Р Е
Ш Е Н И Е
номер 4 04.02.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и първи януари 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Хр.В.
при участието на секретаря
Живка Манолова като разгледа докладваното от съдията
Вълчанова, гражданско
дело № 672 по описа на съда за 20** година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ във вр. чл. 225 КТ.
Производството
е образувано по искова молба на Н.Ж.П. срещу Рудник „Трояново – север”, с.
Ковачево, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, с която се предявяват обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от КТ във вр. чл. 225 КТ. Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение на
длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”, било
прекратено със заповед № 17 от **.02.20**г. на управителя на рудника, считано
от получаване на заповедта за уволнение – 29.08.20**г, с която му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, поради допуснато нарушение на трудовата
дисциплина – наличие на алкохол – 0,57 промила, отчетено на 13.01.20**г. в
17:17 часа, с апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155. Твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като счита, че работодателят не е отчел
всички факти и обстоятелства, касаещи извършеното нарушение на трудовата
дисциплина, както и наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение”. Твърди, че
работодателят не е отчел момента, в който е извършено нарушението, неговото отражение
върху останалите работници и служители, нервно-психическото и емоционално
състояние на работника и мотивите, които са го тласнали към извършването му.
Ищецът твърди, че в настоящия случай е употребил алкохол след инцидент с негов
колега, изразяващ се в запалване на дрехите и тялото, в който инцидент именно
ищецът е помогнал за предотвратяване на по – тежки последици, като е загасил горящото
тяло на пострадалия, и му е указал първа медицинска помощ. Твърди, че именно
стресът и напрежението от случилото се са го довели до такова нервно –
психическо и емоционално състояние, че да употреби алкохол, което не е отчетено
от работодателя при определяне на вида и тежестта на дисциплинарното
наказание.
Поради
това иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно
уволнението му, да отмени заповед № 17/**.02.20**г. на Управителя на рудник
„Трояново-север” с. Ковачево, клон на „Мини Марица Изток” ЕАД, да бъде
възстановен на заеманата до уволнението длъжност и да бъде осъден ответникът да
му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 13 000 лв. за последния пълен
месец, предхождащ уволнението му, считано от 29.08.20**г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.10.20**г.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Рудник Трояново север, с. Ковачево,
клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, в който вземат становище, че исковете са
допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорват обстоятелствата досежно
сключения безсрочен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжност „Механошлосер
по ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”. Не оспорват обстоятелството,
че трудовия договор с ищеца е прекратен със заповед № 17 от **.02.20** г. на
управителя на рудника чрез дисциплинарно уволнение, считано от 29.08.20**г.
Считат за неправилни и абсурдни мотивите, които са подтикнали ищеца да употреби
алкохол на работното място. Твърдят,
че в обяснението с вх. № 9**/17.01.20**г.,
дадено от ищеца по чл. **3, ал. 1 от КТ пред работодателя, тези доводи не се
изтъкват като причина за привеждането му в състояние, недопустимо за рудник
„Трояново – север” с. Ковачево. Твърдят, че в същото обяснение ищецът прави
пълни самопризнания за употребата на алкохол. Твърдят, че ищецът освен
употребата на алкохол по време на работа, е осъществил и друго нарушение, като
е внесъл преди това алкохол на работното си място, въпреки категоричната
забрана на управителя на рудник „Трояново – север” с. Ковачево. Твърдят, че
причината за проверката, при която е установено наличието на 0,57 промила алкохолно
съдържание в дъха на ищеца с протокол от 13.01.20**г. на лекарска комисия, е
възникнал пожар и трудова злополука в цех „Механична работилница”. Твърдят, че
ищецът на 13.01.20**г. е назначен на работа в цех „Механична работилница” в
06:43:38 часа без алкохолно съдържание в дъха при сутрешната проверка за
алкохол, задължителна за всички работници и служители в рудника. Твърди, че
ищецът се е подписал в книгата за ежедневен инструктаж, че е запознат с
инструктирането и е дал съгласие да стартира работния си ден, придържайки се
към правилата и инструкциите, свързани със задачите, предвидени за изпълнение.
Твърди се, че със заповед № ЗБУТ – 05 – 106/14.09.2016г., утвърдена от
управителя на рудник „Трояново – север” с. Ковачево, е наложена забрана за
„внасянето и консумацията на алкохол и/или упойващи вещества…….проверки за
наличие на алкохол в издишания въздух без ограничение във времето…..”.
Ответникът твърди, че в конкретния случай е квалифицирал употребата на алкохол
от страна на ищеца като нарушение на задълженията на последния по чл. **6, т.
2, предл. 2 от КТ, в която разпоредба се съдържа категорична забрана за
работника да употребява алкохол през работно време. Твърди, че заеманата от
ищеца длъжност предполага работа с хора и машини, и изисква неимоверно внимание
и грижа за безопасността и здравето на работещите. Ответникът посочва, че при
постановяване на заповедта за уволнение, случаят е проучен във всички аспекти,
за да наложи наказание „уволнение”. Искат от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Претендират разноски и юристконсултско
възнаграждение. Представят писмена защита.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За
да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за
незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с
оспорената заповед, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от
компетентен орган, носител на работодателската и в частност – дисциплинарната власт,
че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, и е мотивирана, че е
било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина, и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. **4 от КТ срокове.
С
протоколно определение от 17.**.20**г. е обявен за окончателен доклада по
делото, обективиран в определението от 02.**.20**г., с който на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от
доказване следните факти: сключения между страните безсрочен трудов договор за
изпълнение на длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична
работилница”; извършената проверка за определяне на съдържанието на алкохол в
дъха на ищеца на 13.01.20**г. в 17,17 часа, при която е установено съдържание
на 0,57 промила алкохол в дъха му; връчената на ищеца на 29.08.20**г. заповед №17
от **.02.20**г. на управителя на рудника за прекратяване на трудовото
правоотношение чрез дисциплинарно уволнение.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед отделените като
безспорни факти и предвид твърденията в исковата молба, не са налице спорни
факти за доказване от ищеца, а ответникът следва да докаже, че заповедта е
мотивирана; че ищецът е извършил твърдените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина; че при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца са спазени
правилата на чл. 189 КТ - тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя.
Константна
е съдебната практика, постановено от ВКС, че съдът е длъжен да се произнесе
само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да
разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в
процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което
съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба.
Приетата
по делото като писмено доказателство заповед за уволнение- заповед № 17 от **.02.20**
г. на управителя на рудника, считано от получаване на заповедта – 29.08.20**г, му
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради допуснато нарушение
на трудовата дисциплина – наличие на алкохол – 0,57 промила, отчетено на
13.01.20** г. в 17:17 часа, с апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155.
Единствените възражения на ищеца,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба, касаят неспазване от
страна на работодателя на принципите по чл. 189 КТ за избор на наказание
съответстващо на дисциплинарното нарушение. Ищецът признава, че е употребил
алкохол, че алкохола е внесен от самия него и единственото, което твърди в своя
защита е че го е направил, за да притъпи стреса от инцидента на 13.01.20**г.,
когато неговият колега е горял пред
него. Инцидента се е състоял в следното:
На 13.01.20**г., около обяд
в механична работилница на Рудник „Трояново север” село Ковачево, по време на
работа Г.Т.К.се запалва, вероятно от действията на колегата си Ж.Ж., който
работел с горелка. Ищецът и колегата му свидетел по делото И.К. са се намирали
по време на инцидента на 20-
Безспорно
е извършването на посочените в заповедта нарушения, които са употреба на
алкохол в работно време. Това не се отрича от ищеца. Внасянето на алкохола на
територията на Рудника работодателя не установи дали е осъществено преди
въвеждането на забраната за това или след нея. Но ищеца твърди, че ракията е
била негова и била в работния му шкаф от много време. По същество не се отрича
извършването и на това нарушение на трудовата дисциплина. Основната дейност по
предотвратяването на по-нататъшни увреждания е осъществена от ищеца и това също
е безспорно между страните. Безспорно е също така, че ищеца към момента на
започването на работа е бил напълно трезвен и алкохола е употребен по време на
работа след започване на изпълнение на задълженията.
Съгласно
уеднаквената съдебна практика, намерила израз в решение № 86/11.04.2014 г. на
ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о., съдът следва да се произнесе само по
въведените от страните факти в процеса с исковата молба, отговора и по реда на
чл. 145, ал. 1 ГПК, но не и по непредявени такива. Тъй като трудовите спорове
се разглеждат по реда на ГПК като всички останали гражданско правни спорове, то
няма причина за неприлагане на диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПК/.
Поради това и съдът ще се произнесе досежно наведеното от ищеца възражение за
неспазване на принципа на чл. 189 КТ.
Съгласно
чл. 189, ал 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. При всеки случай на дисциплинарно
нарушение следва да се съобразяват критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ относно
тежестта на нарушението. Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от
1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 1040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на
конкретното нарушение следва да се преценява с оглед обстоятелствата дали
работникът спазва изискванията за безопасни условия на труд; тази преценка е
комплексна и обхваща всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното
нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, съпътстващите
нарушението обстоятелства, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия
процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се преценява и с
оглед на поведението на санкционирания
служител /в този смисъл решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ
ГО на ВКС/. А пък вредните последици,
които квалифицират нарушението като тежко нарушение на трудовата дисциплина
могат да са не само материално съизмеримите, но и такива, които са дали
отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес /в този смисъл
решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и
решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
Същевременно,
в Решение № 232 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2009 г., IV г. о., ГК,
се изтъква, че „При преценка на това кое явяване на работа е състояние, което
не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи, от значение е
констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под
въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам
поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да
допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука.”.
Следва да се отчете съдебната практика (Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. 040/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 471 от 18.04.2011 г. на ВКС по
гр. д. 650/2010 г., III г. о., ГК), съгласно която явяването на работа с
остатъчна концентрация на алкохол е достатъчно да обуслови налагане на най -
тежкото дисциплинарно наказание, ако работата се извършва във високорискова
трудова среда, в каквато е полагал труд ищецът /заемал е длъжността „Механошлосер
по ТПРМС II група“ в цех „Механична работилница”, която поставя завишени изисквания към
осигуряване на безопасни условия на труд, а също и към отговорността и
самокритичността на служителите/.
Следва
да се отчете обстоятелството, че отчетените от дрегера 0,57 промила алкохолно
съдържание в дъха на ищеца са констатирани в 17,17 часа на 13.01.20** г., а
видно от обясненията на ищеца по чл. **3 КТ /л. 81/ същият е посочил, че „същия
ден след инцидента с колегата му употребил 50 гр. алкохол около 14.30ч.” .
Какво количество алкохол е употребил точно е обстоятелство ирелевантно, тъй
като не се спори по установената концентрация на алкохол в кръвта на служителя.
Съгласно
длъжностната характеристика на ищеца е вменено задължение да спазва
изискванията за безопасна работа, както и задължението да се грижи за здравето
и безопасността си, както и това на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените му от работодателя
инструкции. В ответното дружество е забранено внасянето и консумацията на
алкохол /заповед № ЗБУТ-05-106 от 14.09.2016 г./.
Видно
е от писмените доказателства, че на същата дата, на същия ден 13.01.20**г. е
допусната трудова злополука с друг механошлосер в работилницата, поради което
са и вземани проби за алкохол на механошлосерите по-късно през деня .
Видно
от писмените доказателства ищецът е започнал работа в ответното дружество на
30.10.**95 г. , като до този момент е имал налагани наказания. Без констатиране
на едно нарушение в дисциплинарно производство чрез налагане на наказание, не е
възможно да се отчете извършено от служителя дисциплинарно нарушение, поради
това съдът не приема възраженията на ответното дружество за отчитане на
предишни нарушения на ищеца. Отделно от това и принципно дисциплинарните
наказания се заличават /реабилитират/ след изтичане на определен срок от време
/чл. **7 КТ/.
С
оглед на събраните по делото доказателства е видно, че ищецът със сигурност е
употребил алкохол през работно време /пил е ракия в работно време/, но няма
конкретни данни, а и е принципно невъзможно да се установи какво количество
алкохол е изпил и каква концентрация на алкохол е имал преди 17,17 часа. Няма
данни по делото поведението на ищеца да е било компрометирано от въздействието
на алкохол, тоест да е имал неадекватно или несъответстващо поведение на това
на трезвен човек. Нещо повече-същия е положил всички необходими усилия, за да
спаси горящия си колега и го е направил, като е ограничил до минимум
пораженията върху последния. Независимо от отчетените проценти и допусната
трудова злополука в същия ден около 14 часа с участието на друг служител, няма
никакви данни поведението на ищеца и употребената ракия от него да са имали
отражение и да са допринесли за настъпване на трудовата злополука със служителя
Г.Т.К.. В случая е налице съвпадение на ситуациите, но те нямат каквато и да
било причинна връзка. Напротив: най-адекватната реакция от всички работещи на
територията на Механична работилница, които са не по-малко от 30 човека, е
проявил точно ищеца. Той е предотвратил вредни последици с действията си не
само за пострадалия а и евентуално за работодателя. Възникването на по-мащабен
пожар точно на територията на механична работилница би могло да предположи
настъпването на невъобразими последици за работещите там и за работодателя,
предвид наличието на лесно запалими течности и материали на територията й.
Работодателя не е отчел нито съпътстващите обстоятелства по време на трудовата
злополука, нито факта, че ищеца с риск за собствения си живот и здраве е
предотвратил по-нататъшни усложнения. Не
е отчел, че това именно показва отношението на работника към трудовия процес и
че с действията си всъщност той е допринесъл за безопасността на много други
хора, работещи на територията на работилницата. Вместо да се отчете всичко това,
работодателя е подходил изключително каузално и е наложил наказание –
най-тежкото от всички възможни, без да отчете каквито и да било останали факти
по трудовата злополука. Налагането на това наказание би било оправдано ако не
беше възникнал този инцидент и ако именно ищеца не бе спасил горящия си колега,
но в случая налагането на това наказание е не само неоправдано но и
изключително несъответно на всички фактическата обстановка.
Свидетеля
И.К., който бе посочен от работодателя всъщност потвърди изцяло изложената в
исковата молба фактическа обстановка, поради което и съдът я възприема изцяло .
При
всичко констатирано и като отчете поведението на работника /конкретно на ищеца
на 13.01.20** г./, че е дългогодишен работник без допускани дисциплинарни
нарушения и без налагани дисциплинарни наказания, съдът намира, че въпреки
недопустимостта да се употребява алкохол по време на работа, в случая с оглед
критерии в чл. 189 КТ и при наличието на различни по вид дисциплинарни
наказания съгласно чл. 188 КТ, ответното дружество е подходило крайно тежко към
избора на дисциплинарно наказания на ищеца. Съдът намира, че дисциплинарното
уволнение се явява твърде тежко наказание за ищеца, и същият при налагане на
някое от наказанията с по-нисък интензитет би спомогнал да постигне ефекта от
наказанието спрямо ищеца. Видно от нормите на КТ дисциплинарното уволнение е
най-тежкото наказание по чл. 188 КТ и съгласно чл. **0 КТ то се налага за тежки
нарушения на трудовата дисциплина. В случая извършеното нарушение на трудовата
дисциплина от ищеца е тежко, тъй като употребата на алкохол в работно време е
недопустима, но пък същото не се явява в достатъчна степен тежко с оглед
критериите на чл. 189 КТ да изисква налагането на най-тежкото наказание по чл.
188 КТ. Например налагането на предходното по интензитет наказание
„предупреждение за уволнение” би постигнал в точност превъзпитателен ефект
върху служителя и би спомогнало на работодателя да запази своя дългогодишен
квалифициран работник.
Както
се посочи по-горе в разпоредбата на чл. 188 от КТ са посочени в низходящ ред
според тежестта им - трите вида дисциплинарни наказания, които работодателят
може да налага. С оглед на посочените по-горе обстоятелства, съдът намира, че в
нарушение на разпоредбата на чл. 189 КТ работодателят е наложил най-тежкото
дисциплинарно наказание, което с оглед тежестта на нарушението, поведението на
ищеца, формата на вина, високата оценка на изпълнение на работата за целия
период на работа в ответното дружество и липсата на предходни нарушения и
наказания. Затова и намира, че наложено на ищеца най-тежко дисциплинарно
наказание „уволнение” е незаконосъобразно и ще следва да се отмени оспорената
заповед, с която същото е наложено, и заповедта, с която е констатирано
прекратеното трудово правоотношение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Този иск е обусловен от основателността на иска за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще следва да се уважи и
искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност
„механошлосер – ТПРМС 2-ра група” в цех „Механична работилница” в рудника, от
която е бил уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността на иска
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи
да е основателен.
Не се спори между страните, че ищецът в периода след
29.08.20** г. /тогава е наложено дисциплинарното наказание, чрез връчване на
заповедта/ не е започвал друга работа, в това число и до приключване на устните
състезания в настоящата инстанция 21.01.2020 г., поради което същия има право
на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на БТВ за последния пълен
отработен месец съгласно чл. 228 КТ /месец юли 20** г. съгласно СИЕ/. Съдът, следва да присъди цялото определено от вещото
лице обезщетение, тъй като вероятността да влезе в сила решението преди
изтичането на шестмесечния срок на практика е нулева. След обявяване на
решението на съда на четвърти февруари същото подлежи на обжалване в четиринадесет
дневен срок и ще влезе в сила на 18.02.2020 година. Ищеца практически не би
могъл да започне работа дори и да е възстановен преди 29.02.2020 година. Според
СИЕ полученото от ищеца БТВ за месец 07.20** г. е в размер на 1 262.80
лв., което включва основна месечно трудово възнаграждение от 840 лв.,
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време от 310.80 лв., и
безплатна храна от 1** лв. От изчисленията на вещото лице М. е видно, че за 1
работен ден БТВ е в размер на 90.20 лв., което с оглед наличните 23 работни дни
през месец юли 20** г. то БТВ за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 2.074.60 лв.
За периода от 29.08.20** г. до 29.02.2020 г. има 6
пълни месеца по 2.074.60 лв. /общо **.447.60 лв., поради което обезщетението по
чл. 225, ал. 1 КТ в брутен размер на ищеца за периода от 29.08.20** г. до 29.02.2020
г. е в размер на ** 447.60 лв., поради което искът ще следва да се уважи
за този период и в този размер, а за разликата до пълно претендираният размер и
период ще се отхвърли.
Относно
разноските и дължимата държавна такса:
При този
изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са
установени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по договор
за правна помощ и защита от **.10.20** г., приложен към исковата молба.
Следва на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати по
сметка на РС-Раднево държавната такса за производството, която съдът определя в
размер на 557.90 лв. съгласно чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(по 30 лв. за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 497.90
лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ), и заплатените от бюджета на съда
възнаграждения за вещите лица в размер общо на 250 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно по предявения иск от Н.Ж.П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, кв.
„***” бл. № **, вх. „*”, ап.**, срещу Рудник „Трояново – север”, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с
адрес на управление село Ковачево, община Раднево, дисциплинарното наказание
„Уволнение”, наложено на Н.Ж.П., изпълняващ длъжността „механошлосер – ТПРМС
2-ра група”, и ОТМЕНЯ заповед № 17
от **.02.20** г. на управителя на Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД за налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение” и прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.Ж.П., ЕГН **********,
с адрес гр. ***, кв. „***” бл. № **, вх. „*”, ап.**, на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност „механошлосер – ТПРМС 2-ра група” в цех „Механична работилница“ в Рудник
„Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД.
ОСЪЖДА Рудник
„Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево,
община Раднево, да заплати на Н.Ж.П., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
кв. „***” бл. № **, вх. „В”, ап.**, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА Рудник
„Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево,
община Раднево, да заплати на Н.Ж.П., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
кв. „***” бл. № **, вх. „*”, ап.**, сумата от ** 447.60 лв. (дванадесет хиляди четиристотин четиридесет и
седем лв. и 60 ст.), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода
от 29.08.20** г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 21.10.20**
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над ** 447.60 лв. до претендираните
13 000 лева.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с
адрес на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, държавна такса за
производството в размер на 557.90 лв. (петстотин петдесет и седем лв. и 90ст.)
и сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) заплатени от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара *** в двуседмичен срок от 04.02.2020 г. съгласно чл.
315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: