№ 527
гр. Шумен, 11.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Светлин Ем. Стефанов
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500436 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 4183/07.10.2021 г. /п.кл. 06.10.2021 г./, от „Профи
Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си гл.
юрисконсулт Р.И.И., срещу Разпореждане № 1248/30.09.2021 г. допълнено с Определение №
495/01.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 1331/2021 г. на НПРС, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, срещу длъжника Ю.С.А., за сумите: 109,03лв. представляваща договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 25.02.2020 г. до 25.01.2021 г., сумата от 133,27 лв.
лихва за забава, дължима за периода от 26.02.2020 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/
до 25.01.2021 г., както и сумата от 75,80лв. законна лихва за периода 25.01.2021 г. /датата на
изтичане на погасителния план/ до 29.09.2021 г. /подаване на заявлението/. Жалбоподателят
твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап на производството да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Договорът за
потребителски кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, съдържа
всички параметри като основание и размер, и е на разбираем и достъпен език. Изготвен е
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит. Клаузата за лихва не е нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, поради което не може да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно
договорната лихва не представлява неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. В
договора ясно е посочен ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от
длъжника. Излага още, че принципно няма пречка страните да уговорят възнаградителна
лихва или неустойка за забавено плащане над размер на законната лихва. Уговореното
1
договорно възнаграждение не противоречи и на добрите нрави, уговорено е в съответствие с
принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и
неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Досежно законната
лихва в размер на 75,80 лв., излага, че същата е основателна, като последица от уважаването
на главния иск. Досежно лихвата за забава от 133,27 лв. счита, че кредиторът има право да
получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и
обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Твърди, че не е
налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване
на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за
допуснатото от длъжника неизпълнение. Предвид изложеното моли въззивният съд да
отмени разпореждането в обжалваната част и постанови издаването на заповед за
изпълнение срещу длъжника за посочените суми. Претендира и разноски за настоящото
производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за
частично основателна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 1331/2021 г. на НПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч., с
пълномощник по делото юрисконсулт Т.Д.К., заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу длъжника Ю.С.А. с ЕГН
**********, с адрес гр. Н.П., ул.№, за заплащане на следните суми: 500 лв. неплатена
главница по Договор за потребителски кредит; 109,03лв. непогасено договорно
възнаграждение за периода 25.02.2020 г. до 25.01.2021 г.; 150лв. непогасено възнаграждение
за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 25.01.2021 г.; 350лв. неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 25.01.2021 г.; сумата от 10 лв.
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на
11.03.2020 г.; 133,27лв. лихва за забава от 26.02.2020 г. /датата на изпадане в забава/ до
25.01.2021 г.; сумата от 75,80лв. законна лихва, дължима за периода от 25.01.2021 г. /датата
на изтичане на погасителния план/ до 29.09.2021 г. /депозиране на заявлението/, както и
законна лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането. В
заявлението се излага, че за периода от 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. заявителят е начислявал
законна лихва, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП. Претендира и направените по
заповедното производство разноски в размер на 26,56лв. държавна такса и 180лв.
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит № 30042325175/03.02.2020 г.
С Разпореждане № 1248/30.09.2021 г. допълнено с Определение № 495/01.10.2021 г. по
ч.гр.д.№ 1331/2021 г., НПРС е отхвърлил частично заявлението за сумите: 109,03лв.
неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.02.2020 г. до 25.01.2021 г.; 150лв.
2
неплатено задължение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 25.01.2021 г.; 350
лв. неплатено задължение за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо до 25.01.2021
г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 10 лв.
начислени на 11.03.2020 г.; за разликата над 46,54лв. до 133,27лв. /86,73лв./ лихва за забава
от 26.02.2020 г. до 25.01.2021 г.; както и за разликата над 34,45лв. до 75,80лв. /41,35лв./
законна лихва от 25.01.2021 г. до 29.09.2021 г. Заявлението е отхвърлено и относно
разноските за разликата над сумата 25 лв. до 26,56лв. и за юрисконсултско възнаграждение
за разликата над 50 до 180 лв.
В останалата част заявлението е уважено, като е издадена Заповед № 521/30.09.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1331/2021г. на НПРС, а
именно за сумите: 500 лв. главница, ведно със законната лихва считано от 29.09.2021 г. до
изплащане на вземането, за сумата 46,54 лв. лихва от 26.02.2020 г. до 25.01.2021 г. ; 34,45лв.
мораторна лихва от 25.01.2021 г. до 29.09.2021 г., както и за направените в заповедното
производство разноски в размер на 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
За да отхвърли заявлението относно претенцията за 109,03лв. непогасено договорно
възнаграждение за периода 25.02.2020 г. до 25.01.2021 г., съдът е приел, че клаузата е
неравноправна съгласно чл.143, ал.2 ЗЗП, освен това според съда такава уговорка липсва в
договора. Досежно претендираната лихва за забава в размер на 133,27лв. от 26.02.2020 г.
/датата на забавата/ до 25.01.2021 г., съдът е приел дължимост на същата в по-нисък размер
– 46,54лв., въз основа на изчисление чрез електронен калкулатор на НАП върху посочената
главница от 500 лв. Относно претендирата законна лихва от 75,80лв. за периода от
25.01.2021 г. до 29.09.2021 г., съдът е приел също по-нисък размер, а именно сумата от
34,45лв., изчислена отново посредством електронен калкулатор на НАП.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните изводи: С редакцията на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /ДВ бр. 100 от 2019 г., влязла в
сила от 24.12.2019 г./, законодателят е задължил заповедният съд да следи за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор,
какъвто несъмнено е настоящият случай. Целта на новата императивна норма е да се
предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита
на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя, като чл. 411,
ал.2, т.2 ГПК, предвижда възможност да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради
противоречие на клаузи на договора на закона и добрите нрави. По този начин се
гарантират в пълна степен правата на потребителя като се прехвърля тежестта на кредитора
да докаже съществуването на вземането си в осъдително исково производство. В този
смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в това производство съдът няма
правомощия да се произнася по валидността на сделката.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13
от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП,
3
като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
чл.143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се
приеме, че е налице неравноправна клауза.
Предмет на настоящата жалба е претенцията на заявителя за заплащане на сумата от
109,03лв. непогасено договорно възнаграждение за периода 25.02.2020 г. до 25.01.2021 г. С
процесния договор заявителят е предоставели заем в размер на 500 лв. за срок от 12 м., при
уговорен ГЛП 41% и ГПР48,58%. Видно от погасителния план първата вноска е на
25.02.2020 г., а последната на 25.01.2021 г. Характерът на лихвата по договора е
възнаградителна, тъй като тя е уговорена за ползване на дадената парична сума.
Съдът намира заявлението в тази част за основателно. В разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Р. България".
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни
разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната
тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който може да се
зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.
Законната лихва по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД се определя по следния начин: към основния
лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка.
Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0,
01%, след което и понастоящем е 0, 00%. С оглед нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на
договора, се налага заключение, че договореният ГПР /48,58% - т.VІ от договора/ не
надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова уговорената клауза за
възнаградителна лихва не е нищожна, предвидена е в договора и искането за издаване за
заповед за същата следва да бъде уважено.
Предвид изложеното жалбата в тази част се явява основателна и следва да бъде уважена,
като разпореждането, с което заявлението за заплащане на възнаградителна лихва от
109,03лв. за периода 25.02.2020 г. до 25.01.2021 г. е отхвърлено, следва да бъде отменено и
бъде издадена заповед за посочената сума.
Жалбоподателят претендира заплащане и на сумата от 133,27лв. лихва за забава
4
/наказателна лихва/, считано от 26.02.2020 г. /датата на изпадане в забава/ до 25.01.2021 г.
/крайния срок на договора/. В случая в т.12.1 от договора е уговорено, че в случай
просрочие на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП
+10%годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.
Заявителят твърди, че длъжникът не е заплатил нито една вноска по договора. Уговарянето
на мораторна лихва за забава /наказателна лихва/ е за неизпълнение на договора за
потребителски кредит и е нормално и логично да бъде уговорена в по-високи нива на
дължимост в сравнение с уговорената възнаградителна лихва. Това е така, доколкото
съответното обезщетение за забава има преди всичко санкциониращ характер, тъй като се
касае за ненормално, нетипично развитие на договорните отношения и при положение, че
едната страна е била добросъвестна и е изпълнила точно задължението да предостави
кредит на другата, втората е неизряден платец, това нетипично и некоректно поведение
следва да бъде санкционирано. Нормално е в съответствие с добрите нрави, в този случай
лихвата дължима при неизпълнение да е с по-висок праг и размер от възнаградителната
лихва. Целта е в тези случаи неизправната страна да е напълно наясно предварително със
задълженията си и техния размер при неизпълнение на договора. Логиката на по-високия
размер на лихвата при неизпълнение на договора е да се стимулира задължената страна по
такъв начин, че същата да не допуска каквото и да било неизпълнение на задълженията си
по договора под угрозата от евентуално увеличаване на задължението към финансовата
институция.
Съдът счита посочената претенция за основателна. С атакуваното разпореждане същата
е отхвърлена за разликата над 46,54лв. до 133,27лв. или за сумата от 86,73лв. Т.е., за
уважената част от 46,54 лв. жалбоподателят няма правен интерес от жалба срещу
разпореждането. Ето защо жалбата в тази част се явява процесуално недопустима и следва
да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да бъде
прекратено. В останалата част жалбата е основателна, следва да бъде уважена, като се издаде
заповед за изпълнение за разликата над 46,54 лв. до 133,27лв. или за сумата от 86,73 лв.
Длъжникът дължи и законна /мораторна/ лихва върху главницата от 500 лв., считано от
изтичане на погасителния план 25.01.2021 г. до депозиране на заявлението 29.09.2021 г. на
осн. чл.86 ЗЗД, която е в размер на 34,45лв. Заявителят е претендирал мораторна лихва
размер на 75,80лв. /върху главниците включително по недействителните клаузи/, като
заповедния съд е уважил претенцията за сумата от 34,45 лв., върху главницата само от
500лв. Разпореждането в частта, с която заявлението е отхвърлено за разликата над 34,45лв.
до 75,80 лв. или за сумата от 41,35лв. е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Доколкото жалбоподателят обжалва разпореждането общо за сумата от 75,80
лв., а заявлението му е уважена за 34,45 лв., то същият няма правен интерес от жалба срещу
разпореждането в уважената част, поради което в тази част жалбата следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството в тази част следва да бъде прекратено.
В останалата необжалвана част /за разноски за допълнителни услуги Фаст и Флекси
общо 500 лв. и такса от 10 лв./ разпореждането е влязло в сила.
5
По разноските: Жалбоподателят претендира разноски в размер на 65 лв. На осн. чл.78,
ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция,
съразмерно с уважената част от жалбата /242,30лв. от обжалваната част от 318,10 лв./, които
възлизат на 49,51лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1248/30.09.2021 г., допълнено с Определение №
495/01.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 1331/2021 г. на НПРС, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Ю.С.А., за сумите: 109,03лв.
представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.02.2020 г. до
25.01.2021 г., и за разликата над 46,54лв. до 133,27 лв., или сумата от 86,73лв. лихва за
забава, дължима за периода от 26.02.2020 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до
25.01.2021 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по
заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от
управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч., срещу Ю.С.А. с ЕГН **********, с адрес гр. Н.П., ул.№, за
сумата от 109,03лв. представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от
25.02.2020 г. до 25.01.2021 г., както и за разликата над 46,54лв. до 133,27 лв., или сумата от
86,73лв. лихва за забава, дължима за периода от 26.02.2020 г. /дата на изпадане на длъжника
в забава/ до 25.01.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1248/30.09.2021 г., допълнено с Определение №
495/01.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 1331/2021 г. на НПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението
на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу длъжника Ю.С.А., за разликата над 34,45 лв. до 75,80 лв. или сумата от
41,35лв. законна лихва, дължима за периода 25.01.2021 г. /датата на изтичане на
погасителния план/ до 29.09.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Профи Кредит България“ ЕООД, в частта, с
която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по по чл.410 ГПК
за сумата от 46,54лв. лихва за забава, дължима за периода от 26.02.2020 г. /дата на изпадане
на длъжника в забава/ до 25.01.2021 г., както и за сумата от 34,45лв. законна лихва, дължима
за периода 25.01.2021 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 29.09.2021 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 436/2021 г. по описа на Шуменски окръжен
съд, в тази част.
ОСЪЖДА Ю.С.А. с ЕГН **********, с адрес гр. Н.П., ул.№, да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
6
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч.,
сумата от 49,51 лв. разноски за настоящото производство.
Връща делото на НПРС за техническото издаване на заповедта и изпълнение
процедурата по връчването й.
В останалата необжалвана част разпореждането е влязло в сила.
Определението, в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба и се
прекратява производството по делото може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя, пред Апелативен съд гр. варна. В останалата част
определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7