№ 634
гр. Добрич, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20253230100353 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Дженерали
застраховане” АД, със седалище и адрес на управление: град ****, ЕИК
*********, представляван от изпълнителните директори Н. И. С. и Р. Ц. Д.,
чрез юрисконсулт М. Т. срещу Община град Добрич, Булстат *********,
гр.Добрич, ***, представлявана от кмета Й. Й.. Исковете са с пр. осн. чл.410,
ал.1, т.2 от КЗ във вр. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съдът да осъди ответника
Община град Добрич, да заплати на ищеца, сумата от 543.62 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, изплатено на 11.08.2023г. от
„Дженерали застраховане” АД на „Автогланц“ ЕООД, по застраховка „Каско
на МПС“, обективирана със застрахователна полица
№0312220380016098/03.06.2022г., валидна от 05.06.2022г. до 04.06.2023г., по
заведена в застрахователното дружество щета с №********* за нанесени
материални щети на МПС, л.а. м. „Мерцедес“, модел „***“, с peг. №*******,
собственост на „М. С. М., във връзка с настъпило на ***. пътнотранспортно
произшествие в гр.Добрич по ***“ в района на №68, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата, както и 94.90 лв. – мораторна
1
лихва върху главницата, начислена за периода от 31.10.2023г до датата на
исковата молба /04.02.2025г./.
В ИМ се твърди следното: на ***. около 15.00ч в гр. Добрич, при
движение по ***“, в района на №68, водачът на МПС .а. м. „Мерцедес“, модел
„***“, с peг. №******* - М. С. М., преминава през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на произшествието са
нанесени материални щети на лек автомобил, собственост на горепосоченото
лице, изразяващи се в увреда на картера на колата.
Към датата на събитието, увреденият автомобил е бил застрахован с
имуществена застраховка „Каско на МПС“ в ищцовото дружество със
застрахователна полица №0312220380016098/03.06.2022г., валидна от
05.06.2022г. до 04.06.2023г.
По заявление от М. С. за изплащане на обезщетение по застраховка
„Каско“ в „Дженерали застраховане” АД, била заведена щета №*********.
След оглед на щетите от експертите на застрахователното дружеството, с
Опис на претенция, се установила повреда по картера на процесния лек
автомобил, който бил ремонтиран в автосервиз „Автогланц“ ЕООД.
От фактури № **********/25.07.2023г. и №*********/01.08.2023г,
издадени от горепосочената фирма, било видно, че стойността за
възстановяването на увреденото МПС, възлизала в размер на 528.62 лева.
С преводно нареждане от 11.08.2023г., ищецът изплатил на „Автогланц“
ЕООД определеното застрахователно обезщетение в горепосочения размер.
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпвал в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
от ЗЗД.
Пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП, бил общински,
съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА /обн. ДВ бр, 77 от 17.09.1991г./, с влизането
на който в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване,
преминавали в собственост на общините.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществявали от общините. Като
собственик на пътя, Община Добрич била длъжна да ремонтира и поддържа
общинските пътища в града с цел - възстановяването или подобряването на
транспортно-експлоатационните им качества, привеждането им в
съответствие с изискванията на движението и осигуряването на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година
(чл. 31, във връзка с § 1, т. 13и14от Преходните разпоредби на Закона за
пътищата).
С оглед разпоредбата на чл. 48, т. 2 от Правилника за прилагане на
закона за пътищата, организирането на дейностите по поддържане на
2
общинските пътища, било задължение на съответната община, като
поддържането, съгласно чл. 47, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на закона
за пътищата, включвало: полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности, както и извършването на
текущ ремонт, който включвал работите по отстраняване на локални повреди
по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната
експлоатация на пътя.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, общинските пътища се
стопанисвали от кметовете на съответните общини, като по силата на чл. 3, ал.
1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата т.е. кметовете на съответните
общини имали задължението да ги поддържат в изправност с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път и да организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължавала
лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок, като ал. 2 от същия член регламентирала
правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на
служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната
настилка в населените места.
Община Добрич отговаряла за бездействието на лицата - изпълнители на
работа, на които е възложена дейността по поддържане на процесния участък
от ***“ в гр. Добрич, без да е необходимо да се установява конкретното лице
изпълнител.
Неизпълнението от длъжностните лица при общината на визираните по-
горе нормативно определени задължения по поддържане на пътното платно в
изправност или навременна сигнализация на съответна неизправност,
причинило вредата и съответно ангажирало отговорността на Община Добрич
по чл. 49 от ЗЗД, съобразно който този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
С регресна покана изх. № *********/20.10.2023г., получена от Община
Добрич на 23.10.2023г., ищецът поканил доброволно ответната община в 7-дн.
срок от получаване на поканата да възстанови изплатеното обезщетение от
528.62 лв. плюс 15.00 лв. – начислени ликвидационни разноски, или общо
543.62 лв., но плащане до този момент не е постъпило, което пораждало
правният интерес от завеждане на настоящия иск.
Освен главницата от 543.62 лв., ответникът дължал на ищеца и
мораторна лихва в размер на 94.90 лв., начислена върху главницата за периода
от 31.10.2023г до датата на исковата молба /04.02.2025г.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски.
На ответника е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК, които му е
връчено. В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението Община град Добрич е депозирала отговор, в който излагат, че
исковете са допустими и основателни. Прави признание на исковете по
смисъла на чл.237 от ГПК.
Ответникът заявява, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
3
делото и моли, съдът да отхвърли искането на ищеца за присъждане на
разноски на осн. чл.78, ал.2 от ГПК. Ако въпреки това, съдът приеме молбата
на ищцовото дружество за присъждане на разноски, ответникът прави
възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК на адв. възнаграждение
на ищцовия процесуаен представител.
В открито съдебно заседание, проведено на 10.07.2025г., ищецът, не
изпраща представител, депозирал е молба-становище, в което заявява, че
поддържа предявените искове и моли съдът да постанови решение при
признание на иска и той да бъде уважен, като претендира съдебни разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С отговора по
ИМ е признал за основателен искът по основание и размер. Моли да не се
присъждат разноски в полза на ищеца.
С оглед, становищата на страните и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК с
протоколно определение съдът е прекратил съдебното дирене, обявявайки, че
ще се произнесе с решение, съобразно признанието.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от
КЗ във вр. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с искане за осъждане на ответника
Община град Добрич, да заплати на ищеца, сумите от: 543.62 лв. /петстотин
четиридесет и три лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение, изплатено на 11.08.2023г. от „Дженерали
застраховане” АД на „Автогланц“ ЕООД, по застраховка „Каско на МПС“,
обективирана със застрахователна полица №0312220380016098/03.06.2022г.,
валидна от 05.06.2022г. до 04.06.2023г., по заведена в застрахователното
дружество щета с №********* за нанесени материални щети на МПС, л.а. м.
„Мерцедес“, модел „***“, с peг. №*******, собственост на „М. С. М., във
връзка с настъпило на ***. пътнотранспортно произшествие в гр.Добрич по
***“ в района на №68, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.02.2025г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 94.90 лв. /деветдесет и четири лева и деветдесет
стотинки/ – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
31.10.2023г до датата на исковата молба /04.02.2025г./.
4
Уважаването на предявения главен иск, е обусловено от установяване от
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на всички елементи,
включени във фактическия състав на вземането по чл. 410, ал. 1 КЗ, а именно:
настъпването на застрахователно събитие /ПТП/, за което ищецът носи риска
по силата на сключена между него и собственика на увредената движима вещ
/МПС/ по застраховка Каско на МПС“, причинено, вследствие на
поведението/бездействието на ответника, настъпилите вреди и размерът им,
както и, че същото е виновно и противоправно; в изпълнение на задължението
си, ищецът следва да докаже, че е заплатил застрахователното обезщетение на
сервиза, отремонтирал увредената вещ. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК, горепосочените предпоставки, следва да бъдат установени от ищеца,
като вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД и на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД не подлежи на доказване.
Както вече беше изяснено, с отговора на исковата молба, ответникът
признава исковете.
С оглед искането от процесуалния представител на ищеца за
постановяване на решение при признание на иска от ответника, с определение
на съда, съдебното дирене е прекратено и в тази връзка по делото не са
събирани други доказателства, освен вече приобщените.
По своята правна същност, направеното признание на исковата претенция
представлява процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, който счита за основателен и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение, в случая, че
процесното вземане на ищеца, представляващо застрахователно обезщетение
и законната лихва върху него, се дължи от ответника. Това води до съвпадане
на насрещните позиции на двете страни, респ. до отсъствието на правен спор
между тях, относно основанието, размера и изискуемостта на паричното
вземане.
Същевременно релевираното в процеса признание не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго въведено от закона изключение.
Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението
за това изхожда лично от ответника. Признанието не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито по гражданско състояние
или за поставяне под запрещение, поради което, съдът следва да зачете
5
извършеното признание, уважавайки исковата претенция на това основание.
Предвид установеното, съдът намира, от правна страна, че исковете се
явяват основателни. Ето защо, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, следва по
главният иск, с правно основание чл. 410, ал.1 от КЗ, ответникът да бъде
осъден да плати в полза на ищеца сумата от 543.62 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.02.2025г. до
окончателното й заплащане. Поради основателността на главния иск, следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва
върху главницата в размер на 94.90 лв., начислена за периода от 31.10.2023г. до
04.02.2025г. /дата на подаване на ИМ/, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, основателно е
искането на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение по Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено
последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г., относно
юрисконсултското възнаграждение. Размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ и Наредба за заплащането на правната помощ - чл.25, ал.1, или в
размер от 100.00 до 300.00 лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено на минимума от 100.00лв. Така, в
полза на застрахователя трябва да се присъдят съдебни разноски в общ размер
на 200.00 лв., от които: 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
/приложено е пълномощно от 14.06.2023г - л.5, определено, съгл. чл.78, ал.8 от
ГПК, предвид ниската правна и фактическа сложност на спора,
производството е преминало само в едно съдебно заседание, на което не е
присъствал представител на ищцовото дружество, налице е признание на иска
от страна на ответника с отговора по ИМ, с оглед на което не са извършвани
процесуални действия по събиране на доказателства/, както и 100.00 лв. –
заплатена държавна такса в настоящото производство /л.4/.
Ответникът моли, съдът да не присъжда разноски в полза на ищеца, а
отделно от това, с отговора по исковата молба е направил възражение за
прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.78,
6
ал.2 ГПК, ответникът може да бъде освободен от отговорността за разноски
при наличието на две кумулативни предпоставки – ако с поведението си не е
дал повод за завеждане на иска и ако признае иска. Предвид естеството на
предявения иск, ответникът е следвало да твърди, респ. да представи
доказателства, че е платил признатата сума или, че е направил извънсъдебни
постъпки за плащането й, с оглед на направеното признание. Такива
твърдения и доказателства липсват, предвид и на което, съдът намира, че
поведението на ответника, е станало повод за водене на настоящия процес, с
оглед и на това, в полза на ищцовата страна и се следват сторените от нея
разноски в размер на: 100.00 лева - заплатена държавна такса и 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност, е своевременно направено,
но е неоснователно, защото съдът е определил възнаграждение на
процесуалния представител на ищцовото дружество на установения минимум
/определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредба за
заплащането на правната помощ - чл.25, ал.1, или в размер от 100.00 до
300.00 лв./.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
Осъжда Община град Добрич, Булстат *********, гр.Добрич, ***,
представлявана от кмета Й. Й., да заплати на „Дженерали застраховане”
АД, със седалище и адрес на управление: град ****, ЕИК *********,
представляван от изпълнителните директори Н. И. С. и Р. Ц. Д., сумите от:
543.62 лв. /петстотин четиридесет и три лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща застрахователно обезщетение, изплатено на 11.08.2023г. от
„Дженерали застраховане” АД на „Автогланц“ ЕООД, по застраховка „Каско
на МПС“, обективирана със застрахователна полица
№0312220380016098/03.06.2022г., валидна от 05.06.2022г. до 04.06.2023г., по
заведена в застрахователното дружество щета с №********* за нанесени
материални щети на МПС, л.а. м. „Мерцедес“, модел „***“, с peг. №*******,
собственост на „М. С. М., във връзка с настъпило на ***. пътнотранспортно
произшествие в гр.Добрич по ***“ в района на №68, ведно със законната
7
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 04.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и 94.90 лв.
/деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ – мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 31.10.2023г до датата на исковата молба
/04.02.2025г./.
Осъжда Община град Добрич, Булстат *********, гр.Добрич, ***,
представлявана от кмета Й. Й., да заплати на „Дженерали застраховане”
АД, със седалище и адрес на управление: град ****, ЕИК *********,
представляван от изпълнителните директори Н. И. С. и Р. Ц. Д., сумата от
200.00 лева /двеста лева/, представляваща съдебни разноски в настоящото
производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение, да се връчи на страните, заедно със
съобщение за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8