№ 59
гр. Харманли, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело №
20235630100248 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр.
чл. 79 ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане за заплащане на ВиК услуги, по чл.422
от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за установяване на вземане за лихва за забава.
Производството по делото е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. ****, представлявано от управителя Б. А. Ж.,чрез
адвокат П. А. П., срещу Е. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Харманли, ул. ****.
Твърди се, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е дружество, което предоставяло
на потребителите срещу възнаграждение услуги по водоснабдяване, канализация и
пречистване на водите, като отношенията между дружеството се уреждали от
публично известни общи условия. „ВиК“ ЕООД предоставило на длъжника услуги по
водоснабдяване, канализация и пречистване на водите до обект с адрес: гр. Харманли
ул. „****“ № 82 и с партиден № 510025. В изпълнение на задължението си по чл. 33,
ал.1 от ОУ за периода от 13.01.2020г. до 08.09.2022г. дружеството издало фактури за
стойността на доставените услуги. В срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ непогасени останали
33 бр. фактури на обща стойност 954,41 лева. Поради това в 30- дневен срок от датата
па неплатената фактура върху главницата била начислена съответната законна лихва,
като към 07.11.2022г. дължимата лихва за забава върху всички неплатени фактури била
в размер на общо 131,31 лева.
Тъй като ответникът не изпълнил паричните си задължения към ищцовото
1
дружество, било образувано ч.гр.д.№ 1057/2022г. по описа на PC-Харманли, по което
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с която ответникът бил
осъден да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва и съдебно-
деловодните разноски. Поради подадено от длъжника възражение против заповедта за
изпълнение ищецът предявявал иска по чл.422 ГПК.
Ищецът заявява, че отношенията между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
и потребителите били договорни, като юридическият факт, от който се пораждало
правоотношението, било придобиването на качеството потребител. А легалната
дефиниция на понятието „потребител“ била дадена § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която
потребител било физическо или юридическо лице, което било собственик на имот, за
който се предоставяли ВиК услуги. С оглед на това от датата на придобиване на
водоснабдения имот приобретателят придобивал качеството „потребител“ и между
него и съответния ВиК оператор по силата на закона възниквало облигационно
правоотношение, което се регулирало от закона и Общите условия на оператора.
В случая съгласно приложената справка от Агенция по вписванията за
водоснабдения имот, същият бил собственост на Е. В. Д. от 08.06.2017г. От този
момент между двете страни възникнало облигационно правоотношение, по силата на
което за ищеца съществувало задължение за доставяне на ВиК услуги, а за потребителя
- да заплаща стойността на потребените услуги.
Твърди се още, че ищщецът като обществен доставчик предоставял ВиК услуги
непрекъснато до всички водоснабдени имоти, а ответникът от своя страна бил
задължен да осигурява достъп до средствата за търговско отчитане, за да се провери
обема на потребената услуга. В настоящия случай ответникът не осигурил подобен
достъп, поради което се прилагала законоустановената презумпция за потребление,
чиито обем бил фиксиран, включително и в Общите условия, а именно прилагал се
нормативно установения минимален размер на потребление, което в случая било 10
куб.м. на месец.
Заявява, че през процесния период нормативно установената цена на
доставяните услуги била в следните размери: за доставените услуги в периода до м.
08.2020г. цената била по 1.96 лева за 1 куб.м. доставена вода и по 0.11 лева за 1 куб. м.
отведена вода; за доставените услуги в периода от м.08.2020г. - м. 01.2021 г. цената
била по 2.390 лева за 1 куб.м. доставена вода и по 0.118 лева за 1 куб. м. отведена вода;
за доставените услуги в периода от м.01.2021г. -м. 09.2022г. цената била по 2.401 лева
за 1 куб.м. доставена вода и по 0.114 лева за 1 куб. м. отведена вода;
Предвид гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът Е. В. Д., с ЕГН ********** дължи на ищеца
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК **** сумата от 1085.72
2
лева, от които 954.41 лева - главница за предоставени и потребени услуги по доставка,
отвежане и пречистване на вода, 131.31 лева - лихва от датата на забава по всяка
фактура до 07.11.2022г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на главницата.
Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна
на ответника Е.Д., с който заявява, че исковата молба е недопустима, неоснователна и
недоказана. Ответникът оспорва исковете и по основание, и размер. Оспорва и всички
твърдения на ищеца. Претенцията на ищеца била погасена по давност, доколкото
давността се прекъсвала с иск, а не с подаване на заявление по чл. 410 ГПК. Оспорва
твърдението на ищеца, че бил предоставил услуги по водоснабдяване, каналицация и
пречистване на води на ответника за обект с адрес гр.Харманли с посочения партиден
номер и че бил налице договор между страните за това. Ответникът оспорва като
неистински всички записвания на ищеца в представените фактури за доставени услуги
по водоснабдяване, канализацация и пречистване на води на ответника и за какви
количества, като твърди също така, че ищецът не бил извършвал твърдяните доставки и
че фактурите били съставени въз основа на неверни данни. Оспорва също, че била
живяла в жилището и съответно ползвала вода.
Твърди се още, че ответникът бил неизправна страна, тъй като доставяната вода
не отговаряла на изискванията за качество на питейна вода и вода за битови нужди.
Поради това неправилно фактурирал доставка на вода, която отговаряла на
изискванията на закона и договора, като не изпълнил точно задължението си. В тази
връзка евентуално ответникът прави възражение за съдебна компенсация на вземането
на ищеца с вземането на ответника като евентуален потребител за обезщетение за
неизпълнение-евентуално доставена вода, която не отговаря на изискванията за
качество.
Ответницата оспорва твърдяното възникване на облигационно правоотношение
по силата на закона. Задължително било сключване на договор между доставчика и
потребителя какъвто ищецът не твърдял, че съществува, като наличието на такъв се
оспорва от ответника, който нямал задължения по посочените общи условия, тъй като
не бил запознат със същите и те не му били връчени от ищеца.
Оспорва и твърдението, че ответникът не осигурявал достъп до средствата за
търговско отчитане на обема на твърдяната услуга. Напротив, служителите на ищеца
не извършвали редовни и своевременни проверки на средствата за търговско отчитане,
поради което ищецът не можел да се позовава на собственото си виновно поведение.
Затова и не намирала приложение твърдяната презумпция за потребление, тъй като не
били налице изискуемите предпоставки за нейното настъпване и приложение.
Ответникът оспорва твърдението, че ищецът изпълнил облигационните си задължения
3
точно в количествено, качествено и времево отношение и че доставял непрекъснато
услуги до имота на ответника.
Моли да се прекрати производството по делото и да се осъди ищеца да заплати
на ответника разноските по делото, или ако претенцията е допустима, да се постанови
решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да се осъди
ищецът да заплати на ответника разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно справка №1445974 от 04.11.2022г. на Служба по вписвания –
гр.Харманли, ответникът Е.Д. е собственик на основание покупко-продажба от
08.06.2017г. на ПИ с идентификатор 77181.18.212.1, находящ се в гр.Харманли, ул.
****.
Приложени по делото са ОУ на „ВиК“ ЕООД, както и издадените срещу
ответника фактури на обща стойност 954.40 лв.
Видно от представените извлечения от електронния и хартиения карнет на
ответника, ищцовото дружество е начислявало служебно по 10 куб.м вода месечно за
процесния период от м.01.2020г. до м.09.2022г.
Видно от писмо от Община Харманли, Д-я „МДТ“ от 30.01.2024г., процесният
имот е деклариран от ответника Д. с декларация по чл.14 от ЗМДТ от 26.06.2017г., като
партидата е закрита на 31.08.2023г. във връзка с продажба на имота от същата дата.
Съгласно Удостоверение на Община Харманли от 05.02.2024г., ответникът Д. е с
регистриран настоящ адрес в гр.Харманли, ул. **** от 16.06.2017г.
Представена по делото е жалба от А. Д., входирана във „ВиК“ ЕООД-Хасково на
25.07.2018г., в която са изложени твърдения, че същият е ползвател на имота и че до
този момент служители на ВиК-Харманли не били посещавали имота, за да измерят
изразходваното количество вода.
От показанията на св.А. Д. се установява, че ответникът Д. закупила имота през
2017г., но независимо от това същият се ползвал и продължавал и към момента да се
ползва от св.Дарадидов. Свидетелят твърди, че в имота има водомер, но че само
веднъж или два пъти идвал инкасатор, за да отчете показанията му, а последният път
съответният служител отказал да провери водомера, поради труден достъп до него.
Приложено е ч. гр. д. №1057/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли, по
което е издадена Заповед за изпълнение № 605/06.12.2022г. срещу длъжника Е.Д. за
сумите: 954.41 лв. – главница, 131.31 лв. – лихва за забава за периода от 13.02.2020г. до
07.11.2022г., ведно със законната лихва от 09.11.2022г. до изплащане на вземането, и
разноски в размер на общо 75.00 лв.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
4
счетоводството на ответника има разкрита партида на името на ответника с № 510025
за посочения период и се отнася за имота, находящ се на ул. **** в гр.Харманли.
Вещото лице е установило, че в периода 01.01.2020 г.- 30.09.2022 г. са издавани 33 броя
фактури за предоставени услуги на обща стойност 954.40 лв. Размерът на законната
лихва за забава за задължението по всяка една фактура ,считано от изтичане срока за
плащането й (30 дни след датата на фактуриране) до 07.11.2022г., възлиза съгласно
експертизата на 131.92 лв. Вещото лице е установило и съответствие между хартиения
и електронния карнет от една страна и фактурите от друга, като от водомера няма
налични данни. Според заключението приложените единични цени съответстват на
одобрените такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са допустими, като е
налице правен интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№
1057/2022г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена срещу ответника Заповед
№ 605/06.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите:
954.41 лв. – главница, 131.31 лв. – лихва за забава за периода от 13.02.2020г. до
07.11.2022г., ведно със законната лихва от 09.11.2022г. до изплащане на вземането, и
разноски в размер на общо 75.00 лв. Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се
докаже валидното възникване на задължението на ответника, размера на същото и
основанието за пораждането му. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на дължимите суми или
съответно доказване на правопогасяващите или правоизключващите си възражения.
В случая ищецът „ВиК“ ЕООД претендира притезанието си на основание
облигационно правоотношение с ответника Д., възникващо по силата на закона с
придобиване на собствеността върху имота, до който се доставят ВиК услуги, и
съответно придобиването качеството на потребител. Съгласно разпоредбата на §1, т.2,
б. „а” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а и
според чл.2 ал.1, т.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят В и К услуги.
По делото се установи от представената справка №1445974 от 04.11.2022г. на
Служба по вписвания – гр.Харманли и съгласно данните от писмо от Община
Харманли, Д-я „МДТ“ от 30.01.2024г., че ответницата Е.Д. през процесния период е
била собственик на недвижимия имот, находящ се в гр.Харманли, ул.****. Имотът е
5
водоснабден по партида № 510025 на името на ответницата съгласно заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, като това се потвърди и от показанията на
св.А.Дарадидов. Следователно и от така събраните доказателства по несъмнен начин се
установява, че между страните за процесния период съществува валидно облигационно
правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в ЗРВКУ, Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на ВиК системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „ВиК“ ЕООД – Хасково. Съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник, като по делото не е спорно, че ОУ са влезли в сила и няма данни за
договерени между страните по-различни условия съгл. чл.8 ал.4 от наредбата.
Съгласно чл.32 ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г., услугите В и К се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение,
като изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 35 съгл. чл.39 от
наредбата.
В конкретната хипотеза ищецът „ВиК“ ЕООД основава претенцията си на
непредоставен от страна на ответника достъп до средството за търговско отчитане на
потребеното количество вода, вследствие на което консумацията е служебно начислена
съобразно нормативно установените критерии – в случая 10 куб.м. на месец. Не се
сочат причините, поради които не е осигурен достъп до водомера – отсъствие на
потребителя, отказ от негова страна или нещо друго. Не се твърди и не се доказва
отсъствие на потребителя, при което да е приложимо предвиденото в ал.4 на чл.35 от
наредбата, а именно уточняване с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. В случай пък на отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера, съгласно чл.35 ал.5 от наредбата длъжностното лице е
следвало да състави протокол, подписан от него и от поне един свидетел. Такъв
протокол не е представен по делото и следователно не може да се приеме за доказано
обстоятелството ответникът да е отказал достъп до водомера. Не се ангажираха
никакви доказателства, установяващи твърденията на ищеца, че ответникът е
възпрепятствал по някакъв начин отчитането показанията на водомера от съответните
служители на „ВиК‘ ЕООД. Приетите извлечения от хартиения и електрония карнет за
процесния период не съдържат също данни в тази насока, доколкото в тях само е
отразено служебното начисляване на 10 куб.м. вода месечно. Напротив, събраха се
доказателства в обратна насока, че служителите на „ВиК“ ЕООД-Хасково не са били
възпрепятсвани да проверят и отчетат показанията на водомера в имота, както и че им
е бил осигуряван достъп до него, но въпреки това показанията не са били отчитани.
Това се потвърди от показанията на св.А.Дарадидов, кредитирани от съда с доверие
6
като непротиворечиви, убедителни и неопровергани от доказателства в
противоположната посока. Съгласно гласните доказателства имотът се е ползвал от
св.Дарадидов през процесния период, като само веднъж или два пъти идвал инкасатор,
за да отчете показанията на водомера, като последният път съответният служител
отказал да провери водомера, поради това че се намирал във водомерна шахта. При
така установеното съдът не намира за доказани твърденията на ищеца за неосигуряван
достъп от страна на ответника до средството за отчитане на консумацията на вода.
Следователно по делото не се доказаха предпоставките за надлежно ангажиране
отговорността на ответника по този ред - реда, посочен в ал.6 на чл.35 от Наредба
№4/14.09.2004г. и съответно чл.22 ал.4 от ОУ на „ВиК“ ЕООД, а именно че при отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при
непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по
алинея 1. Тези съображения водят до изводи за липса на основание за служебно
начисляване на потребено количество вода и присъждане на равностойността му,
претендирана в размер на сумата от 954.41 лв. – главница за предоставени и потребени
услуги по доставка, отвеждане и пречистване на водата. Това обуславя отхвърляне на
иска по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за сумата от 954.41 лв. – главница като
неоснователен и недоказан.
Неоснователността на главния иск води до изводи за неоснователност и на
акцесорния иск по чл.422 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата от 131.31 лв. – лихва за забава за периода от 13.02.2020г. до 07.11.2022г.
По същите съображения не се дължи и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на
вземането.
По разноските:
С оглед указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно изхода на делото,
доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от
ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето
на иска. Предвид това и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца не следва да се
присъждат разноските в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото в полза на ответника съгл. чл.78, ал.3 от ГПК следва да
се присъдят и направените в настоящото исково производство разноски. Предвид
7
фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение от
пълномощника на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, вр. чл.7, ал.2, т.2 и ал.9
от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същото следва да се намали от 800.00 лева на 658.60 лева, имайки
предвид минималния размер, посочен в ал.2 на чл.7 от наредбата и обстоятелството, че
по делото има проведени повече от две съдебни заседания, поради което за всяко
следващо се дължи допълнително възнаграждение от 250 лв., като съдът отчита
явяването на пълномощника на ответника на третото по ред заседание по делото и
неявяването му на последното. С оглед на това ищецът следва да заплати на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 658.60 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул. ****, представлявано от управителя Б. А. Ж., чрез адвокат П. А. П., срещу
ответника Е. В. Д., с ЕГН:**********, с адрес: гр.Харманли, ул. **** обективно
кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и по чл.422 от
ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за установяване по отношение на ответника съществуването на
вземанията на ищеца за сумата от 954.41 лева - главница за предоставени и потребени
услуги по доставка, отвежане и пречистване на вода, 131.31 лева - лихва за забава за
периода от 13.02.2020г. до 07.11.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 09.11.2022г. до окончателно изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 605/06.12.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1057/2022г. по описа на PC- Харманли, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ****,
представлявано от управителя Б. А. Ж., за осъждане на ответника Е. В. Д., с
ЕГН:**********, с адрес: гр.Харманли, ул. ****, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да
заплати разноските по ч.гр.д.№ 1057/2022г. по описа на PC- Харманли в размер на 25
лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
ОСЪЖДА ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ****, представлявано
от управителя Б. А. Ж., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника Е. В.
Д., с ЕГН:**********, с адрес: гр.Харманли, ул. ****, разноските по настоящото дело
в размер на 658.60 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9