Номер 50704.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело №
20201000600966 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на осъдения
В. В. С. – адв.Д. Д.. В жалбата се поддържа, че определението на
Кюстендилски окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно
първоинстанционният съд е направил извод, че осъденият В. С. не се е
поправил, позовавайки се на неговото съдебно минало, което обезсмисляло
нормата на чл.70, ал.1 от НК. Законът не съдържал отрицателна предпоставка
за постановяването на УПО или изключение при приложението на чл.70, ал.1
НК при наличието на предходни осъждания или пък в случаите, в които
изтърпяваното наказание лишаване от свобода е наложено като общо за
множество престъпления, извършени в условията на съвкупност по смисъла
на чл.23 и сл. от НК. Предходните осъждания на В. С. са били отчитани
делата като обстоятелства обуславящи квалифицирането на съответните
деяния като опасен рецидив или повторност., респ. за приложението на чл.24
от НК за увеличаване размера на наложеното му наказание. От началото на
изтърпяване на наложеното му наказание С. не е обременил съдимостта си,
което да налага същата да се взима предвид отново от Окръжен съд -
Кюстендил в производството по чл.437 и сл. от НПК. Счита, че са налице и
двете предпоставки на чл.70 от НК за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
отношение на осъдения В. С.. Същият е изтърпял значителна част от
определеното му общо наказание от 3 години лишаване от свобода при
първоначален „строг“ режим (който на 24.04.2019г. е променен на „общ“),
1
като към датата на постановяване на обжалваното определение остатъкът от
наказанието му е 7 месеца и 6 дни. Първоинстанционното дело съдържа
доказателствата за неговото поправяне по смисъла на чл.439а НПК. Лишеният
от свобода В. С. има добро поведение, дисциплинарни наказания по време на
изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“ не са му налагани,
участва в предложените културно-масови мероприятия, работил е в цех за
подаръчни торбички, до преустановяване работа на фирмата поради
влошената епидемиологична обстановка в страната.
Моли да бъде отменено определение № 405 от 11.08.2020г. по ЧНД
№ 338/20г. на Кюстендилски окръжен съд и бъде постановено В. С. да бъде
условно предсрочно освободен.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в
жалбата и в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и
обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
В. С. е постъпил в затвора гр.Бобов дол на 12.04.2018г., когато по
отношение на него е приведено в изпълнение наказание от три години
лишаване от свобода, наложено с определение от 22.05.2019г. по НОХД №
3597/19г. на РС-гр.София.
Видно от актуалната справка от МП, ГД „Изпълнение на
наказанията“ - Затвора гр.Бобов дол, към 11.08.2020г. С. фактически е
изтърпял 2 години 3 месеца и 29 дни, от работа 25 дни, всичко 2 години 4
месеца и 24 дни, като му остават да изтърпи още 7 месеца и 6 дни.
Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен
от инспектор „СДВР“ С. Г. по повод на постъпилата молба от осъдения за
условно предсрочно освобождаване, първоначално определения по
отношение на С. риск от рецидив е в средни стойности - 44т., с три
дефицитни зони: „настоящо правонарушение“ - действа с умисъл по
утвърден модел на извършване; повече от две жертви, напълно непознати,
„отношение към правонарушението“ - отрича за правонарушенията и
омаловажава извършеното от него; не признава вредата, която е причинил;
2
смята присъдата за завишена и „умения за мислене“ - не е способен за
адекватно разрешаване на проблемите; не осъзнава последствията; не разбира
възгледите на околните и не се съобразява с тях.
Рискът от вреди е определен като среден за обществото - предвид
тежаестта на извършеното нарушение и вредните последици настъпили след
това, и среден - за самият него, пенитенциарният състав и останалите лишени
от свобода.
Във връзка с актуалното поведение на С., в доклада е посочено, че
отношението му към плана за изтърпяване на присъдата не е задоволително.
Отчасти проявява отговорност в определени ситуации, но бързо се
разграничава от договореното. Становището на инспектора е, че л.св. показва
и демонстрира социално-желателно поведение, чрез което цели да се
възползва от правната възможност за смяна на режим, преминаване в ЗООТ -
с.Самораново или УПО.
В доклада е отразено още, че С. участва в предложените културно-
масови мероприятия в четвърта група. Становището на инспектора е, че по
този начин желае да представи себе си в по-благоприятен аспект и е готов да
потърси поощрение или награда, а изграждайки позицията на доверие, да
експлоатира прекия си ръководител, за да постигне необходимата му цел.
Във връзка с междуличностните отношения в пенитенциалното
заведение становището на инспектор Г. е, че С. не е способен да разпознае
проблемите си около него и не може да ги разреши сам, трудно осъзнава
последствията и не разбира или зачита възгледите на околните.
