№ 784
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500729 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна
жалба на адв.Д. Д., в качеството й на особен представител на Д. А. П. от с.***, р-н ***,
общ.Столична, насочена против Решение № 6459/25.11.2024 г. по гр.д. № 7462/2021 г. по
описа на СГС, ГО, I-1 състав, с което Д. А. П. e осъдена да заплати на „Антониу Брадърс“
ООД, ЕИК ********* сумата от 41 000 лв., като част от сумата от общо 51 047,16 лв. на
основание чл.284, ал.2 ЗЗД, като получена, но неотчетена сума по договор за поръчка за
продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 11.06.2021 г. до окончателното й заплащане.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на обжалваното
решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и в
отказ да бъдат допуснати такива на страната на въззивника, независимо че са били поискани
своевременно и касаели относими към предмета на производството факти.
Поддържа се и постановяването му в противоречие с материалния закон, в нормите му
на чл.284 - чл.286 ЗЗД, както и необоснованост.
Твърди се ангажираните по делото доказателства да не установяват наличието на
договорна обвързаност на страните по делото по договор за поръчка, респ. - наличието на
задължение у въззивницата да отчете извършеното по такъв договор, в качеството й на
довереник, т.к. не е получавала нищо, което да отчете пред ищеца-въззиваем.
Твърди се първоинстанционният съд да не е обсъдил и произнесъл по всички
направени възражения на въззивницата-ответник, във връзка със събраните по делото
доказателства.
По подробно изложените доводи в подкрепа на всяко едно от горепосочените
1
оплаквания е поискано от въззивната инстанция отмяна на първоинстанционното решение в
неговата цялост и по съществото на спора - отхвърляне на предявения иск.
Насрещната страна не е взела становище по въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази
данните по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване с
осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.284 ЗЗД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са се обвързали
от неформален договор за поръчка с предмет, идентичен на дадено пълномощно от
дружеството ищец в полза на ответницата, за управление и разпореждане със собствените
му недвижими имоти.
В изпълнение на задълженията си по този договор на 09.03.2018 г. ответницата
продала от името и за сметка на дружеството недвижими имоти - самостоятелни обекти в гр.
Бургас на обща стойност 140 000 евро, която сума получила по собствената си банкова
сметка.
От тази сума същата превела на 16.04.2018 г. по сметка на управителя на дружеството
99 000 евро, а на 18.04.2018 г. - още 14 900 евро.
Останалата част от 26 100 евро ответницата не отчела на доверителя си, вкл. към
момента на предявяване на исковата молба, независимо от изрично отправената й
нотариална покана.
Твърдяло се е посочените парични средства да не са били използвани за покриване
разходи на дружеството.
Поради неизпълнението на посоченото задължение от страна на довереника по
договора доверителят оттеглил даденото пълномощно и поканил ответницата да му
възстанови остатъка от продажната цена за имотите.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати
на ищеца сумата от 41 000 лв., представляваща част от общо сумата от 51 047,16 лв.,
представляваща подлежащи на възстановяване парични средства, получени в изпълнение на
договор за поръчка, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до изплащането.
В отговора по исковата молба, депозиран от назначения особен представител на
ответницата по реда на чл.47, ал.6 ГПК, предявеният иск е оспорен като неоснователен.
Оспорени са твърденията за наличие на сключен между страните договор за поръчка,
респ. - на възникнало в тежест на ответницата задължение за отчитане на парични средства.
В условието на евентуалност е въведено възражение претендираната с иска разлика
да представлява възнаграждение под формата на комисиона от 15 000 лв. в полза на
ответницата, както и направени от нея разноски за ремонт на продадените имоти в размер на
25 000 евро.
Настоящата въззивна инсстанция, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение
и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивницата - ответник
в първоинстанционното производство, е останала недоволна от атакуваното решение в
неговата цялост.
Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена
форма и е подписано.
2
При преценка на оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Противно на поддържаното от въззивника-ответник въззивната инстанция приема
страните по делото да са се обвързали от валиден неформален договор за поръчка.
Горният извод се налага при обсъждането в съвкупност на ангажираните от ищеца-
въззивник писмени доказателства по делото.
Така според наличното пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието
от 14.12.2016 г. на нотариус № 269 от РНК, с което Агамемнон Антониу, действащ в
качеството на управител на „Антониу Брадърс“ ООД, ЕИК ********* е упълномощил Д. А.
П. - ЕГН ********** и адв.В. К. Н. да представляват заедно и поотделно дружеството пред
различни държавни институции във връзка с управлението на недвижими имоти, да се
разпореждат с тях чрез продажба или замяна с правото да определят свободно условията,
цената и начина на получаването й или насрещната престация от името и за сметка на
дружеството, в тази част да подписват договорите за сделките.
Видно е от съдържанието на пълномощното, че в него изрично са описани пет имота, за
които се отнасят представителните права - в гр.София, гр.Бургас и в землището на махала
Маслово, местността „Долен рид“ в гр.Костинброд.
От нот.д. № 1126/2008 г. на нотариус К. К. - № *** от РНК, с район на действие - РС
Бургас се установява, че с нот.акт № 103, том VII, рег.№ 7460, дело № 1126/2008 г. през 2008
г. „Антулис Антониу“ ЕООД /с променено наименование и правна форма на сдружаване с
вписване от 14.12.2016 г. според служебната справка по партидата на дружеството в ТР/,
закупило от „Домино“ ЕООД недвижим имот, представляващ: Апартамент № 20 на две
нива, вх.А, ет.9 /терасовиден етаж/, застроен на площ 207.76 кв.м., като първото ниво е със
застроена площ 107.93 кв.м. и се състои от входно антре, дневна с тераса, кухня, спалня,
баня-тоалетна и тераса пред кухнята и спалнята; второ ниво със застроена площ 99.83 кв.м.,
което се състои от антре, склад, баня с тоалетна, две спални с тераси, при граници: външен
зид към бул.“Демокрация“, външен зид към училищен двор, стълбищна клетка и коридор,
апартамент № 21, отгоре-покривно пространство, отдолу-апартамент № 16, ведно с 24.65
кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж; Паркомясто № 19 с площ 13 кв.м., при граници: външен зид, паркомясто № 1,
паркомясто № 20, подход към паркоместа, ведно с 21.98/549.50 идеални частни от маневрено
хале ; Паркомясто № 20 с площ 13 кв.м., при граници: паркомясто № 19, паркомясто № 2,
паркомясто № 21, подход към паркоместа, ведно с 1.40 идеални части от общите части на
сградата , ведно с 21.98/549.50 идеални частни от маневрено хале, ведно със 100 кв.м. от
терена, върху който е построена сградата, а именно УПИ I-2413 в кв.47 по плана на
гр.Бургас, централна градска част, целият с площ 1350 кв.м. с административен адрес
гр.Бургас, бул.Демокрация № 7.
На проведено общо събрание на съдружниците в „Антониу Брадърс“ ООД на
06.03.2018 г. се взело решение за разпореждане с гореописания недвижим имот, както и с
още четири в обсъденото пълномощно от 14.12.2016 г., чрез продажба или замяна при
условията и обема на представителна власт посочени в пълномощното.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 41, том Iа, рег. № 0447, дело
№ 031/2018 г. на нотариус Д. Р. - № *** от РНК с район на действие - РС Бургас,
въззиваемото дружество, чрез пълномощника си Д. А. П. продало на Ю. М. Ш. недвижимия
имот в гр.Бургас, представляващ апартамента и двете паркоместа, вече описан, за сумата от
общо 140 000 евро.
В нотариалния акт е посочено изявлението на пълномощника Д. П., че е получила
продажната цена по банков път, преведена по нейна лична банкова сметка - факт, установим
и от наличното платежно нареждане от 09.03.2018 г., приложено по нот.дело.
Страните не спорят по установимия и от приобщените писмени доказателства
/кредитни известия/ факт, че съответно на 16.04.2018 г. и 18.04.2018 г. Д. П. превела от
своята банкова сметка по тази на управителя на „Антониу Брадърс“ООД общо сумата 113
900 евро с посочено основание „продажба на апартамент“. В горната насока е и изричното
признание на въззивницата, обективирано в частната й жалба с вх.№ 7497/06.07.2021 г. /л.71
3
от първоинстанционното дело/.
Същата е била нарочно и изрично уведомена от последния с нотариална покана от
26.02.2020 г., връчена на 24.04.2021 г. по реда на чл.47, ал. 5 ГПК, че дружеството оттегля
даденото й пълномощно, вкл. е поканена в седемдневен срок да отчете остатъка от
продажната цена за продадения имот, както и да върне всички документи, свързани с
представляваното дружество и неговото имущество.
Гореустановените факти предпоставят правилност на изводите на
първоинстанционния съд в насока, че същите установяват безсъмнено договорната
обвързаност между страните по делото по договор за поръчка.
Договорът за поръчка е уреден в ЗЗД като двустранен, каузален, неформален и
безвъзмезден договор/освен ако изрично не е уговорено друго - арг. от чл.286 ЗЗД/, поради
което и за валидното му възникване писмената форма не е необходима - сключването му в
такава форма е необходимо само за улесняване доказването на постигнатите между страните
уговорки.
Тежестта да установи възникването и съдържанието му в условието на пълно и главно
доказване е за страната, която твърди съществуването му - в случая - ищеца-въззиваем.
Решаващият състав намира горното доказване в случая да е успешно проведено.
По силата на даденото й изрично и нот.заверено пълномощно въззивницата, в
качеството си на пълномощник на въззиваемото дружество /факт, на който тя изрично се
позовава в частната си жалба на л.71 от първоинстанционното дело/, е разполагала с правото
да представлява последното във връзка с разпореждането с всички негови имоти, описани в
пълномощното, сред които е и този, предмет на сделката за покупко-продажба, обективирана
в нот.акт № 41, том Iа, рег. № 0447, дело № 031/2018 г. на нотариус Д. Р. - № *** от РНК с
район на действие - РС Бургас, с която въззиваемото дружество, чрез пълномощника си Д.
А. П., е продало на Ю. М. Ш. недвижимия имот в гр.Бургас, представляващ апартамента и
двете паркоместа, вече описан, за сумата от общо 140 000 евро.
Следователно и въз основа на правата по пълномощното и постигнатите между
страните неформални уговорки въззивницата е извършвала не само технически действия /по
управлението и подръжката на имотите/, но и правни такива – разпореждане, чрез
прокурко-продажба, който факт категорично сочи за наличието между страните на
правоотношение, породено от договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД.
Това е така, защото по силата на чл.280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.
Съдебната практика е константна в разбирането си, че облигационни отношения по
такъв характер се пораждат между страните, когато пълномощникът в кръга на учредената
му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен /Решение №
136/03.08.2017 г. по т. д. № 901/2016 г. на ВКС, I т. о. и практиката, цитирана в същото/.
Последното, предвид че упълномощаването е едностранна сделка, която поражда
материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение чужда
правна сфера /на представлявания/, без да създава задължения за него.
Когато обаче упражни представителната си власт, пълномощникът може да се
обвърже от договор за мандат, със съдържание според извършените действия в рамките на
пълномощието, доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с
изявената воля от упълномощителя /Решение № 338/11.01.2016 г. по гр. д. № 1729/2015 г. на
ВКС, IV г. о., Решение № 338/27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г. о./.
В тази хипотеза пълномощникът има задълженията на довереник и следва да предаде
на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не е сторил това,
доверителят разполага с правото по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от
изпълнителната сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на поръчката
/Решение № 323/06.01.2015 г. по гр. д. № 689/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Именно това свое право в случая е упражнил ищеца-въззиваем.
След като въззивницата е изпълнила задълженията си на довереник по възникналия
между нея и „Антониу брадърс“ООД задължения, сключвайки от името и за сметка на
4
дружеството договора за покупко-продажба на собствения му недвижим имот,
конкретизиран в нот.акт № 41, том Iа, рег. № 0447, дело № 031/2018 г. на нотариус Д. Р. - №
*** от РНК с район на действие - РС Бургас, нещо повече - предала е на доверителя по
договора за поръчка част от това, което е получила в изпълнение на поръчката /сумата от
общо 113 900 евро, като ги е превела по сметка на управителя на дружеството/, то с тези си
конклудентни действия същата еднозначно е манифестирала в правния мир, че страните са
се обвързали от договор за поръчка с конкретен предмет - извършването на правни действия
от нейна страна - сключването на договор за покупко-продажба на собствен на доверителя
недвижим имот, при конкретна цена. Нещо повече - същата едностранно и по неоспорим
начин е манифестирала и изпълнението на своето задължения по този договор, в качеството
си на довереник, като в изпълнение на отчетната сделка между доверител и довереник е
предала част от полученото от третото лица на доверителя.
Доколкото се възразява от особения представител на въззивницата /въз основа на
твърденията на последната, обективирани в подадената от нея частна жалба с вх.№
7497/06.07.2021 г./, че неотчетената като получена по договора за поръчка сума от нейна
страна представлява дължимото й се възнаграждение под формата на комисионна, както и
възстановяване на разноски за продажбата, то доказателства в подкрепа на това възражение
не са ангажирани.
За да се освободи от задължението си по отчетната сделка, довереникът трябва да
предаде на доверителя както полученото от третото лице, както и това, което той самият е
получил от последния във връзка с изпълнение на поръчката.
Липсата на доказателства за осъществяването на тези твърдени факти от негова
страна сочи на неоснователност на въведеното възражение и е достатъчна, за да възникне в
нейна тежест задължение за възстановяване на процесните суми, в съответствие с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, във вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Следва да се добави, че въззивницата, чиято е доказателствената тежест за това, не е
ангажирала и доказателства за наличието на изрична уговорка между страните със
съдържание по чл.286 ЗЗД - т.е. - заплащане на възнаграждение в полза на доверените за
извършеното от него в изпълнение на задълженията му по договора за поръчка, вкл. -
размерът на последното.
Като е стигнал до този правен извод, първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
За изчерпателност във връзка с изложените във въззивната жалба доводи за
неправилност на обжалваното решение следва да се добави, че СГС се е произнесъл по
въведените възражения на въззивницата, но ги е оставил без уважение, поради тяхната
недоказаност, основавайки се на анализа на наличните по делото доказателства, които е
обсъдил, без да игнорира нито едно от тях.
Оплакванията за недопускане на своевременно поискани от страна на въззивницата и
релевантни за спора доказателства също са несъстоятелни, доколкото приобщаването на
такива не е поискано от настоящата инстанция по реда на чл.266, ал.3 ГПК.
Решаващият състав намира освен това, че разкриването на банковата тайна на личната
сметка на въззивницата за установяване на факта дали същата е получила изцяло сумата от
покупко-продажбата в размер на 140 000 евро по нея не е било необходимо, с оглед
безсъмнената установеност на този факт от анализа на писмените доказателства, съдържащи
се в нот.дело по същата сделка, обективиращи личното изявление на самата въззивница,
отразено в нот.акт, че е получила продажната цена по банков път, преведена по нейна лична
банкова сметка, вкл. наличието на неоспорен платежен документ - платежно нареждане от
09.03.2018 г. Изрично признание в горната насока се съдържат и в обсъдената частна жалба
на л.71 от първоинстанционното дело.
Що се отнася до поисканите за установяване от евентуална експертиза факти
/счетоводното отразяване при дружеството на продадения имот, както и на обсъжданата
негова продажба и др. счетоводни отразявания/, то фактът относно собствеността на имота
преди продажбата от 09.03.2018 г. е установен от останалите налични по делото и обсъдени
5
писмени доказателства /нот.акт № 103, том VII, рег.№ 7460, дело № 1126/2008 г. и решение
на ОСС на съдружниците в дружеството за разпореждане с имота/.
Фактите относно това дали въззивното дружество води редовно счетоводството си и
спазва данъчното законодателство в страната, са ирелевантни за предмета на
производството.
По изложените съображения и поради пълно съвпадение на изводите на първата и
въззивната инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Доколкото въззивното дружество не е изпълнило задължението си, вменено му с
изрично разпореждане от настоящата инстанция за внасяне по сметка на АС София на
сумата от 1 700 лв. за възнаграждение на особения представител на въззивницата адв.Д. Д.,
то същото следва да бъде осъдено, по реда на чл.77 ГПК, да спори това.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 6459/25.11.2024 г. по гр.д. № 7462/2021 г. по описа на
СГС, ГО, I-1 състав.
ОСЪЖДА «Антониу брадърс»ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Апелативен съд София сумата от 1 7000 лв., представляваща дължимо се възнаграждение на
особения представител на въззивницата по делото Д. А. П. - адвокат Д. В. Д. от Софийска
адвокатска колегия.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6