те са ползвани при изготвяне на експертизите. Заповедта,
издадена по Закона за домашното насилие, е отменена, а производството е
било прекратено, тъй като молбата за образуване на производство пред СРС е
била оттеглена, за което има писмени доказателства. Най-същественото е, че
съпругата на осъдения не е била там, когато пред полицаите е отправена
закана, съгласно константната практика на ВКС, за да е съставомерно
деянието, лицето трябва да е чуло и възприело лично заканата. Иска се
отмяна на решението и първоинстанционната присъда и оправдаване на
осъдения.
Представителят на САП дава становище, че искането за възобновяване
е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като не са налице
сочените от защитата пороци, а отказът на свидетелките да бъдат разпитани
поради близостта с К. не изключва заключението на експертизата, писмените
данни, използвани от вещите лица, включват освен показанията и
материалите по гражданското дело по ЗЗДН. Всички възражения на защитата
2
са били обсъдени от въззивния съд, получили са отговор и затова не следва да
се остави искането без уважение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо с правно основание чл.422,
ал.1, т.5 от НПК, тъй като е направено от активно легитимирана за това
страна, в установения от закона шестмесечен срок и има за предмет акт по чл.
419, ал. 1 от НПК.
Всички оплаквания, посочени в искането за възобновяване и
поддържани в съдебно заседание, относими към основанията за
възобновяване на наказателните дела по чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от НПК, за които на основание чл.424, ал.1 от НПК е
компетентен да се произнесе САС, са неоснователни по следните
съображения:
С решение №890/11.12.2023г., постановено по внохд №5550/2023г. по
описа на СГС, е потвърдена присъда №153 от 29.03.2023г., постановена по
нохд №10597/2022г. по описа на СРС, с която Д. Т. К. е бил признат за
виновен в това, че на 25.03.2021г., около 05.25 часа, в гр.София, на
бул.“Климент Охридски“, №137, пред полицейските служители от 07-РУ-
СДВР М. Х. и И. Т. се заканил на Ц. Т.-К. с убийство с думите „Ще те убия и
после ще се самоубия“ и тази закана би могла да възбуди основателен страх
за осъществяването й, престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. К. е
осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/
месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от
3/три/ години. При проверката на присъдата по въззивна жалба на К.,
обсъждайки наведените доводи за нарушения на материалния и процесуален
закона, второстепенният съд е приел, че фактическата обстановка по делото е
била установена правилно, доказателствата са били обсъдени надлежно, при
спазване на правилата за това, а доказателственият анализ не страда от
твърдяните от защитата пороци. Изложена е собствена преценка на фактите,
която не е довела до промяна на изводите на първата инстанция, напротив,
прието е, че анализът на доказателствата води до логичните и
законосъобразни фактически и правни изводи, направени от СРС.
Специално внимание е било отделено на анализа на гласните
3
доказателства, като са обсъдени подробно двете групи свидетелски
показания, поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставени са с останалите
доказателства. Отговорено е подробно на всички възражения на защитата
относно гласните доказателства, включително и по въпроса защо показанията
на свидетелите Б. Т., Р. Т. и Б. С. не са тълкувани превратно от
първоинстанционния съд, а също и че законосъобразно първоинстанционният
съд не е обсъждал изобщо показанията на бащата, сестрата и майката на
подсъдимия, както и на пострадалата К., поради отказа им да дават показания
на основание чл.119 от НПК. Подробно и задълбочено са били обсъдени
писмените доказателства, както и заключенията на КСППЕ по отношение на
подсъдимия и пострадалата.
Защитните възражения, поддържани в писменото искане и пред
настоящия състав за погрешен доказателствен анализ са били поддържани и
пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно. Следва да се уточни, че в
настоящото производство съдът няма правомощия да прави нови фактически
изводи или да интерпретира по различен начин доказателствените източници,
единствената възможност е да се прецени дали относимите доказателствени
източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и
обстоятелства са правилно изведени, затова възраженията бяха разгледани
съобразно тези правомощия. По отношение на твърденията, че приетата
фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства, а също и
че направеният анализ не е мотивиран, не се установи допуснато нарушение.
Липсват предпоставки да се приеме, че е налице незаконосъобразна
процесуална дейност на решаващите съдилища при проверката и оценката на
доказателствата, както и че липсват мотиви защо са приети за установени
фактическите положения, а също и да е допуснато твърдяното протИ.речие
при мотивирането. Двете редовни инстанции са изложили подробни мотиви,
базирани на анализ на целия доказателствен материал, доказателствените
източници са обсъдени отделно и в съвкупност, относно релевантните за
решаване на делото обстоятелства са изложени подробни съображения. При
събирането и проверката на доказателствата не са допуснати твърдяните
нарушения, напротив, подробно са изложени доводи по всички спорни
въпроси. По отношение на съображенията в писменото искане, че съдилищата
са ценили показанията на свидетели, които на основание чл.119 от НПК са
отказали да дадат показания, не се установи нарушение, напротив, посочено е
4
в мотивите на присъдата и на въззивното решение, че липсва основание тези
разпити да се обсъждат именно поради изричен отказ на лицата заради
родството им с подсъдимия. Заключението на КСПЕ по отношение на
пострадалата е кредитирано законосъобразно, тъй като нейните показания са
били използвани от вещите лица единствено като интервю за нуждите на
изследването, а не от съда за установяване на фактите по делото. Материалите
по прекратеното гражданско дело, образувано след процесния случай по
оплакване на К., са били преценени от вещите лица като писмени данни,
обективиращи информция, свързана с преценката на психическото състояние
на пострадалата, няма процесуална пречка те да бъдат ценени и от съда като
писмени доказателства, които да бъдат съпоставени с останалите
доказателства. Възраженията, че не са били ценени разпитите на Б. Т. и Р. Т.,
също не са основателни, тъй като тези показания не съдържат относима към
предмета на делото информация. Искането съдържа и доводи в насока, че
показанията на свидетелите Д., Х. и Т. са кредитирани с доверие, без да бъдат
подробно обсъдени, което не се установява от материалите по делото,
напротив, те са обсъдени подробно и са изложени доводи защо е било прието,
че могат да бъдат поставени в основата на фактическите изводи.
Затова твърденията, че не се споделят изводите на въззивната инстанция
при осъществения контрол за законосъобразност на първоинстанционния акт,
конкретно във връзка с доказателствата относно авторството и липсата на
доказателства, а също и погрешното интерпретиране на свидетелските
показания, са изцяло неоснователни, тъй като от конкретно изложените
мотиви е видно, че въззивният съд е спазил стриктно процесуалните правила
при проверка на присъдата както относно установяването на фактите, така и
при даване на правната им оценка. Поведението на К. правилно е било
квалифицирано като престъпление по чл.144, ал.3 от НК от обективна и
субективна страна, като закана за убийство, обективирана с думи, изречени
по отношение на Ц. К., като тази закана би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. В този смисъл искането за оправдаване поради
несъставомерност на поведението му е неоснователно, не са налице
предпоставките по чл.425, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК за
възобновяване на производството, отмяна на актовете на решаващите
съдиилища и оправдаване на осъдения.
В обобщение следва да се посочи, че внимателният анализ на актовете
5
от двете инстанции по същество, в светлината на конкретните оплаквания, не
установява наличието на нарушения на материалния или процесуалния закон.
Не са основателни твърденията, че неправилно да са били кредитирани с
доверие някои от доказателствата, не са били обсъдени пълно или при
необходимата съпоставка помежду им, нито са игнорирани едни
доказателства за сметка на други. Напротив, на всички възражения е
отговорено с аргументи, които са логични и подробни. Въз основа на
законосъобразен анализ на доказателствата са направени и правните изводи,
за които въззивният съдебен състав е приел изцяло, че са правилни и
законосъобразни, като е изложил и собствени подробни съображения в тази
връзка. По този начин правилно е бил приложен материалният закон,
съобразно който е квалифицирано поведението на К. и той е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
След проверка на твърдяните основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, и
тъй като по делото не е установено нарушение на материалния закон и
процесуална негодност на дейността на съда по оценка на доказателства,
настоящият състав намира, че липсва основание за възобновяване на
наказателното производство.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките, предвидени в чл.
422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1 от НПК, поради което настоящият състав на
САС
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на осъдения Д. Т. К. за отмяна по реда за
възобновяване на влязлото в законна сила решение №890/11.12.2023г.,
постановено по внохд №5550/2023г. по описа на СГС, с което е потвърдена
присъда №153 от 29.03.2023г., постановена по нохд №10597/2022г. по описа
на СРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7