Решение по дело №127/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. с чл.46, ал.6 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г.

Образувано е по жалбата на Р. Д. Д., чрез адв. М., САК против Уведомително писмо изх. №02-240-6500/1936 от 04.11.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично Земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2019г., издадено от Зам. Изп. Директор на ДФЗ. С обжалваното Уведомително писмо кандидатът е уведомен, че оторизираната субсидия за кампания 2019г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г, е в размер на 0лв.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – земеделски производител, подал Заявление за подпомагане УИН: 24/120619/14315 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г за кампания 2019г., по което е поставен отказ за изплащане на годишна финансова помощ за последната пета година от поетия ангажимент. Оспорването пред съд е упражнено на 24.01.2025г., чрез административния орган, в рамките на 14 дни, считано от датата 13.01.2025г., когато Уведомителното писмо е връчено, чрез Системата за електронно уведомяване.

Жалбоподателят иска от съда да бъде отменено Уведомително писмо изх. №02-240-6500/1936 от 04.11.2024г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и липса на конкретни фактически мотиви. Позовава се на Решение №8055 от 27.06.2024 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 2162/2023 г., с което е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. №01-6500/1887/12.10.2021г., постановен от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Отмененият Акт за прекратяване на биологичен ангажимент е бил мотивиран с правното основание по чл. 15, ал.3, т.5 и ал.4 от Наредба №4/24.02.2015г., но е отменен поради не правилно тълкуване на чл.6, ал.2 от същата Наредба. Според мотивите към Решение №8055/27.06.2024г., по адм.д.№2162/23г. по описа на ВАС на РБ, кампания 2019г е пета и последна година от поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, код на дейността 12 „Биологично растениевъдство. Този ангажимент обхваща стопанската 2015г. и приключва на 01.10.2019г., когато е краят на стопанската година. Договорът със сертифициращото дружество е прекратен на 31.10.2019г., тоест след 01.10.2019г., когато приключва пет годишният ангажимент. Следователно, при неправилно приложение на материалния закон спрямо установените факти, е прието, че е налице основанието по чл.15, ал.3, т.5 от Наредба №4/24.02.2015г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020. Жалбоподателят моли съда да върне преписката на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ със задължителни указания за изплащане на отказаната финансова помощ за кампания 2019г. Заявява искане за присъждане на разноските по делото и възнаграждение за един адвокат.

Ответникът, Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, оспорва жалбата с твърдения, че за парцели с код Биологично растениевъдство са установени площи, недопустими за подпомагане в размер на 0.23ха или 1.16%. Спрямо тези площи били приложени чл.18 и чл.19 от Делегиран регламент /ЕС/ №640/2014г., като допустимата за подпомагане площ е била в размер на 19.79ха. При извършени кръстосани проверки в И. на заявлението за подпомагане на жалбоподателя били установени площи, заявени за повече от един земеделски стопанин. Застъпванията били разрешение по реда на чл.17 от Наредба №5/27.02.2009г., като за жалбоподателя останало застъпване в размер на 0.23ха. Заявените от жалбоподателя парцели попадали в Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019г., с изключение на парцел №15864-12-52-1 със заявена площ от 0.23ха, която била равна на застъпената. Причината за отказа да бъде оторизирана финансова помощ по мярка 11 „Биологично земеделие“ е прекратяването на договора с контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД на 31.10.2019г., тоест преди да приключи петгодишния ангажимент. На основание чл.33, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. Държавен фонд „Земеделие“ – РА използва информация от регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС към последната дата за подаване на заявление за подпомагане, съгласно чл.12, ал.2 от Наредба №5/2009г. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г., Биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години. Според чл.6, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. срокът започвал да тече от началото на годината на подаване на заявление и одобрение на Заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване било и Заявление за плащане. Ангажиментът на жалбоподателя започнал на 01.01.2015г. и приключвал на 31.12.2019г. Съгласно чл.14, ал.2, т.7 от Наредба №4/24.02.2015г. финансовата помощ за годината на подаване на заявление по чл.6, ал.2 по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато се установи прекратяване на договора с контролиращото лице или е налице прекъсване в периода на контрол. На жалбоподателя била наложена санкция в размер на 21 558.84лв. за не спазени базови изисквания, съгласно чл.13 и чл.19, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови и други изисквания по управление за направленията от мярка 11 Биологично земеделие“, буква „А“ „Базови изисквания“, от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г. и 250лв. за над деклариране – санкционирана площ по чл.18 и чл.19 от Делегиран регламент/ЕС/ №640/2014г., като при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките до 3% и до 2ха санкционираната площ била равна на нула. От съда се иска отхвърляне на жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от оспорващата страна.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Уведомително писмо изх. №02-240-6500/1936/04.11.2024г. е издадено от компетентен административен орган. Държавен фонд „Земеделие“ – РА на основание чл.46, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г. одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ. По силата на Заповед № 03-РД/3202#1/24.07.2023г. Изпълнителният директор на ДФ Земеделие-РА е делегирал на заместник изпълнителния директор - П. С., правомощието да подписва и издава всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, включително и по мярка 11 „Биологично земеделие“. С решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“-РА от 13.07.20123г. П. С. е назначена на длъжността заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“.

Процесното уведомително писмо е издадено в писмена форма, подписано от компетентен орган, без допуснати нарушения на специални административно производствени правила, но е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

С Решение № 8055/27.06.2024г., постановено по адм. д. № 2162/2023г. по описа на ВАС между същите страни – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и жалбоподателя е установено, че петгодишният ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ за дейност с код 12 „Биологично растениевъдство“ е приключил на 01.10.2019г., поради което прекратяването на договора с контролиращото лице, считано от 31.10.2019г. не представлява основание по чл.15, ал.3, т.5, вр. с чл.14, ал.2, т.7 от Наредба №4/24.02.2015г. Съгласно чл.14, ал.2, т.7 от същата Наредба, не се отпуска финансова помощ за годината, за която е подадено Заявление за плащане, ако е прекратен договора с контролиращото лице. За кампания 2019г. е установено с влязло в сила Решение между същите страни, че договорът с контролиращото лице е прекратен на 31.10.2019г., който юридически факт следва по време изтичане на пет годишния период на поетия ангажимент. По тази причина същият юридически факт не може да бъде определен, като правно основание по чл.14, ал.2, т.7, вр. с чл.46 от Наредбата за отказ да се изплати финансово подпомагане за същата 2019г.

В колона 15-та от Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ е вписана санкция в лева, наложена съгласно чл.13 и чл.19, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови и други изисквания по управление за направленията от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г, буква А“ Базови изисквания от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярката. Според чл.19, ал.2 от Наредбата, земеделските стопани трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в Приложение №2. В таблицата и поясненията към нея не е посочено нито едно изискване от изброените в Приложение №2. В писменото становище на ответника, като не спазено изискване се сочи вече разрешения въпрос за правното значение, което има прекратяването на договора с контролиращото лице след 01.10.2019г., а именно не представлява основание по чл.14, ал.2, т.7 от Наредбата за отказване на финансово подпомагане за кампания 2019г. Същият юридически факт не може да бъде определен и като не спазване на изискване за управление по чл.13 от Наредба №4/24.02.2015г., което да бъде основание за отказ или намаление на финансова помощ, съгласно приложение към чл.5 от Методиката по чл.10в от ЗПЗП – 100 процента се намалява помощта за парцел, за който е установено, че не се контролира от контролиращо лице.

Второто оплакване на жалбоподателя за липса на мотиви в акта също е основателно. В колона 15 към таблицата липсва конкретен факт, който е мотивирал органа да приложи намаление от 100 процента спрямо установената за подпомагане площ. В приложението към чл.5 от Методиката в ред. ДВ бр.44/19.05.2023г. са посочени две основания: парцели, които не се контролират от контролиращо лице или неспазване на изискванията на Регламент /ЕС/2018/848 за целия блок на земеделското стопанство. Липсата на конкретни факти, които органът е [жк], като основания за отказа му да изплати финансово подпомагане отрича не само правото на защита, но препятства и съдебния контрол за законосъобразност, защото той се извършва спрямо конкретно сочените факти и към момента на издаване на акта. По тази причина е поставено изискване към съдържанието на административните актове, в което да се изложат фактическите мотиви и правните основания за тяхното издаване.

Жалбата е основателна и по отношение на извършеното намаление на финансовото подпомагане в размер на 250.56лв., посочено в колона 14 от таблицата с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“. В пояснението към тази колона е указано, че тя съдържа намаление и санкции за над деклариране, чийто размер е получен по следната формула : сборът от колона 4 и колона 6 умножен по ставката за съответната дейност. В колона 4 е посочено, че над декларирани са 0.23ха, а в поясненията към същата колона е указано, че размерът на над декларираната площ /колона 4/ е разликата между заявената за участие площ в колона 2 /20.02ха/ и установената /определената/ площ в колона 3 /19.79ха/. Според обясненията, в колона 3 се вписва площта по чл.2, §1, т.23, буква „б“ от Делегиран регламент /ЕС/ №640/2014г. на Комисията, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, преди налагане на намаления. Според определението на чл.2, §1, т.23, буква „б“ от Делегиран регламент ЕС №640/2014г. в установената площ е площта на участъците или парцелите, идентифицирани посредством административни проверки или проверки на място. В поясненията към колони 3 и 4 липсва посочена конкретната причина, поради която заявената площ от 20.02ха е намалена от органа с 0.23ха. Едва за първи път в писменото становище на ответника се сочи, че е установено пресичане на границите по смисъла на чл.17 от Наредба №5/27.02.2009г. Според чл.19 от Регламента, над деклариране на площ до 3% от заявената, но не повече от 2ха, не се санкционира и подпомагане се изплаща спрямо установената площ. Следователно, няма в случая основание за налагане на санкция в размер на 250.58лв., а намаление на финансовото подпомагане с посочената сума / над декларираната площ, умножена по ставката за дейността/ е приложимо, когато се определя финансово подпомагане спрямо установената площ по смисъла на чл.2, §1, т.23 буква „б“ от Делегиран регламент ЕС №640/2014г. на Комисията, за която са изпълнени всички базови изисквания и тези за управление. Като се има предвид, че в две поредни съдебни производства органът не сочи не спазване на изискване, освен прекратяване на договора с контролиращо лице, но след 01.10.2019г., което според влязлото в сила съдебно решение е юридически факт без правно значение по чл.14, ал.2, т.7 от Наредбата, се налага извода за съществуване на правото на финансово подпомагане за кампания 2019г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ в полза на жалбоподателя. Оспорването е основателно.

При този извод, основателна е претенцията на оспорващата страна за разноски. На жалбоподателя се следва сумата от 10лв. за държавна такса. Не се следва присъждане на сумата от 1 600лв. за възнаграждение за един адвокат, която се сочи в списъка на разноските. Доказателства за изплатено възнаграждение за адвокат се представят най-късно до момента, в който може да се заяви искането за присъждане на разноски, а този момент е до приключване на устните състезания по делото. Към жалбата е приложено пълномощно за един адвокат, в който не са уговорени възнаграждения, нито се съдържа разписка за получено в брой плащане на посочената сума. Списъкът на разноските е условие само за допустимост на искане с правно основание чл.248 от ГПК ,вр. с чл.144 от ГПК, но представянето му не осигурява възможност за прилагане на доказателства за плащане след приключване на устните състезания. В този смисъл не се следва присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателство за неговото заплащане.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. №02-240-6500/1936 от 04.11.2024г. за оторизиране на субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2019г в размер на 0 лева, издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ВРЪЩА на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ преписката по заявление за подпомагане с УИН:24/120619/14315, подадено от Р. Д. Д. от [населено място] с УРН 414448 за одобряване на годишна финансова помощ за кампания 2019г. по мярка 11 „Биологично земеделие“, съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Р. Д. Д. от [населено място], [ЕГН] сумата от 10лв. / десет/, представляваща заплатената държавна такса по адм. д. №127/25г. по описа на АС Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от връчването му на страните.