№ 593
гр. Сливен, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230100453 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г.Л. и М.Л., двамата от гр.Сливен, с
която са предявени искове с правна квалификация чл.240 и чл.92 ЗЗД.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на родителите си. Сочат, че баща им А.Г.
Л. починал на 06.02.2018 г., като оставил наследници съпругата си Й.П. Л.а и двамата ищци,
като негови синове. Ищецът М. АТ. ЛЮЦК. направил отказ от наследството на баща си с
молба от 03.04.2018 г., която била уважена по ч.гр.д.№ 1537/2018г. на СлРС. Така след
направения отказ преживялата съпруга наследиллаа ¾ ид.части от своя съпруг, а ищеца Г.
АТ. ЛЮЦК. – ¼ ид.част.
Майката на ищците починала на 07.05.2019г., като оставила наследници двамата си
сина и настоящи ищци, като ищецът Г.Л. придобил 5/8 идеални части от наследството на
родителите си, а ищеца М.Л. - 3/8 идеални части.
Твърдят, че на 14.05.2009г., родителите им А. Л. и Й. Л.а, в качеството си на
Заемодатели, сключили договор за паричен заем, за сума в размер на 28 000 лева, със срок за
издължаване - 100 месеца, считано от 14.05.2012 г. - (изискуемост и ликвидност на пълния
размер от 14.09.2020 г.). Заемополучател по този договор било ответното дружество
„Европулс"ЕООД, управлявано от Я.И.Т.. Страните се договорили, че при неплащане на
някоя от погасителните вноски в срок и размер, заемателят ще дължи неустойка в размер на
1% от съответната погасителна вноска за всеки просрочен ден, но не повече от 100 лева за
съответната вноска.
Сочат, че сумата от 25 060 лв. била внесена от А.Г. Л., по сметка на дружеството
Заемател в „Райфайзенбанк България" ЕАД на същата дата. В тази сума била включена част
от заемната сума, в размер на 25 000 лв. и сума от 60 лв., представляваща такса към банката.
Останалата част от заема в размер на 3 000 лв. била предадена на управителя на
дружеството Заемател - Я.И.Т. в брой, при подписване на договора.
По време на договора, погасителни вноски не са били правени. След изтичането на
срока на договора, цялата сума, дадена в заем станала ликвидна и изискуема. След смъртта
на родителите си, наследниците встъпвали в правата и задълженията им по сключения
договор за паричен заем, съобразно с наследствения си дял.
Иска се от съда осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца Г.Л. сума в
1
размер на 7 525 лв. / 43 бр. месечни погасителни вноски/, равняваща се на наследствените
му 5/8 ид.ч, от дадена в заем сума, предявен като частичен иск от целия размер от 17 500 лв.,
както и сума в размер на 1 187,50 лв./ 19 бр.месечни вноски/, представляваща неустойка по
договор за заем от 14.05.2009г., равняваща се на наследствените му 5/8 ид.ч - частичен иск
от целия размер от 6 250 лв.
Иска се от съда осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца М.Л. сума в
размер на 4515 лв. / 43 бр. месечни погасителни вноски/, равняваща се на наследствените му
3/8 ид.ч, от дадена в заем сума, предявен като частичен иск от целия размер от 10 500 лв.,
както и сума в размер на 712,50 лв. /19 бр. месечни вноски/, представляваща неустойка по
договор за заем от 14.05.2009г., равняваща се на наследствените му 3/8 ид.ч - частичен иск
от целия размер от 3 750 лв.
В дадения срок е депозиран отговор от ответника, в който счита предявените искове
за неоснователни.
Твърди, че през 2009г. дружеството не е осъществявало дейност, в приходната част
на баланса нямало отбелязване дружеството да е получавало какъвто и да било заем от
банки или от трети лица, както и за приходени в касата парични средства в брой. Прави се
възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на задължението, в случай, че се
приеме за основателно, тъй като за начало на погасяване на заема била посочена в договора
дата 14.05.2012г.
Управителката на ответното дружество сочи, че живяла години наред на семейни
начала с ищеца Г.Л., включително и през 2009г., като той разполагал с пълномощно да се
разпорежда с фирмената сметка на дружеството в „Райфайзенбанк" Сливен, да внася,
прехвърля и тегли суми в неограничен размер. Тези му правомощия не били оттеглени.
Твърди, че договора не бил изпълнен, тъй като не била внесена цялата договорена
сума от 28 000 по банков път, както било уговорено, а освен това сумата от 25 000 лв.
внесена по банковата сметка на дружеството била веднага върната на заемодателя А.Г. Л.,
още в деня на установяване на неизпълнението на договора, поради тази причина, в
счетоводството на дружеството нямало отразяване на заема.
Ищецът Г.Л. се отказал от наследството на баща си, като отказът бил вписан в
специалния регистър на съда под № 20, с Определение № 416, постановено по ч.гр.д. №
651/2018г. на СлРС. Така след направените откази, от двете деца на наследодателя, по
силата на чл. 9, ал.1 и ал.2 ЗН, той се наследявал от съпругата си, заедно с възходящи или с
братя и сестри, или с техни низходящи. При това положение исковете не били основателни
по размер.
Твърди се още, че ищецът Г.Л. имал задължение към ответното дружество в размер
на 2500 лв., получена в брой от управителя Я.Т. срещу дружествен дял, като се анализират
представени с отговора писмени документи на ответното дружество. Освен това този ищец
ползвал под наем имот на ответното дружество на символична наемна цена.
Счита се, че Договор за заем от 14.05.2009 год. не е произвел своето действие и не
кореспондирал с претендираните от ищците суми.
В с.з. ищците, редовно призовани,не се явяват, представляват се от адв.М.П. – АК
Сливен.
Ответното дружество се представлява в с.з. от представител по пълномощие адв.
Ю.С., която оспорва предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
С договор за паричен заем от 14.05.2009г. , сключен между А.Г. Л. с ЕГН:**********
и съпругата му Й.П. Л.а с ЕГН:********** наричани Заемодатели от една страна и
„ЕВРОПУЛС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,кв.“Колю Фичето“ 3,
вх.“Г“, ет.2, ап.4, вписано в Регистъра за търговски дружества на Сливенски окръжен съд с
Решение № 2046 от 13.12.2007г., под партиден № 69, том 12, стр.138 по ф.д. № 1126/2007г.,
с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя Я.И.Т. с ЕГН: **********, с
2
постоянен адрес: гр.Сливен, кв.“Колю Фичето“ 3, вх.“Г“ ,ет. 2, ап.4 наричано Заемател,
Заемодателите са предоставили на Заемателя сумата в размер на 28000лв.Договорът влязъл
в сила от деня на подписването му.След подписването заемодателите са задължили да
внесат по банковата сметка на дружеството процесната сума. .Схемата на погасяване на
заемната сумата била следната: начало на погасяване на заемната сума: 14.05.2012г. с
погасителни вноски по 280лв. (двеста и осемдесет лв.) на месец и падеж на всяка
погасителна вноска – последния ден на всеки календарен месец.
С вносна бележка от РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД се установява, че е
внесена сумата в размер на 25060,00лв.(двадесет и пет хиляди и шестдесет лв.) в сметката
на дружество „Европулс“ ЕООД.
От удостоверение за наследници с Изх.№ 9400-94/04.01.2022г. е видно че А.Г. Л. , с
ЕГН **********, починал на 06.02.2018г. с Акт за смърт № 0185/07.02.2018г. след смъртта
си е оставил следните наследници по закон :1.Й.П. Л.а с ЕГН:********** -съпруга (дата на
смърт: 07.05.2019г.), 2.Г. АТ. ЛЮЦК. с ЕГН:********** –син, 3.М. АТ. ЛЮЦК. с
ЕГН:********** – син.
С Удостоверение с Изх. № СД-02-09-1448/14.02.2018г. издадено от СлРС по
приложено гр.д. 651/2018г. към настоящото дело, се удостоверява че, Г. АТ. ЛЮЦК. с
ЕГН:********** от гр.Сливен, кв.“Сини камъни“ бл.20, вх.А, ет.7, ап.32 се е отказал от
наследството на А.Г. Л. с ЕГН:**********.
С Удостоверение с Изх. № СД-02-09-2906/04.04.2018г. издадено от СлРС се
удостоверява, че по ч.гр.д. № 1537/2018г. М. АТ. ЛЮЦК. с ЕГН:********** от гр.Сливен,
ул.“И.В. № ... се отказал от наследството на А.Г. Л. с ЕГН:**********.
С представения баланс на дружеството за 2009г. , отчета за паричните потоци по
прекия метод отчета за приходите и разходите и отчета за собствения капитал, се установява,
че през 2009 година дружеството не е осъществявало дейност.
От приложен договор към делото се установява че, синът на заемодателя А.Г. Л.- Г.
АТ. ЛЮЦК. е бил съдружник на дружеството „ЕВРОПУЛС“ ЕООД за периода от
15.03.2013г. до 28.05.2015г. с дружествен дял 50%. С договор на 28.05.2015г. същият е
прехвърлил дяловете си на Я.И.Т., която отново е станал едноличен собственик на
дружеството „ЕВРОПУЛС“ ЕООД. Същия е разполагал и с пълномощно относно
представянето на дружеството в „Райфайзенбанк“ клон Сливен, като представлявал Я.И.Т. с
ЕГН:********** пред конкретния клон и всичките в страната за откриване на набирателна
и разплащателна сметка на „ЕВРОПУЛС“ ЕООД, за получаване на удостоверение от
„Райфайзенбанк“ – Сливен, че е налице учредителен капитал на „ЕВРОПУЛС“ ЕООД –
гр.Сливен, за проверяване на авоара, за внасяне, прехвърляне и теглене на суми в
неограничен размер, както и за разкриване на набирателната и разплащателната сметка, за
представляване на нея и на дружеството пред Фирмено отделение на Окръжен съд, за
получаване на удостоверение за Булстат на „ЕВРОПУЛС“ ЕООД – Сливен.
От приложеното към делото Удостоверение за родствени връзки на Заемодателя А.Г.
3
Л., се установява, че е имал и брат на име Д.Г. Л. (дата на смърт: 22.02.2012г.), който
съгласно Удостоверение с № 9400-10719/03.06.2022г., се наследява от сина му Г.Д. Л. с
ЕГН:**********.
На 26.05.2022г. с договор за прехвърляне на вземане Г.Д. Л. с ЕГН:********** , син
на Д.Г. Л., и братовчед на Г. АТ. ЛЮЦК. с ЕГН:**********, е прехвърлил възмездно като
цедент, на последния, вземането си от фирма „Европулс“ ЕООД, ЕИК:*********.
Процесното вземане е в размер на 4 667лв. Възникнало е на основание получено от Цедента
наследство на неговия чичо А.Г. Л. който е починал на 06.02.2018г. и произтичало от
договор за паричен заем от 14.05.2009г. със срок за издължаване – 100 месеца, считано от
14.05.2012г.( изискуемост и ликвидност на пълния размер от 14.09.2020г.), включващо
главница и неустойки. Договорът е бил на обща стойност от 28 000 лв., като Цедента
наследил вземането по договор в квота 1/6 – наследствена част на основание чл.9 , ал.2,
предл. второ от Закона за Наследството.
От показанията на свид. К. се установява, че същият е присъствал на проведената
среща за предаването на парите които се отнасяли за процесния договор за заем. Той заедно
с заемодателя А.Г. Л., отишли първи на заведението на което често се срещали и си
споделяли. Тогава видял и парите в чантата, били са към 30 000лв. По- късно се появили Г.
и Я. за който свидетеля е знаел че са живеели заедно на семейни начала. Също така е знаел
че, Я. е имала фирма. Когато са отишли на заведението и са ги намерили, са споделили че им
трябват 3000лв. Тогава свидетелят видял парите, както ги е извадил А.Г. Л. и са били на три
пачки по 1000лв. Разбрал е, че тези пари ги дал на Я. за фирмата. Попитал го, дали искал да
отиде с него в банката, но заемодателят му е отказал. Последния искал да се подпише
договор за тези пари, тъй като му е съобщил че ги е дал на заем и искал да се подпишат на
някъв документ, защото нямал доверие. Свидетелят се познавал и със съпругата на
Заемодателя, Й., но не знаел за отношенията между Г. и Я.. От друга страна е знаел че и
друг път Заемодателят е давал пари на Г. и Я..
Видно от Акт за женитба № 554 А.Г. Л. и Й.П. Йорданова са сключили граждански
брак на 27.10.1963 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 240 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си.
Посочените факти са доказани в хода на настоящото производство от представените
с исковата молба писмени доказателствата, от които се установява наличието на договорни
отношения между страните – договор за заем от 14.05.2009 г. като А.Г. Л. е извършил
4
своевременно внасяне на сумата от 25060 лева по банковата сметка на дружеството-
ответник. Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.
240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в
производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните
за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя.
От доказателствата приложени към делото е видно че между наследодателите на
ищците и ответното дружество е имало облигационна връзка, както се вижда от приложения
по Договор за заем към делото между А. Л. и Й. Л.а и Я.И.Т., управител и едноличен
собственик на „ЕВРОПУЛС“ ЕООД.
Съдът кредитира показанията на св. К., който е присъствал при предаването на
сумата от 3 000 лева на Я.Т.. Съдът както прие доказателствата приложени към делото
установи че задължението от облигационната връзка което касае ищците се е осъществило.
Съгласно задължителната съдебна практика съдържанието на договора за заем следва
да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на
паричната сума. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент
от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за
връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият,
няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването се удостоверява
от заемателя с поемането на задължението „да върне”,а не „да даде”нещо. Затова в тежест
на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на
неполучаването.
Ответното дружество, не е представило доказателства които да доказват че заема или
част от него е изплатен. Доказателствата които са представени към делото доказват само че
между ищците и ответното дружество е имало облигационна връзка.
С оглед изложените писмени доказателства които са приложени от страната на
ответното дружество и управителката му, съдът счита че не са релевантни по отношение на
конкретния казус, тъй като в исковата молба се претендира единствено задължението на
ответното дружество , което касае погасяването на заема.
С пълномощното което е представено от Управителката на ответното дружество,
може да се докаже единствено че, между нея и ищеца е имало задължение от негова страна
само по отношение на разпореждане със сметката на дружеството, което се отнася към
теглене и внасяне на пари. В конкретното пълномощно никъде не е написано като клауза, че
упълномощения има права върху заема или напр. може същия да има права към
погасяването на заема. В същия смисъл, и по отношение на това, представения договор за
наем и договор за сътрудничеството не може да се счита като доказателство което се отнася
5
за погасяване на заема.
Възражението на ответната страна за погасяване на вземането по давност, съдът
намира за неоснователно. Погасителната давност започва да тече когато вземането става
изискуемо и ликвидно. Началният момент на погасяване на първата вноска на заемната
сума е 14.05.2012г. Не може да се говори че вземането е погасено по давност, тъй като
исковата молба е подадена на 10.02.2022г. и от това се установява че, със срок и
издължаване на 100 месеца на паричния заем, цялата сума става изискуема от 14.09.2020 г.
Уговореното между страните връщане на предоставена в заем сума на 100 погасителните
вноски по 280 лева месечно до последния ден на календарния месец не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на части. С
оглед мотивите на Решение № 38/26.03.2019г. по т.д. № 5087/2017г. на ВКС, и разгледаните
в него примери за периодични плащания се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора. По отношение на договора за заем
това изискване не е налице, тъй като нито задължението на кредитора за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й е повтарящо се. Ето
защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5- годишна давност по чл.110
ЗЗД.
Съгласно Решение № 261 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 2354/2013 г. на ВКС, III г.о. и
Решение № 174 от 29.04.2011 г. по гр.д. №640/2010г. на ВКС, ІV г.о. при сключен договор
за паричен заем с търговско дружество, по който то е заемател, предаването на паричната
сума на управителя на дружеството представлява предаване по смисъла на чл. 240, ал. 1
ЗЗД, като постъпването на паричната сума по сметка на дружеството или в касата на
последното има значение за вътрешните отношения между дружеството и управителя, но
това не са факти, неосъществяването на които има значение за действителността и правното
действие на договора за паричен заем.
Според по- горе посочените и събрани по делото доказателства съдът счита
предявените от ищците искове като основателни и доказани.
Установи се, че А.Г. Л. е починал на 06.02.2018 г. и е оставил следните наследници:
Й. Л.а- съпруга, Г.Л.- син, М.Л.- син. След направените от синовете му откази от наследство,
Й. Л.а наследява съпруга си заедно с низходящия на неговия брат при 2/3 ид. части за Й. Л.а
и 1/3 ид. част за Г.Д. Л. на осн. чл. 9, ал.2 от ЗН, тъй като бракът е продължил повече от
десет години.
По този начин и след преизчисляване на наследствените квоти и след вземане под
внимание на извършеното прехвърляне на вземане от страна на Г.Д. Л. на ищеца Г. АТ.
ЛЮЦК. на неговата 1/6 ид. Част, искът следва да се счита предявен от ищците по следния
начин : 7/12 ид. части за Г. АТ. ЛЮЦК., които се равняват на 7 023 лв. главница и за М. АТ.
ЛЮЦК. – 5/12 ид. части , възлизащи на сумата 5017лв. главница.
По предявеният иск с пр. основание чл.92 ЗЗД
6
За да се уважи един иск с правно основание чл.92 ЗЗД и да се дължи неустойка
ищецът следва да докаже наличието на изрична уговорка между страните за заплащане на
неустойка, тъй като същата се претендира на договорно основание.
В конкретния казус страните са се договорили, че при неплащане на някоя от
погасителните вноски, в срок и размер, заемателят ще дължи неустойка в размер на 1%
(един процент) от съответната погасителна вноска за всеки просрочен ден, но не повече от
100 лева за съответната вноска.
По правната си природа неустойката, или обезщетението за вредите от
неизпълнението по смисъла на чл. 92 ЗЗД, е договорно съглашение или нормативно
предварително определена отговорност, за обезпечение на вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Съглашението за неустойка има акцесорен характер.
Акцесорността произтича от съществуването на главното задължение, поради което
недействително ли е задължението, няма и неустойка, но ако задължението възникне, ще се
дължи и неустойка.
В продължение на това и съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В настоящия случай, се касае за конкретно
договорена мораторна неустойка в размер на 1%, обезпечаваща изпълнението на
задължението на заемодателя да върне в срок получения от него заем и обезщетяващо за
заемодателя, като изправна страна по договора. т.е. ответното дружество, като неизправната
страна по договорното задължение следва да понесе отговорността си за неустойка, в
следствие на виновното си неизпълнение.
С оглед гореизложените съдът няма право да се произнесе по намаляването на
неустойката служебно, тъй като това е право на ответната страна която по време на
съдебния процес е трябвало да направи възражение относно присъединената от
начисляването неустойка, което не е направила.
В този смисъл съдът счита че трябва да приеме като основателен и искът с правно
основание чл.92 ЗЗД, тъй като той е доказан от страните в смисъл в това че е уговорено в
договора .
С исковата молба е претендирана част от неустойка от неизпълнение на процесния
договор за периода от 14.02.2019 г. до 14.09.2020 г. или върху 19 месечни вноски за сумата
1900 лева , за които не е изтекла погасителна давност съгл. чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, поради
което и след вземане под внимание на извършеното прехвърляне на вземане от страна на
Г.Д. Л. на ищеца Г. АТ. ЛЮЦК. на неговата 1/6 ид. част, наследяването на племенника на
наследодателя, предявените искове следва да се уважат в размер на 1108 лв. неустойка,
представляваща 7/12 ид. части от вземането за Г. АТ. ЛЮЦК., а за ищеца М. АТ. ЛЮЦК. –
792 лв. равняващи се на 5/12 ид. части от вземането.
Предвид изхода на процеса, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищците сторените разноски в производството в размер на
7
557.60 лева д.т. и 2000 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕВРОПУЛС“ ЕООД ,ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Сливен, ж.к. „Сини камъни“ 20, вх.А, ет.7, ап.32 представлявано от Я.И.Т.,
ЕГН:********** Управител, да заплати на Г. АТ. ЛЮЦК. , ЕГН ********** от гр. Сливен ,
кв. Сини камъни 20- А- 32 сумата 7023лв. / седем хиляди двадесет и три лева/ – главница по
договор за заем от 14.05.2009 г. и 1108 лв. /хиляда сто и осем лева/- неустойка по договора
за периода от 14.02.2019 г. до 14.09.2020 г., и на М. АТ. ЛЮЦК. , ЕГН ********** – 5017
лв. главница по договор за заем от 14.05.2009 г. и 792лв. – неустойка по договора, за
периода от 14.02.2019 г. до 14.09.2020 г.
ОСЪЖДА ЕВРОПУЛС“ ЕООД ,ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Сливен, ж.к. „Сини камъни“ 20, вх.А, ет.7, ап.32 представлявано от Я.И.Т.,
ЕГН:********** Управител, да заплати на ищците Г. АТ. ЛЮЦК. с ЕГН:********** от
гр.Сливен, ж.к „Сини камъни“ 20, вх.А, ет.7, ап.32 и М. АТ. ЛЮЦК. с ЕГН:********** от
гр.Сливен, ул.“Индже войвода“ 8, направените по делото разноски в размер на 2557.60 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8