№ 58
гр. Русе , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000169 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ж.“ ООД гр. Д. М.,
представлявано от управителя Д.Д.Д. чрез адв. Е.Н. – АК гр. Русе против
Решение № 260034/29.03.2021 г., постановено по гр.д. № 694 по описа за 2020
г. на Районен съд Бяла, с което е признато за установено, че дружеството
дължи на „Е.Т.97“ ЕООД гр. В., представлявано от управителя Т.П.П. сумата
от 1 038,96 лв, представляваща неплатено задължение по данъчна фактура №
228/30.09.2019 г., ведно със законнта лихва върху главницата, считано от
16.07.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, присъдени със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
123/17.07.2020 г. по ч. гр. дело № 431/2020 г. по описа на РС Бяла. В жалбата
са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение
като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на
формираните изводи относно правно релевантните факти по спора.
Акцентира се върху обстоятелството, че издадената от ищеца по делото
„Е.Т.97“ ЕООД гр. В. фактура № 228/30.09.2019 г. е била изпратена чрез
1
куриерска фирма “Еконт” като пратка № 5300135599727 и така оформената
пратка е получена от служител на фирмата получател Н.Б., но същата не е
отразена в счетоводството на фирмата, не е включена в дневника за покупко –
продажби по ДДС и не е послужила и за получаване на данъчен кредит.
Твърди, че както електронното съобщение от 03.09.2019 г., така и съставената
фактура са издадени след като поръчката е изпълнена и разплатена като няма
данни за предварителни устни или писмени преговори между фирмите, от
които да е видно, че е договорена цена за посредническа услуга. Не е налице
и правната фигура на чл. 301 ТЗ.
Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде
постановено друго такова, с което заявената срещу „Ж.“ ООД гр. Д. М.
претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата „Е.Т.97“ ЕООД гр. В. счита същата за
неоснователна, а решението на БРС за правилно и законосъобразно и моли то
да бъде потвърдено. Развива съображения за това, че от неоспорената
електронна кореспонденция, първоинстанционният съд правилно е приел, че
посоченият размер на възнаграждение за „комисионна“ е бил допълнително
уточнен писмено от 03.08.2019 г., който размер и основание не са оспорени
от ответната страна, и в резултат на това сделката е документирана с
първичен счетоводен документ – издадена е фактура 228/30.09.2019 г.
Последната е получена в ответното дружеството, като не е направено
възражение по приемането й. Моли решението на БРС да бъде оставено в
сила и да бъдат присъдени направените в производството пред РОС разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество – същата е неоснователна.
Решението на първоинстанционният съд е необосновано, но като
краен резултат е правилно, макар и по различни от изложените в него мотиви.
По делото не се спори, а и няма събрани доказателства за
противното, за това, че изработените от страна на „Ж.“ ООД гр. Д. М.
процесни 740 бр. водозащитни якета са в резултат на възлагането на
поръчката от страна на немското дружество „Ф.“ ООД като последица от
2
проведени преговори и кореспонденция с него, осъществени от страна на
ищеца „Е.Т.97“ ЕООД гр. В., представляван от управителя Т.П.П.. Именно
Петров е координирал процеса на възлагане и изпълнение на поръчката и е
изпращал многократно технически въпроси на немското дружество
възложител, възникнали в хода на изработка на изделията, за което е
представена кореспонденцията по делото. Видно от изпратения имейл от
16.05.2017 г. „Е.Т.97“ ЕООД гр. В. е направило запитване до „Ж.“ ООД гр. Д.
М. относно наличие на свободен капацитет за изработка на около 900 бр.
якета за немския пазар, като след положителен отговор е изпратило и
транспортните документи за товара, който е следвало да пристигне и искане
след разтоварването да бъде проверена наличността на всички описани
материали и потвърждение, че същите са получени. Приложена е и водената
подробна кореспонденция в периода на изработка на якетата и решаването на
възникналите проблеми, както и напомнянето за дължимост на уговореното
комисионно възнаграждение при изпълнението и предаването на изделията на
възложителя.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените
във въззивната жалба доводи за това, че след като електронното съобщение
от 03.09.2019 г. и съставената фактура са с дата след като е изпълнена и
разплатена поръчката, то няма данни за предварителни устни или писмени
преговори между фирмите, от които да е видно, че е договорена цена за
посредническа услуга. Точно обратното. Видно от съдържанието на
приложения на л. 46 от делото имейл, в същия изрично са цитирани
предварителните уговорки на страните и по-конкретно договорената цена от
23 евро за изработката на едно яке от „Ж.“ ООД гр. Д. М., към която се
добавя 1 евро комисион за „Е.Т.97“ ЕООД, което е в границите на 4,5 %
нормалната ставка на комисиона, като при подписан с клиента договор с цена
23,60 евро за единица изделие остава комисион от 0,60 евро, за която ще бъде
издадена фактура. Възражения в обратна насока няма изложени.
По делото е представена фактура № 228/30.09.2019 г., видно от която
за осъщественото посредничество при възлагането и изработката на 740 бр.
водозащитни якета се претендира заплащане на комисионно възнаграждение
в размер на 1 038,00 лв. Същата съдържа необходимите реквизити и отговаря
на изискванията на ЗДДС. Своевременно е изпратена на ответното дружество
3
чрез пощенски оператор “Еконт” и получена в същото. Неотразяването й в
счетоводството и невключването й в дневника за покупко – продажби по
ДДС по своята същност представлява нарушение на данъчното
законодателство и не може да послужи като основание за неплащане. Нещо
повече – предвидена е санкция за лицата, които не отразят получения данъчен
документ в отчетните регистри за съответния данъчен период.
Само за прецизност следва да се отбележи, че съобразно нормата на
чл. 113, ал.1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да
издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при
получаване на авансово плащане преди това. Фактурата е данъчен документ
и като данъчно задължено лице ищецът е бил длъжен да издаде фактура за
извършената от него посредническа услуга, което е и сторил при настъпване
на данъчното събитие. При изменение на данъчната основа на доставка или
при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, е следвало да бъде
издадено известие към фактурата, но това не е сторено.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение като краен
резултат, установяващ дължимост на претендираните суми следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
въззивния жалбоподател са направените от въззиваемата страна разноски в
размер на 360,00 лв за заплатено адвокатско възнаграждение, за които е
представена справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260034/29.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 694 по описа за 2020 г. на Районен съд Бяла
ОСЪЖДА „Ж.“ ООД гр. Д. М., ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление ул. „Орлова Чука“ № 6, представлявано от Д.Д.Д. - управителя
4
ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Т.97“ ЕООД гр. В., ЕИК ***, представлявано от Т.П.П.
сумата от 360,00 лв разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5