О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260287 01.03.2021 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1064 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано по
частна жалба на “У.Б.” АД, ЕИК № ****,
със седалище и адрес на управление: гр.С., пл. “*****, представлявано от
законните си представители Т.А.П.и Д.В., чрез адв. В.Д., против разпореждане № 260044/29.10.2020
г. по ч.гр.д.№ 452/2020 г. по описа на Гълъбовски районен съд в частта му, в
която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК срещу М.А.Т. *** за следните суми: обезщетение за забава в общ размер от 118,89 лв.,
състоящо се от 68,15 лева - лихва за забава върху просрочена главница от 21.04.2020 г. до
28.10.2020 г., 4,35 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода от
21.04.2020 г. до 28.10.2020 г., 46,39 лв. – неустойка за просрочена главница от
21.04.2020 г. до 28.10.2020 г., и от 72 лева -разноски за уведомление за настъпване на
предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на
разпоредбите на материалния закон.
Претендира се отмяната му и постановяване
издаването на заповед за изпълнение за
процесните вземания.
Моли за
присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 15 лева-държавна
такса.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
заявление на “У.Б.” АД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу М.А.Т. *** за
сумата от 1000 лв.- главница;
93,81 лв.-неразрешен овърдрафт; обезщетение за
забава в общ размер от 118,89 лв., състоящо се от 68,15 лв.- лихва за
просрочена главница от 21.04.2020 г. до 28.10.2020 г.; 4,35 лв.- неустойка
за просрочена редовна лихва от 21.04.2020 г. до 28.10.2020 г.; 46,39 лв.- неустойка за просрочена главница от 21.04.2020
г. до 28.10.2020 г., и 72лв.- разходи за уведомяване и законна лихва от
28.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В
заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит на физическо лице с № 460001386883830/14.03.2019г., усвоен чрез овърдрафт, сключен
между длъжника и “У.Б.” АД-гр.С..
Твърди се, че
длъжникът е преустановил погасяването на задълженията си през месец октомври
2019 година, с оглед на което кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което
кредитополучателят е уведомен на 19.06.2020 г.
От представеното към заявлението извлечение
от счетоводни книги се установява, че задълженията на длъжника М.А.Т. по
обявения за предсрочно изискуем договор за потребителски кредит овърдрафт са
следните: главница - 1 000 лв.; размер на неразрешен овърдрафт – 93,81
лв.; размер на обезщетението за забава за просрочените плащания – 118,89 лв.,
като лихвата за просрочена главница е за периода от 21.04.2020 г. до 26.10.2020
г. е в размер на 68,15 лв., неустойката за просрочена главница за периода от
21.04.2020 г. до 26.10.2020 г. е в размер на 4,35 лв. и неустойката за
просрочена главница за периода от 21.04.2020 г. до 26.10.2020 г. е в размер на
46,39 лв.
От представения
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка се
установява, че е договорен краен срок на усвояване на договора на кредита,
съвпадащ със срока за погасяване до 14.03.2020 г., който се удължава
многократно с период от още една година, при условия, че кредитополучателят
спазва условията на договора и не е в просорчие на нито едно от своите
задължения и ако кредитополучателят не е
подал своевременно искане за отказ от удължаване на срока.
Уговорено е
обезщетение/неустойка за забава в размер на 10 %, начисляван за срока на
просрочието върху всяка просрочена сума по кредита, в това число неразрешен
овърдрафт.
С обжалваното
разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която “У.Б.” АД е поискало
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумите 68,15 лв.- лихва
за просрочена главница от 21.04.2020 г. до 28.10.2020 г.; 4,35 лв.- неустойка
за просрочена редовна лихва от 21.04.2020 г. до 28.10.2020 г.; 46,39 лв.- неустойка за просрочена главница от 21.04.2020
г. до 28.10.2020 г. и 72 лева-разноски за уведомяване.
По отношение на
обезщетението за забава първоинстанционният съд е приел, че в извлечението от
сметка липсва информация за това как е формиран този размер, поради което съдът
е в невъзможност да провери дали искането е в противоречие с чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК.
Относно
претенцията за разходи за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна
изискуемост,съдът е приел, че е налице противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.2
и ал.4 и чл.33, ал.1 от ЗПК.
С частната жалба е представен лихвен лист за кредит от
21.12.2020 г., от чието съдържание се установява, че сумите от 4,35 лв.- неустойка
за просрочена редовна лихва и от 46,39 лв.- неустойка за просрочена главница са
начислени за периода от 14.05.2020 г. до 28.10.2020 г. и са в размер на 10 %, а
сумата от 68,15 лв.- лихва за просрочена главница е начислена за периода от
21.04.2020 г. до 28.10.2020 г. и е в размер на 12,92 %.
При така установените обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Частната
жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в
предвидения от закона срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана по
същество се явява частично основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде
уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има
постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България- чл.411,
ал.2 от ГПК.
В конкретния
случая, въззивният съд приема, че не са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК по отношение на вземанията за 4,35 лв. – неустойка за просрочена редовна
лихва и 46,39 лв. – неустойка за просрочена редовна главница, а са налице по
отношение на вземането от 68,15 лева - лихва за забава върху просрочена главница от
21.04.2020 г. до 28.10.2020 г., т.к. искането е в противоречие със закона.
Съгласно
разпоредбата на чл.418, ал.1 от ГПК когато със заявлението е представен
документ по чл.417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска
от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
В настоящия случай е предоставено извлечение
от счетоводни книги, което представлява редовен от външна страна документ,
който има минимално изискуемото по чл.60, ал.2 от ЗКИ съдържание, в частност
посочване на размера на обезщетението за забава и периода за който се
претендира то, като е налице и посочване на отделните вземания, формиращи това
обезщетение.
Налице е обаче противоречие със закона,
произтичащо от следните обстоятелства:
Договорът за
кредит е бил сключен с краен срок на погасяване на 14.03.2020 г., с възможност
за автоматично продължаване на действието му за срок от още една година при
условия, че кредитополучателят не е в просрочие на нито едно от задълженията
си.
Това
обстоятелство не е било налице, т.к. от твърденията в заявлението и от
извлечението от сметка се установява, че кредитополучателят е преустановил
плащанията по кредита през м.октомври 2019 година.
При това
положение кредитът е станал изискуем поради изтичане на срока на договора, а не
поради обявяване на предсрочната му изискуемост.
С разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г. /обн. в ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. / бе
въведена забрана до отмяната на извънредното положение да се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като
предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. При
последвалото изменение на закона /обн. в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г. / със същата разпоредба се предвиди, че "до отмяната на
извънредното положение, при забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране
(факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по
чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други
банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се
начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за
предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение,
както и не може да бъдат изземвани вещи."
След отмяната на извънредното положение на 14.05.2020 г.,
обаче, чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците бе изменен отново, като съгласно последната му редакция
/обн. в ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / "до два месеца
след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките,
включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или
трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може
да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален
поради неизпълнение."
Анализът
на цитираната нормативна уредба, макар и значително затруднен от изключително
непоследователната воля на законодателя, обуславя извода, че при забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, длъжници по договори за кредит
банките имат право да претендират лихви и неустойки след 14.05.2020 г.
Разпоредбите на
чл.33, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит предвиждат при забава на потребителя кредиторът да има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като размерът на обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
В настоящият
случай законовите предпоставки са налице за сумите от 4,35 лв. – неустойка за
просрочена редовна лихва и от 46,39 лв. – неустойка за просрочена главница,
т.к. по съществото си това представляват вземания за обезщетение за забава,
което е в рамките на законната лихва за забава от 10 %, и се претендират за
периода на забавата от 14.05.2020 г. до 28.10.2020 г.
Вземането за
сумата от 68,15 лв. – лихва за просрочена главница противоречи на закона, т.к.
по съществото си също представлява вземане за забавено плащане /обезщетение за
забава/, претендира се с начален момент от 21.04.2020 г. и е в размер,
надвишаващ размера на законната лихва за забава от 10%.
С оглед на
изложеното, разпореждането следва да бъде отменено в частта му, в която е
отказано издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите от
4,35 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва и от 46,39 лв. – неустойка за
просрочена главница и да се разпореди издаването им, а в частта му, в която е
отказано издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
68,15 лв. – лихва за просрочена главница следва да бъде потвърдено като
правилно.
Относно искането за присъждането на сумата в размер на 72
лева за разноски по уведомяването на длъжника, частната жалба e неоснователна, поради следните
съображения:
Не е налице
подлежащо на изпълнение вземане за тази сума, предвид казаното по-горе в
мотивите, че кредитът е станал изискуем поради изтичане на срока на договора, а
не поради обявяване на предсрочната му изискуемост.
Освен това
вземането за тази сума не се съдържа в документа по чл.417, т.2 от ГПК, въз
основа на който се претендира издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане и в
тази му част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Изходът на
делото предпоставя, че право на разноски има ответникът по частната жалба.
Въпреки това,
принципно разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като същото се
развива без участието на длъжника.
Воден от изложените
съображения на основание чл.274 от ГПК Старозагорският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 260135/29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 452/2020 г. по описа
на Гълъбовски районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на “У.Б.” АД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу М.А.Т. *** за следните суми: 4,35 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 28.10.2020 г., 46,39 лв. – неустойка за просрочена
главница от 14.05.2020 г. до 28.10.2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на “У.Б.” АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., пл. “*****, представлявано от
законните си представители Т.А.П.и Д.В., заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу М.А.Т.,
ЕГН – **********, с адрес: *** за следните суми: 4,35 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 28.10.2020 г., 46,39 лв. – неустойка за просрочена
главница от 14.05.2020 г. до 28.10.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 260135/29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 452/2020 г. по описа на Гълъбовски
районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на “У.Б.” АД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу М.А.Т. *** за следните суми: 68,15 лева - лихва за забава върху просрочена главница от
21.04.2020 г. до 28.10.2020 г., , и от 72 лв. - разноски за уведомление за настъпване на
предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит.
ВРЪЩА делото на Гълъбовски районен съд
за фактическото издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/