ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 434
гр. Бургас , 21.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело
№ 20212120202384 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Първоначално производството е образувано по повод жалба на Д. Ж. Д., А. Ж. А., А.
Т. А., Д. И. Т., Л. К. Т. и Т. К. Т. (последните трима в качеството на наследници на К. Д. Т.),
против постановление на прокурор от РП-Бургас от 28.04.2021 г., с което е било прекратено
наказателното производство по ДП 70/2019г. по описа на Окръжен следствен отдел при
БОП, изх. № 9598/2014г. на РП-Бургас.
В последствие по делото е постъпила жалба и от С. А. В. против същото
постановление, а с Определение от 03.06.2021 г. към производството е било обединено и
НЧД № 2589/21 г. по описа на РС-Бургас, образувано по повод жалба на В. К. С. против
същия прокурорски акт.
И в трите жалби се заявява несъгласие с изводите на БРП за липса на престъпление.
Прави се подробен анализ на фактическата обстановка, като се достига до извод, че
неправилно държавното обвинение е преценило, че липсва състав на самоуправство.
Посочва се, че е не е направено разграничение между правото на собственост върху
недвижимия имот и правото на собственост върху изградените водни съоръжения и диги.
Завява се, че производството е водено едностранно, като в прокурорския акт не са отразени
съществени фактически положения и не са анализирани противоречията в събраните
доказателства. Изтъква се, че това е четвърто постановление за прекратяване, като до сега
три пъти съдът е отменял крайния прокурорски акт и е давал указания по правилното
приложение на закона, които указания обаче не са били изпълнени. Иска се от съда да
отмени атакуваното постановление, като върне делото на БРП със задължителни указания за
1
приложение на закона.
Съдът намира, че така депозираните жалби са процесуално ДОПУСТИМИ. Относно
активната процесуална легитимация на жалбоподателите вече са налице няколко
произнасяния от страна на РС-Бургас и ОС-Бургас, които приемат, че в конкретния случай
осемте лица имат качеството на пострадали от разследваното престъпление, поради което и
законът им признава правото да атакуват по съдебен ред прокурорския акт. Настоящият
състав напълно се присъединява към възприетото от предходните съдебни състави, поради
което намира за ненужно да го преповтаря, а също възприема, че в конкретния случай на
жалбоподателите следва да се признае процесуална легитимация за сезиране на съда.
Жалбите са насочени срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като са подадени в
преклузивния седемдневен срок от получаване на постановлението от всеки един от
жалбоподателите (разписки на л. 160-167 от Том 5 на ДП). Разгледани по същество съдът
намира жалбите за ОСНОВАТЕЛНИ.
Наказателното производство е образувано на 26.02.2016 г. по реда на чл. 212, ал. 1
НПК - с постановление на РП-Бургас и се е водило за извършено престъпление по чл. 323,
ал. 1 НК. По делото няма привлечени като обвиняеми лица.
С атакуваното постановление на БРП от 28.04.2021 г. наблюдаващият прокурор
приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, но въпреки това не са
събрани доказателства за извършени престъпления по чл. 323, ал. 1 НК или чл. 216, ал. 1 НК,
поради което и позовавайки се на разпоредбата на чл. 243, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК
е прекратил наказателното производство по делото. За да стигне до този извод
представителят на държавното обвинение е изложил фактическата обстановка по случая и
на база на нея е преценил, че поведението на св. Н. И. и Д. С. не покрива съдържанието на
самоуправството по чл. 323, ал. 1 НК, доколкото към дата 25.06.2014 г. двамата са
разполагали с протокол за въвод в процесния имот, издаден от ОС „Земеделие“ – Бургас,
както и че към тази дата между тези двама свидетели и осмината жалбоподатели не е имало
висящи граждански дела по повод на имота. Според прокурорът тези факти водят до извод,
че двамата свидетели не са били наясно, че жалбоподателите имат претенции относно
собствеността на имота, поради което и не е налице субективната страна на разследваното
престъпление. Пак според РП-Бургас, дори да се приеме, че свидетелите И. и С. евентуално
са знаели за претенцията на жалбоподателите, то действията им по заравняване на имота не
могат да се квалифицират като извършени „не по законоустановения ред“, доколкото те са
имали право да ги извършат по силата на цитирания протокол за въвод. В заключение
прокурорът е изложил съображения и защо приема, че не е осъществен и съставът на
престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, които съображения отново се фокусират върху това, че
двамата свидетели са действали с ясно съзнание, че имотът е техен и могат да се
разпореждат с него както намерят за добре, включително и да го заравнят. Посочил е също
така, че независимо от горното стойността на увреденото имущество е ниска, което е
2
допълнителен довод за несъставомерност по тази законова разпоредба.
Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото счита, че крайните
изводи на прокурора са необосновани и незаконосъобразни и поне към момента не могат да
се подкрепят.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които
се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от
НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за
целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази
проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено
обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с
правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви
следствени действия да бъдат проведени.
Съдът счита, че в конкретния случай прокурорът правилно е извел фактическата
обстановка по казуса, в нейната същина, поради което, счита за безпредметно да я
преповтаря, а се присъединява към повечето от фактическите изводи направени от
държавното обвинение. Действително извън вниманието на прокурора са останали част от
установените факти, но в случая това не е определящо, защото въпреки това съдът счита, че
дори така очертаните фактически рамки, не подкрепят извода на прокурора за липса на
съставомерно деяние по чл. 323, ал. 1 НК.
Вярно е, че в това производство съдът не може да изземе компетентността на
прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да прави преценка дали спрямо
конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа обвинение или не. Противното би
означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския акт, а изземва
ръководно-решаващите функции на прокурора. Също така обаче е вярно, че съдът следва да
извърши преценка дали прокурорът е провел пълно, всестранно и обективно разследване
преди да формира окончателното си мнение и не на последно място – дали на база на
изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи – т.е. дали
постановлението е обосновано или не.
В случая няма спор, че жалбоподателите от една страна и наследниците на Д. П. Г.
(сред които влизат и св. Н. И. и Д. С.) от друга, имат противоречащи си претенции спрямо
правото на собственост върху процесния недвижим имот, като всяка една от страните гради
своите претенции на взаимно изключващи се титули за собственост. Безспорно е и, че
именно тези противоречащи си претенции са довели до няколко дела между страните, които
обаче не са завършили с окончателно решаване на основното спорно материално право, а
именно – кой е собственик на имота. Дори в момента между страните е висящ поредния
3
спор въз основа, на който е образувано гр. д. № 4494/2017 г. на РС-Бургас.
За настоящия състав не остава никакво съмнение и че всяка една от страните е била
много добре наясно с претенцията на другата страна, най-малкото заради множеството
водени помежду им дела. Изрично следва да се посочат само част от мотивите по ВЧГД №
1629/2011 г. на ОС-Бургас, където съдът ясно, недвусмислено и категорично заявява, че
между страните е налице правен спор за собственост, който може и трябва да бъде разрешен
единствено по съдебен ред. Същият състав дори приема, че отрицателния установителен иск
не би могъл да даде пълна и окончателна защита и да реши въпросът за спорното
материално право, а следва да се предяви положителен установителен иск. Този съдебен акт
е станал достояние, както на жалбоподателите, така и на св. Иванов и св. Стоянов,
доколкото те са били страни по това дело. В изпълнение на указанията на БОС
жалбоподателите по настоящето дело са предявили нов иск (гр. д. № 1180/2013 г на РС-
Бургас), но поради нередовност на исковата молба тя е била върната, а делото прекратено.
Поредният опит за съдебно решаване на спора е станал достояние на двамата свидетели,
доколкото към молбата си от 30.04.2014 г. до Поземлената комисия – гр. Бургас, те са
приложили извлечение от съдения акт.
При тези факти съдът счита, че неправилно РП-Бургас е приела, че към дата
25.06.2014 г. св. И. и С. не са били наясно, че жалбоподателите имат претенции към имота.
Тъкмо напротив. Всички събрани материали по делото сочат, че двете спорещи страни
почти двадесет години взаимно си оспорват правото на собственост върху недвижимия
имот, като инициират или са ответници по множество съдебни производства. Действително
датата 25.06.2014 г. е една от малкото, при която между тях не е имало висящ съдебен
процес, но това по никакъв начин не означава, че някоя от страните се е отказала от
претенцията си или че материалното право на собственост е получило своето съдебно
признание.
За да е мислимо престъпление по чл. 323, ал. 1 НК законът не изисква към момента
на извършване на самоуправните действия да е налице висящ съдебен процес, а само да има
възникнал спор за право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със
съществуването на правото, или с избрания начин за осъществяването му.
Наказателноправната защита в случая има по-широки измерения и не поставя условие
спорът задължително да е бил отнесен за решаване пред съд или друг орган. ВКС също е
изтъквал, че „няма ограничения във формата на оспорване и то, оспорването, може да
стане както с думи, така и с действия, стига да са разбираеми” (Р.81-11-III). Казано с
други думи – изначално необоснован е изводът на прокурора, че липсата на висящ съдебен
спор към процесната дата е изключвал умисълът на св. И. и С., доколкото те не са знаели, че
други лица имат претенции върху имота. Тъкмо обратното - изрично в мотивите на ВЧГД №
1629/2011 г. на ОС-Бургас е посочено, че спор е наличен, както и че единственият
законосъобразен ред за решаването му е посредством съдебно производство, което
окончателно да се произнесе по принадлежността на правото на собственост на имота. Това
4
означава, че и двете страни са били известени, че следва да уредят правата си по съдебен
ред. Очевидно обаче, видно и от мотивите на прокурорския акт, една от страните (в
лицето на И. и С.) е решила да не се съобрази с посоченото от съда и вместо да изчака или
да инициира съдебно производство за решаване на спора, е решила да извърши други
действия, на база на които да изпълни намислено разпореждане с имота. Именно поради
това св. И. и С. са решили, въпреки претенцията на жалбоподателите и въпреки ясното и
недвусмислено указание на съда, че следва да решат спора си по съдебен ред, да се снабдят с
протокол за въвод във владение и под негов претекст да предприемат процесните действия в
имота.
Тук е мястото съдът да посочи, че не може да възприеме тезата на прокурора, че
наличието на протокол за въвод е от такова естество, че да превърне фактическите действия
на двамата свидетели в законосъобразни. По своето естество въводът е естествено
продължение и завършък на процедурата по ЗСПЗЗ и има за цел предаването на
фактическото владението на имота на лицето, на което съответната Поземлена комисия е
възстановила правото на собственост. Този въвод самостоятелно не поражда право на
собственост, нито може да отблъсне претенциите на други лица, които се легитимират за
собственици на имота – т.е. това, че спрямо двамата свидетели е бил извършен вовод в
имота не означава, че правният спор за принадлежност на материалното право е бил решен.
Тъкмо напротив – спорът за правото на собственост е бил наличен, независимо от това кой
владее имота, поради което и неправилно е да се счита, че именно въводът е дал увереност
на свидетелите да приемат, че те са собственици на имота и могат да се
разпореждат/управляват както намерят за добре, включително и премахвайки водните
съоръжения и диги. По мнение на съда материалите по делото убедително сочат, че към
момента, в който са били въведени в имота св. И. и св. С. са били наясно, че други лица
оспорват правото им на собственост, както и че съдът изрично им е указал, че следва да
решат спора си по съдебен ред, но въпреки това – без да е налично произнасяне от съд, те са
решили да извършат фактически действия по упражняване на оспорваното право на
собственост (дискусионно е дали конкретните действия са такива на управление или на
фактическо разпореждане с имота, но при всички положения следва да се разгледат като
действия по реално упражняване на правото на собственост).
Съвсем на отделен коментар подлежи обстоятелството, че самият орган, извършил
въвода, е осъзнал в последствие, че това действие е незаконосъобразно (л. 63 от Том 5 на
ДП), но поради липсата на процесуална възможност, опитът му за самостоятелна отмяна на
въвода, е бил оценен на като недопустим.
Следва да се има предвид и че самоуправството се характеризира с два момента: а)
едно претендирано от дееца право и б) действие по неговото самоволно осъществяване - в
нарушение на реда, установен за това със закона (Р-215-04-II). В закона няма изискване
спорното право да съществува в действителност. Вярно е, че то може да е “действително”
(т.е. да съществува в полза на дееца), но именно преждевременното му упражняване, преди
5
решаване на спора по законния ред, прави деянието общественоопасно. Съставомерността
по чл. 323, ал. 1 НК ще се запази обаче на по-голямо основание, ако инкриминираното
спорно право е само “предполагаемо” от дееца, т.е. такова изобщо не е съществувало в
обективната действителност, макар и представите на субекта да са били различни. В Р-297-
68-I пък е посочено, че: “...необходимо е обезателно за наличие на наказателна отговорност
деецът да внесе промяна от обективна и субективна страна на съществуващото фактическо
положение чрез една противоправна промяна на същото, самоволно, под предлог, че
осъществява оспорвано му от другиго право”.
В случая свидетелите безспорно претендират правото на собственост върху имота,
което право се оспорва от жалбоподателите. Също така безспорно и двете страни са наясно с
фактическото положение, както и че следва да изчакат произнасяне от съда, относно
спорното материално право, за да се установи веднъж за винаги, коя от страните е носител
на правото. Установява се и че св. И. и св. С. не са се съобразили с това и са предприели
действия по упражняване оспорваното им правото на собственост върху имота с фактически
действия, които са довели до разрушаване на водните съоръжения и дигите и заравняване на
терена.
Всичко това, по мнение на съда, и на база на събраните до момента доказателства,
противоречи на извода на прокурора за липса на престъпление от общ характер. Поради това
съдът в настоящия му състав намира, че към момента изводите на прокурора за наличие на
предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК са неправилни, поради което и постановлението за
прекратяване е необосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Бургаска районна прокуратура от 28.04.2021 г., с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е било прекратено наказателното
производство по ДП 70/2019г. по описа на Окръжен следствен отдел при БОП, изх. №
9598/2014г. на РП-Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на БРП в съответствие с мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от
съобщаването му пред БОС.
ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на всяко едно от сочените за пострадали
лица: Д. Ж. Д., А. Ж. А., А. Т. А.., Д. И. Т., Л. К. Т., Т. К. Т., С. А. В. и В. К. С., на
известните по делото адреси.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7