Р Е Ш Е Н И Е
№2176
гр. Пловдив, 30 октомври 2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо
отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на десети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев административно дело № 1857 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Е.Р.С., ЕГН ********** ***
против принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол
№ 0043979 от 20.06.2019г.
Иска се обявяване на нищожността на оспорената мярка,
евентуално отмяната й като незаконосъобразна, като неправилна и противоречаща
на целта на закона, както и присъждане на сторените разноски.
Ответникът, редовно призован, не взема становище по
жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, чиито
права и законни интереси са били неблагоприятно засегнати от оспорената
принудителна административна мярка, и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява и това не се оспорва от страните, че на 20.06.2019 г. в 09,35ч.
жалбоподателят е паркирал автомобил марка „Рено“, с рег. № РВ****МХ, в град
Пловдив, на ул. „**, в нарушение на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Пловдив (НРСППППСТГП), заради
което е било извършено принудително блокиране на ППС и е бил съставен
констативен протокол за принудително блокиране. На жалбоподателя, както вече се
посочи, е връчен констативен протокол с № 0043979 от 20.06.2019г. от блокиращ
оператор Д.Д.и блокиращ водач П.Ж.. След заплащане на
таксата от 30 лева с касов бон № 730 автомобилът е бил отблокиран.
С разпореждане от 17.07.2019г. съдът е задължил ответника при ОП „Паркиране
и репатриране“ да представи пълната административна преписка, а с разпореждане
от 31.07.2019 г. е указал на ответника, че следва да ангажира доказателства за
компетентността си да налага принудителна административна мярка от категорията
на процесната.
По делото са представени заповед № 12 ОА 680 от
23.03.2012 г. на кмета на община Пловдив, с която на основание чл.167, ал.2,
т.2 ЗДвП е определено ОП „Паркиране и репатриране“ за звено на община Пловдив,
което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на
колелото на неправилно паркирано ППС“ на територията на община Пловдив; заповед
№ 19ОА-1649 от 09.07.2019г. на кмет на община-Пловдив, с която се определят
длъжностните лица от ОП“Паркиране и репатриране“ имащи право да използват
техническо средство за принудително задържане и блокиране- тип „скоба“ на ППС;
заповед № 5А/17.01.2019г. на директор ОП „Паркиране и репатриране“, с която в
изпълнение на т.II от заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012 г. на кмета на
община Пловдив са определени служители от предприятието, които да
използват техническо средство за
принудително задържане и блокиране- тип „скоба“.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 и 2 АПК съдът
намира, че оспорената мярка е нищожна.
Съгласно чл. 27 от НРСППППСТГП, принудителното
задържане на МПС чрез използване на техническо средство тип „скоба“ се извършва
само от звеното на общината, определено със Заповед на кмета на общината на
основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в населените
места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи
райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал. 1 се
обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се
указват условията за паркиране.
Според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП (в приложимата редакция – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от
1.03.2019 г.) Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал.
1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното
звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за
обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места,
включително приема годишния инвестиционен план.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за
контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за
принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на
разходите по прилагане на техническото средство.
В чл. 26, ал. 1 от НРСППППСТГП е определено, че ППС,
което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ може да
бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“.
Правилата за т.нар. „Синя зона“ са определени в Раздел втори на Глава Втора
„Зони за платено и безплатно паркиране“ от НРСППППСТГП. В чл. 11, ал. 1 от
НРСППППСТГП са определени правилата, относно заплащането за паркиране в „Синя
зона“. А съгласно чл. 13 от НРСППППСТГП, дейностите по продажба на билетите,
талоните за паркиране, предоставянето на SMS-услугата и паркинг автомати, както
и всички други дейности по обслужване на зоната, заедно или поотделно, могат да
се извършват от общинската администрация чрез нейно звено или чрез възлагане на
външен изпълнител.
Съдът установи, че със Заповед № 12 ОА 680 от
23.03.2012 г. на Кмета на община Пловдив, е определено ОП „Паркиране и
репатриране“ да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране
„блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“, по реда на чл. 167, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП. Според пункт II от заповедта, определените от Директора на
предприятието служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за
принудително задържане тип „скоба“, на пътното превозно средство, за което не е
заплатена дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив,
до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Със заповедта е определено звено на Община Пловдив по
смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, което е и служба за контрол според чл. 167,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Независимо от заповедта, в Раздел III на Глава Трета –
„Контролни органи“, и по-конкретно в чл. 35, ал. 2 от НРСППППСТГП са посочени
осъществяващите контрол по наредбата органи, които по т. 3 /редакция от
18.06.2015 г./ използват техническо средство за принудително задържане на
пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране
до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство,
като в чл. 35, ал. 1, т. 1 от НРСППППСТГП е конкретизирано, че контролът по
наредбата се осъществява от Кмета на Община Пловдив или чрез определено с
негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица.
Звеното е определено със заповедта по чл. 27 от
НРСППППСТГП, но след като Общински съвет - Пловдив е регламентирал ясно
процедурата за контрол по наредбата посредством видове ПАМ и органи, които
могат да прилагат мерките на административна принуда, следва извод, че в случая
не е осъществен изцяло установеният фактически състав за предоставяне на
правомощие за осъщественото принудително задържане от П.Ж. - водач на блокиращ
автомобил в ОП „ПР“ при община Пловдив, който има задължения по длъжността „скобар“, същото и за Д.Д.–
оператор. Според НРСППППСТГП е необходимо не само определяне на звено от кмета
на общината със заповед, което може да извършва поставяне на „скоба“ по смисъла
на чл. 27, но и определяне на конкретни длъжностни лица отново от кмета на
общината (аргумент от чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 3 от
НРСППППСТГП). Изискването на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е спазено, но то е относимо за определяне на съответната служба за контрол, а
в заповедта по чл. 27 от НРСППППСТГП не са персонализирани конкретни длъжностни
лица, които да използват техническо средство за принудително задържане на
пътното превозно средство. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 е еднозначна –
контролът по наредбата се осъществява или от Кмета на Община Пловдив или от
определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица. При
недовършен фактически състав за предоставяне на правомощия за контрол по
наредбата и в частност по смисъла на чл. 35, ал. 2, т. 3 – за използване на
техническо средство за принудително задържане на ППС, следва извод за липса на
компетентност на длъжностните лица, приложили оспорената ПАМ. Наличието на
издадена заповед за възлагане дейност по принудително задържане и блокиране на
МПС с техническо средство тип „скоба“ не от Кмета на Община Пловдив, а от
Директора на ОП „Паркиране и репатриране“ Пловдив, не преодолява посочената
липса, тъй като характеристиката на длъжност „инкасатор, плащания“, респ. „скобар“ доказва факта на принадлежността им към звеното –
ОП „Паркиране и репатриране“, но не и необходимото му определяне като
длъжностно лице по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 3 от
НРСППППСТГП.
Цитираната по-горе част от заповедта по чл. 27 от
НРСППППСТГП - пункт II, съгласно която определените от Директора на
предприятието служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за
принудително задържане тип „скоба“, също не преодолява пропуска, тъй като касае
вътрешна организация в ОП „ПР“. Това не се преодолява и от представената
заповед № 19ОА-1646/09.07.2019г., понеже е последваща
издаването на обжалвания акт.
Компетентността на лицата, издали оспорения акт съдът
проверява служебно при съобразяване основанията за обявяване нищожност на
административния акт: нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на
правно основание, невъзможен предмет и др., съобразно спецификата на случая,
както и мотивите на ТР № 2 от 14.05.1991 г. по гр.д. № 2/1991 г. на ОСГК на ВС,
според които компетентността не следва да се разглежда като количествено
понятие - сбор от правомощия, отдадени на определен орган, а на основата на
общото учение за правосубектността. Оттук и
разбирането за некомпетентността като порок на административния акт е
аналогично на недействителността на гражданскоправната
сделка, сключена от юридическо лице в нарушение на гражданската правосубектност. Издаденият от държавен орган в нарушение
на специалната му правосубектност административен
акт, е нищожен и не поражда правни последици.
Компетентността на всеки административен орган е
нормативно определена. Делегирането на материална компетентност и съответните
правомощия за осъществяването й от определен административен орган на друг
административен орган е възможно само в рамките, установени в съответната
правна норма (ТР № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС),
като се персонализира по отношение на точно, поименно определени органи, които
въз основа на заповед по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 1 от НРСППППСТГП, са
снабдени с конкретната материална компетентност. Възприето е от съдебната
практика, че компетентността на административен орган не следва да бъде
тълкувана разширително, независимо от целите,
произтичащи от текстовете на разпоредбите за компетентност.
Визираната
по-горе разпоредба на чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 27 от
НРСППППСТГП, урежда компетентност, поради което е допустимо само стриктно
тълкуване, при отчитане на най-съществената специфика на материалното оправомощаване - учредява се от закона и изрично. В случая
оспореният акт е нищожен административен акт и не може да бъде саниран, нито по-късно настъпили факти могат да го направят
действителен.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената
мярка следва да бъде обявена за нищожна.
Съдът намира, че искането ответникът да бъде осъден да
възстанови таксата за освобождаване на автомобила, не следва да се уважава.
Същото може да бъде предмет на производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, но
е и в настоящото.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лева –
внесена ДТ, която сума се дължи от ответника.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на жалбоподателя възнаграждение за процесуалното представителство
по настоящото дело в размер на 500 лева.
Водим от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНА
принудителна административна мярка, обективирана в
Констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0043979 от 20.06.2019
г., издаден от П.Ж. – водач на блокиращ автомобил към ОП „Паркиране и
Репатриране“ при община Пловдив и от Д.Д.- оператор в
ОП „Паркиране и Репатриране“ при община Пловдив, в който е отразено, че на
основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив, е извършено
принудително блокиране със скоба № 58 на автомобил „Рено“, цвят сив, с рег. №
РВ****МХ.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати в полза
на Е.Р.С., ЕГН **********, сумата в размер на 10 лева /десет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати в полза
на адвокат Р.Е.С., с посочен служебен адрес *** сумата в размер на 500 лева
/петстотин лева/, представляваща възнаграждение за процесуално представителство. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/