РЕШЕНИЕ
гр.София,
22.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание
на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16091 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Б.б.з.р.“
АД /по-нататък Банката/ твърди, че е предоставил на „К.“ ООД, ЕИК ******като
кредитополучател и на солидарните длъжници В.М., сега
ответник, Г.С.С.и Г.Б.С.кредитен лимит в размер на
5 008 209,22лв. по договор за кредит от 14.05.2015г. с краен срок на издължаване
20.04.2022г. за инвестиционния кредит и 20.05.2016г. за кредитната линия.
Впоследствие кредитният лимит е бил увеличен на 6 470 123, 78лв., разпределен
както следва: 1 456 039,40лв. за издаване на банкова гаранция и
5 014 084,38лв. кредитни средства, от които 3 663 084,38лв.
инвестиционен кредит и 1 351 000лв. кредитна линия за оборотни
средства. Кредитополучателят е усвоил кредита изцяло, а от средствата за
банкова гаранция Банката заплатила дължими комисионни. Ищецът посочва, че
страните са сключили последващи анекси, в резултат на
което кредитът бил увеличен с 200 000лв., променен бил погасителния план,
предвидено било учредяването на нови обезпечения. С Анекс №5/6.06.2016г. кредитополучателят
се задължил да изплати всички дължими суми по кредитната линия не по-късно от
20.06.2016г. , като е предвидена възможност за револвиране
на кредитната линия в размер на 600 000лв. за още една година, при
определени условия. С Анекс №6/16.06.2016г. Банката е разрешила револвиране на кредитната линия в размер на 600 000лв.
за още една година, като кредитополучателят се е задължил да изплати всички
суми по кредитната линия не по-късно от 20.05.2017г. С Анекс №8/10.03.2017г. кредитната
линия е увеличена с 751 000лв., като така общият размер на средствата по
предоставената кредитна линия станал 1 351 000лв. Уговорен бил нов
срок за погасяване на кредитната линия - 20.05.2018г. С Анекс №10/7.12.2017г.
страните са уговорили промяна в лихвения процент по кредита.
Тъй като изпълнение от кредитополучателя
и от солидарните длъжници не е последвало, ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 8.07.2019г. по
гр.д.№ 34944/19г. на СРС, 171 с-в солидарно срещу кредитополучателя „К.“ ООД и съдлъжниците В.М., Г.С.и Г.С.за сумата 600 000лв.,
главница по договор за банков кредит от 14.05.2015г.,, ведно със законната
лихва от 19.06.2019г. до изплащане на вземането, неустойка в размер на
170 038,32лв. за периода 20.06.2018г. – 17.06.2019г., договорна лихва в
размер на 6 019,26лв. за периода 20.02.2018г. – 20.04.2018г., неустойка в
размер на 6 114,57лв. за периода 04.02.2019г. – 17.06.2019г. и
15 793,44лв. разноски по делото. Тъй като ответникът М. в срок е подал
възражение, че не дължи сумата по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,
след указания на заповедния съд, ищецът в 1 месечен срок от съобщаването предявил
установителен иск за вземането си срещу ответника в
съда по реда на чл.422 от ГПК. Моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноските по делото.
Ответникът М. не е депозирал отговор на
исковата молба. Съображенията си да не
приеме депозирания от ответника отговор на исковата молба съдът е изложил в
определение № 264539/18.11.2020г. по настоящото дело. В проведеното съдебно
заседание ответникът оспорва иска като недопустим, неоснователен, като твърди
че не дължи претендираната от Банката сума. Посочва,
че Банката отказала да предоговори кредита, като така
го лишила от оборотни средства. Всички банкови сметки на фермата за продажба на
риба били блокирани и в продължение на година ищецът успял да поддържа фермата.
Твърди, че Банката и по-конкретно нейния изпълнителен директор М.се е опитал да
съсипе фермата, сега я продавал по реда на ЗОЗ за нищожна цена само като
сграда, а рибата била вече продадена също на ниска цена. Ответникът бил
отстранен като управител и според него се касаело за кражба на бизнеса му. Не
отрича задълженията си към Банката, но счита, че тя не е била коректна към
него. Отделно посочва, че Банката се удовлетворява по реда на ЗОЗ, а по
договора за кредит с банката е представена банкова гаранция от Националния
гаранционен фонд на стойност 1 835 168,48лв., от който банката е
удовлетворила вземането си. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:
На 14.05.2015г. „Б.б.з.р.“ АД от една страна и от друга „К.“ ООД, ЕИК ******,
представлявано от управителя В.В. М., като
кредитополучател и солидарните длъжници В.В. М., Г.С.С.и Г.Б.С.са сключили
договор за банков кредит. Съгласно договора Банката е предоставила на кредитополучателя
кредитен лимит в размер на 5 008 209,22лв., който кредитополучателят
се задължил да върне. Кредитният лимит е предоставен по следния начин:
1 456 039,40лв. за издаване на банкова гаранция за авансово плащане в
полза на ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция и 3 552 169,82лв.,
разпределени както следва: до 2 631 409,82лв. са предоставени като инвестиционен
кредит, а до 920 760лв. се предоставят под формата на кредитна линия.
Посочено е, че с договор за издаване на банкова гаранция № Г-80/01.04.2015г.
Банката е издала по нареждане на кредитополучателя банкова гаранция за авансово
плащане в размер на 1 456 039,40лв. в полза на ДФ Земеделие.
Инвестиционният кредит се предоставя за пристройка и преустройство на стопански
сгради в рибовъдно стопанство за отглеждане на сьомга по рециркулационен
способ в стопански двор в с.Долни окол, общ.Самоков. Кредитната линия се предоставя за оборотни
средства за заплащане на ДДС при осъществяване на проекта, за закупуването на
хайвер, храна да рибите, за заплати, транспортни, комунални и др.разходи на
дружеството кредитополучател. Уговорена е лихва в размер на 3-месечен SOFIBOR+6 пункта надбавка, но
не по-малко от 6,5%. В чл.5 ал.3 от договора е уговорено, че кредитополучателят
е длъжен да изплати всички суми по кредитната линия не по-късно от 20.05.2016г.
Кредитната линия може да бъде револвирана до размер
от 600 000лв. за още една година само след положително становище от
извършения преглед на финансовото състояние на дружеството, вкл. относно
изпълнението на задълженията му по настоящия договор, както и при наличието на
одобрение за револвирането от страна на компетентния
орган на Банката. Ангажиментът на Банката за плащане по издадената банкова
гаранция е до 16ч. на 29.02.2016г. В чл.6 са уговорени дължимите на Банката комисионни.
В чл.15 е уговорена неустойка от 6% в случай на пълно, забавено или частично
неплащане на вноски по главницата и/или лихвата. За обезпечаване на вземанията
на Банката кредитополучателят е учредил в нейна полза особен залог върху свои
вземания от Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, върху
вземания за налични пари в свои сметки, контрагаранция
от Националния гаранционен фонд, гаранция от Националния гаранционен фонд, особен
залог върху търговското предприятие „К.“ ООД, а след изграждане на рибовъдното
стопанство – се е задължил да учреди в полза на Банката първа по ред ипотека. Подписан
е и погасителен план за погасяване на инвестиционния кредит.
След подписването на договора, страните
по него са сключили 11 анекса. Съдът ще обсъди тези, които имат отношение към кредитната
линия.
С анекс №3/20.11.2015г. страните по
договора са се съгласили Банката да предостави допълнителни кредитни средства в
размер на 200 000лв. Учредени са нови обезпечения.
С Анекс № 4/25.01.2016г. е уговорено
учредяването на нови обезпечения.
С Анекс №6/16.06.2016г. е уговорено, че
в съответствие с чл.5 ал.3 от договора Банката
разрешава да бъде револвирана кредитната линия в
размер на 600 000лв. за още една година, като кредитополучателят следва да
изплати дължимите суми по кредитната линия не по-късно от 20.05.2017г.
В Анекс №8/10.03.2017г. е увеличена
кредитната линия с 751 000лв., като общия размер на кредитната линия става
1 351 000лв. Уговорен е нов падеж на кредитната линия 20.05.2018г. Предвидено
е и разсрочване на месечните плащания за лихви дължими за периода 20.01 - 20.06.2017г.
, като е уговорена да се дължат еднократно на 20.06.2017г. в пълен размер.
В Анекс №10/7.12.2017г. е уговорена
промяна на лихвения процент по кредита – намален е с 1 пункт, както и промяна
на срока и размера за внасяне на
вноските за лихва за определен период.
Сключен е и Анекс№11/13.08.2018г., за
който не се спори, че не е влязъл в сила.
На 19.06.2019г. Банката е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу „К.“
ООД и съдлъжниците В.М., Г.С.и Г.С.за сумата
600 000лв., главница по договор за банков кредит от 14.05.2015г., ведно
със законната лихва от 19.06.2019г. до изплащане на вземането, неустойка за
забава в размер на 170 038,32лв. за периода 20.06.2018г. – 17.06.2019г.,
договорна лихва в размер на 6 019,26лв. за периода 20.02.2018г. –
20.04.2018г., неустойка за забава в размер на 6 114,57лв. за периода
04.02.2019г. – 17.06.2019г. и 15 793,44лв. разноски по делото. Съдът е
уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК от 8.07.2019г. по ч.гр.д.№ 34944/19г. на СРС. Издаден е в полза на Банката и изпълнителен
лист срещу четиримата длъжници. Срещу заповедта за
изпълнение е подадено възражение от ответника В.М.. В 1 месечния срок ищецът е
предявил настоящия установителен иск срещу ответника
за установяване на вземането по заповедта за изпълнение.
Назначената по делото съдебно счетоводна
експертиза установява следното: за периода 14.05.2015г. – 19.06.2017г. под
формата на кредитна линия са усвоени 2 471 459лв. и са погасени
1 120 459лв. Към датата на заявлението 19.06.2019г. непогасената главница
по отпуснатия транш за оборотни средства е в размер на 1 351 000лв. Падежът
на кредитната линия е 20.05.2018г. За периода от 20.05.2018г. до датата на
подаване на заявлението в заповедния съд на 19.06.2019г. размерът на неустойката
върху просрочената главница е 170 038,32лв. Вещото лице е установило въз
основа на представени от Банката справки, че на 22.07.2019г. с многоредово бордеро № 289553 е осчетоводена сума в размер
на 176 057,58лв. с основание присъдени лихви за просрочена главница и
просрочени разсрочени договорни лихви. Към 19.06.2019г. начислената и
непогасена договорна лихва е в размер на 6 019,26лв. , дължима на 20.05.2018г. Неустойката
за забава върху лихвата по оборотния транш е в размер на 6 114,57лв.,
дължима за периода 4.02.2019г. – 17.06.2019г. Вещото лице е установило въз основа
на представени от Банката справки, че на 22.07.2019г. с многоредово
бордеро № 289553 е осчетоводена сума в размер на 6 114,58лв.
Съдът приема заключението на вещото
лице, тъй като не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са допустими.
Възражението на ответника, че ищецът вече е претендирал исковите суми по друго
дело, е неоснователно. Установи се, че Банката е предявила срещу ответника
искове за вземането си по част от кредита, предоставен като кредитни средства,
ведно с уговорените лихви и неустойки. По тази претенция е образувано гр.д.№
846/20г. на СГС, І-4 с-в. Настоящата претенция касае вземане на Банката по
другата част от кредита, предоставен за оборотни средства. Липсва идентичност
на претенциите на Банката по настоящото дело и по гр.д.№ 846/20г. на СГС, І-4
с-в. Ето защо предявените по настоящото дело искове са допустими и следва да се
разгледат по същество.
Банката като кредитодател,
кредитополучателя „К.“ ООД и тримата съдружника на кредитополучателя, между
които и ответника, в качеството си на солидарни длъжници,
са сключили договор за банков кредит по см. на чл.430 от ТЗ. Банката е
изпълнила задължението си и е предоставила на кредитополучателя уговорената
парична сума от 920 760лв. под формата на транш за оборотни средства, който в
последствие е бил увеличен на 2 471
760лв. Кредитополучателят не е изпълнил в уговорения срок до 20.05.2019г. да
върне в цялост кредита за оборотни средства и да заплати уговорената възнаградителна лихва. Изпаднал е в просрочие
по всяко от задълженията си да върне главницата и възнаградителната
лихва, поради което ищецът е започнал да начислява и неустойка за забава върху
просрочената главница и върху просрочената договорна лихва. Банката е действала
в съответствие с чл.60 ал.2 от ЗКИ - когато кредитът или отделни вноски от него
не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или
повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. Кредитът за оборотния транш е станал изискуем на
20.05.2018г. , когато е настъпил уговорения в договора и анексите към него падеж. Изискуемостта е
възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ответникът е
солидарен длъжник по договора за кредит и дължи наравно с кредитополучателя
връщането на всички задължения по договора за кредит.
Съгласно чл.131 от ГПК, възраженията на
ответника срещу предявения иск и фактите, на които те се основават, следва да
бъдат заявени в срока за отговор на исковата молба. С изтичане на този срок
всички правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи и правоотлагащи
възражения се преклудират и не могат да бъдат
въведени по-късно в производството пред първоинстанционния
съд, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства – чл. 133 ГПК. Законът има предвид
възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния предмет -
като правото на задържане или възражение за прихващане, възражения, основани на
факти, които ответникът твърди и навежда по делото, включително правопогасяващите възражения. Неподаването на писмен отговор
по чл.131 от ГПК не преклудира правото на ответника
да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази
становище по представените доказателства, включително по тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в
срок прави иска основателен или че то освобождава ищеца от доказателствената
тежест по чл. 154 ал.1 от ГПК/ така Решение № 67 от
6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 898/2009 г., I т. о., ТК/. Направените от
ответната страна след изтичане на срока за отговор на исковата молба правни или
фактически доводи, въз основа на обстоятелствата по делото, по основанието на
иска, няма пречка да бъдат разгледани /в този см. и Решение № 358 от 18.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1183/2009 г., III г. о., ГК/.
Възражението на ответника, че Банката
претендира само от него изпълнение по договора за кредит е неоснователно.
Банката е завела дело за установяване на вземането си от ответника по реда на
чл.422 от ГПК, тъй като той е възразил, че не дължи сумите по издадената в
полза на Банката Заповед за изпълнение от 8.07.2019г. по ч.гр.д.№ 34944/19г. на
СРС. Останалите длъжници по заповедта не са възразили
и по отношение на тях Заповедта е влязла в сила. След като се установи с влязло в сила решение
взимането на Банката срещу ответника, то изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение срещу него се стабилизира. Междувременно, тъй като принудителното
изпълнение въз основа на изпълнителния лист срещу длъжниците
не е спряно, Банката може да предприеме принудително събиране по него, срещу
всеки от длъжниците, вкл. може да насочи
принудителното изпълнение само срещу ответника на основание чл.122 ал.1 от ЗЗД.
На основание чл.127 ал.2 от ЗЗД ответникът може да иска от останалите съдлъжници разликата, която е изпълнител в повече от своята
част.
Възражението на ответника, че Банката е
пристъпила към събиране на вземането си по договора за кредит по реда на ЗОЗ
като е насочила принудително изпълнение върху търговското предприятие на
кредитополучателя и е събрала около 300 000лв. , които съвпадат с
претенцията по настоящото дело, е неоснователно. Събраните суми от
принудителното изпълнение не се отразяват на размера на вземането на Банката по
договора за кредит към момента на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК /така и ТР №4/14г. по т.д.№ 3/14г., ОСГТК, ВКС/. Ако са събрани суми, те се
отчитат в изпълнителното производство. Поради това и установените от вещото
лице суми, осчетоводени от Банката на 22.07.2019г. с многоредово
бордеро № 289553, с които е намаляло
задължението по кредита за оборотни средства не следва да се съобразят при
изчисляване паричното задължение по договора за кредит. Те са събрани след
издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист от 8.07.2019г. Ако при
принудителното изпълнение се събере повече от присъденото в заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, то тогава ответникът има право на обратен
изпълнителен лист по чл.245 ал.3 от ГПК срещу Банката за събраното в повече.
