Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и четвърти юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, като
разгледа докладваното от съдия АГУШ к.а.н.д
№ 133 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „ИНАКЕМ СОЛЮШЪНС“
ООД, със седалище гр.Русе против решение № 3/03.01.2020 г., постановено
по АНД № 1286/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 1/04.02.2019г. на директора на РИОСВ Русе, с което на „ИНАКЕМ СОЛЮШЪНС“
ООД, на основание чл.166а, ал.2 ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер
на 10000лв. /десет хиляди лева/, за нарушение по чл.103, ал.5, т.1 ЗООС.
Като касационни основания се релевират допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на
материалния закон.
Развиват се съображения, че не е доказана
компетентността на органа, издал НП, както и че липсва произнасяне по
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяната на въззивното решение и решаване
на делото по същество чрез прогласяване на нищожността на наказателното
постановление или чрез неговата отмяна. При условията на евентуалност, ако
съдът приеме, че е налице нарушение, се прави искане съдът да приеме, че
нарушението е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което да
отмени изцяло НП.
Прави се искане за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – РИОСВ
Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Прави
искане за присъждане на разноските по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като
сочи, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218,
ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че с
описаните в АУАН и НП действия наказаното дружество е осъществило състава на административно
нарушение по чл.103, ал.5, т.1 от ЗООС. Съдът е обсъдил подробно всички
възражения на наказаното лице и ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки
подробни мотиви въз основа, на които достига до съответните правни изводи.
Съдът е констатирал и обоснованост на
наказателното постановление относно размера на наложеното наказание, поради
което е потвърдил изцяло наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на Русенския районен съд, изложени в решението, предмет на касационната
проверка, като намира развитите касационни възражения за неоснователни.
Изложените пред настоящата инстанция
възражения на касатора практически преповтарят съображенията му, развити пред
въззивния съд, на които възражения районният съд е дал изключително подробен и мотивиран отговор в решението си.
Касационният съд не намира за нужно да
преповтаря тези мотиви.
Настоящата инстанция напълно споделя и
извода на районния съд, че в процесния случай установеното административно
нарушение не притежава белезите на маловажно такова.
Възражението на касатора, че РРС не е
направил законосъобразна преценка за маловажността на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, е неоснователно.
Въззивният съд, в съответствие със събраните
по делото доказателства и фактите, установени въз основа на тях, е приел, че
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, както и че
изложените от страна дружеството обстоятелства, във връзка с приложение на чл.28
от ЗАНН, са съобразени от административнонаказващия орган и са
обусловилиналагането на санкция в минималния предвиден в санкционната
разпоредба за това нарушение размер.
В обобщение на изложеното и след служебна
проверка на съдебното решение на районния съд за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, настоящия съд намира, че решение
№ 3/03.01.2020 г., постановено по АНД № 1286/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе, не страда от пороци налагащи неговата отмяна и същото като валидно и
допустимо следва да бъде оставено в сила.
С
оглед на измененията на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и на основание чл.18, ал.2, вр. с
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения основателно и доказано по размер е искането от
процесуалния представител на ответната страна – РИОСВ - Русе за присъждане на направените
в настоящото производство разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 996.00 лева с включен ДДС, съгласно представен по делото договор за
правна защита и съдействие (л. 21 от делото) и писмени доказателства за
реалното му заплащане (л. л. 26 и 27 от делото), както и тези пред въззивната
инстанция в размер на 830 лева (л. 28 от делото) или в общ размер на 1 826
лева.
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 3/03.01.2020 г., постановено по АНД №
1286/2019 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Инакем солюшънс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „България“ № 125,
представлявано от В.В.Е. да заплати на РИОСВ - Русе сумата от 1826 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: