Решение по дело №672/2019 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 4
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20195520100672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  4                                         04.02.2020 година                                град Раднево

 

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и първи януари 2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Хр.В.

 

при участието на секретаря Живка Манолова като разгледа докладваното от съдията Вълчанова, гражданско дело № 672 по описа на съда за 20** година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ.

 

         Производството е образувано по искова молба на Н.Ж.П. срещу Рудник „Трояново – север”, с. Ковачево, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ. Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение на длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”, било прекратено със заповед № 17 от **.02.20**г. на управителя на рудника, считано от получаване на заповедта за уволнение – 29.08.20**г, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина – наличие на алкохол – 0,57 промила, отчетено на 13.01.20**г. в 17:17 часа, с апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като счита, че работодателят не е отчел всички факти и обстоятелства, касаещи извършеното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение”. Твърди, че работодателят не е отчел момента, в който е извършено нарушението, неговото отражение върху останалите работници и служители, нервно-психическото и емоционално състояние на работника и мотивите, които са го тласнали към извършването му. Ищецът твърди, че в настоящия случай е употребил алкохол след инцидент с негов колега, изразяващ се в запалване на дрехите и тялото, в който инцидент именно ищецът е помогнал за предотвратяване на по – тежки последици, като е загасил горящото тяло на пострадалия, и му е указал първа медицинска помощ. Твърди, че именно стресът и напрежението от случилото се са го довели до такова нервно – психическо и емоционално състояние, че да употреби алкохол, което не е отчетено от работодателя при определяне на вида и тежестта на дисциплинарното наказание. 

            Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му, да отмени заповед № 17/**.02.20**г. на Управителя на рудник „Трояново-север” с. Ковачево, клон на „Мини Марица Изток” ЕАД, да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 13 000 лв. за последния пълен месец, предхождащ уволнението му, считано от 29.08.20**г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.20**г.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Рудник Трояново север, с. Ковачево, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, в който вземат становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорват обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжност „Механошлосер по ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”. Не оспорват обстоятелството, че трудовия договор с ищеца е прекратен със заповед № 17 от **.02.20** г. на управителя на рудника чрез дисциплинарно уволнение, считано от 29.08.20**г. Считат за неправилни и абсурдни мотивите, които са подтикнали ищеца да употреби алкохол на работното място.  Твърдят, че  в обяснението с вх. № 9**/17.01.20**г., дадено от ищеца по чл. **3, ал. 1 от КТ пред работодателя, тези доводи не се изтъкват като причина за привеждането му в състояние, недопустимо за рудник „Трояново – север” с. Ковачево. Твърдят, че в същото обяснение ищецът прави пълни самопризнания за употребата на алкохол. Твърдят, че ищецът освен употребата на алкохол по време на работа, е осъществил и друго нарушение, като е внесъл преди това алкохол на работното си място, въпреки категоричната забрана на управителя на рудник „Трояново – север” с. Ковачево. Твърдят, че причината за проверката, при която е установено наличието на 0,57 промила алкохолно съдържание в дъха на ищеца с протокол от 13.01.20**г. на лекарска комисия, е възникнал пожар и трудова злополука в цех „Механична работилница”. Твърдят, че ищецът на 13.01.20**г. е назначен на работа в цех „Механична работилница” в 06:43:38 часа без алкохолно съдържание в дъха при сутрешната проверка за алкохол, задължителна за всички работници и служители в рудника. Твърди, че ищецът се е подписал в книгата за ежедневен инструктаж, че е запознат с инструктирането и е дал съгласие да стартира работния си ден, придържайки се към правилата и инструкциите, свързани със задачите, предвидени за изпълнение. Твърди се, че със заповед № ЗБУТ – 05 – 106/14.09.2016г., утвърдена от управителя на рудник „Трояново – север” с. Ковачево, е наложена забрана за „внасянето и консумацията на алкохол и/или упойващи вещества…….проверки за наличие на алкохол в издишания въздух без ограничение във времето…..”. Ответникът твърди, че в конкретния случай е квалифицирал употребата на алкохол от страна на ищеца като нарушение на задълженията на последния по чл. **6, т. 2, предл. 2 от КТ, в която разпоредба се съдържа категорична забрана за работника да употребява алкохол през работно време. Твърди, че заеманата от ищеца длъжност предполага работа с хора и машини, и изисква неимоверно внимание и грижа за безопасността и здравето на работещите. Ответникът посочва, че при постановяване на заповедта за уволнение, случаят е проучен във всички аспекти, за да наложи наказание „уволнение”. Искат от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендират разноски и юристконсултско възнаграждение. Представят писмена защита.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност – дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. **4 от КТ срокове.

С протоколно определение от 17.**.20**г. е обявен за окончателен доклада по делото, обективиран в определението от 02.**.20**г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключения между страните безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”; извършената проверка за определяне на съдържанието на алкохол в дъха на ищеца на 13.01.20**г. в 17,17 часа, при която е установено съдържание на 0,57 промила алкохол в дъха му; връчената на ищеца на 29.08.20**г. заповед №17 от **.02.20**г. на управителя на рудника за прекратяване на трудовото правоотношение чрез дисциплинарно уволнение.

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед отделените като безспорни факти и предвид твърденията в исковата молба, не са налице спорни факти за доказване от ищеца, а ответникът следва да докаже, че заповедта е мотивирана; че ищецът е извършил твърдените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; че при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца са спазени правилата на чл. 189 КТ - тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

Константна е съдебната практика, постановено от ВКС, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба.

Приетата по делото като писмено доказателство заповед за уволнение- заповед № 17 от **.02.20** г. на управителя на рудника, считано от получаване на заповедта – 29.08.20**г, му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина – наличие на алкохол – 0,57 промила, отчетено на 13.01.20** г. в 17:17 часа, с апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155.

          Единствените възражения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, касаят неспазване от страна на работодателя на принципите по чл. 189 КТ за избор на наказание съответстващо на дисциплинарното нарушение. Ищецът признава, че е употребил алкохол, че алкохола е внесен от самия него и единственото, което твърди в своя защита е че го е направил, за да притъпи стреса от инцидента на 13.01.20**г., когато  неговият колега е горял пред него. Инцидента се е състоял в следното:

На 13.01.20**г., около обяд в механична работилница на Рудник „Трояново север” село Ковачево, по време на работа Г.Т.К.се запалва, вероятно от действията на колегата си Ж.Ж., който работел с горелка. Ищецът и колегата му свидетел по делото И.К. са се намирали по време на инцидента на 20-30 метра от мястото на  горене и са теглили някаква тежка  техника. Като чули писъците и крясъците на горящия мъж се хвърлили да го спасяват, като Н. си съблякъл  елечето и обвил с него горящото тяло на Гочо Кирков. С ръкавици и други помощни средства загасили горящото тяло на колегата си. С действията си той преустановил горенето на тялото на пострадалия и предотвратил по-големи травми от изгарянията или дори евентуалната смърт на колегата си, в резултат на възникналия пожар. След получения стрес в резултат на горенето на жив човек ищеца е употребил алкохол, с цел преодоляване на емоционалното си състояние. Изпития алкохол се твърди, че е бил негов и е стоял в работното му шкафче от много време там. Всичко това се случва около 13 часа. Ищеца твърди, че е изпил около 50 грама  ракия. Измерването на наличието на алкохол в кръвта се осъществява около 17.30 часа .

Безспорно е извършването на посочените в заповедта нарушения, които са употреба на алкохол в работно време. Това не се отрича от ищеца. Внасянето на алкохола на територията на Рудника работодателя не установи дали е осъществено преди въвеждането на забраната за това или след нея. Но ищеца твърди, че ракията е била негова и била в работния му шкаф от много време. По същество не се отрича извършването и на това нарушение на трудовата дисциплина. Основната дейност по предотвратяването на по-нататъшни увреждания е осъществена от ищеца и това също е безспорно между страните. Безспорно е също така, че ищеца към момента на започването на работа е бил напълно трезвен и алкохола е употребен по време на работа след започване на изпълнение на задълженията.

Съгласно уеднаквената съдебна практика, намерила израз в решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о., съдът следва да се произнесе само по въведените от страните факти в процеса с исковата молба, отговора и по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, но не и по непредявени такива. Тъй като трудовите спорове се разглеждат по реда на ГПК като всички останали гражданско правни спорове, то няма причина за неприлагане на диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПК/. Поради това и съдът ще се произнесе досежно наведеното от ищеца възражение за неспазване на принципа на чл. 189 КТ.

Съгласно чл. 189, ал 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. При всеки случай на дисциплинарно нарушение следва да се съобразяват критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ относно тежестта на нарушението. Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 1040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за безопасни условия на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител /в този смисъл решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/. А пък вредните последици, които квалифицират нарушението като тежко нарушение на трудовата дисциплина могат да са не само материално съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес /в този смисъл решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.

Същевременно, в Решение № 232 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2009 г., IV г. о., ГК, се изтъква, че „При преценка на това кое явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи, от значение е констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука.”. Следва да се отчете съдебната практика (Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 040/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 471 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. 650/2010 г., III г. о., ГК), съгласно която явяването на работа с остатъчна концентрация на алкохол е достатъчно да обуслови налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, ако работата се извършва във високорискова трудова среда, в каквато е полагал труд ищецът /заемал е длъжността „Механошлосер по ТПРМС II група“ в цех „Механична работилница”, която поставя завишени изисквания към осигуряване на безопасни условия на труд, а също и към отговорността и самокритичността на служителите/.

Следва да се отчете обстоятелството, че отчетените от дрегера 0,57 промила алкохолно съдържание в дъха на ищеца са констатирани в 17,17 часа на 13.01.20** г., а видно от обясненията на ищеца по чл. **3 КТ /л. 81/ същият е посочил, че „същия ден след инцидента с колегата му употребил 50 гр. алкохол около 14.30ч.” . Какво количество алкохол е употребил точно е обстоятелство ирелевантно, тъй като не се спори по установената концентрация на алкохол в кръвта на служителя.

Съгласно длъжностната характеристика на ищеца е вменено задължение да спазва изискванията за безопасна работа, както и задължението да се грижи за здравето и безопасността си, както и това на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените му от работодателя инструкции. В ответното дружество е забранено внасянето и консумацията на алкохол /заповед № ЗБУТ-05-106 от 14.09.2016 г./.

Видно е от писмените доказателства, че на същата дата, на същия ден 13.01.20**г. е допусната трудова злополука с друг механошлосер в работилницата, поради което са и вземани проби за алкохол на механошлосерите по-късно през деня .

Видно от писмените доказателства ищецът е започнал работа в ответното дружество на 30.10.**95 г. , като до този момент е имал налагани наказания. Без констатиране на едно нарушение в дисциплинарно производство чрез налагане на наказание, не е възможно да се отчете извършено от служителя дисциплинарно нарушение, поради това съдът не приема възраженията на ответното дружество за отчитане на предишни нарушения на ищеца. Отделно от това и принципно дисциплинарните наказания се заличават /реабилитират/ след изтичане на определен срок от време /чл. **7 КТ/.

С оглед на събраните по делото доказателства е видно, че ищецът със сигурност е употребил алкохол през работно време /пил е ракия в работно време/, но няма конкретни данни, а и е принципно невъзможно да се установи какво количество алкохол е изпил и каква концентрация на алкохол е имал преди 17,17 часа. Няма данни по делото поведението на ищеца да е било компрометирано от въздействието на алкохол, тоест да е имал неадекватно или несъответстващо поведение на това на трезвен човек. Нещо повече-същия е положил всички необходими усилия, за да спаси горящия си колега и го е направил, като е ограничил до минимум пораженията върху последния. Независимо от отчетените проценти и допусната трудова злополука в същия ден около 14 часа с участието на друг служител, няма никакви данни поведението на ищеца и употребената ракия от него да са имали отражение и да са допринесли за настъпване на трудовата злополука със служителя Г.Т.К.. В случая е налице съвпадение на ситуациите, но те нямат каквато и да било причинна връзка. Напротив: най-адекватната реакция от всички работещи на територията на Механична работилница, които са не по-малко от 30 човека, е проявил точно ищеца. Той е предотвратил вредни последици с действията си не само за пострадалия а и евентуално за работодателя. Възникването на по-мащабен пожар точно на територията на механична работилница би могло да предположи настъпването на невъобразими последици за работещите там и за работодателя, предвид наличието на лесно запалими течности и материали на територията й. Работодателя не е отчел нито съпътстващите обстоятелства по време на трудовата злополука, нито факта, че ищеца с риск за собствения си живот и здраве е предотвратил по-нататъшни усложнения.  Не е отчел, че това именно показва отношението на работника към трудовия процес и че с действията си всъщност той е допринесъл за безопасността на много други хора, работещи на територията на работилницата. Вместо да се отчете всичко това, работодателя е подходил изключително каузално и е наложил наказание – най-тежкото от всички възможни, без да отчете каквито и да било останали факти по трудовата злополука. Налагането на това наказание би било оправдано ако не беше възникнал този инцидент и ако именно ищеца не бе спасил горящия си колега, но в случая налагането на това наказание е не само неоправдано но и изключително несъответно на всички фактическата обстановка.

Свидетеля И.К., който бе посочен от работодателя всъщност потвърди изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка, поради което и съдът я възприема изцяло .

При всичко констатирано и като отчете поведението на работника /конкретно на ищеца на 13.01.20** г./, че е дългогодишен работник без допускани дисциплинарни нарушения и без налагани дисциплинарни наказания, съдът намира, че въпреки недопустимостта да се употребява алкохол по време на работа, в случая с оглед критерии в чл. 189 КТ и при наличието на различни по вид дисциплинарни наказания съгласно чл. 188 КТ, ответното дружество е подходило крайно тежко към избора на дисциплинарно наказания на ищеца. Съдът намира, че дисциплинарното уволнение се явява твърде тежко наказание за ищеца, и същият при налагане на някое от наказанията с по-нисък интензитет би спомогнал да постигне ефекта от наказанието спрямо ищеца. Видно от нормите на КТ дисциплинарното уволнение е най-тежкото наказание по чл. 188 КТ и съгласно чл. **0 КТ то се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина. В случая извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца е тежко, тъй като употребата на алкохол в работно време е недопустима, но пък същото не се явява в достатъчна степен тежко с оглед критериите на чл. 189 КТ да изисква налагането на най-тежкото наказание по чл. 188 КТ. Например налагането на предходното по интензитет наказание „предупреждение за уволнение” би постигнал в точност превъзпитателен ефект върху служителя и би спомогнало на работодателя да запази своя дългогодишен квалифициран работник.

Както се посочи по-горе в разпоредбата на чл. 188 от КТ са посочени в низходящ ред според тежестта им - трите вида дисциплинарни наказания, които работодателят може да налага. С оглед на посочените по-горе обстоятелства, съдът намира, че в нарушение на разпоредбата на чл. 189 КТ работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, което с оглед тежестта на нарушението, поведението на ищеца, формата на вина, високата оценка на изпълнение на работата за целия период на работа в ответното дружество и липсата на предходни нарушения и наказания. Затова и намира, че наложено на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно и ще следва да се отмени оспорената заповед, с която същото е наложено, и заповедта, с която е констатирано прекратеното трудово правоотношение.

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

Този иск е обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще следва да се уважи и искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „механошлосер – ТПРМС 2-ра група” в цех „Механична работилница” в рудника, от която е бил уволнен.

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:

Този иск също е обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи да е основателен.

Не се спори между страните, че ищецът в периода след 29.08.20** г. /тогава е наложено дисциплинарното наказание, чрез връчване на заповедта/ не е започвал друга работа, в това число и до приключване на устните състезания в настоящата инстанция 21.01.2020 г., поради което същия има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на БТВ за последния пълен отработен месец съгласно чл. 228 КТ /месец юли 20** г. съгласно СИЕ/. Съдът,  следва да присъди цялото определено от вещото лице обезщетение, тъй като вероятността да влезе в сила решението преди изтичането на шестмесечния срок на практика е нулева. След обявяване на решението на съда на четвърти февруари същото подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок и ще влезе в сила на 18.02.2020 година. Ищеца практически не би могъл да започне работа дори и да е възстановен преди 29.02.2020 година. Според СИЕ полученото от ищеца БТВ за месец 07.20** г. е в размер на 1 262.80 лв., което включва основна месечно трудово възнаграждение от 840 лв., допълнително трудово възнаграждение за прослужено време от 310.80 лв., и безплатна храна от 1** лв. От изчисленията на вещото лице М. е видно, че за 1 работен ден БТВ е в размер на 90.20 лв., което с оглед наличните 23 работни дни през месец юли 20** г. то БТВ за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 2.074.60 лв.

За периода от 29.08.20** г. до 29.02.2020 г. има 6 пълни месеца по 2.074.60 лв. /общо **.447.60 лв., поради което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в брутен размер на ищеца за периода от 29.08.20** г. до 29.02.2020 г. е в размер на ** 447.60 лв., поради което искът ще следва да се уважи за този период и в този размер, а за разликата до пълно претендираният размер и период ще се отхвърли.

 

         Относно разноските и дължимата държавна такса:

         При този изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са установени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по договор за правна помощ и защита от **.10.20** г., приложен към исковата молба.

         Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Раднево държавната такса за производството, която съдът определя в размер на 557.90 лв. съгласно чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (по 30 лв. за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 497.90 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ), и заплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещите лица в размер общо на 250 лв.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за незаконно по предявения иск от Н.Ж.П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, кв. „***” бл. № **, вх. „*”, ап.**, срещу Рудник „Трояново – север”, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево, община Раднево, дисциплинарното наказание „Уволнение”, наложено на Н.Ж.П., изпълняващ длъжността „механошлосер – ТПРМС 2-ра група”, и ОТМЕНЯ заповед № 17 от **.02.20** г. на управителя на Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД за налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Н.Ж.П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, кв. „***” бл. № **, вх. „*”, ап.**, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „механошлосер – ТПРМС 2-ра група” в цех „Механична работилница“ в Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД.

 

ОСЪЖДА Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати на Н.Ж.П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, кв. „***” бл. № **, вх. „В”, ап.**, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за производството.

 

ОСЪЖДА Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати на Н.Ж.П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, кв. „***” бл. № **, вх. „*”, ап.**, сумата от ** 447.60 лв. (дванадесет хиляди четиристотин четиридесет и седем лв. и 60 ст.), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 29.08.20** г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 21.10.20** г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над ** 447.60 лв. до претендираните 13 000 лева.

 

ОСЪЖДА Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, държавна такса за производството в размер на 557.90 лв. (петстотин петдесет и седем лв. и 90ст.) и сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) заплатени от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара *** в двуседмичен срок от 04.02.2020 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: