№ 639
гр. Пазарджик, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201031 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от КР. СТ. ВР., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. „***“
№ 18, чрез адв. С.М. от АК- Пловдив, против Електронен фиш Серия К № 4861167
издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182
ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400
(четиристотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до нарушения на материалния и
процесуалния закон, с твърдение, че обуславят незаконосъобразност на ЕФ, поради
което се иска неговата отмяна. Претендират се разноски в полза на жалбоподателя за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява
и процесуалният му представител, също редовно призован. По делото не е представено
писмено становище по същество.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- Пазарджик,
редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото няма
представено писмено становище по същество.
1
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в
същата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 09.08.2020 г., в 10,36 часа, в
гр. Пазарджик, на бул. „Георги Бенковски“ № 153, с посока на движение към
кръстовище с ул. „Стоян Ангелов“, е управлявал товарен автомобил „***“ с рег. №
***, като се е движел с превишена скорост от 85 км/ч, при максимално допустима за
движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с
автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1
с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 85 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 35 км/час, но от това превишение били извадени 3 км,
каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя.
Така се формирало превишението от 32 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
жалбоподателя на 01.06.2021 г. (виж справка за нарушител/водач, т.15 раздел Фишове
на л.17-18). Жалбата против ЕФ е депозирана директно в съда по куриер на 09.06.2021
г. (виж товарителница на л.10), поради което е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок от лице активнолегитимирано да обжалва санкционния акт
пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
видеоклип и снимка към Протокол за използване на АТСС, които са абсолютно
непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1
т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на К. В. е ангажирана, след като
ползвателят на МПС- А. И. В. е декларирал, че на 08.08.2020 г. в 12,00 часа е
предоставил на жалбоподателя въпросното МПС, като същият го е върнал на
09.08.2020 г. в 20,00 часа (декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП- л.13), като към
2
декларацията е приложено копие от СУМПС на В.. За това, че В. ползва управлявания
автомобил свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на ПС
от ЦБ-КАТ (л.11). Тези факти не се оспорват и от санкционираното лице в
депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в
14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на
които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ,
не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което правилно е бил
санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. Вярно е, че в случаите на
засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е
ФЛ, съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на
ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Но след като наказващият
орган е установил, че МПС има ползвател в лицето на А. В. и от същия е упражнена
дадената от закона възможност да декларира кой е бил водач на МПС, при
регистриране на нарушението и да представи копие от неговото СУМПС, то съвсем
правилно жалбоподателят е бил санкциониран, още повече че не е подал декларация,
че не той а друго лице е управлявало автомобила в предоставения му от закона срок, а
директно е обжалвал фиша.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен
фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание
съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
3
което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 09.08.2020 г. в 10,36 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Георги
Бенковски“ №153, в посока на движение към кръстовището с ул. „Стоян Ангелов“,
заснет с мобилна радарна система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/час
от измерената скорост, с МПС т.а. автомобил „***“ с рег. № ***, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с
№ 11743bb- установена стойност на скоростта- 82 км/ч. Посочена е и посоката на
движение на лекия автомобил. Разминаване между скоростта, която се сочи като
измерена по данните от фотосите- 85 км/ч и възприетата като установена в ЕФ- 82
км/час се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа
грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на
нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в
пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е
засечена превишената скорост.
Поради тази причина е неприемливо направеното възражение, че не било
посочено в ЕФ засечената скорост на автомобила, а като установена била посочена
тази, от която е приспаднат толеранса от 3 км, като не било ясно всъщност посочената
установена скорост дали е с приспаднат толеранс или не. Това възражение не би било
направено, ако се държеше сметка за това, че в описанието на нарушението изрично е
посочено, че е „отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост“ и затова по-
надолу в описанието на нарушението е посочена установената скорост от 82 км/час,
т.е. тази с отчетения толеранс от измерената.
Съдът не споделя и другото възражение, че липсвало място на извършване на
нарушението. Видно от ЕФ е посочено точното място на нарушението- град, улица,
номер и посока на движение. В жалбата се твърди, че ул. „Г. Бенковски“ се пресичала с
ул. „Велико Търново“ и ул. „Братя Евлоги и Христо Георгиеви“, като нямало
кръстовище с ул. „Стефан Ангелов“. Първо в гр. Пазарджик няма улица с име „Стефан
Ангелов“, а както е посочено по-горе улицата е „Стоян Ангелов“ и кръстовището на
тази улица с бул. „Георги Бенковски“ е именно в близост до посочения № 153 на
булеварда, там където се сочи че е извършено нарушението за скорост. И второ ул.
