РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. гр. Добрич, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20253200900022 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 22/2025 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба вх. рег. № 694/30.01.2025 г. на регистратурата на
Окръжен съд – Добрич, подадена от Ф. М. А. ЕГН ********** с пост. и наст.
адрес гр. Добрич, ***, с която при условията на обективно съединяване срещу
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул. „Витоша“ № 89В,
ЕИК ********* са предявени следните искове:
иск за сумата от 60 000.00 лв., представляваща обезщетение за
обезвреда на неимуществени вреди, виновно причинени й при пътно-
транспортно произшествие на 30.07.2024 г. от водач на лек автомобил марка
„ОПЕЛ КОРСА“ рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност”
при „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
предявената извънсъдебна претенция – 17.12.2024 г. до окончателното й
изплащане, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр.
с чл. 52 ЗЗД.
иск за сумата от 1 740.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно
1
произшествие на 30.07.2024 г. от водач на лек автомобил марка „ОПЕЛ
КОРСА“ рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
„ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
извънсъдебна претенция – 17.12.2024 г. до окончателното й изплащане,
претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва иска по
основание и размер, като инвокира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съгласно заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по съдебно-
автотехническата експертиза, възприето от Съда като обективно и
компетентно, на 30.07.2024 г., както и от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля на ответната страна Д. Ж. Г. ( без
родство със страните ), около 18.50 ч., в гр. Добрич, по бул. „Русия“, в посока
към РДПБЗН се е движел лек автомобил марка „ОПЕЛ КОРСА“ рег. № ***,
управляван от Д. Ж. Г., в който са пътували и трима пасажери.
Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и
слънчево време, добра метеорологична видимост, по прав участък на пътя.
Платното за движение е с асфалтова настилка, суха, запазена, без неравности
и повреди в района на инцидента. Лекият автомобил сее движел в лявата лента
за движение. При извършеният оглед на кормилния механизъм, окачване на
предния мост, заден мост, ходова част и спирачна система на лекия
автомобили не са установени неизправности, които да са съществували преди
произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.
Наближавайки мястото на произшествието, след като е преминал през
кривата на плавен десен завой, чийто края се намира на около 180 м. – 200 м.
преди мястото на инцидента, лекият автомобил е навлязъл в прав участък от
пътя, като се е движел със скорост 45.20 км./ч. В това време от дясно наляво
спрямо посока на движение на лекия автомобил, на разстояние от около 67 м.
от МПС, в платното за движение е навлязла Ф. М. А.. Водачът на лекия
автомобил е възприел пешеходеца, но не е предприел спиране, като
2
сигнализирал посредством клаксона на автомобила, а след което и извикал на
пешеходеца и едва след това, като е видял че А. продължава движението си по
платното е предприел спиране, задействайки спирачната система на
автомобила си. При създалата се ситуация е последвал удар между лекия
автомобил и пешеходеца в предната лява част на МПС с лявата странична
част на тялото на пострадалата, която паднала върху платното за движение.
Според заключението на вещото лице поведението на водача на МПС не е
било съобразено с конкретната пътна обстановка. В конкретната ситуация,
времето за реакция на водача на МПС е било 1.0 сек. Ако водачът на МПС е
реагирал своевременно и е предприел спиране, в момента в който пешеходецът
е навлязъл в платното за движение, той е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, спирайки МПС преди мястото на удара. В
непосредствена близост до местопроизшествието – на 50.00 м. се намира
маркирана пешеходна пътека. Пострадалата А. имала техническа възможност
да предотврати произшествието, ако е пресякла пътното платно на
пешеходната пътека, респ. изчакала преминаването на МПС.
При пътно-транспортното произшествие са причинени телесни
увреждания на пострадалата.
Съобразно заключението на вещото лице д-р Д. Д., по съдебно-
медицинската експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно,
вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалата е получила
следните травматични увреждания – ***. Счупването *** е довело до
затруднение в движението на ляв горен крайник за период от около 2 – 3
месеца, като лечението на травмата е оперативно – открита репозиция и
вътрешна фиксация на фрактурата със заключваща се плака с 10 отвора и
винтове. Оздравителният период е продължил в рамките на 3 месеца.
Вещото лице е категорично в извода си за наличието на причинно-
следствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и
получените от пострадалия травматични увреждания.
Според експертното мнението на вещото лице представените като
доказателства по делото фискални бонове са свързани с лечението на
получените от пострадалата увреждания.
Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на
свидетелите, посочени от ищцата – Н. Н. Н. (роднина на ищцата) и Г. А. Д.а
3
(роднина на ищцата), чиито показания съгласно чл. 172 ГПК се преценяват от
Съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната нейна заинтересованост, кредитирани от Съда изцяло като преки
и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, установяват, че
пострадалата изпитва и продължава да изпитва болки и страдания вследствие
на получените при ПТП травми. Установява се, че по време на домашното
лечение пострадалата не е била във възможност сама да се обслужва и е била
обгрижвана от членовете на семейството си. Вследствие на изживения от ПТП
шок същата се е затворила в себе си, станала е неактивна и стресирана.
Според свидетелите е поведението на ищцата коренно се променило, като
след инцидента се затворила в себе си. Преди инцидента пострадалата е била
жизнен и енергичен човек, но преживения от нея инцидент изиграл ролята на
стресор.
Преживеният пътен инцидент, получените от него увреждания и
последвалия оздравителен процес, съпроводен с много болки и неудобства в
личен и социален план се отразили и на психо-емоционалното състояния на
ищцата.
Липсват както твърдения, така и доказателства за патологична реакция
на обичайния стрес от изживян като травматично събитие пътен инцидент.
Показанията на свидетелите за промяна в поведението на пострадалата не
съдържат убедителни данни за някакво по-съществено засягане на психиката
над обичайната адаптация на пациент, преминаващ през възстановителен
период и затова не могат да се интерпретират като доказване на ясно проявена
промяна на личността на пострадалия, изискваща допълнителна оценка като
психотравма. Установените от гласните доказателства девиации в поведението
на ищцата следва да се отнесат именно към периода на ограничените
движения, когато физическата немощ несъмнено се отразява пряко на
психиката и затова те не могат да се отчитат като трайна промяна в личността.
Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното
произшествие – 14.08.2023 г. е налице валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите
на лек автомобил „ОПЕЛ КОРСА“ рег. № ***, обективиран в полица №
BG/06/124002292958, с начална дата на покритието 18.07.2024 г. и с крайна
дата на покритие 17.07.2025 г.
4
Не е спорно, че пострадалата е предявила застрахователна претенция вх.
№ 94-285/16.09.2024 г. към застрахователя, по повод на която е образувана
преписка по щета № 43072952400273.
Застрахователят не се е произнесъл в срок по предявената
застрахователна претенция.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковете:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан
прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1,
ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност (чл. 104, т. 4 ГПК) и за
местната подсъдност (чл. 115, ал. 2 ГПК), действащи към датата на
предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа
инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
упражняване на правото на иск.
Ищцата е спазила процедурата по чл. 380 КЗ.
Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.
ІІ. По основателността на иска:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
5
моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителна застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно
право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие
както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с
правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото
право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното
правоотношение със застрахования.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 –
2012 – ОСТК.
Фактическият състав на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт
включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на
6
автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2.
Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на
застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото
МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо
застрахователно обезщетение; 4. Претърпени неимуществени вреди от лицето,
претендиращо обезщетение.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за
ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътно – транспортно произшествие на 30.07.2024 г., за което
вината е на водача на лек автомобил марка „ОПЕЛ КОРСА“ рег. № ***,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран
в застрахователна полица, със срок на валидност, включващ датата на пътно-
транспортното произшествие.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата
(чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП) - по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Ф. М. А..
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
причинените на пострадалата телесни увреждания.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача
на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на основание
чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които са в пряка
и непосредствена последица от него.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността
на застрахователя.
Не се оспорва наличието на валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ през периода, в който е реализирано пътно-транспортното
произшествие.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.
477, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД – чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.
7
Вреда по смисъла на параграф 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса за застраховането е неблагоприятна промяна чрез засягане,
накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна
цялост, здраве и психично състояние.
Отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” е за репарация на претърпените от
ищеца имуществени и неимуществени вреди. По силата на застрахователния
договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие
в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
По думите на френския цивилист Rene Savatier „неимуществените вреди
са всяко човешко страдание, което не води до имуществени вреди“.
Неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права,
което засягане няма парична оценка – ТР-4-2012-ОСГТК.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права (като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност (чл. 29 КРБ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права (чл. 6, ал. 1 КРБ), правото на недискриминация ( чл. 6,
ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в него
(чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ), правото на чест, достойнство, добро име
(чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ), правото на лична свобода (чл. 30 КРБ),
правото на изображение и глас (чл. 32, ал. 2 КРБ), свобода и тайна на
кореспонденцията (чл. 34 КРБ), свобода на съвестта, на мисълта и избор на
вероизповедание (чл. 37, ал. 1 КРБ), правото на изразяване на мнение (чл. 39
КРБ), правото да се търси, получава и разпространява информация (чл. 41
КРБ ), правото на свободно сдружаване (чл. 44 КРБ), правото на събрания и
манифестации (чл. 43 КРБ), правото на име на физическо лице (чл. 12 ЗГР),
правото на фирма (чл. 7 ТЗ), доброто търговско име и доверието към
предлаганите стоки (чл. 30 ЗЗК ), използването на чужда търговска фирма (чл.
29 ЗЗК), разгласяването на търговска тайна (чл. 8 ЗЗТТ), нарушаване на
8
неимуществените авторски право (чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права
(напр. породени от договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени
права върху обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ,
ЗМГО, в редица хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК) или
пък на представлява фактическо отношение, което не е обект на правно
регулиране, но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е
защитен от действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ
(напр. в рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при
трайно отглеждане на неосиновено дете – храненик).
Друго деление на неимуществените вреди е свързано с т.н. „морален
патримониум“ (общност на всички нематериални блага, които нямат
комерсиална стойност), който се състои от две части – в едната попадат
неимуществените вреди, свързани с емоционалния живот на засегнатото лице
(„афективната част на моралния патримониум“), а другата част – онези
вреди, които засягат достойнството на пострадалия в обществото
(„социалната част на моралния патримониум“).
Първият вид неимуществени вреди са резултат от засягане на блага,
свързани с вътрешния мир и психични преживявания на лицето, като
накърняване на чувството на привързаност, скръб и болка при загубата на
близък, вторият вид – от засягане на т. н. „блага на обозначение“, свързани с
външния свят и отношенията на лицето с него накърняване на честта,
доброто име, репутацията, свободата на религиозно убеждение и пр.
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С. 2020, с.
366.
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 –
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
9
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права (права на свободно развитие на личността, права
върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на
фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на
т.н. индустриална собственост и други), така и на блага, които не са предмет
на права - вж. Калайджиев, А. цит. съч., 366 – 367.
Неимуществените са неоценими в пари последици от засягането на
защитени права и интереси, а делението на имуществени и неимуществени
вреди е приложимо към произтеклите от засягането последици.
Неимуществената вреда е необратима и непоправима.
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях парично обезщетение се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Паричното обезщетение, макар и несъвършено, е единственото
възможно средство и най-подходящата форма за зачитане претърпяването на
тези вреди и за компенсиране на засегнатото лице. Въпреки невъзможността
неимуществените вреди да бъдат поправени, българското право придава на
паричното плащане към пострадалия компенсаторна функция. Функцията,
която се придава на присъдената парична сума е да възстанови психичното
равновесие на личността и да му даде възможност да компенсира
отрицателните емоции. Парите се разгледат като сурогат на неприятните
емоции, които лицето е принудено да преживее. Целта на обезщетението е
чрез тези средства увреденият да получи облекчение след преживяното, да
неутрализира отрицателните си емоции, да оздрави психиката си, да постигне
усещане за удовлетворение и справедливост. Функцията на обезщетението е
именно в това да възстанови чувството на засегнатото лице за справедливост,
но не чрез възмездие и репресия, а чрез зачитане на факта и последиците от
стореното противоправно деяние.
Размерът на обезщетението се определя от Съда по справедливост.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
категория.
При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат
въведените още от Аристотел (384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е.) в книга пета на
„Никомахова етика“ (300 г. пр. н.е.) принципи на „възстановителна
10
справедливост“ (лат. iustitia correctiva), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието,
което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна
справедливост“ (лат. iustitia distributiva), която изисква лицата в едно и също
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират, т.
е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите по
вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на
действително преживените страдания.
Справедливостта като метод за решаване на въпроса за обезщетяване на
неимуществените вреди включва и следните задължения към Съда: 1. Да
отчете наличието на особени обстоятелства ( принцип на специфичност на
преценката на Съда ); 2. Да прецени цялата конкретна обстановка на случая
(принцип на цялостност на преценката на съда); 3. Да третира еднаквите
случаи по един и същ начин (принцип на равно третиране при преценката на
съда); 4. Да формулира своето вътрешно убеждение отчетливо – по начин,
който прави възможно подлагането му на обективен контрол, и обосновано –
по начин, който го прави убедително и за останалите членове на обществото
(принцип на обоснованост на преценката Съда).
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и характер на
увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е настъпило,
продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, промяната в живота
на пострадалия, физическите и психологическите последици за увредения и
други фактори.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
В българската правна система, основана на върховенството на правото
(арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ), Съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
11
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не могат
да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на телесни повреди при пътно – транспортно
произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда
право на обезщетение в полза на засегнатото лице за неимуществени вреди.
Обективният критерий, според който се определят подлежащите на
обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно–следствена връзка
между телесните повреди на пострадалото лице и конкретните
неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
наличието на болки и страдания, претърпени и търпени от пострадалата
вследствие на пътно-транспортното произшествие.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се определя от Съда по справедливост. Както бе посочено по-горе,
причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно
12
засягане на лични нематериални блага, не могат да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението не на
компесаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективното увреждане, поради което причинените вреди
следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Съгласно ПП
– 4 – 1968 – ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
Съда при определяне на размера на обезщетението – конкретните
обстоятелства при които е настъпило пътно-транспортното произшествие,
причинило средна телесна повреда на ищцата, психическите изживявания,
изпитани от нея, нейната възраст, здравословен и психически статус,
обществено-икономическа обстановка в страната към датата на настъпване на
ПТП, нормативно определените лимити на застрахователните покрития към
същия момент.
В конкретния случай към датата на произшествието пострадалата е
била на 74 години, в сравнително добра за годините си физическа и ментална
кондиция. В резултат на причинените й травматични увреждания, ищцата е
търпяла и търпи болки и страдания, като по време на възстановителния
период е била с ограничена двигателна активност. Пътно-транспортното
произшествие е изиграло ролята на стресор върху психиката на пострадалата.
Съгласно и постоянната съдебна практика при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
отчита и икономическата конюнктура в страната, както и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в
действащите през съответните периоди Наредби за задължителното
застраховане. Съгласно чл. 492 КЗ тези лимити след 2018 г. за неимуществени
вреди вследствие на телесно увреждане са 10 420 000.00 лв. за всяко събитие.
Тези лимити обаче, според изричната практика на ВКС, следва да се имат
предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при
13
която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий
при определяне на размера на застрахователното обезщетение. Размерът на
минималната работна заплата за 2024 г. е 933.00 лв., а средногодишната
инфлация, измерена през хармонизиран индекс на потребителските цени за
периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 -
декември 2023 г. е 2.6 %.
Инфлационните процеси в страната не са самостоятелен критерий за
определяне размера на застрахователното обезщетение, а само индиция за
икономическите условия на живот към релевантния в случая момент - 2024 г.,
тъй като обезщетението се определя към момента на извършване на деликта.
Динамиката на икономическите процеси налага отчитане на постепенно
завишаване на стойностите, съответно на повишаването на жизнения стандарт
- през 2024 г. общият годишен доход средно на лице от домакинство в
България е 12 857.00 лв., като доходът е нараснал с 18.5% в сравнение с
предходната 2023 г., при съответно задържане на нормативните лимити на
застрахователно покритие – чл. 492, т. 1 КЗ, т. е. горепосочените данни сочат
на овладяване на динамиката на икономическа конюнктура.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
Съдът следва да се придържа към усреднен размер, актуализиран към
релевантния за настъпване на увреждането момент на 2024 г., съгласно
изискванията на чл. 52 ЗЗД за всестранно отчитане на всички ползвани в
практиката критерии.
Установените фактически данни относно претърпените болки и
страдания и очертаните прогнози мотивират настоящия състав на съда да
приеме, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 50 000.00 лв.
С така определеното обезщетение се постига справедливият баланс
между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на
нуждата от обезвреда без обезщетението да представлява средство за
повишаване на стандарта на живот на пострадалата.
В процесния казус, ответникът е своевременно е инвокирал възражение
по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото
лице.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва
следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения,
14
което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост
на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата
на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Цит. съч. 397 - 401.
Съгласно постоянната и задължителна практика на ВКС, обективирана в
т.7 от ПП-17-1963-ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в
случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин
за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява
в извършване на определени действия или въздържане от такива действия от
страна на увредения. С действията си или бездействията си увреденото лице
трябва да е нарушило предписани от закона правила за поведение и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
При наличие на принос, подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на
делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в
който всеки един от тях е допринесъл за пътно-транспортно произшествие.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, отговорността на водачите на МПС за
осигуряване безопасност на движението е значително по-завишена,
включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост
на движение, че да могат да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са
били длъжни да предвидят. В тази насока са налице правила в ЗДвП спрямо
водача на автомобила – чл. 20, 25, 37, 40, 116 ЗДвП. От друга страна, Съдът
следва да отчите качеството на пешеходеца като уязвим участник в
движението (параграф 6, т. 75 от Допълнителните разпоредби на Закона за
15
движението по пътищата).
С оглед своевременно заявеното възражение от ответника за за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, Съдът приема
следното:
В конкретния казус е налице нарушение от страна на ищеца на
разпоредбите от чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, съгласно които при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика; да не преминават през ограждения от парапети
или вериги; на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение и да пресичат същото при ограничена видимост.
От доказателствата по делото се установява, че пострадалата е
предприела пресичане на пътното платно на нерегламентирано място. Според
експертното мнение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
ищцата е имала техническа възможност да възприеме МПС и време за
адекватна реакция, като по този начин избегне сблъсъка с автомобила.
С оглед на изложените съображения се налага изводът за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице,
който принос Съдът оценява на 20 %
В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от
страна на пострадалия за основателно, поради което определеното от Съда
обезщетение в размер на сумата от 50 000.00 лв. следва да се намали с
възприетия процент на съпричиняване на вредите ( 20 % ) и следва да уважи
иск за неимуществени вреди в размер на сумата от 40 000.00 лв., като за
разликата до претендирания размер от 60 000.00 лв. го отхвърли.
В разглеждания случай,, пострадалата е претърпяла и имуществени
вреди, изразяващи се в извършването на необходими разходи за
възстановяване на здравето, поради което искът като доказан и основателен
следва да се уважи, отчитайки възприетия процент на съпричиняване на
вредите ( 20 % ) до размер на сумата от 1 392.00 лв., като за разликата до
16
претендирания размер от 1 740.00 лв. следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят 2 000.00
лв. адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съобразно размера
на уважените искове.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
750.00 лв. съдебно – деловодни разноски и 500.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от
1 655.68 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул.
„Витоша“ № 89В, ЕИК ********* да заплати на Ф. М. А. ЕГН ********** с
пост. и наст. адрес гр. Добрич, ***, сумата от 40 000.00 ( четиридесет хиляди )
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно
причинени при пътно-транспортно произшествие на 30.07.2024 г. от водач на
лек автомобил марка „ОПЕЛ КОРСА“ рег. № ***, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно
със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по предявената извънсъдебна претенция – 17.12.2024 г. до
окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 40 000.00 лв. до 60 000.00 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул.
„Витоша“ № 89В, ЕИК ********* да заплати на Ф. М. А. ЕГН ********** с
пост. и наст. адрес гр. Добрич, ***, сумата от 1 392.00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени при пътно-
транспортно произшествие на 30.07.2024 г. от водач на лек автомобил марка
„ОПЕЛ КОРСА“ рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност”
при „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
предявената извънсъдебна претенция – 17.12.2024 г. до окончателното й
17
изплащане, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр.
с чл. 52 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1 392.00 лв. до 1 740.00 лв.
ОСЪЖДА Ф. М. А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Добрич,
*** да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул.
„Витоша“ № 89В, ЕИК ********* разноски по делото в размер на сумата от
750.00 лв. съдебно–деловодни разноски и 500.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул.
„Витоша“ № 89В, ЕИК ********* да заплати на адв. С. Р., със съд. адрес гр.
Добрич, ***, сумата от 2000.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул.
„Витоша“ № 89В, ЕИК ********* да заплати на да заплати на ОКРЪЖЕН
СЪД – ДОБРИЧ сумата от 1 655.68 лв. представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
18