Решение по дело №324/2017 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 8
Дата: 18 януари 2018 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20172110100324
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2017 г.

Съдържание на акта

                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

               № ………..… / 18.01.2018година        град Айтос

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

    Айтоски Районен съд  гражданска колегия на  трети ЯНУАРИ две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                                                            Председател: Мария Дучева

 

секретар: Яна Петкова

прокурор:………………….

като разгледа докладваното от съдията Дучева гражданско дело №324 по описа на РС-Айтос за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.109а ЗС.

        Производството е образувано по ИМ  от  А.Ш. С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника К. К., със съдебен адрес ***, ПРОТИВ М. Х. Ч., ЕГН **********, постоянен адрес: ***; Х. Х. Ч., ЕГН **********, постоянен адрес: ***; А.Х.М.„ ЕГН: **********, адрес: ***; А.А.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***; А.Х.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***. С исковата молба  се претендира определянето на границите на неурегулиран поземлен имот № 41 пo неодобрення кадастрален план на с. М., Община Р., Област Б.с площ 1 145 кв.м. и по специално границата между имотът на ищецът и собствените на ответниците поземлени имоти с №№ 42 и 49 пo неодобрения кадастрален план на същото село.

В исковата молба  се твърди ,че съгласно Нот.акт № 26, TOM V, per.№ 3662, нот.д.№ 602/2007 г. на Нотариус № 324 Б.Д. ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот: дворно място с площ 1 145 кв.м., съставляващ неурегулиран поземлен имот в с.М., Община с.Р., за което населено място няма регулационен плaн и ПУП, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 71 кв.м. и жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м. при граници от двете страни улици и поземлените имоти на Х. Б.и Х.Ч.. Поземленият имот , собственост на ищеца с № 41 пo неодобрения кадастрален план на с.М., граничи с поземлени имоти №№ 42 и 49 собственост на наследниците на починалия Х.Ч..*** издала  разрешение за строеж на „Леки огради“ № 25 от 10.06.2014 г. Ha 15.07.2014 r. лицензираният геодезист П.Г.Ж. трасирал имотната граница между имота на ищеца и поземлени имоти 42 и 49, собствени на ответниците. След три седмици ищецът установил, че липсват всичките 6 бр., поставени от геодезиста колчета на границата между имотите на ищеца и ответниците.

Ha 22.04.2016 г. ищецът отново предприел действия no изграждане на оградата. B присъствие на полицейския инспектор Д.К. *** бил съставен протокол за строителна линия. На 25.04.2016 г. ищеца  установил, че три броя трасировъчни колчета, които са дo самата входна врата за имота на ответника липсват, a останалите пo протежение на оградата били забити дo нивото на земята така, че да не се виждат.

Ищецът с писмо потърсил съдействие от Кмета на Община Р.. B началото на м.декември 2016 r. се получило писмо от Кмета на Община Р. изх.№ ж-30-3/29.11.2016 r., адресирано до ищеца и до ответника М.Х.Ч., с което във връзка с получена последния жалба вх.№ Ж-30/26.04.2016 г., уведомяват, че считат, че се касае за имотен спор компетентност на съдебните органи.

В тази връзка ищецът счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция.Молят  съда  да постанови  решение с което да определи границата между пземленият имот с № 41 (собственост на ищеца ) и поземлени имоти №№ 42 и 49 пo неодобрения кадастрален план на с.М. (собственост на ответниците).Претендират се и разноски по делото.

 

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответника М.Х.Ч.,който сочи, че искът е допустим, но неоснователен по подробно изложени в отговора съображения. Твърди , че родителите му, а и той след тях е владел имота в тези граници.

В срока за Отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответника Х.Х.Ч., който сочи, че искът е допустим, но неоснователен.

В срока за Отговор по чл.131 ГПК не са постъпили отговори от ответниците А.Х.М., А.А.Ч. И А.Х.Ч..

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

          По делото е приет като доказателство Нот.акт № 26, TOM V, per.№ 3662, нот.д.№ 602/2007 г. на Нотариус № 324 Б.Д. , от който е видно, че на ищецът е дарен недвижим имот: дворно място с площ 1 145 кв.м., съставляващ неурегулиран поземлен имот в с.М., Община с.Р., за което населено място няма регулационен плaн и ПУП, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 71 кв.м. и жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м. при граници от двете страни улици и поземлените имоти на Х. Б.и Х.Ч.. За посоченият имот е отреден пл.№ 41 пo неодобрения кадастрален план на с.М., който граничи с имоти №№ 42 и 49, собственост на наследниците на Х.Ч.. Не се спори между страните, че именно ответниците М. Х. Ч., Х. Х. Ч., А.Х.М., А.А.Ч., А.Х.Ч. са собственици на имоти пл.№ 42 и 49 пo неодобрения кадастрален план на с.М., като са придобили същите по наследство.

          На 10.06.2014г от Община Р. на ищецът било издадено разрешение за строеж на леки огради. От лицензиран геодезист била извършена трасировка на имота на 15.07.2014 г. На 15.08.2014 г. бил издаден протокол  (Образец 2) за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа към който били приложени координатни точки. Ищецът неколкократно се опитвал с помощта на професионалисти да трасира линията на оградата, но т.к. според координатите оградата трябвало да навлезе твърде много в имота на ответниците, последните се възпротивили  като изваждали или унищожавали поставените колчета.

  За изясняване на делото от фактическа страна бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели  А. С.  от страна на ищецът, както и свидетелите Х.Х. и М. П. от страната на ответниците, както и А.Г. ***.

От показанията на свидетелите А. С. ,Х.Х. и М. П. съдът прави извода, че съществуващата на място между имоти №41 и №№42 и 49 ограда не е местена поне от 50 години. По спомени на свид. Х.Х. и М. П. на място на съществуващата ограда е имало ограда от сплетени клони, която преди 20 години ищецът и ответниците заедно са разрушили и заменили със съществуващата на място в момента дървена ограда. Единствено свид.С. твърди, че ответниците през годините са премествали съществуващата ограда малко по малко в имота на брат му , но поради близката роднинска връзка с ищецът , както и поради фактът, че не живее в имота от 1997г съдът прецени да не кредитира с доверие показанията му. Останалите двама свидетели- Х.Х. и М. П. са на преклонна възраст и си спомнят местоположението на оградата от годините преди да починат наследодателите на страните, както и твърдят категорично , че оградата не е местена , а фактическото й положение винаги е било, къде е в момента.

Изслушана и приети бяха 2бр. и съдебно- технически експертизи, като към заключението и на двете е приложена комбинирана скица на имота . Съдът  при преценка на доказателствата и изготвяне на съдебния акт прецени да кредитира с доверие заключението на ВЛ Д.С. ведно с приложената към него скица по следните съображения: в констативно- съобразителната част към експертизата ВЛ С. *** има само един план — кадастрален от 1988r. конто не е одобрен. Регулационен план селото няма. След посещение на място ВЛ.С. е изготвила и приложила към експертизата 2 бр.скици- една отразяваща границите на имота на ищеца според координатите от Протокол  (Образец 2) за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа и една отразяваща границите на място, като е заключила, че фактическото положение оградата на отговаря на неодобрения кадастрален план в тази част относно спорната граница между трите имота. В показанията си в съдебно заседание ВЛ С. говори за неправилна цифровизация на основният модел и т.нар.“Приплъзване“ на основата, което се дължи на сканиране на плановете с неспециализирана за целта техника , а от там и на неправилно оцифрени координати. От приложената към експертизата скица Приложение №1 е видно с просто око „приплъзването“, за което ВЛ С. говори, като се вижда как всички граници на имота са изместени с около 1мм на ляво, което съотнесено към мащаба на основата отговаря на въпроса как се е породил спорът между страните. Съдът прецени да кредитира заключението на ВЛ С., т.к. то се потвърждава от заключението на ВЛ М. , на който съдът е възложил да прецени по каква технология ВЛ.С. *** са стигнали до съответните координати и кои от координатите са грешно отчетени. В заключението си ВЛ М. обяснява, че сам е направил оцифряване на модела отново, като е проверил всички точки на мин.разстояние по 10см. и така е стигнал до координати, които са много близки с тези на ВЛ.С., но се различават от координатите в Протокол за строителна линия и ниво. В становището си ищецът е отбелязал, че ВЛ М. също е изработил скица, макар да не е имал такова задание и поради тази причина заключението му не следва да се кредитира с доверие, т.к. ВЛ е излязло извън предмета , който му е възложен. Съдът категорично не се солидаризира с това становище на ищеца, като приема изготвената скица за проява на добросъвестност на ВЛ М. и чрез нея по ясно се онагледява соченото в констативно-съобразителната част. Нещо повече от изготвената от ВЛ М. скица, също е видно т.нар.“приплъзване“ на подложката, за което и второто ВЛ говори и което е изтъкнато като причина за погрешните координати отразени в Протокол  (Образец 2) от 15.08.2014г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Поради всички изложени съображения съдът прецени да кредитира експертизата на ВЛ С. и да мотивира с нея крайният съдебен акт.

При оценка на показанията на свид.Г. и показанията на двете вещи лица впечатление прави фактът, че според свид.Г. съгласно Наредба за кадастъра той е направил проверка за координатите 40х40 по самите кръстове, а и двете вещи лица казват , че са извлекли координатите при проверка 10х10 защото така е най-сигурно, че няма да се допусне грешка. На въпрос на съда дали изчисленията са по-точни при разпъване на кръстовете 10х10 свид.Г. е отговорил, че не знае.

Що се отнася до приложеният като писмено доказателство по делото Протокол  (Образец 2) от 15.08.2014г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, относно същия свид.А.Г.-***, твърди че подробните координатни точки са изведени лично от него с помощта на няколко технически програми. Съдът , след като се запозна с пълният текст на посоченото писмено доказателство , установи, че на стр.4 от същия (л.15 по делото) в заключителната част на протокола в графата за Гл.архитект се е подписал П. Ж. (лицето извършило трасировка преди това), но който като геодезист няма отношение към Община Р., нито е неин служител. Нещо повече в заглавната част на Протокола изобщо не е отразено да е присъствал П. Ж., нито в какво качество присъства. Следователно от самият текст на Протокол  (Образец 2) от 15.08.2014г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа се потвърждават показанията на двете вещи лица, изготвили експертизи (а именно , че координатите са дадени от частно лице) и се опровергава твърдението на сви.Г.. В този смисъл съдът прецени да не кредитира с доверие посоченият документ , както и показанията на свид.Г. по изброените съображения.

Вещото лице С. е изготвила скица, която е съобразило с неодобрения кадастрален план от 1988г , показанията на която скица непряко са потвърдени от заключението на ВЛ М., поради което съдът прецени да им се довери при изготвяне на крайния съдебен акт.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

     

Искът по чл.109а от ЗС е специален установителен иск, който е предоставен на собственика на недвижим имот за защита на правото му на собственост, когато съществува спор със собственика на съседен имот, относно точното място, където преминава границата между двата имота. От съществено значение за приложното поле на този иск е, че той е допустим само за имоти, намиращи се в „неурегулирана територия” по смисъла на § 5, т.3 от ДР на ЗУТ, а именно за имоти, които не са урегулирани с подробен устройствен план. По отношение на урегулираните поземлени имоти по смисъла на § 5, т.11 от ДР на ЗУТ е неприложима защитата чрез иск по чл.109а от ЗС, тъй като техните граници и точното им местоположение се определят от самия подробен устройствен план.

Видно от заключението на ВЛ за с.М.  няма одобрен кадастрален и регулационен план. Има изграден кадастрален план от 1988, който не е одобрен От законодателната уредба на тези правоотношения следва, че на основание чл.109а от ЗС може да се иска установяване на граница само на урегулирани и незаснети с кадастрална карта недвижими имоти. След одобряване на кадастралната карта е приложим специалният иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. В този смисъл е налице и задължителна практика за съдилищата – Решение № 1022 от 17.03.2010 г., постановено по гр.д. № 552/2009 г., I г.о. на ВКС. Следователно искът по чл.109а ЗС е допустим, за което съдът се е произнесъл и в определението по чл.140 ГПК.

По отношение на исковата претенция за установяване границите между двата имота, същите са видни от заключението на СТЕ на ВЛ С. –комбинирана скица Приложение №2 според което „съществуващата на място ограда съвпада с тази , отразена на кадастралния план от 1988г..“

 

        Относно разноските по делото.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът  А.Ш. С., ЕГН **********,***, следва да заплати на М. Х. Ч., ЕГН **********, постоянен адрес: *** разноски в размер на 220 лева- адвокатско възнаграждение.

 

                   Водим от гореизложеното, Съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между А.Ш. С., ЕГН **********,*** една страна и  М. Х. Ч., ЕГН **********, постоянен адрес: ***; Х. Х. Ч., ЕГН **********, постоянен адрес: ***; А.Х.М.„ ЕГН: **********, адрес: ***; А.А.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***; А.Х.Ч., ЕГН: **********, адрес: *** от друга , че границата на имот пл.№ 41 (собственост на ищеца) с имоти №42 и №49 (собственост на ответниците) по неодобрения кадастрален план на с.М. преминават така както е отбелязано в комбинирана скица Приложени №2 , част от СТЕ на ВЛ Д.С., приложена на л.119 по делото, която граница е ситуирана на скицата със синя линия между двата имота, която скица се счита за неразделна част от решението.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А.Ш. С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. Ч., ЕГН **********, постоянен адрес: *** разноски в размер на 220 лева (двеста и двадесет лева) за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните, пред ОС-Бургас.

 

 

             

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………..