Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 11.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 3800 по описа на състава за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал.2,
пр. четвърто от ЗЗД и с предявени при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
Ищците Р.Л.В. и Д.Л.В. поддържа твърдение, че приживе,
тяхната наследодателка К.Д.В., сключила с техния брат - ответника Л.Л.В. Договор за издръжка и
гледане срещу прехвърляне на собственост върху недвижим имот от 08.04.2016г.
Този договор бил обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 174, том І,
рег. № 1739, нотариално дело № 144/2016г. по описа на нотариус Д. Т., с рег. №
041 по описа на Нотариалната камара. Чрез споменатия договор, прехвърлителкатаК.В.
се разпоредила възмездно с правото на собственост върху значителна част от
имуществото си, прехвърляйки на ответника Л.Л.В., следните недвижими имоти: апартамент
със застроена площ от 112, 24 кв/м. и с местонахождение на първия етаж от
жилищната сграда, която се намира в гр. София, на ул. „*********; апартамент
със застроена площ от 112, 24 кв. метра, с местонахождение на целия
втори етаж от жилищната сграда, която се намира в гр. София, на ул. „*********,
урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІХ- 322 от кв. 217Б по РП м. „Подуяне- Редута“ в
гр. София, с площ по скица от 465 кв.м. при граници: ул. „Острец“, УПИ-І, УПИ
VІІІ-318 и УПИ ХХІХ-1002 и гараж, построен в споменатия УПИ със
застроена площ от 26 кв/м., с местонахождение в гр. София, на ул. „*********.
по времето, докато той бил в граждански брак с А.П.В.. Разпореждайки се с тези
имоти, наследодателката практически лишила ищците от наследствените им права,
очаквайки както било уговорено между страните
приобретателя да положи грижи и да й осигурят издръжка до края на нейния
живот. Още при сключването на договора обаче, всички знаели, за скорошния край
на живота на К.Д.В., понеже на 11.12.2015г. тя била медицински диагностицирана
с онкологично заболяване, с такъв стадий на развитие, който предвещавал
близката й скорошна смърт. Този факт практически обезсмислял основанието, на
което бил сключен договорът за издръжка и гледане и лишавал сделката от
типичната й правна кауза. В кратко време след сключване на договора т.е. още на
11.09.2017г. прехвърлителката К.Д.В.
починала именно в резултат от заболяването си и оставила наследници по закон
ищците и ответника Л.В.. При изложените фактически твърдения и доколкото
поддържат становище, че близката прогнозируема смърт на прехвърлителката лишила
договора за издръжка и гледане от основание – ищците поддържат тезата за
нищожността на този договор. При условията на евентуалност, ако искът за
обявяване на нищожност на договора бъде отхвърлен - ищците поддържат твърдение,
че били надлежно материално легитимирани, да претендират разваляне на договора
за издръжка и гледане за 2/3 идеални части от прехвърлените с този договор
имуществени права, поради виновното неизпълнение на договора от страна на
приобретателя. В качеството на наследници по закон на починалатаК.В., ищците
поддържат твърдение за пълно неизпълнение на договора за издръжка и гледане от
страна на ответника Л.Л.В., който фактически не предоставил дължимия обем грижи
и издръжка - нито лично, нито със съдействие на съпругата си А.П.В., макар последната
да придобила права в режим на СИО. Вместо да предостави надлежно изпълнение,
полагайки постоянни грижи в тежките за здравословното й състояние моменти и
предоставяйки свои лични средства за издръжка на К.Д.В. - ответникът се
разпореждал с личните нейни парични средства, за неустановени цели, изтегляйки
от нейните банкови депозити големи суми. Двамата ответници били с твърде
ограничени фактически възможности да полагат необходимите постоянни грижи за
прехвърлителкатаК.В., поради факта че и
двамата живеели и работели в гр. Варна, а прехвърлителката живеела в дома си в
гр. София. При изложените фактически
твърдения, ищците претендират за прогласяване нищожност на процесния Договор за
издръжка и гледане срещу прехвърляне на собственост върху недвижим имот от
08.04.2016г. който е обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 174, том І,
рег. № 1739, нотариално дело № 144/2016г. по описа на нотариус Д. Т., с рег. №
041 по описа на Нотариалната камара, поради липса на основание за сключването
му. При условията на евентуалност – ако главният иск бъде отхвърлен – ищците
претендират за разваляне на договора за издръжка и гледане в обем от 2/3
идеални части на прехвърленото по силата на този договор имущество. С оглед
очаквания благоприятен изход от процеса, ищците претендират да им бъдат
присъдени направените съдебни разноски.
Ответниците Л.Л.В. и А.П.В. оспорват предявените искове- както главния,
така и евентуалния иск. Без да отричат факта на заболяването наК.В. и факта, че
след сключването на договора и до своята смърт- тя е живяла в дома си в гр.
София, на ул. „*********, ответниците поддържат
становище, че процесният договор бил сключен именно с оглед намеренията на
ищцата да си осигури юридическа и фактическа сигурност за необходимите до края
на живота й големи грижи и издръжка от които се нуждаела, поради влошеното си
от онкологично заболяване здравословно състояние. По тази причина,
атакуваният Договорът за издръжка и гледане, който бил сключен на 08.04.2016г. не само че не бил лишен от
правно основание, но тъкмо напротив- той притежавал типичното за този тип сделки
правно основание /кауза/. След сключването на договора, ответникът Л.В. положил
необходимите усилия за изпълнението на задължението за постоянно предоставяне
на грижи и издръжка за болната си бабаК.В. , чак до деня на нейната смърт,
както успял да организира лично или чрез трети лице пълен обем на дължимата
договорна престация. Илюстративни за отношенията между ищците и
наследодателката имК.В. бил фактът, че част от имуществото й било поделено
между тримата ищци, тъй като било съзнателно оставено в наследствената маса.
При това, ищците фактически изобщо не контактували с баба си. Отправяйки
претенцията си срещу ответника, ищците очевидно дори не знаели факта, че преди
да почине, прехвърлителкатаК.В. е претърпяла втора оперативна интервенция, а това
незнание илюстрирало ограничените социални контакти между тях самите и баба им
приживе. По изложените съображения, отричайки основателността на предявените
искове – както главния, така и евентуалния, ответниците молят за отхвърляне на
предявените искове – главни и евентуални и претендира за осъждане на ищците да
им заплатят направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приет като доказателство Нотариален акт № 174, том І,
рег. № 1739, нотариално дело № 144/2016г. по описа на нотариус Д. Т., с рег. №
041 по описа на Нотариалната камара се установява обективирания в съдържанието
му Договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на собственост върху
недвижим имот от 08.04.2016г., сключен между К.Д.В. и преобретателя Л.Л.В.. По
силата на договора, поемайки задължението да поеме изцяло издръжката и
гледането на прехвърлителката В., лично или чрез трето лице, до края на живота
й, приобретателят Л.В. придобил правото на собственост върху описаните в
договора недвижими имоти – АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 112, 24 кв/м. и с
местонахождение на първия етаж от жилищната сграда, която се намира в гр.
София, на ул. „*********; АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 112,
24 кв. метра, с местонахождение на целия втори етаж от жилищната сграда,
която се намира в гр. София, на ул. „*********, УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/
ІХ- 322 от кв. 217Б по РП м. „Подуяне-
Редута“ в гр. София, с площ по скица от 465 кв.м. при граници: ул. „Острец“,
УПИ-І, УПИ VІІІ-318 и УПИ ХХІХ-1002 и ГАРАЖ, който е построен в споменатия УПИ
и има застроена площ от 26 кв/м. и с административен адрес - гр. София, ул. „*********
От съдържанието
на прието като доказателство Удостоверение за наследници № РСП-17-УГ01-
9881/06.10.2017г. изд. от Район Слатина при Столична община се установява, че ищците
по делото и ответникът Л.Л.В. са наследници по закон /низходящи по права линия
от втора степен- внуци/ на починалата на 11.09.2017г. К.Д.В..
При липсата на
спор между страните и въз основа на приета като доказателство Справка от НБД
„Население” за Семейно положение съпруга и деца с изх. №
РСП18-ДИ11-156/03.05.2018г. съдът приема за установено, че при сключването на процесния
договор на за издръжка и гледане срещу прехвърляне на недвижим имот, ответниците
по иска - Л.Л.В. и А.П.В. са съпрузи.
Заключението на
приетата без оспорване съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещо лице
С.И., мотивира извод за това, че след сключването на процесния договор и в
качеството на пълномощник на К.Д.В. ответникът Л.Л.В.
е извършил банкови операции с парични средства от депозити на упълномощителката,
изтегляйки на каса в „Юробанк България“ АД /предишно наименование „Пощенска
банка“ АД /сумата от общо 14 700 лева.
В
дадените пред съда показания, свидетелката свидетелката С.И.И. – В. заявява, че
познавалаК.В., тъй като последната била нейна свекърва. В. починала на
11.09.2017г. и до тогава двете поддържали непрекъснат социален контакт.
Свидетелката, синът й Д. и дъщеря й Р. /които са ищци в настоящия
процес/поддържали непрекъснат социален контакт и подпомагали Княгиня. Много
пъти, в студени дни, Д. посещавал къщата на баба си, за да й помогне.
Свидетелката твърди, че лекарствата, които са били необходими за Княгиня,
лекарите, които свидетелката водила лично в дома на Княгиня, когато последната
се е чувствала отпаднала, са били за сметка на свидетелката и двамата ищци.
Лекарите, които посещавали дома наК.били лекар -психиатър Виолета, чиято
фамилия свидетелката не помни и д-р Р. от болница „Неофит Рилски“. Свидетелката
поддържала социален контакт също и с ответника Л.,***. Свидетелката знаела, че Л.
се интересува от състоянието на своята баба и по този повод е идвал в София за
да я подпомага, като за целта – пътувал от Варна, където живеел и работел.
Посещенията му били най- малко 2-3 пъти месечно. Когато Л. е идвал в София, той
не отсядал в хотел, а в къщата на кв.
„Редута“ тоест при баба си. Идвал е и за по два дни, а според оценката на
свидетелката: което е могъл по силите си да направи, за баба си - със сигурност
го е направил, като се има предвид, че не живее в София. Свидетелката поддържа,
че няма впечатления Л. да е пребивавал за по-дълъг период от време, повече от
два- три дни при баба си. Свидетелката знаела, че други лица са полагали грижи
за болнатаК.В., след като състоянието и се влошило. За инжекции, за подпомагане
на лична хигиена били ангажирани медицински сестри и други жени, да извършват
необходимото срещу заплащане. Свидетелката
помни, че беше зимата на 2017г.,К.паднала на пода в помещенията на
къщата и се обадила за помощ. На молбата й се отзовал синът на свидетелката- Д..
Свидетелката идентифицира М.Д. като приятелка на Княгиня, като заявява, че била
в добри отношения с тази жена . През 2017г. имало моменти, в които никой не
полагал постоянни грижи за Княгиня, а в други моменти, срещу възнаграждение
били ангажирани различни жени. Разстоянието между дома на свидетелката и дома
наК.било 3-4 спирки с автобус номер 72, а с такси разстоянието било
преодолявано за 3-4 минути. Таксиметров превоз бил използван от свидетелката и
двете й деца /ищците/ при заявена спешна необходимост от подпомагане наК.- за
лекарства от денонощна аптека, за осигуряване на спешен медицински преглед.
Свидетелката, синът и дъщеря й имали ключове от дома на Кети. Свидетелката
твърди да е подпомагала финансово свекърва си
- всичко напазарувано било с лични нейни средства.К.се оплаквала, че
разходите за електрическа енергия на къщата били значителни. Свидетелката
заявява, че е занесла и предоставила по своя инициатива на свекърва си
еднократно сумата от 5000 лв., за да бъде тази сума използвана за закупуване на
лекарства и задоволяване на други битови нужди, както и за поддръжка на къщата.
Свидетелката дори знаела, чеК.води счетоводство за разходването на тази
сума. Свидетелката не била получавала
финансови средства отК.за каквото и да било, но по-скоро именно свидетелката
предоставяла лични свои средства, за да подпомага свекърва си. Не било имало
случаи, в които покойният съпруг на свидетелката - Л. да й е предоставял
възнаграждение за посещение на Княгиня.
В
дадените пред съда показания, свидетелката М.М. Д. заявява, че познавала лично
Княгиня, защото била нейна близка приятелка още от 1970 г., а при това била
нейна кума и кръстница на нейния син. Свидетелката знаела, че първо синът на
Княгиня- Л., а после и саматаК.се разболяли тежко и починали от онкологични
заболявания. Идвали две жени да гледат първо сина наК.- Л., защотоК.също била
оперирана и не можела да се грижи за сина си. Възнаграждението си двете
споменати жени получавали от ответника Л., който бил внук наК.от първия брак на
сина й. Л. *** и пътувал до София в петък, събота и неделя, а в понеделник рано
сутрин отново заминавал за Варна. След като се оперирали Княгиня, свидетелката
често посещавала дома й и там виждала много често Л.. Свидетелката също подпомагала лечението на
Княгина, като я придружавала на назначените й терапевтични процедури.
Свидетелката знаела, че при посещенията в дома на баба си, ответникът спял в помещения на тавана на къщата, където имало
две спални – едната била на баща му Л., а другата била на възрастния дядо Л.В..
Поради честите пътувания до София, ответникът си загубил работата- понеже в
периода от 11.2015г. до смъртта на Л. през април 2016г., той идвал почти всяка
седмица в София за да полага грижи, а особеност в дейността му по подпомагане
била да организира полагането на грижи и да зарежда отоплителната инсталация на
къщата, която била с котел на твърдо гориво. Свидетелката била виждала в дома
наК.и другия неин внук – ищецът Д., но след спор между двамата, Д. преустановил
посещенията при баба си. Ответникът Л. продължил
да подпомага баба си и след втората й операция, както лично, така и чрез две
жени, които бяха наети за целта – едната се казвала В., а името на другата
свидетелката не помни. СаматаК.не желаела при нея да живее постоянно някой, за
да я подпомага, но когато тя паднала и си изкълчила крака – ответникът отново
организирал подпомагането й, чрез трети лица, чиито услуги заплащал.
Свидетелката знаела от Княгина, че разходите за подпомагането й се поемат от
ответника и заявявала, че ще опита да му възстанови разходваните средства.К.заявила
на свидетелката, че лично желае да не се разпорежда приживе с апартамента,
който има в ж.к. „Младост“ и при това желаела да дари лек автомобил на внука си
Д.. Поради възникналите спорове с Д. -К.продала автомобила и заявила, че ще
обмисли какво да направи с къщата. Свидетелката узнала за вече сключения
договор за издръжка и гледане с Л. /процесния договор/, а в резултат от личните
си разговори сК.- останала с категорично впечатление, че мотив за сключването
на договора било желанието наК.да прехвърли имота внука си Л., който се показал
като много грижовен внук.К.принципно била много повече привързана към вторият
си внук – Д., понеже той учел право и баба му го възприемала като
своеобразен наследник на професионалния път на
дядо му - юристът Л.В.. Ответникът Л. споделял на
свидетелката, че се грижел за баба си, понеже тя се чувствала
самотна, а предприемал пътувания от гр. Варна, за да
организира лично грижите за нея, за да
зареди отоплителната инсталация и да почисти. Свидетелката също се грижила за
болната Княгиня, по молба на ответника.
Личното познанство сК.мотивирала грижите, които самата свидетелка
полагала, но за тези грижи - тя не получавала възнаграждение. В отделни случаи,
когато преспивала в дома на Княгиня- свидетелката била мотивирана от изричната
молба на ответника, да се погрижи за баба му.К.нямала субективното усещане за
скорошна смърт, а тази тема била избягвана в разговорите помежду им.
Свидетелката познавала и С.И.В., майка на ищците, с която лично свидетелката
била в нормални, добри отношения. Свидетелката заявява, че след смъртта на
съпруга си Л., Снежана не е посещавала дома на Княгиня, освен веднъж - на
рождения ден на свекърва си. Свидетелката не била виждала ищците Д. и Р. да
посещават дома на баба си, освен в два конкретни случая на посещения на Д., при
втория от които свидетелката възприела някакъв спор между него и Княгиня.
Свидетелката не е възприемала случаи на посещения на р. в дома на баба й.
В
дадените пред съда показания, свидетелят С. С.Б.заявява, че познавалК.приживе,
тъй като била баба на неговия приятел Д.. Свидетелят посетил дома на бабаК.по
молба на Д., с цел да подпомогне възрастната жена, която била паднала на пода
на първия етаж на сградата и нямала сили да се изправи сама. При това
посещение, свидетелят възприел, как неговия приятел Д. с помощта на майка си организирал
посещение на лекар в дома на Княгиня. След този случай, свидетелят посетил дома
на възрастната жена още няколко пъти, тъй като бил ангажиран от молбата на Д.
да зарежда котел на твърдо гориво. При посещенията си – свидетелят не възприел
присъствие на други хора в дома на Княгиня, макар да забелязал, че снегът в
двора на къщата е почистен. Домът наК.бил в нормално състояние, но според
свидетеля, помещенията били студени и той стоял с връхна дреха. Според
свидетеля, отношенията междуК.и нейния внук били много добри и Д. често посещавал
и общувал с баба си.
В
дадените пред съда показания, свидетелката К.К.Г.заявява, че познавалаК.приживе,
посещавала дома й тъй като била колега на сина и Л.. Свидетелката познавала
семейството на Л. и го посещавала в дома му, по повод на неговото тежко
заболяване. Според свидетелката,К.била в добри отношения със снаха си Снежана,
а самата свидетелка възприемала посещения на Снежана в дома на свекърва й.
Снежана помагала наК.в хигиенните и битови нужди. Внуците на Княгиня- Д. и Р.
също посещавали баба си и помагали, когато това се налагало. Свидетелката
знаела за случай, в който общия й работодател отпуснал сумата от 5000 лева като
финансова помощ за колегата й Л. /сина на Княгиня/ и имала впечатления, че тази
сума била предоставена фактически на Княгиня, за да подпомага финансовите си
потребности. Свидетелката знаела за
случай, в който внукът наК.– Д. я подпомогнал в критична ситуация на злополука
– тя била паднала в дома си и повикала именно Д. на помощ. Според впечатленията
на свидетелката, именно Д. се бил заел с поддръжката на отоплителната инсталация
в дома на Княгиня, а по времето докато пребивавал във Франция – негов приятел С.
вършел тази дейност.
В
дадените пред съда показания, свидетелката Г.П.Н.заявява, че познавалаК.приживе,
тъй като като посещавала дома й, за да полага грижи – първо за тежко
заболелия неин син Л., а в последствие и за самата Княгиня. Свидетелката
полагала необходимите медицински грижи за Княгиня, тъй като последната страдала от тежко заболяване, а състоянието на нейното здраве прогресивно се влошавало. За тези свои грижи,
свидетелката била професионално ангажирана от ответника Л.В. и
получавала именно от него инструкции и възнаграждение за труда си. Свидетелката лично възприемала, че Л.,***, пребивава
в София всяка седмица - от петък до неделя, а когато това се наложи от
ситуацията – оставал и в работен ден. Грижите били организирани по начин, че
свидетелката полагала медицински грижи, а други жени подпомагалиК.в бита и
хигиенизирането. Свидетелката познавала и внук наК.на име Д., за когото знаела,
че живее във Франция и очаквала да види. Според впечатленията на свидетелката,
това очаквано посещение било фактически осъществено. Свидетелката познавала и
жена на име С., за която знаела, че е снаха на Княгиня. Отношенията между
двете, свидетелката определя като „сложни“. Свидетелката възприела и финансови
отношения междуК.и С., при коитоК.заплатила сума срещу предоставен й от С.
разходен документ.
При липсата на
спор между страните и въз основа на приети като доказателства Епикриза към ИЗ
№26915/2015г., издадена от отделение при гастроентерология при УМБАЛ
„Софиямед“, Епикриза издадена от Хирургично отделение при УМБАЛ „Софиямед“,
Епикриза издадена от Клиника по Коремна хирургия при „СБАЛО“ ЕАД,оперативен
протокол, резултати от медицински
изследвания /стр. 24-29 и стр. 452-608 от делото/ се установява
диагностицираното по медицински критерий здравословно състояние на К.Д.В.. Съдържанието на тези медицински документи не се обсъжда подробно от настоящия
състав на съда, тъй като представлява източник на специализирана медицинска
информация, която е обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска
експертиза.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване Съдебно- медицинска експертиза на д-р О.М.,
дава следното становище по поставените въпроси (вкл. и на допълнителни
уточняващи въпроси в открито съдебно заседание): Здравният статус на К.Д.В. е бил на лице, което е диагностицирано с прогресиращо злокачествено онкологично заболяване и
състояние на метастатичен процес. Заболяването е открито на 07.12.2015г. по
време на фиброскопско изследване в УМБАЛ „Софиямед“ и медицински диагностицирано на
10.12.2015г. чрез хистологичен резултат, изледван в споменатото лечебно
заведение. Медицинската документация съдържа данни за девет отделни случаи на
хоспитализации/ интервенции и манипулации, предназначени за лечение на К.Д.В., в периода от диагностициране на заболяването й до момента на
леталния изход. Според становището на вещото лице, което е специалист по
медицинска онкология, заболяването се характеризира с агресивно и бързо
протичане. Предвид наличните клинико- патологични характеристики на
заболяването - прогнозата за продължителността на живота на пациентката към
08.04.2016г. когато е сключен договорът за издръжка и гледане подчертано
негативна и времево лимитирана (очаква се продължителността на живота на
пациента на трае до непродължителен период от време, както пояснява д-р М. в
открито съдебно заседание на 06.02.2020г.). Вещото лице сочи, че към момента на
сключването на договора, заболяването наК.В. е било в ІV клиничен краен стадий,
следователно - заболяването е било нелечимо и тенденцията е била към влошаване.
Възможни са били само палеативни грижи. Според мнението на вещото лице, дори
само медицинската документация за проведените изследвания и интервенции съдържа
достатъчно категорични данни, за формиране на знание към момента на сключване
на процесния договор за издръжка и гледане, че смъртта на прехвърлителката К.Д.В. е близка и неизбежна.
В хода на съдебното дирене са представени и приети документи, относими към
местожителството и служебната ангажираност на ответника Л.Л.В., които съдът
съобразява, но не обсъжда подробно, с оглед факта, че намира тези документи за
косвени доказателствени средства.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Процесните
претенции са процесуално допустими.
Двамата ищци са
надлежно процесуално легитимирани да атакуват процесния договор за издръжка и
гледане, срещу прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти. Правният интерес на двамата ищци, който
определя допустимостта на исковете, произтича от качеството им на наследници по
закон на прехвърлителката и потенциални приемници на прехвърленото с
атакуваната сделка субективно материално право на собственост.
Двамата
ответници също са надлежно процесуално легитимирани в това процесуално
качество. Правният интерес от предявяването на иска срещу двамата ответници се
свърза с обстоятелството, че атакуваната правна сделка поражда правни последици
и за двамата, поради характера на прехвърлителната сделка и режима на бездялова
имуществена общност, установен между приобретателя Л.Л.В. и съпругата му А.П.В..
За да разреши
правния спор, настоящият състав на съда дължи произнасяне преди всичко по
предявения главен иск, за недействителност на процесния договор за издръжка и
гледане.
Ищците твърдят да е налице нищожност на договора за издръжка и гледане, срещу
прехвърляне на недвижим имот - поради
липса на основание за сключването на договора. Релевираното в исковата
молба основание за недействителност е специфично и предполага преди всичко изясняването
на някои особености, които характеризират договора за издръжка и гледане –
доколкото те имат съществено значение за разрешаването на конкретния спор.
Под основание на правната сделка
/causae/
по смисъла на чл. 26, ал.2, пр. четвърто от ЗЗД, следва
да се разбира онзи най- типичен мотив, който формира волята на страните по една
конкретна правна сделка - да сключат именно този тип правна сделка.
При това, в рамките на правния спор, наличието на основание (кауза) подлежи
на правна преценка, като се отчита именно момента на сключването на процесния
договор - понеже основанието следва да е
налице към момента на постигане на съгласието да бъдат поети произтичащите
от самата сделка облигационни задължения и респективно да настъпят нейните типични
правни последици.
Според правната теория и според константната съдебна практика на ВКС на РБ,
за наличието и естеството на правното основание на договора – съдът е длъжен да
извърши преценка във всеки конкретен случай. При това, съдът следва да има
предвид, че основанието на сделката може да е изрично посочено, но може да е
видно и с оглед същественото съдържание на договора.
В конкретния
случай обаче, се касае за особен вид
договор, наложен от практиката и познат на правната доктрина като договор от типа на ненаименованите договори
(contracta
inominata), а възможността за сключването на този договор се основава на договорната
свобода, установена от чл. 9 ЗЗД.
Макар да не е изрично уреден в позитивното право - този тип договор се среща
сравнително често и по повод на това е бил обсъждан многократно и в правната
теория и в съдебната практика, на ВС на НРБ и на ВКС на РБ. Задължителната
практика на върховния съдебен орган замества специалните позитивно правни
норми, които биха регулирали обществените отношения и споровете, свързани с
този тип договори.
Обективираното в договора съгласие между страните - относно характера и
обема на престацията - има изключително важно значение за изясняване на неговото
съществено съдържание, а от тук и за преценка на основанието за сключване на
договора (causae) - при възникване на правен спор в такава насока.
Договорът за издръжка и гледане, срещу прехвърлянето на недвижим имот е
дефинитивно алеаторен – именно защото
грижите и издръжката, които едната от страните се е задължила да предостави на другата страна не могат да бъдат определени предварително
– още при възникване на правоотношението – нито
от гледна точка на тяхната продължителност, нито от гледна точка на тяхната
интензивност и финансова тежест.
При договора за издръжка и гледане, срещу прехвърляне на недвижим имот,
пределяем предварително може да бъде само желаният от страните краен резултат –
гарантиране на определено ниво на материален жизнен стандарт, от което да се
ползва кредитора- прехвърлител на имота, в случай на немощ поради старост,
болест или друг фактор, който може да повлияе негативно на условията на живот,
считано към момента преди сключването на договора.
В
обобщение на всички изложении по- горе общи изводи за конкретния тип договор,
чието правно действие е предмет на спора - следва да се направи заключение, че
релевираното от ищците основание, което се свързва с нуждата от предоставяне на
грижи и издръжка за прехвърлителя, следва
да се прецени съвсем конкретно, като се отчитат установените в хода на
съдебното дирене три групи от факти, сред които: здравословното състояние на прехвъплителката при сключването на
процесния договор, личният граждански и социален статус на прехвъпрителя и на
приобретателя, обема на фактически необходимите грижи и издръжка – които
нуждата би изисквала да бъдат предоставени в изпълнение на сключения договор.
Едно от тези характеризиращи
обстоятелства, които според настоящия състав на съда е с ключово значение за
разрешаването на този правен спор, с оглед изясняване на волята на страните при
сключване на атакувания договор се свързва с наличието на тежко онкологично
заболяване, от което е страдала прехвърлителката - към момента на сключването
на договора. В хода на съдебното дирене се установи по
категоричен начин, че при сключването на договора, К.Д.В. – наследодател на
ищците и ответника Л.В. е страдала от тежко онкологично заболяване, както и
факта, че то е било официално диагностицирано, а в последствие терапевтично
третирано. Според заключението на съдебно- медицинската експертиза, това
заболяване се е характеризирало от една страна с бързо протичане, а от друга – с тежко и скъпо струващо лечение.
При това обаче е твърде важно да се отбележи, че
за преценката – дали е налице основание за сключване на договора за издръжка и
гледане е релевантен не целия обем от
грижи, които страните по делото са полагали за своята баба, а само онези, които са предоставени в
периода от сключването на процесния договор до датата на смъртта на
прехвърлителката.
Анализирайки показанията на свидетелите, съдът
кредитира посочените от тях факти, че ответникът Л.В. в действителност е
полагал много усилия, за да предостави грижи за здравословното състояние на своя
болен баща Л., а в последствие и на своята болна бабаК.- независимо от факта,
че живее и работи извън София. Полагането на тези грижи е житейски оправдано и
логично обяснимо, предвид данните за близки лични социални и емоционални отношения.
За
разрешаването на настоящия спор, относно действието на процесния договор обаче,
правно значими са само положените грижи
и издръжка след датата на сключването на процесния договор. Положените
преди датата на сключване на процесния договор грижи са израз на емоционална
привързаност и изпълнение на нравствен дълг, но нямат правно значение за
разрешаването на спора. Това е така, защото договорът за издръжка и гледане не
е предназначен да бъде отплата за вече положените грижи за близки хора, а е
предназначен и насочен към уреждане на бъдещите облигационни отношенията между
прехвърлителя и приобретателя. Именно тази е основната характеристична
особеност на алеаторния договор за издръжка и гледане,вече беше детайлно изяснена
в мотивите на настоящото решение.
Именно фактът, че договора за издръжка и гледане е
възмезден - ясно илюстрира естеството на неговото правно основание /causae/, което
е атакувано от ищците в настоящия процес, чрез предявения от тях главен иск с
правно основание чл.26, ал.2, пр. четвърто от ЗЗД.
От обективна гледна точка обаче – със сигурност
може да се определи, че основание за сключване на сключения между ответника Л.В.
и баба муК.В. договор за издръжка и гледане, очевидно не е било налице към
момента на сключването на договора - понеже
значително утежненото здравословно състояние на прехвърлителката и липсата
на каквато и да е перспектива за нейното оздравяване е определило прогнозируемата
близка нейна смърт. По този начин, заболяването е лишило договора от
типизиращия го алеаторен елемент. Лимитираната прогноза за продължителността на
живота наК.В., която е била обективно
обоснована и известна на страните по договора поради резултатите на извършени
преди сключване на договора медицински изследвания и оперативни интервенции обективно способстват договорът за
издръжка и гледане да бъде определен, като лишен от своето типично юридическо основание.
За този извод, съдът кредитира заключението на
вещото лице д-р М., което намира за обективно, компетентно и безпристрастно.
Основавайки се именно на това заключение - съдът
не би могъл да приеме друг заключителен извод, освен този, че положените грижи
за здравето на тежко болната прехвърлителка не изключва обективната и
субективна способност на страните по процесния договор, да направят адекватна
преценка, относно близкия летален изход на прехвърлителката.
Така мотивиран, съдът намира, че предявената
искова претенция с правно основание чл. 26, ал.2,
пр. четвърто от ЗЗД в конкретния случай се явява основателна и като такава -
следва да бъде уважена. В резултат от посочения
заключителен извод, следва да бъде прогласена нищожността на процесния договор
за издръжка и гледане, поради липса на основание за сключването му. В
същия смисъл е добре известната и константната практика на съдилищата по правни
спорове с подобен предмет, която за целта не е нужно да бъде цитирана
конкретно.
Поради уважаването на главния иск – съдът би
следвало да не се произнася по предявения евентуален иск, с правно основание
чл. 87, ал.3 от ЗЗД, като го остави без разглеждане.
По отношение на разноските;
С оглед изхода
на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, двамата ищци има право да
получат от ответниците направените съдебни разноски, съобразно представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Размерът на
разноските възлиза на 7246, 29 лева.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като се отчита обстоятелството, че разноските за процесуално
представителство са съобразени с естеството на извършените процесуални действия
и квалификацията на процесуалния представител на ищците. Обстоятелството, че са
предвидени минимални размери на адвокатските възнаграждения не изключва
възможността, да бъдат уговаряни и по- високи такива, щом естеството на
конкретното дело обосновава подобно съгласие между представител и
представляван.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на Договор за
издръжка и гледане срещу прехвърляне на собственост върху недвижим имот от
08.04.2016г., който е сключен между К.Д.В. и Л.Л.В., обективиран в съдържанието
на Нотариален акт № 174, том І, рег. № 1739, нотариално дело № 144/2016г. по
описа на нотариус Д. Т., с рег. № 041 по описа на Нотариалната камара, на основание чл. 26, ал. 2, пр. четвърто ЗЗД (поради липса на основание за сключването на договора), по предявените искове на Р.Л.В. с ЕГН ********** и Д.Л.В.
с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат - адв. М.Й.,***, офис 9, срещу Л.Л.В.
с ЕГН ********** и А.П.В. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат – адв. И.М.,***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД от Р.Л.В.
с ЕГН ********** и Д.Л.В. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат - адв.
М.Й.,***, офис 9, срещу Л.Л.В. с ЕГН ********** и А.П.В. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат – адв. И.М.,***.
за разваляне на Договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на
собственост върху недвижим имот от 08.04.2016г., който е сключен между К.Д.В. и
Л.Л.В. за 2/3 идеални части от прехвърлените с този договор имуществени права
ОСЪЖДА Л.Л.В. с ЕГН ********** и А.П.В. с ЕГН ********** и
двамата със съдебен адресат – адв. И.М.,***. да заплатят общо на на Р.Л.В. с
ЕГН ********** и Д.Л.В. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адресат - адв. М.Й.,***,
офис 9, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 7246, 29 лева (седем хиляди двеста четиридесет и шест лева и
двадесет и девет ст.), за направените съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: