РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 562/16.10.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на шестнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ П.
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията докладчик П. адм. дело № 586 по описа на съда за 2023год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
2.
Образувано е по Жалба на П.П.Б., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***,
адв. А.Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0813-000207 от 14.06.2023г., издадена от Д. Д. на длъжност младши
автоконтрольор към Областна дирекция на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“, с
която спрямо Б., на основание чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но за не-повече от 18 месеца, като са
отнети свидетелство за управление на МПС № ********* и контролен талон №
6516170.
3.
Поддържа се, че оспорения административен акт не съдържа мотиви, тоест
фактически и правни съображения за неговото постановяване. Сочи се, че
заповедта за прилагане на принудителна административна мярка се издава за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения, тоест издателят на заповедта
трябва да установи нуждата от издаването ѝ, както и целта, за която
същата е издадена. Според жалбоподателя, неспазването на това изискване има за
последица издаването на бланкетен акт. Оспорва се разбирането, че при налагане
на административна принуда по реда на ЗДвП, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и е длъжен винаги да издава заповед за
налагане на административна мярка, когато е извършено административно
нарушение. Според жалбоподателя, последицата от това разбиране е, квалифицирането
на административната принуда като административно наказание, от което пък
следва, че за извършеното нарушение се налагат две санкции.
Възразява
се, че в случая са нарушени изискванията по чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като
жалбоподателят не е уведомен за започването на производството по издаване на индивидуален
административен акт. Счита се в тази насока, че когато в
резултат на неуведомяването на страната, тя не е могла да вземе участие в
производството по издаване на индивидуален административен акт, се погазват
всички нейни права в производството по издаване на акта, включително правото да
даде обяснения и да направи възражения и те да бъдат обсъдени от
административния орган.
Според
жалбоподателя, в случай, че са били налице хипотезите на чл. 34, ал. 4 от АПК,
съгласно които се допуска неприлагане на чл. 34, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от АПК,
то административният орган е следвало да отрази мотивите за неприлагането им в
издадения административен акт.
Описаните
възражения са субсумирани в извода, че в случай, че на адресата на акта бе
предоставена правна възможност за участие в административното производство по
издаване на оспорената заповед, то същият би могъл да представи доказателства,
които са от съществено значение за издаването на индивидуалния административен
акт. По този начин според жалбоподателя, би било възможно след като
административният орган се запознае с представените от страна в производството
доказателства и направените бележки, и възражения, да не се приложи
принудителната мярка или да бъде издаден акт с различно съдържание.
Възразява
се още, че в случая при прилагането на процесната административна принуда не е
спазена целта на закона и е нарушен принципа за съразмерност при осъществяване
на дейността на администрацията.
Счита
се, че автоматизмът при прилагане на някои мерки, без да се извършва каквато и
да е било преценка на факти и обстоятелства освен визираните в хипотезата на правната
норма и без да се прави индивидуална преценка, несъмнено не отговаря на
изискванията на правото на Европейския съюз и на за
защита на правата на човека и основните свободи.
Иска
се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по
производството.
В
писмена молба от 28.08.2023 г. е направено искане да бъде отправено
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуване на и
приложение на чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
4. Ответника Г.Д.Д.на длъжност младши
автоконтрольор към Областна дирекция на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“,
чрез процесуалния си представител юрк. Андонова, в представени по делото
писмени бележки е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че
оспорената заповед е издадена от снабдения с необходимите за това правомощия
административен орган при точно спазване на административно производствените
правила. Материалния закон е приложен правилно, като е спазена целта която
закона преследва с издаването на актове от категорията на процесната заповед.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в
процесния административен акт.
Сочи се, че административния орган е
действал в условията на обвързана компетентност, доколкото процесната мярка има
преустановяващ ефект.
ІІ. За допустимостта:
5. Според нарочно съставената
разписка, заповедта е връчена на нейният адресат на 14.06.2023 г., а жалбата
срещу ѝ е регистрирана в деловодството на съда на 16.06.2023 г. При това
положение, следва да се приеме, че същата е подадена в рамките на установения
за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от
оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. При извършена проверка на 04.06.2023
г. около 15:50 часа в община Тунджа на път от републиканската пътна мрежа І-7, до
бензиностанция „БУЛ ПЕТРОЛИУМ“ в посока към град Елхово е установено, че Г. М.
М., ЕГН**********, управлява моторно превозно средство марка „Смарт“ с peг. №
SOT7724(немска регистрация), след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство „Дрегер
Дръг Тест 5000“ с инвентарен номер ARMC-0066 с тест касета REF - 8323634 и LOT
- ARRD-0981. като уреда отчита положителна проба за употреба на „Амфетамин“ в
16:13 часа. Пробата е с пореден номер 188. При проверката, водачът е заявява,
че не е употребил наркотични вещества. Издаден е бил талон за изследване с
номер 144932.
Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП, а именно „…
управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози…“
От Г.Д.Д.на
длъжност младши автоконтрольор към Областна дирекция на МВР, Ямбол, сектор
„Пътна полиция“ е съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия
GA, № 904825 от 14.06.2023г. Акта е връчен на неговия адресат на същата дата,
като Б. е отбелязал „…нямам възражения…“. Върху акта е положена резолюция от
15.06.2023 г. за това, че е приложена нормата на чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН,
тоест административно наказателното производство е прекратено, поради констатиране
на признаци на извършено престъпление, като материалите са изпратени на съответния прокурор.
7. По
административната преписка са приобщени :
- талон за
медицинско изследване № 144932, връчен на Б. в 17:00 часа на 14.06.2023 г.,
като същия е уведомен, че трябва да се яви в Спешно отделение при ЧБАЛ „Св.
Пантелеймон“ гр. Ямбол до 120 минути от връчването на талона. В талона е
отразена извършената вече проба с „Drеger Drug Test 5000“ с инв. № ARMC-0066 и
посказания положителен резултат за употреба на „Амфетамин“ ;
- Протокол
за извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества рег. № 813р-3395
от 15.06.2023 г., в който са отразени всички данни във връзка с извършената
проба;
- Протокол
№ *********-10000 от 09.11.2022 г. за извършена сервизна проверка на „Drеger
Drug Test 5000“ с инв. № ARMC-0066. Посочено е че срока на валидност на
проверката е 12 месеца;
-
Извлечение относно електронните данни за извършеният тест № 188 с „Drеger Drug Test 5000“ с инв. № ARMC-0066 ;
- справка
за водача П.П.Б., от която е видно, че от издаване на свидетелството му за
управление на МПС през 1985г. до момента, за нарушения на ЗДвП, спрямо него са
издадени седем наказателни постановления, двадесет и шест електронни фиша и са
наложени четири принудителни административни мерки;
- Заповед № 99 от 01.02.2022 г. на Директора
на ОД на МВР, Ямбол, с която служители на конкретно изброени длъжности,
включително „младши автоконтрольор І-ІІ степен“ в сектор „Пътна полиция“, да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на
чл. 171, т. 2, б. „б“, б. „в“, б. „е“, б. „м“, т. 2а, б. „а“ и б. „б“, от ЗДвП, за установените от
тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението при условията на чл.
172, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП,
8. От страна на ответника се
представи Заповед № 81212-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да
осъществяват контролни функции по ЗДвП.
IV. За правото:
9. Според чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, За осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
10. В
случая, данните по делото налагат несъмнения и еднозначен извод, че на 04.06.2023
г. около 15:50 часа в община Тунджа на път от републиканската пътна мрежа І-7,
до бензиностанция „БУЛ ПЕТРОЛИУМ“ в посока към град Елхово, П.Б. е управлявал
моторно превозно средство „Смарт“ с peг. № SOT7724(немска регистрация), след употреба на наркотични вещества. Противоправното
деяние на водача е констатирано с акт за установяване на административно
нарушение, съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице,
който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има отнапред придадена
материална доказателствена сила относно обективираните в него фактически
констатации. Каквито и да е доказателства за нещо различно от описаното от
контролния орган деяние, не се представиха в хода на съдебното производство.
11. Впрочем,
както се посочи, Б. е подписал акта за установяване на административно
нарушение с отбелязване, че няма възражения по констатациите. В хода на
настоящото съдебно производство, констатациите описани в акта и в
обстоятелствената част на оспорената заповед също не се оспориха изрично от
жалбоподателя. Следва също така да се
констатира, че от страна на Б. не се твърди и не се установява по делото, той
да е спазил указанията, вписани във връченият му талон за медицинско
изследване, да се е явил указаният срок от 120 мин. В посоченото лечебно заведение
и да е дал необходимата проба за извършване на лабораторно изследване.
Представените по делото резултати от медицинско изследване, проведено в
„Медицинско-диагностична лаборатория ЦибаЛаб“ ЕООД, гр. София, са относими до
изследвания за наличие на наркотични вещества в урина, които са проведени на
20.06.2023 г., тоест шест дни след
процесната проверка на 14.06.2023 г.
12. Според
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки. Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на
властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно
установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките,
то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на
същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от
противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече
настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки,
по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са
форма на административна принуда.
Ето защо,
за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така
както е наложено и за целият период от време, през който е постановена
принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и
допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица,
предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не
съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от
който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото
приложение.
13. При
това положение, следва да се съобрази, че според чл. 343б, ал. 3 от НК, който
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба
от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Казано с
други думи, извършеното от Б. деяние съставлява
престъпление, което в твърде радикална степен застрашава живота и здравето на
хората.
Като е
отчел това и за да охрани този обществен интерес, като ограничи предпоставките
за повторно осъществяване на подобно противоправно поведение от Б., административния орган, правилно е приложил
административната принуда и е определил съответно предвидения в закона срок на
действие на мярката.
14. На
следващо място, трябва да се отбележи, че прилагането на административната
принуда е предприето своевременно, в деня в който е установено противоправното
деяние, което засяга в съществена степен охраняваните обществени отношения.
Относно срока на действие на мярката е ясно, че към момента в който въпроса за
вината и юридическата отговорност на Б. във връзка с прежде описаните деяния бъде
разрешен, административна принуда на практика ще бъде безпредметна, а
продължаването на нейното прилагане, не ще е вече в съответствие с целта, която
закона преследва посредством налагането на административни мерки от категорията
на процесната такава. Ето защо, както законодателя, така и административния
орган са посочили именно този момент, като край на периода на действие на
принудата, като същевременно са го ограничили до максимална продължителност от
18 месеца. Така настъпването на един от двата посочени момента, ще има за пряка
последица прекратяване на действието на административната мярка.
15. Относно
заявените в жалбата възражения за това, че административния орган не е уведомил
Б. за началото на административното производство по налагане на принудителна
административна мярка е достатъчно да се отбележи, че в случая, въпросната
административна процедура е сложена в ход с предприемането на действия от
страна контролния орган по извършване на проверка спрямо водача Б. относно
употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози.
Според чл.
24, ал. 1 от АПК, производството по издаване на индивидуален административен
акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или
организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана,
по-горестоящия или друг държавен орган. В конкретния случай каза се,
инициативата на административния орган за започване на производство по издаване
на индивидуален административен акт е
осъществена, посредством извършване на проверка относно Б., за която разбира
се, той е бил известѐн и е участвал, като е бил подложен на тест с
техническо средство - „Drеger Drug Test 5000“ с инв. № ARMC-0066. В хода на
тази процедура е била издадена и процесната е била издадена и незабавно връчена
оспорената в настоящото производство заповед. Не са налице каквито и да е
данни, правата и правно защитимите интереси на Б. да са били нарушени и същият
да е бил препятстван по някакъв начин при осъществяване на прото си на участие
и защита в административната процедура.
16. Що се
отнася до искането на искането да бъде отправено преюдициално запитване до Съда
на Европейския съюз относно тълкуване на и приложение на чл. 50 от Хартата на
основните права на Европейския съюз във връзка с националното законодателство,
относно прилагането на принудителни административни мерки, съдът намира същото
за неоснователно. Отправянето на преюдициално запитване до СЕС не е наложително,
тъй като не е необходимо тълкуване на правни норми на европейското право, чието
съдържание да не е ясно. Нормите от националното право също не се нуждаят от
някакво особено тълкуване, доколкото възведените в тях правила относно
образуването на административно производство по издаване на индивидуален
административен акт и налагането на принудителна административна мярка са ясни,
конкретни и точни, поради което не създават някаква неяснота относно тяхното
тълкуване и прилагане.
17. С оглед изложеното до тук, Съдът
счита, че процесната заповед е постановена от административен орган, снабден с
необходимите за това правомощия, като властническото волеизявление е
обективирано в изискваната от закона форма. Материалния закон е точно приложен,
като са спазени съответните административно производствени правила. Спазена е
типичната цел, която закона преследва, посредством постановяването на
принудителни мерки от категорията на процесната такава.
V. За разноските :
18. С оглед
изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал.8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за правната помощ (обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г.), настоящият състав
определя възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на П.П.Б., ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0813-000207 от 14.06.2023г., издадена от Дойчев
Дойчев на длъжност младши автоконтрольор към Областна дирекция на МВР, Ямбол,
сектор „Пътна полиция“, с която спрямо Б.,
на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за
не-повече от 18 месеца, като са отнети свидетелство за управление на МПС №
********* и контролен талон № 6516170.
ОСЪЖДА П.П.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на МВР, Ямбол сумата от 100,00лв.(сто лева),
представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :