Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на дванадесети май, през две хиляди
и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. № 5363 по описа на състава
за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран
със субективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание
чл. 439, ал.2 от ГПК във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът И.П.Г. поддържа твърдение, че в рамките на
образуваното по реда на
чл. 417 от ГПК заповедно производство, по ч. гр. д. №
11079/2014г. съгласно описа на 61 с-в при Софийски районен съд, на 05.03.2014г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД бил издаден изпълнителен
лист срещу него за изпълнение на следното парично притезание: за сумата от
26 626,47 лева – задължение
по Договор за кредит за текущо
потребление от
16.06.2009г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2014г. (датата на депозиране
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), за сумата от 1 867,90 лева – договорна лихва за периода
от 11.09.2013г. до
27.02.2014г., за сумата от 555 лева – обезщетение за забава от 19.09.2013г. до 27.02.2014г., за сумата от 60 лева
– такса на основание чл. 417, т. 2 ГПК, за сумата от
582,19 лева – държавна такса и за сумата
от 741,10 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал.8 от ГПК.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист, срещу ищеца
било образувано изпълнително дело №
20148610400747 съгласно описа на ЧСИ Д.В.с рег.
№ 861 при КЧСИ. Хронологически последните изпълнителни
действия срещу длъжника (ищец в настоящия процес) били осъществени на 18.11.2014г., чрез налагане на
възбрана върху ½ ид.ч. от правото
на собственост на длъжника по изпълнението
/ищеца/ върху дворно място и ½ ид.ч от правото на
собственост върху двуетажна сграда собственост на длъжника по изпълнението. На 10.02.2015г. ответното дружество, „О.Ф.Б.“ ЕАД е поискало своето контитуиране, в каческтвото на взискател по изпълнителното
дело, легитимирайки се като правоприемник на взискателя, въз основа правните последици на Договор за цесия
от 16.09.2014г.
Ищецът твърди, че предвид
непредприемането на валидни изпълнителни действия срещу него в продължение на повече от
две години - изпълнителното производство било прекратено по право. Според тезата на ищеца, едновременно с изтичането на срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изтекла и погасителна давност, по отношение процесните вземания.
При изложените фактически твърдения, ищецът оспорва чрез иск
правото на принудително изпълнение на на ответника за посочените по- горе вземания, които са предмет на изпълнение
по изпълнително дело № 20148610400747
съгласно описа на ЧСИ Д.В.с рег.
№ 861 при КЧСИ и претендира да бъде
признато за установено, че поради изтеклия в негова полза срок
на погасителна давност към момента
на предявяването на иска, той
не дължи на ответника сумата
от 26 626,47 лева – задължение по договор
за кредит за текущо потребление
от 16.06.2009г., ведно със законната лихва,
считано от 28.02.2014г. (датата на депозиране
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), сумата от 1 867,90 лева – договорна лихва за периода от
11.09.2013г. до 27.02.2014г., сумата
от 555,00 лева – обезщетение за забава от 19.09.2013г. до 27.02.2014г., сумата от 60 лева – такса
на основание чл. 417, т. 2 ГПК, сумата от 582,19 лева – държавна такса и сумата от 741,10 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед очаквания положителен изход от процеса за него самия- ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати
направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника „О.Ф.Б.“ ЕАД. Ответникът оспорва доводите на ищеца,
както и твърдението, че процесното вземане
било погасено по давност. Твърди
се, че в периода 2015г. – 2020г. и в рамките
на изпълнителния процес срещу ищеца
- регулярно са постъпвали парични суми суми за погасяване на
задължението, а този факт е прекъсвал както срока чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, така и срока на
погасителната давност, на чиито правни
последици се домогвал да се
позове ищеца.
Ответникът поддържа теза, че по отношение
на вземанията, произтичащи от договор за кредит,
се прилага давностния срок по чл. 110 от
ЗЗД, чиято продължителност
е пет години. Поддържа също и тезата, че считано
от влизане в сила на заповедта
за изпълнение - по отношение на длъжника
(ищец в настоящия процес) е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност за процесните
вземания /чл. 117, ал. 2 ЗЗД/, понеже правните последици от влизането в сила на заповедта
за изпълнение били идентични с тези на съдебно
решение. В този смисъл ответникът оспорва тезата на ищеца и релевираните
от него доводи
за погасяване на процесните задължения
по давност, като моли искът
да бъде отхвърлен,
като неоснователен. С оглед очакванията, че съдът ще
отхвърли иска – ответникът претендира за осъждане
на ищеца, да му заплати
направените съдебни разноски в произвоството пред настоящия съд.
Съдът, след като прецени доводите на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като
писмени доказателства документи, съдържащи се в приобщения към делото препис от
изпълнително дело №
20148610400747 съгласно описа на ЧСИ Д.В.с рег.
№ 861 при КЧСИ мотивират следните фактически изводи:
Ø Изпълнителното производство по изпълнително дело №
20148610400747 съгласно описа на ЧСИ Д.В.е било образувано срещу ищеца по молба на взискателя
„Банка
ДСК“ ЕАД, въз основа на издаден в полза на това дружество изпълнителен лист от 05.03.2014г. за следното парично притезание:за сумата от 26 626,47 лева – задължение по Договор за кредит
за текущо потребление от 16.06.2009г., ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2014г. (датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение), за сумата от
1 867,90 лева – договорна
лихва за периода от 11.09.2013г. до 27.02.2014г., за сумата от 555 лева – обезщетение за забава от
19.09.2013г. до 27.02.2014г., за
сумата от 60 лева – такса на
основание чл. 417, т. 2
ГПК, за сумата от 582,19 лева – държавна такса и за сумата от
741,10 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ø С
Постановление от 27.11.2014г. за налагане на възбрана върху недвижим имот е
вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот в гр. София;
Ø На
20.02.2015г. е постъпила молба за конституиране на нов взискател
„О.Ф.Б.“ ЕАД, която е била уважена, а при
това- конституираният нов взискател е поискал да бъде
извършена справка за имотното състояние на взискателя
и да бъде извършен опис на движими вещи.
Ø Приложеният на
стр.70 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 08.10.2015г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Д.П.К.,
която сума е била преведена на взискателя от съдебния
изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;
Ø Приложеният на
стр.72 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 16.05.2016г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Д.П.К.,
която сума е била преведена на взискателя от съдебния
изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;
Ø Приложеният на
стр.74 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 04.01.2017г.
е била внесена сумата от 75, 19 лева, от наредителя Д.П.К.,
която сума е била преведена на взискателя от съдебния
изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;
Ø Приложеният на
стр.76 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 30.01.2017г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Д.П.К.,
която сума е била преведена на взискателя от съдебния
изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;
Ø Приложеният на
стр.79 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 05.04.2017г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Д.П.К.,
която сума е била преведена на взискателя от съдебния
изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;
Ø Приложеният на
стр.82 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 03.05.2017г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Д.П.К.,
която сума е била преведена на взискателя от съдебния
изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;
Ø Приложеният на
стр.85 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 09.08.2017г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.91 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 30.01.2017г.
е била внесена сумата от 199, 20 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.94 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 14.11.2017г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.97 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 05.12.2017г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.100 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 14.11.2017г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.102 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 12.02.2018г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.106 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 06.03.2018г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.109 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 03.04.2018г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.112 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 10.05.2018г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.115 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 10.05.2018г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.118 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 10.07.2018г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.121 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 04.09.2018г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.124 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 04.10.2018г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.127 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 06.11.2018г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.130 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 27.12.2018г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Борислав
Симеонов Попов, която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.133 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 30.01.2019г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.136 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 01.03.2019г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø Приложеният на
стр.139 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за
погасяване на процесните задължения, на 03.04.2019г.
е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя
от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните
задължения;
Ø С
Постановление от 19.10.2020г. на стр.170 от изпълнителното дело съдебният
изпълнител е констатирал предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, но с последващо
Постановление от 27.10.2020г. на стр.181 от изпълнителното дело – съдебният
изпълнител сам е отменил първото постановление.
Ø Със Запорно
съобщение от 22.02.2021г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца И.П.Г., платимо от работодателя Частна детска градина „Г.“
и в резултат от наложения запор е постъпила сумата от 500 лева, които са
събрани от ищеца, на 09.03.2021г., както се установява от приложения на стр.189
от изпълнителното дело платежен документ.
При така
установената фактическа
обстановка, настоящият състав
на съда достигна до
следните правни изводи:
За да бъде
уважен така предявеният иск е необходимо ищецът да докаже вида и характера на
извършените от взискателя/частния изпълнител изпълнителни действия в рамките на
образуваното изпълнително дело, момента на тяхното извършване предвид
законоустановените преклузивни и давностни
погасителни срокове, както и размера на вземането, което твърди да е погасено
поради изтичане на давностния срок.
Доколкото
предявеният иск е отрицателен установителен – то
ответникът, който го оспорва, носи доказателствена
тежест да установи положителния юридически факт на съществуване на оспорваното
право на принудително изпълнение, въпреки изтеклия период от време, считано от
образуването на изпълнителното дело, до предявяването на иска. По този начин,
ответникът – в качеството на взискател в
изпълнителния процес, следва да установи с факти своите твърдения, че са се
осъществили факти, с които законът свързва основания за спиране и/ ли
прекъсване на давностния срок, след които започва да
тече нова давност.
Приобщените към
делото преписи от книжата по изпълнителното дело които бяха описанои
подробно в констативно- съобразителната част от настоящото решение, са
достатъчни за да мотивират извода, че не
е налице нито основание за перемиране на процесното вземане, както твърди ищеца, нито основание да
се приеме, че е изтекъл срок на погасителна давност.
Съгласно
задължителните указания по прилагането на закона, дадени в т.10 от ТР №2 от
26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя, включително налагането на запор
или възбрана или извършването на опис и оценка на вещ (..), до
постъпването на парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица.
В настоящия случай
- с оглед приетите и описани писмени доказателства, представляващи в съвкупност
част от самото съдържание на изпълнително дело № 20148610400747 съгласно описа на
ЧСИ Д.В.– се налага мотивиран извод,
че след
образуване на изпълнителното дело, за периоди, които са много по- кратки от
предвидения в закона, периодично са постъпвали суми, насочени към погасяване на
процесното задължение, за чието принудително събиране
са води изпълнително дело.
Фактът, че постъпващите за
погасяване на притезанието суми са били внасяни от
трети лица, сам по себе си няма правно значение за перемпцията
и за давността, щом с всяко от тези постъпления фактически е бил погасяван
дългът на И.П.Г..
Освен това, данните
от изпълнителното дело сочат, че взискателят не е
бездействал, а е инициирал извършване на изпълнителни действия във всеки
случай, в който не е постъпвало регулярно постъплание
за погасяване на задълженията. В тази насока заслужава да се отбележи, че
именно по инициатива на взискателя е наложен и запор
върху личното трудово възнаграждение на ищеца. А според вече цитираните задължителни
указания, в т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълкувателно д. №2/2013г. ОСГТК на
ВКС: при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ е годно да прекъсне давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение.
С други думи,
ВКС на РБ приема, че когато изпълнителното производство е прекратено /перемирано/ на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК – то новият срок на погасителна давност за
вземането, започва да тече от датата на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
Съобразно установените
в хода на съдебното дирене факти, въз основа данните от изпълнителното дело, към
датата на предявяването на иска на 09.02.2021г. не е имало период от време с
предвидената в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК продължителност, в който да може да се
констатира правнозначимо бездействие – водещо до перемпция.
Съобразно
установените в хода на съдебното дирене факти, въз основа данните от
изпълнителното дело, към датата на предявяването на иска на 09.02.2021г. не е
имало период от време с предвидената в по чл. 110 от ЗЗД и чл.111, б. „в“ от ЗЗД продължителност, в който да може да се констатира правнозначимо
бездействие – водещо до погасяване на процесните
вземания по давност.
При така
обсъдените доводи настоящият съдебен състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение
на разноските:
Доколкото
предявения отрицателен установителен иск е отхвърлен, ищецът не е материално легитимиран да търси съдебни
разноски.
Ответникът е
представил списък по реда на чл.80 от ГПК и доколкото е предявил претенция за
заплащане на разноски в размер на сумата от 360 лева, той е легитимиран да
получи от ищеца разноски в този размер, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Г., с ЕГН:**********,
със съдебен адресат: адв. М.Р.,***, срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище:***,
иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК относно несъществуване правото на принудително
изпълнение за парични задължения сумата от 26 626,47 лева – задължение по договор за
кредит за текущо потребление от 16.06.2009г., ведно със законната лихва,
считано от 28.02.2014г. (датата на депозиране
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), сумата от 1 867,90 лева – договорна лихва за периода от
11.09.2013г. до 27.02.2014г., сумата
от 555,00 лева – обезщетение за забава от 19.09.2013г. до 27.02.2014г., сумата от 60 лева – такса
на основание чл. 417, т. 2 ГПК, сумата от 582,19 лева – държавна такса и сумата от 741,10 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение., за които е издаден изпълнителен лист
05.03.2014г. по ч. гр. д. № 11079/2014г. съгласно
описа на 61 с-в при Софийски районен съд и е образувано изпълнително дело №
20148610400747 съгласно описа на ЧСИ Д.В.с рег.
№ 861 при КЧСИ.
ОСЪЖДА И.П.Г., с ЕГН:********** да заплати
на „О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК- сумата
от 360 /триста и шестдесет/ лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, чрез въззивна
жалба, подадена до изтичане на
двуседмичен срок от връчването
на препис от него.
СЪДИЯ: