Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.08.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На осми август две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 10764 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 вр. § 1 от ЗР от ЗЗДН вр. гл. „ХVІІІ-та” от ГПК.
Образувано е въз основа на
молба подадена
от Т.Д.Д.- Г., ЕГН ********** с адрес ***
за постановяване на мерки за защита срещу съпруга й Г.Я.Г., ЕГН ********** с
адрес ***.
Твърди се в молбата, че ответникът е нейн съпруг, с който живеят в семейното им жилище на адрес *****
Посочва, че от около десет години е подложена на постоянен физически, вербален
и психически тормоз от съпруга си, свидетели на което ставали децата й,
понастоящем пълнолетни. Проявявал спрямо нея безпричинна агресия и според
настроенията му. Търпяла всичко това заради децата си и с надежда, че съпругът
й може да се промени. От страх до момента не била сезирала и компетентните за
това органи. Конкретните актове, в срока по чл. 10 ЗЗДН, които молителката сочи
да са извършени, са както следва: На 25.06.2019г., когато се прибрала в дома
им, съпругът й я нападнал и започнал да я удря с юмруци в главата. Причината
била, че се е прибрала, защото според него тя била ненужна. Казал й, че ще
намери начин да вземе семейното им жилище само за себе си. Разярил се, когато
тя му казала, че жилището е било изплащано и от нейните родители. По съвет на
близки и дъщеря си посетила *****“ и се снабдила със мед. удостоверение.
Посочва, че се страхува от съпруга си, желае да се разведе с него, но се
притеснявала, че ако подаде молба той можело да се ядоса и да й причини травми,
с което обосновава и искането си за отстраняването му от семейното жилище. Моли
за уважаване на подадената молба и налагане на мерки по чл. 5, т.1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН спрямо ответника, а именно задължаване да се въздържа от актове на домашно
насилие, забрана да приближава молителката и дома им, както и за отстраняването
му от съвместно обитаваното жилище.
Ответната страна е подала отговор, с който
оспорва изцяло подадената молба. Сочи, че не е осъществявал актове на домашно
насилие. Твърди, че молителката страда от заболяване – „параноидна
шизофрения“, което е причина за самонаранявания и противоправно поведение спрямо него и други лица.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание, молителката чрез процесуален представител – адв. Белинов от ВАК поддържа молбата, а ответната страна я
оспорва изцяло.
След съвкупна преценка на доводите
на молителката, на приложените към молбата и събрани
по искане на страните писмени
и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите
на закона, Варненският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата
за защита е с правно основание чл. 9 вр. чл. 8 ал.1 вр. чл. 5, ал. 1, т.1, т.
2 и т. 3 вр. чл. 3 т. 1 от ЗЗДН.
Същата
отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност,
като при проверката й за допустимост съдът взе предвид следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан
кръга на лицата, които са
легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран едномесечен срок за подаването
на молбата, считано от извършване
на деянието. В случая от копие удостоверение за граждански
брак се установява, че молителката е съпруга на сочения извършител. За
дата на процесните актове
на извършено домашно насилие е
посочена 25.06.2019г., а молбата е депозирана на 10.07.2019г.,
поради което съдът намира, че
е подадена в срок,
от легитимирано да търси защита
по този ред
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество молбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки
акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които
се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
В
настоящия случай е налице подадена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която съобразно изричната уредба на закона
е самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителката твърдения (арг. чл.13 ал.3 от ЗЗДН). Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в молбата за осъществени действия от страна
на посочените в нея извършители, съставляващи която и да било от
проявните форми на домашно насилие.
Това правило не е абсолютно
и няма пречка същата да се
цени на общо
основание с останалия доказателствен материал по делото. Нормата на чл. 13 ал.
3 от ЗЗДН не следва да се тълкува
буквално, а в контекста на останалите разпоредби от закона и целта на същия.
Подаването на такава декларация от една страна е задължителен елемент от
молбата по чл. 9 ЗЗДН, но
следва да се цени самостятелно при положение, че няма други доказателства
по делото, тъй като по
съществото си представлява частен документ.
По
настоящото дело, с оглед доказателствената съвкупност, както и предвид
проведеното от ответника успешно насрещно доказване, ВРС не приема за доказани изложените в декларацията факти.
Воденият от молителката свидетел установи, че е виждал
наранена физически, по неизвестни за него причини. Тя му е споделяла, че е била
бита от съпруга си. Свидетелят няма задълбочени впечатления за съвместния им
живот и евентуални психични заболявания, от които да страда някой от съпрузите.
Воденият от ответната страна свидетел – дъщеря на
страните сочи категорично, че майка й вследствие на заболяване – параноидна шизофрения има суисидно
поведение, самонаранява се и е правила пред нея два опита за самоубийство. Баща
й не е агресивен и никога не го е виждала да проявява агресия спрямо майка й.
Виждала е обратното. Показанията й се подкрепят от представена и приета по
делото медицинска документация - епикиризи.
Наличието на поведение от страна на молителката, сочещо
на психично разстройство, беше възприето и от съда, при явяването й в
проведеното открито съдебно заедание
Гореизложените доводи обосновават извода, че Г.Я.Г. не е осъществил на 25.06.2019г. акт на домашно насилие
спрямо Т.Д.Д.- Г., изразяващ се в заплахи, обиди и удари по тялото.
Предвид изхода на делото и с оглед нормата на чл. 11 ал.
3 ЗЗДН разноските по делото следва да се възложат на молителката – 25 лв. за
държавна такса. В нейна тежест на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК следва да се възложат и сторените от ответната страна разноски – 500 лв. за
адвокатско възнаграждение, срещу което не е направено възражение по чл. 78 ал.
5 ГПК
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т.Д.Д.- Г., ЕГН **********
с адрес ***, за налагане на мерки за защита от извършен спрямо нея на 25.06.2019г. акт
на домашно насилие от Г.Я.Г., ЕГН ********** с адрес ***, изразяващ се в в запалхи, обиди и удари по тялото.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за защита.
ОСЪЖДА на основание чл. 11 ал. 3 ЗЗДН Т.Д.Д.- Г., ЕГН **********
с адрес *** да заплати в полза на държавта и бюджета на ВСС по сметка на ВРС дължимата
държавна такса за разглеждане на делото в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Т.Д.Д.- Г., ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на
Г.Я.Г., ЕГН ********** с адрес
*** сумата от 500 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненският окръжен съд в седемдневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................