Възражението на ответника, че не дължи,
тъй като Банката се е удовлетворила от представената по договора гаранция и контрагаранция от Националния гаранционен фонд, е
неоснователно. Действително в чл.16 от
договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят е длъжен да представи в
Банката гаранция и контрагаранция от НГФ. По делото
не е представен договор между кредитополучателя и Националния гаранционен фонд
ЕАД, за да може да се разсъждава дали
кредитът е бил обезпечен с гаранция от НГФ, в какъв размер и дали гаранцията
касае и оборотната линия, дали гаранцията е била с уговорен срок, дали
гаранцията е реализирана. Съдът не може да спекулира по неизяснени от страните
твърдения. При всички положения, ако по гаранцията е била платена сума, то това
обстоятелство следва да е било съобщено на ответника, като управител на
кредитополучателя на основание чл.11 ал.
4 от Закона за договорите за финансово обезпечение. Самият той не твърди като
управител на кредитополучателя да е наредил на гаранта заплащане на сумата по
гаранцията и контрагаранцията, както и не твърди, че
НГФ е платил суми на Банката. Вярно е също, че на търговското предприятие на
кредитополучателя Банката е назначила друг управител по реда на ЗОЗ, поради
което е логично твърдението на ответника, че няма достъп до счетоводството на
кредитополучателя и не може да ангажира доказателства във връзка с гаранцията. С
неподаване в срок на отговор на исковата молба се е приклудирало
правото на ответника да иска събиране на доказателства дали Банката е получила
изпълнение по гаранцията, предоставена
от НГФ. Ако действително НГФ е заплатил
суми по гаранцията, то това обстоятелство следваше да бъде установено от вещото
лице по ССЕ.
Възражението на ответника, че Банката
едностранно е отказала да предоговори оборотните
средства и по този начин е оставила кредитополучателя без средства за
осъществяване на търговската му дейност, а управителят на Банката С.М.се е
опитал да отнеме бизнеса му, е по-скоро политически конюнктурно, а не
правно. Действително, в представения по делото договор
за кредит е предвидена възможност за ежегодно предоговаряне на оборотните
средства. В чл.5 ал.3 е посочено, че
кредитната линия може да бъде револвирана до размер
от 600 000лв. за още една година само след положително становище от
извършения преглед на финансовото състояние на дружеството, вкл. относно
изпълнение на задълженията му по настоящия договор, както и при наличието на
одобрение за револвирането от страна на компетентния
орган на Банката. С Анекс №6/16.06.2016г. кредитната линия е револвирана с 600 000лв., а с Анекс №8/10.03.2017г. кредитната
линия е увеличена с 751 000лв. През 2018г. кредитната линия не е револвирана, като така падежът на задължението за връщане
на кредитните оборотни средства остава уговорения с Анекс №8 - 20.05.2018г.
Предоговарянето на размера на предоставените от Банката оборотните средства е
поставено изцяло в зависимост от решението на Банката съгласно уговореното в
чл.5 ал.3 от договора, като липсва уточнение от какво зависи това одобрение
/освен изискуемото положително становище/. В този смисъл не може да се приеме,
че е налице неизпълнение или неточно изпълнение и от страна на кредитора по
чл.83 от ЗЗД, а и такова възражение не е направено. Действително, съдът не може
да не отбележи, че договорът за кредит е сключен изцяло в полза на Банката и
при изключително изгодни за нея финансови условия, като кредитополучателят е
поставен в положение изцяло зависимо от волята на Банката. Съдът обаче не може
да се намесва служебно в договорите, сключени между търговци, за да възстанови
равновесното положение на страните по договора. Право е било на Банката да
откаже револвиране на кредитните оборотни средства за
още една година /2018г./ без да обяснява отказа си, което е довело до
изискуемост на задължението за връщането им и до спиране производството на фермата
за риба на кредитополучателя, респ. до ликвидирането й в крайна сметка. Съображенията
си за умишлени недобросъвестни действия, извършени от тогавашния изпълнителен
директор на ищеца, ответникът следва да отнесе към прокуратурата или министъра
на икономиката /арг. чл.5 ал.2 от Закона з.Б.б.з.р.
Поради неизпълнение на договора за
кредит, на основание чл.79 от ЗЗД ответникът има задължение към ищеца за
непогасения остатък от предоставената по договора главница за оборотни средства
в размер на 1 351 000лв. Ищецът претендира част от тази сума, а
именно 600 000лв. Сумата се дължи ведно със законната лихва от поискването
- 19.06.2019г. до окончателното изплащане.
На основание уговореното в договора ,
чл.4, ответникът дължи на ищеца и уговореното възнаграждение за ползване на
предоставените парични средства по дължимата главница от 1 351 000лв.
за периода 20.02.2018г. – 20.04.2018г., дължими на 20.05.2018г. в размер на 6 019,26лв.
На основание чл.15 от договора
ответникът дължи на Банката неустойка за забавено плащане на вноските по главницата
и по лихвата. Дължимият размер неустойка върху просрочената главница за периода
20.06.2018г. - 17.06.2019г. е 170 038,32лв. съгласно заключението на ССЕ,
а дължимия размер неустойка върху просрочената лихва за периода 4.02.2019г. –
17.06.2019г. е 6 114,57лв.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по списък –
450лв. юрисконсултско възнаграждение, 15 643,44лв.
държавна такса и 500лв. депозит за вещо лице. Ответникът не е оспорил списъка.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват направените от него разноски съобразно уважената част от исковете. Исковете
са уважени изцяло, поради което на ищеца се следват пълния размер разноски. Тъй
като ищецът е защитаван от юрисконсулт, с оглед разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, му се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като при липса на възражение от ответника, съдът му присъжда
изцяло поисканото такова от 450лв. На ищеца се следват и останалите разноски за
държавна такса и за депозит за експертиза, като общия размер дължими от
ответника разноски е 16 593,44лв.
С оглед изхода на делото, на ответника
разноски не се следват.
Ищецът е поискал от съда да му присъди и
разноските в заповедното производство. Ответникът не е възразил по размера им. Разноските
от заповедното производство не са включени в установителните
искове на ищеца, претендират се отделно по реда на чл. 78 от ГПК, поради което
искането за присъждането им е допустимо. Съгласно т. 12 на ТР №
4/13 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати разноските за заповедното
производство съобразно изхода на спора – 15 793,44лв., от които
15 643,44лв. за платена държавна такса и 150лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1
във вр. чл. 415 ал.1
от ГПК на „Б.б.з.р.“
АД ***, и адрес на управление ***, ЕИК ******против В.В.М., ЕГН **********, адрес ***, че В.В.М.
дължи на „Б.Б.з.р.“ АД в
качеството си на солидарен длъжник по договор за кредит № № 852/ 14.05.2015 г.,
Анекс № 1/ 08.06.2015 г., Анекс № 2/ 31.08.2015 г., Анекс №3/ 20.11.2015 г.,
Анекс № 4 /25.01.2016г., Анекс № 5/ 06.06.2016г.,
Анекс № 6/ 16.06.2016г., Анекс № 7/ 26.08.2016г., Анекс № 8/ 10.03.2017г.,
Анекс № 9 / 26.06.2017г. и Анекс № 10/ 07.12.2017г. следните суми: сумата от 600
000 лева, представляваща част от непогасена главница по отпуснат транш за оборотни средства, ведно
със законната лихва, считано от 19.06.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, сумата 170 038,32 лева, представляваща неустойка за забава за
просрочена главница по оборотния транш, дължима за периода 20.06.2018г. –
17.06.2019г., сумата 6 019,26
лв., представляваща просрочени разсрочени договорни лихви по оборотния транш,
начислени за периода от 20.02.2018г. до
20.04.2018г. и дължими на 20.05.2018 г., сумата 6 114,57 лева,
представляваща неустойка за забава за плащането на лихва по оборотния транш,
дължима за периода от 4.02.2019г. до 17.06.2019г., за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение,
въз основа на документ по
чл.417 ГПК
от 08.07.2019г. по ч.гр.дело № 34944/2019г. по описа
на Софийски районен съд, гражданско отделение, 171 състав.
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН ********** да заплати на „Б.б.з.р.“ АД сумата 16 593,44лв. разноски за
настоящото производство и сумата 15 793,44лв. разноски в
заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия: