Р Е Ш
Е Н И Е
№ 63
гр. Брезник, 17.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 24.06.2020 г., II-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г. като
разгледа гр.дело № 64 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от Б.И.Й.,
чрез пълномощника си адв. И.М. *** срещу “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
с ЕИК: *********, адрес: гр*********, представлявано от Д.Б.Б.- И. д.
По изложени в
исковата молба обстоятелства ищеца моли да се постанови решение с което да се
признае за установено спрямо ответника, че ищеца не дължи сумата от 225.64лв.,
задължение, произтичащо от договор по акаунт № ***********, сключен между ищеца
и „***“ ЕАД, представляваща сума в размер на 225.64лв., поради изтекла
погасителна давност на вземането.
Ответника е получил
препис от исковата молба, приложенията към същата и разпореждането на съда и в
рамките на указания едномесечен срок е подал отговор по реда на чл. 131 ГПК,
чрез пълномощника си юрисконсулт Р. И.С., с който заявява, че признава иска. С
оглед признаването на иска, моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, да бъдат
възложени разноските в производството в тежест на ищеца, прилага писмени
доказателства.
В съдебно заседание
ищеца, редовно призована, чрез упълномощен представител поддържа предявения иск,
депозира писмени доказателства, че ответното дружество е станало причина за
предявяване на исковата претенция.
Ответникът, редовно
призован, депозирано писмено становище, преди о.с.з. от процесуалния
представител на ответното дружество ю.к. С. с който подържа изразеното
становище в отговора.
Брезнишкият
районен съд като съобрази събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК намери за установено
следното:
Отрицателният
установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като същият е
процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно
упражняване правото на иск. В подкрепа на допустимостта на иска следва да се
изтъкне също така, че няма изрични нормативни ограничения за начина, по който
следва (или е възможно) да се упражни правото на длъжника да се позове на
изтекла давност. Така например, разпоредбата на чл. 120 ЗЗД сочи единствено, че
давността не се прилага служебно, но не ограничава начините, по които
правоимащото лице може да я релевира. Поради това и доколкото нормативна
забрана се въвежда винаги изрично, липсата на такава по отношение на този вид
искове обуславя тяхната принципна допустимост, а въпросите, дали за ищеца е
налице правен интерес от иска и дали съответното право е въобще погасяемо по
давност, са предмет на конкретна преценка във всеки отделен случай. По
настоящото дело съдът намира, че спорното право (вземане) е облигационно и
поради това може да бъде погасено по давност, а ищеца има правен интерес от предявяване на такъв иск.
По
основателността:
Между страните не
се спори, че на 12.06.2015г., между ищеца Б.И.Й. и „***“ ЕАД, към абонатен
№ ***********, е сключен договор за предоставяне на телекомуникационна услуги и
устройства. В последствие вземането е прехвърлено в полза на ответното
дружество.
В исковата молба ищеца е изложил
твърдения, че така посоченото задължение е погасено по давност, като от страна
на ответното дружество е направено изрично признание в тази насока, поради
което съдът приема за доказано, че ищеца не дължи на ответника “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 225.64лв., задължение, произтичащо от
договор по акаунт № ***********, сключен между ищеца и „***“ ЕАД, като погасена
по давност, още повече, че по делото липсват доказателства давността да е била
прекъсвана на някое от основанията по чл. 116 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца възниква правото на разноски. Ищеца претендира
разноски в общ размер на 550.00 лева, от които 50.00 лева – заплатена държавна
такса и 500,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва
да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.
В процесния случай според съда не може да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като макар ответникът да е признал иска, не доказва
наличието на втората кумулативна предпоставка, тъй като видно от получените от
ищеца две уведомления за съдебна процедура /приложени по делото/ с дати от
26.11.2019г. и второто след предявяване на иска от 05.03.2020г., а иска е
предявен на 26.02.2020г. е довело до предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск.
Съдът намира, че следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата сумата в общ размер на 550.00 лева (500.00лева
– адвокатско възнаграждение и 50.00 лева – държавна такса).
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: *********, адрес: гр*********, представлявано от Д.Б.Б.-
Изпълнителен директор, че Б.И.Й., ЕГН:**********, адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на дружеството сумата от
225.64лв., задължение, произтичащо от договор по акаунт № ***********, сключен
между ищеца и „***“ ЕАД, като погасена по давност.
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: *********,
адрес: гр*********, представлявано от Д.Б.Б.- Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.Й., ЕГН:**********,
адрес: *** сумата в размер на 550,00
лева- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: