Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. Габрово, 4.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от девети юли, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 144 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1039 от 16.06.2021 г., подадена от „***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
21-0804-000302 от 19.05.2021 г. по чл. 171, т. 2А, б.“А“ от ЗДвП, издадена от
началник сектор „Пътна полиция“ /ПП/ към ОД на МВР - Сливен, с искане за
нейната отмяна.
С оспорения акт е посочено, че на
19.05.2021 г., около 22.40 ч., в гр. Сливен, на посочен пътен участък, е управлявано МПС – собственост на
дружеството, от лице с отнето СУМПС с цитирана ЗППАМ, поради което е
разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни на
основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 4.06.2021 г., видно от разписката съдържаща се в нея. Срокът за оспорването
й изтича на 18.06.2021 г. Жалбата е от 16.06.2021 г., поради което следва да се
приеме, че е подадена в законния срок. Подадена е от заинтересовано лице,
против подлежащ на съдебно оспорване пред АСГ административен акт. Съдът е
констатирал нередовности /неплатена ДТ/ по жалбата, които са отстранени едва в
проведеното по делото о.с.з. По-късно е получена и административната преписка
по издадения и обжалван ИАА, в изпълнение на издадено от съда Разпореждане в
тази насока.
Мотивите за издаването на акта са
следните: На 19.05.2021 г., около 22.40 часа, в гр. ***, на посочен пътен
участък, се е движел автомобил ***, собственост на дружеството – жалбоподател,
управляван от ***, като СУМПС на водача е било отнето със ЗЗПАМ №
20-0804-001129 от 21.12.2020 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ и за това е съставен
АУАН с. АА, № 3448 от 19.05.2021 г.
В жалбата е отразено, че при
издаването на процесния ИАА са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя: Фактическата обстановка е
описана непълно и неточно; посочените като нарушени нормативни разпоредби се
покриват само с цитираните в заповедта факти, но те не кореспондират с
останалите, отразени в съставения по повод случая АУАН. Създадена е неяснота по
отношение на това, какво е приел административният орган /АО/ като релевантна
фактическа обстановка. Посоченият в Заповедта М.И.М. е управител на дружеството
– адресат на процесния ИАА, но той не е бил уведомен за започване на
административното производство, не е участвал в същото, а е разбрал за него
едва след издаването и връчването на процесната Заповед. Той не е знаел , нито
е давал разрешение автомобилът на управляваното от него ТД да се ползва или
управлява от неправоспособен водач или от такъв, с отнето СУМПС. Налице са
нарушение и на материалните норми и целта на закона. ПАМ от типа на процесната
се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване на настъпилите от тях неблагоприятни последици. С
мярката „прекратяване регистрацията на МПС“ на собственик, който управлявал
същото без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада упражняваното от него превозно средство или след
като е лишен от право да управлява МПС или е с временно отнето свидетелство за
управление, както и на собственик, чието МПС е управлявано от такова лице, се прилага
същата за срок от 6 до 12 месеца. Процесното МПС, собственост на
дружеството-жалбоподател, е управлява от лице с отнето СУМПС по административен
ред. В тази връзка по жалбата е приложен предварителен договор за
покупко-продажба на процесното МПС, от която следва да се направи извода, че
дружеството – продавач не е предизвикало противоправен резултат с действията
си, неговият законен представител нито е знаел, нито е могъл да знае или дори
да предположи, че след предаване владението върху автомобила, той ще се
управлява от такова лице. Нарушението е осъществено от физическо лице /водачът
на автомобила/, с което дружеството няма никакви отношения.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. Н. ***, който
поддържа жалбата.
Ответната страна, редовно призована,
не изпраща представител.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Заповедта е издадена на
посоченото в нея основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, според която
разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая мярката „прекратяване на
регистрацията на ППС“ е наложена на собственика /ЮЛ/ на автомобила, който
автомобил е управляван от водач – трето лице, *** с отнето СУМПС, т.е. същият
не е имал правото да управлява такова.
Съдът е изискал от ответната
страна цялата преписка по издаването на ИАА. От изпратената такава е видно, че
на 21.12.2020 г. е съставен АУАН на същото физическо лице, с който за нарушение
на чл. 174, ал. 3, пр. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е иззето като
доказателство СУМПС на същата дата. Със Заповед № 20-0804-001129 от 21.12.2020
г. на Стоянов е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС за посочените
нарушения – „до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца, считано от 21.12.2020 г.“. На процесната дата – 19.05.2021 г., е
съставен АУАН на същото лице за това, че не се е подложило на проверка за
употреба на алкохол, като е отразено и това, че лицето управлява МПС
/процесното, собственост на дружеството – жалбоподател, описано в процесната
Заповед/ с отнето СУМПС. Адресата на АУАН не е възразил против съдържащите се в
него констатации.
Жалбоподателят е приложил
предварителен договор за покупко-продажба на МПС, сключен с ***, за прехвърляне
собствеността върху процесния автомобил, но договорът е в обикновена писмена
форма, съставлява частен документ с недостоверна дата и по силата на същия
собствеността върху процесното МПС не се прехвърля. Собственик и до момента е
жалбоподателят, поради което правилно същият е посочен като адресат на ПАМ.
От така изложеното настоящият
състав на АСГ счита, че по несъмнен начин е установено, че на 19.05.2021 г.
автомобилът – собственост на дружество „Галерия – 2013“ ЕООД, Габрово, е
управляван от лице с отнето СУМПС.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки /ПАМ/ по т.2а, се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.
186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗМВР са определени службите за контрол по този
закон, сред които на основание т. 1.1. от същата са секторите „Пътна полиция“ в
ОД на МВР на територията на съответната област. Съответно ръководителят на ОД
на МВР – Сливен – директорът на същата, със Заповед № 264з-86 от 20.01.2017 г.,
цитирана в процесния ИАА, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е определил
служителите, които могат да налагат ПАМ на посочените правни основания сред които
и на процесното такова по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от този закон. Съгл. т. 1.5 от тази Заповед на началник
сектор „Пътна полиция“ - Сливен е възложено налагането на процесната ПАМ за
нарушение на ЗДвП. В заключение въз основа на така изложеното съдът намира, че
процесният ИАА е издаден от оправомощен орган, притежаващ както материална,
така и териториална компетентност.
Видно от съставения АУАН от
19.05.2021 г., цитиран в процесната Заповед, извършените от водача нарушения са
по чл. 150 а и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – управление на процесното МПС без СУМПС,
както и отказ от извършване на проверка за употреба на алкохол. Заповедта за
прилагане на ПАМ съдържа описание само едното от тези нарушения, т.к. само то е
релевантно към мотивите за нейното издаване. Тя е издадена затова, защото
Стоянов е управлявал МПС с вече отнето му при предходно негово нарушение СУМПС.
Спазена е формата на акта, той
съдържа всички изисквани от закона реквизити. Налице както фактически, така и
правни мотиви, които си съответстват взаимно и отговарят на хипотезата на
сочената в същия правна норма.
АСГ не споделя становището на
жалбоподателя, че не е ясно от кой нормативен акт е нормата, въз основа на
която е издадена процесната Заповед. Напротив, още под заглавието на Заповедта
е отразено, че става въпрос за Закона за движението по пътищата, като това
обозначение се съдържа и в диспозитивната част на акта. Не отговаря на
реалността и възражението, че не ставало ясно за кое МПС се касае мярката.
Същото е подробно описано в мотивите на процесния ИА, като са посочени модел,
марка и контролен номер, а в диспозитива е отразен отново същия номер по
отношение на снетите регистрационни табели. АСГ намира, че нито жалбоподателят,
нито съдът могат да се объркат при установяване на обекта, по отношение на
който се налага мярката.
Не е налице и процесуално
нарушение, свързано с изложените в жалбата други оплаквания. ИАА е издаден на
датата, на която е установено нарушението по специалния ред, предвиден в чл.
172 – 172а от ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 2 и ал. 4 от закона налагането на
мярката се осъществява чрез изземване на табелите с рег. номер, което е
сторено. Заповедта е издадена на същата дата, с оглед нормата на ал. 1.
Жалбоподателят е имал възможност да изложи свои твърдения, доводи, да представи
доказателства в настоящото съдебно производство, с които да обори фактическите
констатации по ИАА и съдът не намира, че е било съществено нарушено негово
субективно право в тази връзка.
При така описаната ситуация АСГ взе
предвид, че съобразно чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, предвижда срок на мярката от 6 до 12 месеца. В случая е определен
максимален срок за същата от 190 дни, което е с повече от минимума с 5 дни,
поради което почти съвпада с минимално определения по закон срок. Вярно е, че
Заповедта не съдържа мотиви относно продължителността на срока, но с оглед че в
случая тя е към законовия минимум, без да пада под него, в случая не е налице
съществено нарушение, което да налага отмяна на процесния ИАА само на това
основание с оглед факта, че определянето на този срок е в рамките на
правомощията на АО, който действа в условията на оперативна самостоятелност,
упражнена изцяло в полза на адресата, като е определен минимален срок за
действието на мярката. „Предвид факта, че размерът на приложената ПАМ е в
законоустановения минимум, правилни са изводите на съда за материална
законосъобразност на акта в тази му част.“ - Решение № 4316 от 22.03.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 15406/2018 г., VII о.
Вярно е, че мярката е наложена на
собственика на автомобила, не на извършителя на нарушението, но самата правна
норма предвижда именно той да е адресат на акта, т.к. прекратяването на
регистрацията касае именно него. Той е отговорен за това на кого предоставя
автомобила си за управление и дали това е станало въз основа на представен
предварителен договор за продажба или на друго основание в случая е без
значение. Нормата на чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е императивна, като не
предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло
в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и
обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган
е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП принудителна
административна мярка. В случая от собственика на автомобила не се търси
юридическа административнонаказателна отговорност, за да се установява вина или
знание за факта, станал причина за налагането на мярката. От значение е
обективната реализация на хипотезата на разпоредбата, служеща като основание за
налагането й. „Единствено продължителността на срока на мярката се определя от
органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените
граници от шест месеца до една година.“ - Решение №
9667 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12939/2018 г., VII о. и др. „Субект на административната мярка по чл.
171, т. 2а ЗДвП (в релевантната редакция) може да бъде единствено собственикът
на превозното средство, независимо дали той съвпада с управлявалото го лице.
Без значение е правната връзка на физическото лице с дружеството – те са
отделни правни субекти със самостоятелно имущество, а предпоставката за
определяне на надлежния субект на ПАМ според нормата е принадлежността на
правото на собственост.“ - Решение № 5651 от 15.04.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 6253/2018 г., II о. и др.
В заключение настоящият съдебен
състав намира, че обжалваният ИАА е редовен, допустим и законосъобразен. Същият
е издаден от компетентен административен орган, при липса на съществени
процесуални нарушения. От представените по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че към датата на издаване на
процесния административен акт са били налице материалноправните предпоставки за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. "а“ ЗДвП. По тези причини жалбата против него следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба с
вх. № СДА-01-1039 от 16.06.2021 г., подадена от „***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0804-000302 от
19.05.2021 г. по чл. 171, т. 2А, б.“А“ от ЗДвП, издадена от началник сектор
„Пътна полиция“ /ПП/ към ОД на МВР - Сливен, с искане за нейната отмяна.
Препис от Решението да се изпрати
на страните в едно с призовките.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/