ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 932
гр. Пловдив,
22.06.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. КАСАБОВ
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1245
по описа на съда за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 148 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба от „Инвестпродукт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 8, представлявано от управителя П.И.
Г. , против мълчалив отказ на главния архитект на район „Централен“ при община
Пловдив по заявление вх. № 7000-19963/07.05.2020г. за издаване на разрешение за
строеж. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на формирания
мълчалив отказа и се иска неговата отмяна от съда. С допълнителна молба рег. № 8409/12.06.2020г.
оспорващият формира и искане за прогласяване на нищожност на мълчаливия отказа
в хипотезата на чл. 149, ал. 5 от АПК.
Видно от представената
административна преписка „Инвестпродукт“ ООД като
собственик по нотариален акт № 5, том I, рег. № 116, дело № 5 от 29.01.2020г. е
подало заявление вх. № 7000-19963/07.05.2020г. до главния архитект на район
„Централен“ при община Пловдив с искане за издаване на разрешение за строеж на
открит временен паркинг в имот КИ 56784.521.1728 по КККР на град Пловдив.
По повод
заявлението, с писмо изх. № 700-19963/20.05.2020 г., главният архитект на район
„Централен“ при община Пловдив е изискал становище по чл. 49, ал. 1 от ЗУТ от
заместник - кмет УТОС при община Пловдив, тъй като според действащия ПУП,
одобрен със заповед № 1155/29.11.1982г., поземлен имот 56784.521.1728 попада в
улична регулация като част от имота е реализирана улица с паважна
настилка. Писмото е изпратено с копие до
„Инвестпродукт“ ООД.
На
03.06.2020г. в деловодството на район „Централен“ при община Пловдив е подадена
жалбата, сложила в ход настоящото съдебно производство.
На
08.06.2020 г. заместник - кмет УТОС при община Пловдив с писмо изх. № 20РЦ-337 е
уведомил главния
архитект на район „Централен“ при община Пловдив, че собствеността върху поземлен
имот 56784.521.1728 се изяснява и след приключване на проверката ще бъде
изпратен отговор.
Според
правилото на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава от главния
архитект на общината на възложителя въз основа на одобрен технически или
работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Разрешението за строеж се
издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен
инвестиционен проект
По правилото
на чл. 147, ал. 1, т. 10 вр. чл. 55 от ЗУТ не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж
за временни открити паркинги.
Съгласно чл.
153, ал .1 от ЗУТ, в случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен
проект, разрешение за строеж се издава само въз основа на искането за
разрешение и документ за собственост, за учредено право на строеж или за право
да се строи в чужд имот по силата на специален закон.
Съгласно чл.
149 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова
разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата
на § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ допуска главният архитект на общината да предостави
свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация,
притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж
за придобиването й.
В случая по
делото е представена заповед № 173ГА3 от 21.02.2017г., с която главният
архитект на община Пловдив под т. 9 е делегирал на главния архитект на район
„Централен“ при община Пловдив правомощието да издава разрешения за строеж по
реда на Глава VIII, Раздел III на ЗУТ.
По аргумент
от чл. 148, ал. 4 вр. чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, след
като в случая за заявения строеж по чл. 55 от ЗУТ не се изисква одобряване на
инвестиционен проект, 7 – дневният срок за произнасяне на органа е започнал да
тече от датата на подаване на заявлението, към което са представени нужните
документи за собственост. Срокът за
произнасяне е изтекъл на 15.05.2020г. като е формиран мълчалив отказа от
органа, на който е делегирано правомощие да издава изрични административни актове
по реда на чл. 148 от ЗУТ. Според чл. 58, ал. 2 от АПК, когато производството е образувано в един
орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта,
мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с
предложение. В този аспект изисканото на 20.05.2020 г. становище от друг
административен орган е обстоятелство, ирелевантно за
формирания мълчалив отказ.
Съгласно чл.
215, ал. 4 от ЗУТ отказите да се издаде административен акт подлежат на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението. По правилото на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ в производствата по оспорване на административни актове по този закон се
прилагат правилата на АПК само за неуредените въпроси. В случая специалният
закон съдържа изрична регламентация относно сроковете за оспорване на
индивидуалните административни актове, издавани на основание негови разпоредби.
Разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ си служи с общото понятие
"откази", което обобщаващо както изричните, така и мълчаливите откази /така Определение № 3372
от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14237/2008 г.,
II о., Определение №10444 от 02.09.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 9940/2009 г.; Определение №4638 от 07.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2008 г.; Определение №11132 от 29.09.2010
г. на ВАС по адм. д. № 5221/2010 г./. Тоест при
оспорването по реда на ЗУТ не се прилагат правилата на чл. 149, ал. 2 от АПК и
14 – дневния срок за оспорване на мълчаливия отказ за издаване на разрешение за
строеж, тече от изтичане на 7 – дневния срок за произнасяне на административния
орган. В случая този срок се явява изтекъл на 29.05.2020г., а жалбата е подадена
на 03.06.2020г. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че
жалбата в частта, с която се оспорва незаконосъобразността на мълчалив отказ на
главния архитект на район „Централен“ при община Пловдив по заявление вх. №
7000-19963/07.05.2020г. за издаване на разрешение за строеж е просрочена и
процесуално недопустима за разглеждане.
Искането за
прогласяване на нищожност на административен акт по правилото на чл. 149, ал. 5
от АПК може да бъде отправено без ограничение във времето. Такова искане към
съда е обективирано в допълнението на жалбата, но
възможността за оспорване на един акт като нищожен се отнася само до изрично
постановените административни актове, а не и до мълчаливите откази. Съгласно
нормата на чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се приема за мълчалив
отказ да се издаде актът, като тази фикция е създадена с цел да се осигури
възможност на гражданите да се защитят срещу бездействието на администрацията.
Упражняването на тази защита обаче законът е свързал със срок, който в случая,
с оглед на спецификата на оспорения административен акт, е 14-дневен от
изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе, съгласно чл.215, ал. 4 от ЗУТ. Липсата на възможност за оспорване на
мълчаливия отказ като нищожен изключва приложението на чл.149, ал.5 от АПК. В
разпоредбите относно сроковете за оспорване е направено изрично разграничение
между административния акт, мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие, като
възможността за безсрочно оспорване поради нищожност се отнася само за изричните
административните актове, но не и за мълчаливите откази. Мълчаливият отказ може
да бъде обжалван относно твърдяна незаконосъобразност, но не може да бъде
нищожен. Липсата на външно оформено изявление на административния орган прави
допустимо единствено обжалването досежно неговата
незаконосъобразност. Мълчаливият отказ не може да бъде нищожен, защото той не
представлява акт по същността си, а по силата на фикция, респ. съдържанието му
- отказ или съгласие - е такова по силата на презумпция. Мълчаливият отказ не е само липса на волеизявление от страна на
компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя
съдържание. За разлика от изричните актове по чл. 21 АПК, мълчаливият отказ не
просто се приема за административен акт, но по силата на законовата фикция се
счита за издаден при спазване на производството и формата по издаването му.
Поради това се преценява само неговата материална законосъобразност.
Законодателят презюмира процесуална законосъобразност
на мълчаливия отказ, т.е. като постановен при спазване на производството и
формата по издаването му. Ако административният орган не е материално
компетентен да се произнесе, то липсва мълчалив отказ, а ако е компетентен, то
преценката е за законосъобразност, а не за нищожност на отказа. В този смисъл
са и определение № 9023/24.07.2015г. по адм. д. №
6776/2015г. по описа на ВАС, VII отд.; определение №
4627/09.04.2010г. по адм. д. № 13322/2009г. по описа
на ВАС, IV отд.; решение № 1721/16.02.2006г. по адм. д. № 9047/2005г. на ВАС, VI отд.,
определение № 959/27.01.2015г. по адм. д. №
10910/2014г. по описа на ВАС, II отд.; определение №8345 от 04.06.2019г. по адм. дело № 5384/2019 г. по описа на ВАС, II отд. При това положение се явява недопустимо за разглеждане
и искането за прогласяване на нищожност на процесния мълчалив отказ по реда на чл.
149, ал. 5 от АПК.
Присъждане
на разноски не се претендират, поради което произнасяне в тази насока не се
дължи.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с искане за прогласяване на
нищожност от „Инвестпродукт“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 8,
представлявано от управителя П.И. Г. , срещу мълчалив отказ на главния архитект
на район „Централен“ при община Пловдив по заявление вх. №
7000-19963/07.05.2020г. за издаване на разрешение за строеж.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 1245 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: