О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1742
25.06.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 1109 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано по частна
жалба вх. №10798/04.03.2020 г. от „Кралев
и син“ ООД, ЕИК *********, чрез адвокат Сава Каров, против отказа на
Районен съд – Бургас, постановен по гр. д. № 6574/2019 г., да измени Решение №
314 от 23.01.2020 г. по гр. д. №
6574/2019 г. на Районен съд – Бургас в частта за разноските.
С частната жалба се оспорва изводът на първоинстанционния
съд, че сумата от 500 лева, представляваща направени извънсъдебни разходи за
снабдяване с копия от експертизи по воденото досъдебно производство пред ОДМВР
– Велико Търново, е включена в размера на исковата претенция от 6783, 11 лева,
по която съдът се е произнесъл по съществото на спора. Твърди се, че в исковата
молба няма формулирано искане за тези разноски, освен посочването на тяхната
направа, но не и в петитума на иска, където е посочена единствено сумата,
формирана по представените фактури и платените 1000 лева в полза на
работниците, извършили ремонта. Посочва се, че сумата от 500 лева – необходими
разноски по убеждаването на застрахователя, че е налице застрахователно
събитие, следва да бъде присъдена в тежест на застрахователя, който не е
изпълнил задълженията по договора за застраховка „гражданска отговорност“. Поддържа
се, че хипотезата е сходна на тази в т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 2013
г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС – че направените в хода на
обезпечителното производство разноски се присъждат в производството по
същество. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.
По делото е постъпил писмен отговор от „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез адвокат Сачански, с
който частната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се, че
претендираните 500 лева се явяват сума, която се търси по съществото на спора и
е част от петитума на исковата претенция, по която е налице произнасяне от
страна на съда и в тази част решението не е обжалвано с въззивна жалба, поради
което е влязло в сила.
Въз основа събраните по делото доказателства съдът
намира от фактическа страна следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на „Кралев и син“ ООД
срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ за присъждане на сумата от 6783, 11 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди. В обстоятелствената част на
исковата молба са изложени твърдения, че в резултат от ПТП, настъпило по вина
на застрахован при ответника водач, ползваният от ищцовото дружество влекач е
бил увреден. Посочва се, че по този повод ищецът е направил следните разходи: 2883,
11 лева за части втора употреба, 1800 лева за основен ремонт, 1000 лева за
привеждане на автомобила в годност за експлоатация, 600 лева за боядисване на
кабината. Посочва се още, че ищецът се е обърнал към адвокат К., който да
подготви искане до застрахователя за предприемане на действия по приключване на
заведената щета и за заплащане на направените разходи по възстановяване на
влекача в състоянието му преди инцидента, по което застрахователят отговорил,
че липсва основание за определяне и изплащане на обезщетение, докато не бъдат
изготвени експертизите за причините за настъпване на произшествието и не бъде доказана
вината на застрахования при него водач. Твърди се, че това принудило ищеца да
ангажира адвокат Каров, който да пътува до Велико Търново, за да се снабди с
експертизите от разследването, за което му била заплатена сумата от общо 500
лева – първоначално 100 лева и после още 400 лева.
В
доклада по делото съдът е посочил, че се претендират следните суми: 2883, 11
лева за части втора употреба, 2800 лева за ремонт, 600 лева за боядисване на
кабината на влекача (или дотук общо 6283, 11 лева), както и сумата от 500 лева за
адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора и пътуване до гр.
Велико Търново (или общо 6783, 11 лева). Страните не са направили възражения по
доклада на съда.
По
делото са представени два броя преписи от договори за правна защита и
съдействие между ищеца и адвокат С.К.: 1) от 09.05.2018 г. с предмет „защита по
неплатено обезщетение от ЗК „ДаллБогг: Живот и здраве“, за което е уговорено и
платено в брой възнаграждение от 100 лева; 2) от 20.03.2019 г. с предмет „защита
по ДП на Велико Търново – за пътуване до Велико Търново за експертизи“, за
което е уговорено и платено в брой възнаграждение от 500 лева.
Приложен
по делото е и договор за правна защита и съдействие между ищеца и адвокат С.К.
от 05.08.2019 г. с предмет „завеждане и защита по иск срещу „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, за което е
уговорено възнаграждение в размер на 800 лева, от които 400 лева са платени в
брой при подписване на договора, а за остатъка от 400 лева е представена
разписка за плащане от 24.09.2019 г.
В
представения от ищеца списък на разноските по чл. 80 ГПК е посочен адвокатски
хонорар в размер на 1300 лева, за който е уточнено, че включва сумата от 800
лева и сумата от 500 лева; 271, 32 лева за държавна такса и 150 лева за депозит
за вещо лице.
С
решението по съществото на спора съдът е уважил исковата претенция за
присъждане на разходите за възстановяването на увредения влекач за пълния
претендиран размер от 6283,11 лева, но е намерил искането за присъждане на
сумата 500 лева за адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора
и пътуване до гр. Велико Търново за неоснователно, тъй като направените от
ищцовото дружество разходи за извънсъдебно уреждане на спора не са в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието и не се дължат на виновно и
противоправно поведение на водача на автомобила, причинил инцидента, поради
което и не следва да се вменяват в тежест на застрахователя. Така съдът е осъдил
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 6283, 11 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 11.04.2017 г. ПТП, при което е
увредено собствено на ищеца МПС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 06.08.2019 г. до окончателното плащане на
главницата, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния
предявен размер от 6783, 11 лева. Съразмерно на уважената част от иска съдът е
осъдил ответника да заплати на ищеца направените от съдебно-деловодни разноски
в размер на 1131, 29 лева.
По делото е постъпила молба вх. № 4438/28.01.2020 г. от
„Кралев и син“ ООД, ЕИК *********, чрез адвокат Сава Каров, с която е поискано
изменение на решението в частта относно разноските, като се присъдят на
ищцовото дружество и претендираните реално направени разноски от 500 лева.
При така установената
фактическа обстановка и въз основа на закона съдът намира от правна страна
следното:
Несъстоятелни
са оплакванията на жалбоподателя, че сумата от 500 лева не е включена в размера
на исковата претенция от 6783, 11 лева, по която съдът се е произнесъл по
съществото на спора. Видно е от прочита на исковата молба, както и от доклада на
съда, по който ищецът не е направил възражения, че сумата от 500 лева е
включена както в основанието, така и в петитума на исковата претенция, поради
което е станала част от предмета на делото по същество.
Наведените от жалбоподателя доводи, че сумата от 500 лева
е дължима, тъй като застрахователят виновно не е изпълнил задълженията си по
договора за застраховка „гражданска отговорност“, не са относими в настоящото
производство, което се развива по реда на чл. 248 ГПК и има за предмет
отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, която е безвиновна и обусловена от
изхода на делото.
По
отношение на искането за присъждане на сумата от 400 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за пътуване до Велико Търново, съдът
намира, че разходите за пътуване на адвоката не са съдебноделоводни разноски,
нито адвокатски хонорар, поради което не могат да се претендират на основание
чл. 78 ГПК (в този смисъл са постановени Решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр.
д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 51 от 08.02.2017 г. по гр. д.
№ 2024/2016 на ВКС, ГК, IV г. о.).
Сумата
от 100 лева, представляваща извънсъдебно заплатено адвокатско възнаграждение за
„защита по неплатено обезщетение от ЗК „ДаллБогг: Живот и здраве“, също не
представлява разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Не е налице твърдяното
от жалбоподателя основание за прилагане по аналогия на т. 5 от Тълкувателно
решение № 6 от 2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, касаещо присъждането
на направените в обезпечителното производство разноски с окончателното съдебно решение
по съществото на спора с оглед крайният му изход. Разноски по обезпечаването на
един иск се правят в рамките на съдебно производство, образувано по молба за
допускане на обезпечение, докато претендираните по делото разноски за
адвокатско възнаграждение имат извънсъдебен характер.
С оглед на изложеното подадената частна жалба се явява
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. 280, ал. 3, т. 1,
пр. 2 ГПК определението не подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх. №10798/04.03.2020 г. от „Кралев
и син“ ООД, ЕИК *********, чрез адвокат Сава Каров, против отказа на
Районен съд – Бургас, постановен по гр. д. № 6574/2019 г., да измени Решение №
314 от 23.01.2020 г. по гр. д. №
6574/2019 г. на Районен съд – Бургас в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1. 2.