„Велико Търново“ не се пресича с бул. „Г. Бенковски“, още по-малко номер 153 на
булеварда да се намира на кръстовището с ул. „Велико Търново“. Ул. „Братя Евлоги и
Христо Георгиеви“ също не образува кръстовище с бул. „Г. Бенковски“, макар и да има
изход на булеварда, но той е в посока противоположна на тази на извършеното
нарушение и далеч от мястото на нарушението. Всичко това се установява чрез
4
справка в общодостъпния сайт Гугъл карти.
Вярно е, че в ЕФ не е посочен собственика, на когото е регистрирано МПС (в
какъвто смисъл се възразява) и макар това да е процесуален пропуск, то същият не е
съществен, тъй като с нищо не затруднява правото на наказаното лице да разбере за
какво нарушение е санкционирано. Още повече, че в процесния ЕФ санкционирания е
посочен като ползвател на МПС, с което е извършено нарушението, а последното е
индивидуализирано в достатъчно ясна степен с вид, марка, модел и регистрационен
номер.
Макар възражения в тази насока да липсват, съдът счита за нужно да отбележи,
че макар в ЕФ да не е посочено какво е ограничението на скоростта и по какъв начин е
въведено, но пък от мястото нарушението става ясно, че се касае за засечена скорост в
населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/час. В
този смисъл няма съмнение, че ограничението на скоростта е 50 км/час с оглед на това,
че движението се извършва в населено място.
Работният режим на АТСС е посочен в изготвения Протокол за използване на
АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.12), видно от който е
че АТСС е работела в режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и
според самото методическо ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че
същото работи в стационарен режим- чрез статив и в автомобил, чрез стационарното
му закрепване. Видно от снимката към протокола, приета като ВДС по делото е, че
АТСС е била поставена на статив. Правилно в ЕФ е посочена стойността на
установената скорост, след отчитането на толеранса от минус 3 км/час и стойността на
превишението, като сред реквизитите не е утвърдения метод на изчисление на същата.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ,
имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с което е
било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са
били приближаващите се автомобили (така както е отразено и в Протокол за
използване на АТСС и снимки от АТСС). Отчетената скорост е на заснетия автомобил,
а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила,
движещ се във втората лента на бул. „Георги Бенковски“ в посока към кръстовището с
ул. „Стоян Ангелов“ (виж снимка на разположението на АТСС), а видно от фотосите
точно там се движи процесния автомобил (виж снимки от АТСС към ЕФ). От снимките
5
се установява, че в момента на засичане по булеварда не се движат други МПС, а освен
това системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен
режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който може да произведе
стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства.
Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички
заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в
локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на
разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал. Тоест, от
установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение
относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената скорост.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно
(виж удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от проверка на
л.14-16). Поради тази причина съдът не споделя възражението, че липсвали
доказателства за това, че АТСС, използвано в случая е одобрен тип средство за
измерване и че е било годно за употреба към датата на нарушението.
От приложената снимка към АНП към Протокол за използване на АТСС пък е
видно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на
работния режим на системата и съответства на данните от протокола за използване на
АТСС, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено е
императивното изискване на посочената разпоредба. Съставен е и протокол за
използване на АТСС като в същия са посочени всички изискуеми от закона реквизити
(виж протокола на л.12). При това положение е несъстоятелно възражението, че
изготвения протокол е в разрез с изискванията на Наредбата.
Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна радарна система,
какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за
стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този
смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на
началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с
мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина съдът не
споделя направените в жалбата възражения, че в случаите на използване на мобилно
АТС не се издава ЕФ и че същият е съставен в нарушение на забраната на чл.39 ал.4 от
6
ЗАНН, която в случая е неприложима.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане
скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е
заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189
ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните
работи.
Съдът намира също, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водачите при
избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават
установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/час
съгласно същия член. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс
от минус 3 км/час от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка
допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на
снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 85 км/час,
съответства на описаната в ЕФ скорост от 82 км/час или превишение на скоростта с 32
км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на стойността
на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер на
глобата, а именно 400 лева за превишение от 31 до 40 км/час, т.е. размерът на глобата е
твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го коригира.
При това положение издаденият ЕФ следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
При този изход на делото- потвърждаване на ЕФ, претенцията на въззивника за
присъждане на разноски в негова полза сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение, се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
7
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4861167 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на КР. СТ. ВР., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. „***“ №
18, чрез адв. С.М. от АК- Пловдив, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400
(четиристотин) лева, като законосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова
полза за заплатено адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8