В доклада е отразено / данни за това се съдържат и в
затворническото досие/, че за около два месеца С. е бил устроен на работа във
фирма „Пейпър Багс“ (производство на подаръчни торбички). Предвид
влошената обстановка в страната и угрозата от епидемиологичното
разпространение на „Ковид-19“ и невъзможността на фирмата да доставя
необходимият материял за изработване, С. е спрян от работа. Становището на
инспектора е, че от страна на осъдения в трудово отношение няма напредък,
липсва заинтересованост и мотивация за продължение в трудов процес. След
спирането му от работа е подал и кандидатствал за едва две свободни
3
позиции, обявени предварително от страна на администрацията.
В спортните мероприятия С. не е желаел да бъде включван, тъй като
страдал от диабет.
Към настоящият момент не е награждаван, липсват и дисциплинарни
наказания.
По делото е приложен изготвения съгласно чл.156 от ЗИНЗС на л.св.
С. индивидуален план на присъдата / л.7-9/, който той е приел срещу подпис.
В доклада си инспектор „СДВР“ С. Г. е изразил становището си
относно резултатите от работата със С. по индивидуалния план и
несъгласието си да бъде уважавана молбата му за условно предсрочно
освобождаване. Според него „…продължава работата по набелязаните цели и
при постигане на положителни резултати по проблемите в дефицитните зони,
доказване на добро и затвърдено отношение към труда, останалите лишени от
свобода и пенитенциарният състав, както и активното му участие в културно-
масовитеи и спортни мероприятия, ще се следва прогресивната система и
лишеният от свобода ще бъде предложен за преминаване в по-лек режим.“.
В обобщение, инспекторът е посочил, че молбата за условно
предсрочно освобождаване е преждевременна, тъй като не са изпълнени
изискванията на прогресивната система, според която следва първо да бъде
свален режимът на лишения от свобода и да премине в общежитие от открит
тип. Оцентата му е, че се „забелязват неустойчиви и неприемливи нагласи
към предварително договореното с осъдения, … нестабилно поведение към
набелязаните цели…“.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно
освобождаване, към доказателствата по делото е приобщено становището на
Началника на затвора гр.Бобов дол, което също е отрицателно. В него се
акцентира на необходимостта от изпълнение на прогресивната система на
изпълнение на наказанията.
При така установената по делото фактология въз основа на
документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и
тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му
освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и
4
възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи,
доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния
план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Неумението да разпознава проблемите си
и да ги решава по адекватен начин, неснижаване на оценката за риска от
рецидив и от вреди за престоя в затвора до момента, както и запазването на
дефицитните зони у молителя означават, че не е постигната съществена
положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност и във
формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на
законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от
свобода.
Установените факти по делото водят и въззивната инстанция до
извода, че към настоящия момент не са настъпили положителни промени в
съзнанието и поведението на осъдения С., изключващи категорично
опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на
свобода. Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него с цел преодоляване на
констатираните зони на дефицит. В този смисъл обжалваното определение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В жалбата служебният защитник възразява срещу това, че за да
остави без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване,
първостепенният съд е отчел съдебното минало на лицето и факта на
множество негови предходни осъждания. Действително в мотивите на
определението / стр.3 /, при обсъждане на втората от визираните в
разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК предпоставки, ОС-Кюстендил се е позовал
на констатираната при С. богата съдимост - факта, че понастоящем изтърпява
най-тежкото наказание лишаване от свобода, измежду наложените му по
четири отделни осъждания, предходните му множество осъждания за еднакви
престъпления и наличието на други ефективно изтърпени наказания лишаване
от свобода до момента. Настоящият състав на САС счете, че следва да бъдат
коригирани мотивите на първия съд в тази им част. Изложените по-горе
обстоятелства са релевантни при отмерване и индивидуализиране на
наказателната отговорност на едно лице, но не могат да бъдат ценени в
производството по Глава 35, Раздел 1 от НПК. Разпоредбата на чл.439а от
5
НПК примерно посочва обстоятелствата, които сочат на положителна
промяна при осъдения по време на изтърпяване на наказанието и това са
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Последователна е съдебната, вкл.
тълкувателната такава, дадена с Постановление №7 от 27.06.1975г. на
Пленума на Върховния съд, че тежестта, характера и броя на престъпленията,
за които е осъдено едно лице, нямат отношение към правото му на условно
предсрочно освобождаване, респ. да бъде постановено такова по отношение
на него, в случай, че същият е показал „добро поведение“. Внимателното
проучване съдържанието на приложените по делото доказателства, вкл. тези
намиращи се в затворническото досие на С., обаче доведе настоящия въззивен
състав до извод, че в случая не са налице данни за положителна промяна у
лишения от свобода, съобразно изискванията и стандарта, заложен в
посочената разпоредба. Крайният извод на КОС за отсъствие на категорични
доказателства за „добро поведение” по смисъла на посочената разпоредбата е
правилен, независимо от внесената корекция в мотивите съобразно
изложеното. От друга страна, като е кредитирал информацията, съдържаща се
в приложените по делото документи, изхождащи от затворническата
администрация и компетентните длъжностни лица в корекционната работа с
лицата лишени от свобода, правилно КОС е приел, че поправянето на С. не е
завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането
на наказанието.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 405 от 11.08.2020г. по ЧНД №
338/20г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7