Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8665 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по насрещен иск на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД срещу М.Б. А., предявен в
производство по претенция на М.Б. срещу застрахователното дружество за
заплащане на обезщетение за търпените от нея болки и страдания от смъртта на Й.И.
при ПТП на 23.12.2011 г. в размер на 115 000 лева.
С предявения насрещен иск „ДЗИ-О.З.“ ЕАД моли съда да осъди
М.Б.И. да му върне сумата от 36 295.64 лева като получена от ответника без
основание.
Ищецът
твърди, че 23.12.2011 г. в с. Търнава настъпило ПТП между т.а. „Опел“, модел
„Комбо“ и велосипедиста Й.Т.И., в резултат на което настъпила смъртта на И..
Образуваното наказателно производство приключило с влязла в сила присъда, с
която водачът на товарния автомобил бил признат за виновен.
На
27.08.2013 г. пред „ДЗИ-О.З.“ ЕАД била заведена молба от пълномощник на М.Б. за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат
на смъртта на Й.И., с когото живеела на съпружески начала, независимо от
прекратяване на брака им с развод. В молбата, с която била предявена
претенцията пред застрахователя се твърдяло, че разводът на М.Б. и Й.И. се
наложил поради проблеми на загиналия с негови кредитори.
На
02.12.2013 г. пред „ДЗИ-О.З.“ ЕАД били представени декларации от В.И. и Т.Г.,
чийто текст въвел експерта в заблуждение и претенцията приключила чрез
изплащане на обезщетение на М.Б. на 02.01.2014 г. в размер на 35 000 лева
главница и 1 295.64 лева мораторна лихва за периода от завеждане на
претенцията – 27.08.2013 г. до датата на плащането – 02.01.2014 г.
По
образуваното гр.д. № 15098/2013 г. по описа на СГС, образувано по претенция на
дъщерята на Й.И. от първия брак били приложени материали от воденото досъдебно
производство, от които се установило, че разводът на М.Б. и Й.И. датирал от
около година преди настъпване на произшествието, а И. живеел при своята майка,
отделно от бившата си съпруга и децата.
Ищецът
счита, че изплатеното обезщетение е получено от М.Б. без основание, тъй като не
попадала в кръга от лица с право на обезщетение за неимуществени вреди, поради
което моли съдът да осъди ответника да му възстанови неправомерно получената
сума от 36 295.64 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането
на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
М.Б., чрез пълномощника си адв. С. Ч., оспорва иска.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца за връщане
на процесната сума от ответника произтича от твърденията, че същата е получена
без основание – М.Б. не била от кръга на лицата с право да получат обезщетение.
Основният спор по делото е дали
сумата се е дължала.
Не се спори и от представеното по
делото решение № 18/27.01.2011 г. по гр.д. № 3/2011 г. по описа на РС – гр.
Бяла Слатина, че сключеният на 09.11.1997 г. между Й.И. и М.И. брак е прекратен.
Поради това и с оглед дадените в
ППВС № 4/25.05.2011 г. указания от значение е обстоятелството дали М.Б. е
живяла във фактическо съжителство с Й.И. към 23.12.2011 г.
Съгласно раздел ІІІ, т. 2 от ППВС
№ 4/25.05.1961 г., право на обезщетение за неимуществени вреди има лице, което
е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак. В мотивите на цитираното постановление е прието също, че
право на обезщетение за неимуществени вреди нямат близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители,
изоставили децата си, и обратно, съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и
др., защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди.
От разпита на свидетелите В.У.и В.И.
се установява, че след прекратяване на брака Й.и М. са заживели в отделни
домакинства. Свидетелката В.У., майка на Й.И. заявява, че М. и синът й се
разбрали и се развели, а децата ходели при нея и Й.. М. *** гледала децата с
помощта на Данчо. Свидетелката И. твърди, че М. и Й.били разделени фиктивно.
След развода живеели на различни адреси – Й.останал в родния си дом, а М. наела
квартира, а след като починал Й.купили къща.
За влошени отношения между М. и Й.разказва
дъщерята от първия брак на загиналия - Б.И.. От баща си знаела, че причината за
развода на баща й с М. били изневерите на М., която закупила друга къща, в
която живеела с поредния си любовник, че тормозела баща й за пари и
непрекъснато му натяквала, че няма нищо, с което да помогне на нея и на децата.
Разказва с подробности за конкретни изневери на М., за които знае от баща си.
През април и август 2011 г. Й.се обаждал на М. с молба Б. да се види с братята
си, но М. отказала, тъй като не искала да има нищо общо нито с нея, нито с Й..
При така събраните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено, че към 23.12.2011 г М.Б. и
покойният Й.И. не са живели на съпружески начала. Причината за развода е
ирелевантна, тъй като от значение е единствено обстоятелството дали двамата са
живели в едно домакинство. Дори и да се възприеме предложената теза за
„фиктивна раздяла“, съдът намира, че отношенията на И. и ответника в настоящото
производство са били влошени. Задължителните указания в ППВС № 4/61 г., в ППВС
№ 5/69 г., както и в ППВС № 2/84 г. за легитимацията на съжителстващото лице да
претендира и получи обезщетение за търпени от него страдания от настъпилата
смърт на лицето, с което съжителства, почива на схващането за характера на
отношенията между съжителстващите лица, които не са официализирали връзката си
чрез сключване на граждански брак, но съдържанието на тези отношения е
идентично с това, което съществува между съпрузи. Данни за съхранена близост,
уважение и взаимно зачитане между Й.И. и М.Б. по делото не се съдържат.
За да достигне до извода за липса
на легитимация у ответницата да получи обезщетение за страдания от смъртта на Й.И.
съдът съобрази и съдържанието на протокола от 22.05.2012 г. за разпит на М.Б.
като свидетел по ДП № 1120/2011 г. по описа на РУП Бяла Слатина. В него не се съдържат
изявления, от които да се направи извод за наличие на отношенията й с Й.,
наподобяващи на характерните за съпрузите взаимно уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство.
Не на
последно място, съдът кредитира показанията на свидетелката Б.И., тъй като те
се подкрепят от представената по делото справка за придобити от М.Б. недвижими
имоти. Установява се, че на 20.12.2011 г., три дни преди да настъпи смъртта на Й.И.,
М.Б. е придобила право на собственост върху поземлен имот, ведно с построената
в него масивна жилищна сграда с площ от 62.64 кв.м. В този смисъл показанията
на Б.И., че М.Б. е закупила къща, в която е заживяла отделно от баща й съдът
кредитира като обективни и достоверни.
Не се
спори, че на 02.01.2014 г. ответницата е получила от ищеца сумата от
35 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 295.64 лева
мораторна лихва.
Тъй като
не се установи М.Б. да е имала право на това обезщетение, поради липса на
принадлежност към кръга от лица с право на такова, съгласно задължителната
съдебна практика, получената от нея без основание сума следва да бъде
възстановена на ищеца.
С оглед
изхода на спора М.Б. дължи да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД сумата от 3 431.64
лева разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, М.Б. А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, ЕИК *******, съ седалище и адрес на управление *** сумата от
36 295.64 лева, представляваща получено от нея на 02.01.2014 г.
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й.Т.И. при ПТП на 23.12.2011
г. и мораторна лихва за периода 27.08.2013 г. – 02.01.2014 г., ведно със
законната лихва от 13.06.2014 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК – 3 431.64 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: