Р Е Ш Е Н И Е
София, 13.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на седми юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като
разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 450/2017 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Й.П.М., ЕГН **********,
чрез адвокат М.С. – САК, съд.адрес ***
против Л.П.Х., ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата
178 515,33 лв., от която:
сумата 126 868
лв., - обезщетение за отчуждаването
на имот с площ 1 141
кв.м., находящ се находящ
се в гр. София, ж.к. „********, идентификатор 68134.4355.157, представляващ
дворно място, с площ от 2 362 кв.м. по Заповед № РД-57-108/13.12.2011 г.
на кмета на Столична община с площ по скица 2909 кв.ми и сумата 51 647, 33
лв. – мораторна лихва върху тази сума, считано от
12.01.2014 г. до завеждане на делото, ведно със
законната лихва и сторените разноски,
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик
на недвижим поземлен имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, идентификатор 68134.4355.157, представляващ дворно място, с
площ от 2 362 кв.м. по Заповед № РД-57-108/13.12.2011 г. на кмета на
Столична община с площ по скица 2909 кв.м.
Имотът е бил отчужден на
наследодателя на ищеца Б.Р.със Заповед № 1391/14.04.1977 г. Тъй като
мероприятието, за което имотът е бил отчужден, не е било реализирано, с Решение
от 09.01.2002 г. по адм.д. № 1593/2000 г. по описа на
СГС, ІІІ Ж отделение е било отменено отчуждаването по отношение на описания
имот.
Със Заповед №
РД-57-108/13.12.2011 г. на кмета на СО е била отписана от актовите книги за
общинска собственост част от акт № 1401/11.12.1996 г. на Район Люлин, касаеща част от поземлен имот пл.№ 157, кад.лист
151, м. „Модерно предградие – Обеля ІІ ч.“ с площ от 2362 кв.м. Имотът бил
нанесен в кадастралната карта с идентификатор 68134.4355.157, представляващ
дворно място, с площ от 2362 кв.м. по Заповед № РД-57-108/13.12.2011 г. с площ
по скица 2909 кв.м.
Тъй като се отчуждава част от
имота с Решение на МС, ищецът твърди че е разбрал, че собственият му имот е
записан в кадастралната карта и регистри като собственост на Л.П.Х.. При
извършена проверка в Агенцията по вписванията установил, че през 2002 г. Л.Х. се
е снабдил с нотариален акт по давност за собствения му имот.
Според отразеното в
обстоятелствената част на исковата молба, с Решение № 49/14.06.2016 г. на ВКС,
І ГО, съдът е приел за установено, че именно ищецът е собственик на така
описания недвижим имот.
Ищецът излага, че отчуждаването с Решение на
МС № 673/14.08.2012 г., ответникът е получил неправомерно обезщетение за
отчуждаването на имота на ищеца в размер 126 868 лв., за отчуждаването на
1 141 кв.м. от процесния имот за държавни нужди. Пред
вид факта, че ответникът не е собственик на имота, според ищеца той е получил
без правно основание и неоснователно се е обогатил с тази сума, която се следва
на ищеца и претендира нейното връщане, ведно със законната лихва, считано от
14.09.2012 г.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е назначаването на експертиза.
В хода по същество поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи изцяло така, както е предявен, ведно със
законните последици, включително разноски по представен списък.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер, като е представил подробни съображения за това.
Според заявеното в отговора на
исковата молба цитираното Решение № 49/2016 г. на ВКС не установява право на
собственост на ищеца за недвижим имот, който е отчужден от държавата.
Твърди също, че нито едно от
представените писмени доказателства не установява право на собственост на ищеца
върху съответната част от посочения имот.
Заявява, че предмет на
отчуждаване, съгласно цитираното Решение, е само част от процесния
имот - до размера на 1 141 кв.м., и това не се отнася за частта, която не е
била предмет на отчуждаване, като по отношение на тази част съдът е установил,
че ищецът не е собственик.
Твърди също, че искът е
недопустим, тъй като в този процес не може да се установява наличие на право на
собственост за ищеца или на ответника за минал период. Твърди, че за защита на
правата си ищецът разполага с друга правна възможност, а именно нормата на чл.
39а от Закона за държавната собственост.
В условията на евентуалност
твърди, че е придобил право на собственост върху тази част от имота, която е
била отчуждена, по силата на изтекла придобивна
давност, също и че липсва дължимата материална предпоставка на иска по чл. 59 ЗЗД.
В
представената по делото писмена защита заявява, че ищецът не е собственик на процесния имот и това обстоятелство е установено с
цитираното и приложено от самия ищец Решение №
49/14.06.2016 г. на ВКС, І ГО по гр.д. № 3911/2015 г. Според него това Решение формира сила на
присъдено нещо относно обстоятелството, че ищецът не е собственик на
съответната част от имота, за която се претендира, че ответникът е получил
обезщетение, което не му се следва. Именно за това счита за недопустимо да се
изследва в настоящото производство обстоятелството кой е собственик на имота.
Твърди, че, след като ищецът не е установил право на собственост върху
съответната част от имота, не е налице неоснователно обогатяване на ответника.
Отделно от това смята, че, дори да се приеме, че
ищецът е собственик на процесната част от имота –
което не е така, пасивно легитимиран да отговаря по такъв иск по чл. 59 ЗЗД за
обезщетение на извъндоговорно основание би била Държавата,
а не ответникът, пред вид факта, че вземане на извъндоговорно
отношение ще е възникнало по отношение на нея. Отделно от това в конкретния
случай липсва дължимата материална предпоставка за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД – разместване на блага, пред вид факта, че обедняване на ищеца не е
настъпило.
По тези съображения моли съда на отхвърли
предявения иск, като неоснователен, като му присъди разноски по представен
списък..
Съдът, като взе предвид представените
и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на сумата 178 515,33 лв., от която: сумата 126 868
лв. - обезщетение за
отчуждаването на 1 141 кв.м., част от
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, идентификатор 68134.4355.157,
представляващ дворно място, с площ от 2 362 кв.м. по Заповед №
РД-57-108/13.12.2011 г. на кмета на Столична община с площ по скица 2909 кв.ми и сумата 51 647, 33 лв. – мораторна лихва
върху тази сума, считано от 12.01.2014 г. до завеждане на делото, ведно със
законната лихва и сторените разноски.
По делото е
представено решение от 17.08.2002 г., постановено по адм.д.
№ 3041/2002 г. на ВАС, ІV-то отделение, с което е оставено в сила решение от
09.01.2002 г. по адм. Д. № 15 393/2000 г. на
СГС, ІІІЖ отделение.
С цитираното
решение на СГС е отменена Заповед № РД-54-149/30.03.2000 г. на Кмета на
Столична община за отказ за отмяна на отчуждаване на следния недвижим имот: имот пл. № 157, к.л. 151, м. ********, сега Сливница, по
плана на София бивша собственост на наследодателя на ищеца Б.Н.Р.и е отменено
отчуждаването на имота, извършено със Заповед №
1391/14.04.1977 г. тъй като мероприятието, за което имотът е бил отчужден, не е
било реализирано.
Със Заповед №
РД-57-108/13.12.2011 г. на кмета на СО е бил отписан от актовите книги за
общинска собственост част от акт № 1401/11.12.1996 г. на Район Люлин, касаеща част от поземлен имот пл.№ 157, кад.лист
151, м. „Модерно предградие – Обеля ІІ ч.“ с площ от 2362 кв.м.
Имотът бил нанесен в
кадастралната карта с идентификатор 68134.4355.157, представляващ дворно място,
с площ от 2362 кв.м. по Заповед № РД-57-108/13.12.2011 г. с площ по скица 2909
кв.м.
С решение №
49/14.06.2016 г., постановено по гр.д. № 3911/2015 г. на ВКС, І-во отделение е признато за установено по отношение на
ответника Л.П.Х., че
ищецът Й.П.М. е
собственик на реална част с площ 1 768 кв.м. от поземлен имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „*******, м. Валого, с
идентификатор 68134.4355.157 по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК. с площ на целия имот
2909 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, със съответните
граници. С решението е отменен нотариален акт № 86, т. ІV, рег. 7888, д. №
521/2002 г. на нотариус И.Н., район на действие СРС, № 040 в Регистъра на
Нотариалната камара по отношение на описаната по – горе реална част от имота с идентификатор 68134.4355.157 по КК и КР на гр. София, с площ
1768 кв.м.
Със същото решение е
оставено в сила решение № 581/23.03.2015 г. на САС по гр.д. № 32402014 г., с
което е отхвърлен предявеният иск от Й.П.М. против Л.П.Х. за останалата реална част от
поземления имот с площ 1 141 кв.м.
Решението на ВКС е влязло
в сила в деня на постановяването му – 14.06.2016 г.
В хода на
производството е назначена и изслушана и приета, като неоспорена от страните съдебно
– счетоводна експертиза, съгласно заключението на която размерът на претендирата лихва върху сумата 126 868 лв. за периода
от получаване на обезщетението от страна на ответника - 29.11.2012 г. до
завеждане на иска е 53 181, 79 лв.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства
и приетата и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза.
Други
релевантни по спора факти по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който
се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне
онова с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Този иск е субсидиарен - правото на ищеца
да го предяви
възниква само, ако няма на
разположение друг иск, с който да
се защити.
В настоящия случай ищецът претендира, че, като собственик
на процесния недвижим имот – част от имот от
1 141 кв.м., е бил лишен от правото да получи обезщетение при неговото
отчуждаване, като отчуждаването е отменено, а ответникът е получил неправомерно това обезщетение в размер 126 868 лв. Пред вид
факта, че, според ищеца, ответникът не е собственик на имота, то полученото от
него е без правно основание и той неоснователно се е обогатил с посочената
сума, следваща се на ищеца и я претендира, ведно със законната лихва, считано
от 14.09.2012 г. – момента на получаване на обезщетението.
Настоящият съдебен състав, на базата на всички
приети и неоспорени доказателства и установеното от фактическа страна, прави
изводът, че ищецът не е собственик на заявената идеална част от имота. Това е
така защото с цитираното по – горе Решение № 49/14.06.2016 г., постановено по гр.д. № 3911/2015 г.
на ВКС, І-во отделение е признато за установено по
отношение на ответника Л.П.Х., че
ищецът Й.П.М. е
собственик на реална част от имота - с площ 1 768 кв.м., като е оставено в сила решение № 581/23.03.2015 г. на САС по гр.д. №
32402014 г., с което е отхвърлен предявеният иск от Й.П.М. против Л.П.Х. за останалата реална част от поземления имот с площ 1 141 кв.м.
По тези съображения,
прилагайки правилата за силата на пресъдено нещо в
гражданския процес, съобразно нормите на чл. 296 и сл. ГПК, съдът приема, че
спорът дали ищецът е собственик на цитираната реална част от имота с площ
1 141 кв.м. е разрешен с влязлото в сила решение на ВКС и не може да бъде
пререшаван нито в настоящия, нито в друг процес.
С оглед на това съдът
намира, че, тъй като ищецът не е собственик на имота, по отношение на който се
претендира обезщетение, такова не му се следва.
Съдът не обсъжда другите
възражения на ответника – както по отношение на липсата на пасивна легитимация,
така и по отношение на изтеклата давност, пред вид факта, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен на основанието, посочено по
– горе.
Съдът не обсъжда и възраженията на ответника, че
ищецът разполага с други правни възможности – други искове за реализация на
правата си, пред вид факта, че приема, че такива права не съществуват.
Пред вид изложеното
съдът счита, че предявеният иск
с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД е
неоснователен и като такъв следва
да се се
отхвърли
изцяло.
По изложените съображения съдът приема за неоснователна и
претенцията по чл. 86 ЗЗД за присъждане на изтекли мораторни
лихви върху претендираната главница, поради нейната акцесорност към главния иск и счита, че тя също следва да
бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски –
заплатено адвокатско възнаграждение в размер 5 760
лв. с ДДС.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.П.М.,
ЕГН **********, чрез адвокат
М.С. – САК,
съд.адрес *** против
Л.П.Х., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на сумата 178 515,33 лв., от която: сумата
126 868 лв., -
обезщетение за
отчуждаването на имот с площ 1 141 кв.м., находящ се находящ
се в гр. София, ж.к. „********, идентификатор 68134.4355.157, представляващ
дворно място, с площ от 2 362 кв.м. по Заповед № РД-57-108/13.12.2011 г.
на кмета на Столична община с площ по скица 2909 кв.м и сумата 51 647, 33 лв. – мораторна
лихва върху тази сума, считано от 12.01.2014 г. до завеждане на делото, ведно със
законната лихва и разноските по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.П.М. да
заплати на Л.П.Х. на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по делото –
заплатено адвокатско възнаграждение в размер 5 760
лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: