Р Е Ш Е Н И Е
№
71
гр.
П.**, 25.04.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.**, в
публично заседание проведено на седми април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
съдия: Слава
Георгиева
при съдебния секретар Е. В.**, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 464 по описа на
Административен съд-П.** за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Х.Т.С., с адрес *** чрез
адв. К.Б.,*** против заповед № 2079 от 09.11.2022г. на Кмета на община П.**, с
която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР и ПЗ на УПИ **, кв. 49 по плана
на гр. П.**, кв. **, като с плана за регулация УПИ ** се разделя на два нови
УПИ **и УПИ **в кв. 49, според зелени линии, цифри и щрихи за
регулацията на приложената към заповедта скица, а с приложеният план за застрояване на
новообразуваните УПИ **и УПИ **се потвърждава жилищна сграда с идентификатор **и
се определят зони за свободно
застрояване с показатели за ниско етажно застрояване и устройствена зона Жм,
което се приема, като доказателство за поделяемост на имота, а именно
възможност за застрояване.
В жалбата се твърди, че заповедта
е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при нарушение на материалния закон и е необоснована. Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на сторените по делото съдебни разноски
В проведено на 07.04.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят чрез пълномощник адв. К.Б.,*** пледира жалбата да се уважи, като
се отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на
разноски.
Ответникът-Кмета на община П.** чрез юк. Д. К.** оспорва
жалбата. Иска същата да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят
сторените разноски, съобразно депозиран списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В указания срок представя писмени бележки, в подкрепа на изложените доводи за
отхвърляне на жалбата.
Заинтересованата страна
К.Т.К., чрез пълномощниците си адв. В.К.,*** и адв. Б.Б.,*** оспорват
жалбата като неоснователна. Пледират същата да се отхвърли и да се присъдят
сторените по делото разноски, съобразно депозиран списък на разноските по чл.
80 от ГПК. В указания срок представят писмени бележки, в подкрепа на изложените
доводи за отхвърляне на жалбата.
Административен съд-П.**, в настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По фактите:
Жалбоподателката
и заинтересованата страна по делото - К.К. са сестри. Същите са съсобственици
на недвижим имот: УПИ **, в кв. 49 по плана на гр. П.**, кв. „**“ с площ от 525
кв. м. по регулационния план, одобрен със заповед № 1150 от 01.08.1986 година
на кмета на община П.**, заедно с построената върху същото място масивна
жилищна сграда със застроена площ от 55
кв. м., за който имот, съгласно одобрената със заповед № № РД-18-91/13.10.2018
година на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. П.**, кв.“** е обособен поземлен
имот с идентификатор **, с адрес гр. П.**, ул. „**“ № 4, с площ от 536 кв.м., а
сградата е нанесена с идентификатор **С Решение № 2087 от 10.01.2020 година,
постановено по гр. д. № 2015/2019 година по описа на Районен съд – П.** /л. 66-67/
е допусната съдебна делба между жалбоподателката и заинтересованата страна по
делото по отношение на няколко имота, между които е и посочения по-горе поземлен
имот, заедно и намиращата се в него жилищна
сграда като са определени делбените квоти в размер на ½ идеална част. Решението
е влязло в сила.
Във втората фаза на делбеното
производство по гр. д. № 2015/2019 година по описа на Районен съд – П.** е изследван
въпроса за поделяемост на УПИ **, в кв. 49 по плана на гр. П.**, кв. „**“. От
становище с изх. № 21/СЛУ-6131 от 23.08.2021г. на главния архитект на община П.**
се установява, че имотът е поделяем. В аналогичен смисъл е и заключение на
приета по делото съдебно-техническа експертиза. Поради изрично противопоставяне
на съделителката и настояща жалбоподателка за предприемане на действия за
промяна на ПУП е прието, че този имот е неподеляем. Постановено е решение № 261208 от
17.12.2021г., по ГД № 2015 по описа на районен съд-П.** за 2019 година, с което
в дял на Х.С. е поставен процесния имот, ведно с построената в него масивна
жилищна сграда. Решението е обжалвано и
от двете съделителки. С разпореждане № 370 от 11.04.2022г., постановено по
въззивно ГД № 184 по описа на Окръжен съд-П.** за 2022 година е указано на страните да предприемат действия
по изменение на ПУП-а по реда на чл. 201 от ЗУТ.
На 15.08.2022г. К.К. ***
заявление с вх. № 22/ТР-2425-2, с искане за изменение на ПУП-ПР и ПЗ за
имот-УПИ **, в кв. 49 по плана на гр. П.**, кв. „**“. Към искането са
представени проект за изменение на ПУП, ведно с обяснителна записка към него, документи
за собственост на имота, заключения по приети по гражданското дело експертизи,
декларация за строителство при намалени отстояния към съседен имот, документи
за законност и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда, изградена в съседен
имот.
Срещу внесения проект с вх. №
22/ТР-2425-5 от 17.10.2022 година настоящата жалбоподателката депозира
възражение.
На 27.10.2022 година е проведено
заседание на ОбЕСУТ. Разгледана е преписката по заявление с вх. № 22/ТР-2425-2
от 15.08.2022г. и са обсъдени
възраженията на Х.С.. С решение, обективирано в протокол № 37-7 от 27.10.2022
година, ОбЕСУТ е приел проекта за изменение на ПУП-ПР като УПИ **, в кв. 49 по
плана на гр. П.**, кв. „**“ се разделя на два нови УПИ **и **. Приложеният план
за застрояване е приет, като доказателство за поделеяемост на имота, с оглед
възможност на застрояване. Предлага на кмета да издаде заповед за изменение на
плана за регулация при условията на чл.
201, ал. 3 от ЗУТ.
Със
Заповед № 2079 от 9.11.2022 година кмета на Община П.** одобрява проект за изменение на ПУП-ПР и ПЗ на
УПИ **, в кв. 49, по плана на гр. П.**, кв. „**“, като с ПР урегулирания поземления имот се разделя
на два нови УПИ **и **, в кв. 49, а приложеният план за застрояване е приет
като доказателство за поделяемост на имота според правилата на ЗУТ. Неразделна
част от заповедта е скица към одобрения план за регулация. Скицата, към план за
застрояване не е одобрена.
Заповедта
е съобщена на съделителите, което е видно от приложени по делото разписки /л. 13 и л. 14/.
Х.С. депозира жалба срещу Заповед
№ 2079 от 9.11.2022 година кмета на Община П.** и иска
същата да се отмени като незаконосъобразна.
Въз основа на жалбата е
образувано АД № 464 по описа на Административен съд-П.** за 2022 година.
В хода на
съдебното производство е изслушана и приета съдебно техническа експертиза. Съобразно
заключението на вещото лице се приема, че с оспорваната заповед е одобрено
изменение на ПУП-ПР по отношение на УПИ **, в кв. 49 по плана на гр. П.**, кв.
„**“, който се разделя на два нови УПИ **и **. Площта на новообразуваните имоти
е 286 кв.м. за първия и 250 кв.м. за втория, а дължината на лицето им е по
11.28, при обща дължина от 22.55 кв. м..
По отношение на планът за застрояване сочи, че са спазени изискващите се
по Наредба № 7/2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, като в плана е посочен видът на устройствена зона,
плътността на застрояване, интензивността и необходимата площ за озеленяване.
Показана е и зона за застрояване, с оглед възможността за застрояване на
новообразувания имот. Заключението на експерта като компетентно изготвено и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал се възприема по отношение на планът за
регулация. По отношение на план за застрояване, съдът приема, че изменение на
план за застрояване не е одобрявано.
Горната
фактическа обстановка се установи въз основа на документите от
административната преписка, както и тези събрани в хода на съдебното
производство всичките приети като годни доказателства.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд-П.**, като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка
за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежно легитимирана
страна, която има правен интерес от обжалване.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията са следните:
Съобразно чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146
от АПК.
Обжалваният административен акт -
Заповед № 2079 от 9.11.2022 г., е
издаден от кмета на община П.**, който съгласно чл. 129 ал. 2 вр. чл. 136, ал.
1 от ЗУТ е компетентен да издаде заповед за изменение на ПУП до 1 квартал. В
случая издател на обжалваната заповед е именно кметът на община П.**, поради което не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е постановена в
предписаната от закона писмена форма. Отговаря на изискванията откъм
съдържание, посочени в разпоредбата на чл.
59, ал. 2 от АПК. Съдържа както фактически, така и правни основания за
издаването. Мотивирана е, като изрично е посочено, че мотивите са описани и в
Протокол № 74-7 от 27.10.2022г. на
ОбЕСУТ. Съобразно трайната практика на ВАС и Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 година на ОСГК на ВС, е възможно мотивите за издаване на
административен акт да се съдържат в друг документ, съставен с оглед издаване
на акта. Това позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията за издаване на акта и да организират защитата си срещу него. Формулиран
е ясен диспозитив. Има указание относно реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване. Датирана и
подписана е. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Оспорената заповед е издадена при
спазване на административнопроизводствените правила. Издадена е въз основа на дадено положително становище по чл. 201 от ЗУТ от главния архитект на общината и по внесено нарочно заявление за
процедиране и одобряване на изменение на ПУП. Заявлението е подадено от заинтересувано лице по смисъла на
чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, а именно К.К., която е съсобственик и съделител на имота и в изпълнение на дадени
указания по ГД № 184/2022 година по описа на Окръжен съд-П.**. Проектът за
изменение на ПУП е обявен на заинтересуваните страни, съгласно чл. 128, ал. 1,
във вр. ал. 3 на чл. 136 от ЗУТ. В законоустановения 14-дневен
срок в общината е постъпило възражение от жалбоподателя, което е обсъдено.
Обжалваната заповед е издадена въз основа на решение на ОбЕСУТ, който е
разгледал и одобрил проекта за изменение на ПУП-ПР. При това положение се
приема, че е спазена процедурата по одобряване на ПУП, регламентирана в раздел
ІІІ /трети/,
глава VII /седма/
от ЗУТ. По делото са представени всички изискуеми документи за протеклото
административно производство по изработване и одобряване на ПУП, в т. ч. и
доказателства за надлежно направени връчвания и обявявания. Изводът е, че не са
налице допуснати административнопроцесуални нарушения, които да съставляват
самостоятелни отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение спазване изискванията на
материалния закон, съдът установи следното:
Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗУТ при съдебна делба на
урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти
съдът изисква становище от общинската /районната/ администрация относно
поделяемостта на имота. Когато УПИ е поделяем, главният архитект на общината
/района/ с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за
изменение на действащия план за регулация. Заповедта за изменение на плана за
регулация влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 и се прилага след влизане в
сила на съдебното решение за делба - чл. 201, ал. 3 от ЗУТ.
Изложената правна регламентация сочи, че за да се измени действащ
план за регулация във връзка със съдебна делба е необходимо да е налице висящо
съдебно производство за делба на УПИ, по което след заявено пред съда
положително становище на общинската администрация за поделяемостта на имота, по
предписание на главния архитект, да се внесат проекти за изменението. Внесеният
проект се одобрява, след което се извършва делбата от съда с постановеното от
него съдебно решение. Именно такъв е и настоящият случай – налице е образувано
пред Районен съд – П.** дело за делба, като процесната заповед е издадена на
основание чл.
134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ, а именно - по предложение на съда по дела за делба
на урегулирани поземлени имоти. Следователно, задължителна предпоставка за
възникване на задължение за произнасяне на главния архитект по реда на чл. 201, ал. 3, изр. 1-во от ЗУТ, е
първоначално постъпило служебно искане от съда, какъвто поначало е
нормативноустановеният ред за сезиране на административния орган, съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗУТ. Т. е. започването на
уреденото в цитираната правна норма административно производство е в пряка
причинна връзка с висящо съдебно производство за делба на недвижим имот, за
каквото висящо съдебно производство са налице доказателства по настоящето дело.
Съдебната практика на ВАС на
Република България се е обединила около становището, че не е задължително по
реда на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ проектът за
разделянето на имота да бъде представен и съгласуван от всички съделители.
Такова изискване действително не е и предвидено в текста на разпоредбата. В
случаите, когато това съгласие не е налице и част от съделителите не желаят да
внесат проект за одобряване на изменението на регулационния план, според
практиката те имат право на възражение, както и на жалба срещу заповедта за
одобряването му. В противен случай заповедта за одобряване на изменението би
била окончателна съгласно чл. 201, ал. 3 във вр. с чл.
15, ал. 6 от ЗУТ. При това положение дали има съгласуване на проекта от всички
съделители или той е внесен само от един от тях ще предопредели дали и по какъв
ред административният акт, приключващ това производство, ще подлежи на
оспорване пред съд или не, но липсата на такова съгласие за внасянето на
проекта за одобрение не съставлява нарушение на административнопроизвод-ствените
правила, което да доведе до извод за незаконосъобразност на същия този
административен акт.
Безспорно в настоящата хипотеза е, че
производството пред административния орган е започнало по предложение на
делбения съд по реда на чл.
134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ, вр. с чл. 201, ал. 1 от ЗУТ и е направено след
влизане в сила на решението по допускане на делбата, като съдът е изискал
становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота. Такова е
дадено от главния архитект на общината. Това искане всъщност замества
съгласието на всички съсобственици за изменение на ПУП, съобразно чл.
134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и е самостоятелна и отделна хипотеза, при която
може да се допусне такова изменение.
От събрания по делото доказателствен
материал се приема, че при постановяване
на процесната заповед материалният закон е приложен правилно – УПИ ** се
разделя на два нови УПИ **и УПИ **, т. е. формират се два нови самостоятелни
УПИ, съгласно изискванията на чл. 201, ал. 2 от ЗУТ. По отношение на
тях / УПИ **и УПИ **/ е налице и
съответствие с изискванията на чл.
19, ал. 4 от ЗУТ.
Не се споделят доводите в
жалбата, които сочат, че чл. 19 от ЗУТ е нарушен. Аргументите на жалбоподателя
са неотносими, защото в настоящия случай приложение намира чл. 19 ал. 4, вр.
ал. 1 от ЗУТ, а тази разпоредба разписва,
че при делба минимално определените размери по ал. 1- в случая 14м. лице и 300
кв. м. повърхност могат да бъдат намалени с до 1/5. Не е налице хипотезата на
чл. 19 ал. 3 от ЗУТ, който поставя редица други изисквания, голяма част от
които са посочени в жалбата. Тези изисквания не намират приложение в настоящия
случай. От приетата съдебно-техническа експертиза, се приема, че имотът е поделяем, посредством обособяването
на два нови имота, единият от които е с
повърхност 286 кв. м, а другият с повърхност 250 кв. м.. Имайки предвид, че 1/5
от 300 е 60 кв. м. съдът заключава, че минималният размер след намалението е
240 кв. м., т.е. новообразуваните имоти са с по-големи площи. Дължината на
лицето на двата новообразувани УПИ-та е по 11.28 м. и имайки предвид, че 1/5 от
14м. е 2.80 м., съдът заключава, че
минималният размер на лицето след намалението е 11.20 м., т.е. изцяло са
спазени изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗУТ във вр. с ал. 1, т. 1. Не се възприемат и следващите се доводи на
жалбоподателя за нарушение на чл. 26 от ЗУТ. С приложения към преписката план
за застояване е потвърдена изградената жилищна сграда с идентификатор 55871.511.9382.1,
която е предходно нанесена и са запазени характерът и начинът на застрояване: свободно
застрояване с показатели за нискоетажно застрояване и устройствена зона жм., от
което следва, че е налице възможност за застрояване в новообразуваните имоти.
Това е в съответствие с изискването на чл. 201, ал. 2 от ЗУТ за поделяемост на
имота, т. е. извършена е преценка, че не се създава недопустимо по закон
разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и УПИ с лице и
повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за
застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Следователно не
е налице изменение на плана застрояване, а същият е приет само като
доказателство за поделяемост на имота. При това положение се приема, че не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Безспорно предметът на административно производство, образувано на
основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, е възможността
определен имот да бъде реално поделен. Застроителният план, като цяло е извън този предмет и неговото изменение ще е
в нарушение на изискванията на чл.
201, ал. 3 от ЗУТ. Доколкото обаче в случая въобще не е провеждано
производство за изменение на този план, липсва и не е одобрена, скицата за
плана за застрояване и същата не се явява неразделна част от заповедта се
приема, че не е налице одобрено изменение на
плана за застрояване. Това е така, защото с него няма изменение на УПИ **-запазени
са характер и начин на застрояване в устройствена зона Жм и е потвърдена
съществуващата в УПИ-то жилищна сграда. Същият е упоменат в заповедта
единствено в подкрепа на това, че не се засягат посредством плана за регулация
разположението на съществуващите сгради и разрешените строежи, т.е. служи само
като доказателство, че имотът е поделяем.
Оспореният административен акт е
издаден и в съответствие с целта на закона, който предвижда изричната
възможност за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове, в
хипотеза на съдебна делба на урегулирани
поземлени имоти.
Атакуваната заповед, като издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с материално правните
разпоредби и в с целта на закона е правилна и законосъобразна. По изложените съображения
жалбата се приема за неоснователна и като такава ще се отхвърли.
Предвид изхода на делото, ответната и
заинтересованата страна имат право на разноски. Същите са своевременно заявени
и придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на община П.** съдебни
разноски под формата на юрисконсулско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. /двеста лева/. На основание чл.
143, ал. 4 от АПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
заинтересованата страна съдебни разноски
в общ размер на 1400.00 лв. /хиляда и
четиристотин лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 22667 от 10.02.2023 година в размер на
1 200.00 лева и внесен депозит за съдебно-техническа експертиза в размер
на 200.00 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно. Същото се претендира и присъжда в минимален размер, съгласно чл.
8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните адвокатски
възнаграждения.
По изложените съображения и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – П.**
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Х.Т.С., с адрес *** против заповед № 2079 от
09.11.2022г. на Кмета на община П.**.
ОСЪЖДА Х.Т.С.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община П.**, със седалище
гр. П.**, пл. „Св. Иван Рилски“1А съдебни разноски в размер на 200, 00 лв.
/двеста лева/.
ОСЪЖДА Х.Т.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на К.Т.К., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер на 1 400, 00 /хиляда
и четиристотин / лева.
Решението може да се обжалва от
страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд
на Република България.
СЪДИЯ: /П/