№ 42
гр. гр. Добрич , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500284 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№265255/30.03.2021 год. на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
България, клон България, с ЕИК ********* и адрес град С. Ж.К М.* Б.П. С.
сгр. 14 срещу решение № 260237/12.03.2021 год. по гр.д.№352/2020 год. на
Районен съд Добрич,с което са отхвърлени исковете на въззивника против К.
ДР. СТ. , ЕГН ********** ,от гр. Д.ул.О.П.№**,вх.*,ет.* за установяване по
реда на чл. 415 от ГПК на вземанията , за които е издадена заповед № 1931 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.10.2019 год. по
ч.гр.д.№ 3915 по описа на ДРС за 2019 год.: 1.сумата от 2059.50 лева,
представляваща дължима сума по сключен договор за револвиращ
потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.10.2019 год. до окончателното
плащане;2./сумата от 259.89 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.11.2018 год. до 03.04.2019 год.;3./сумата от 109.70 лева,
1
представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2019 год. до 11.10.2019
год.
С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт е
отправено искане за цялостната му отмяна и уважаване на претенцията в
пълен размер.Страната излага несъгласие с изводите на ДРС за
недействителност на потребителския кредит по смисъла на чл.22 от ЗПК,във
връзка с чл. 10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 от същия закон.Разпоредбата на чл. 10
ал.1 от ГПК не следвало да се прилага поради противоречието й с Директива
2008/48/ЕО, респ. нарушението относно размера на шрифта било
формално,тъй като съдържанието на договора било лесно читаемо,а
съществените му елементи формулирани ясно и недвусмислено.В чл.20 от
договора изрично било посочено,че ГПР е изчислен при допускането,че
общия размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една
година,ще се погасява на равни месечни вноски и с неизменни до края на
срока разходи.Нито националния закон,нито Директива 2008/48/ЕО поставяли
като изискване към съдържанието на договора посочването на компонентите
на ГПР,определени нормативно в разпоредбата на чл.19 ал.1 и Приложение
№ 1 на ЗПК.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 22.03.2021 год..,жалба рег.№265255/30.03.2021 год. е
подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално
допустима.
Въззиваемата страна К. ДР. СТ. , ЕГН ********** ,от гр. Д.ул.О.П.
№**,вх.*,ет.* счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде
уважавана.Напълно споделя изводите на първоинстанционния съд ,счел
отправените от него възражения за основателни ,а именно за недоказано
наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез
кредитна карта,противоречие на договора с разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК
и чл.11 т.10 от ЗПК,обуславящо недействителността му на основание чл.22 от
с.з.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
2
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
–ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците,водещи
до неправилност на решението.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се
установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или
недопустимост.
С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в
първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи
на ДРС,поради което фактите по делото не подлежат на самостоятелно
изследване от въззивният съд.
Обжалваното решение е постановено по установителна искова
претенция по чл.79 ал.1 пр.1-во ,във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД,във
връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК ,заявена в срока и по реда на чл.415 от ГПК,след
като за вземания на ищеца е била издадена заповед № 1931 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.10.2019 год. по ч.гр.д.№ 3915 по
описа на ДРС за 2019 год., за суми,както следва :2059,50 лева-главница по
договор за револвиращ потребителски кредит, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 29.10.2019 год. до
окончателното плащане;259,89 лева -възнаградителна лихва за времето от
01.11.2018 год. до 03.04.2019 год. и 109,70 лева, -мораторна лихва за времето
от 03.04.2019 год. до 11.10.2019 год.
Претенцията е основана на твърдения,че при сключване на договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***, К. ДР. СТ. е дала
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат
револвиращ потребителскикредит под формата на кредитна карта
MasterCard. На 02.08.2017 год. К. ДР. СТ. е активирала предоставената й
кредитна карта *** с максимален кредитен лимит в размер на 2000.00 лева.
Въз основа на това за кредитополучателя възниква задължение да погасява в
срок минимална месечна вноска, размерът на който, според Общите условия,
зависи от усвоената сума. Ответницата е преустановила редовното
обслужване на кредитната карта на 01.11.2018 год., когато е извършила
последното плащане, като балансът по същата е в размер на минус 2319,39
лева. Картата е блокирана от ищеца.
3
За да отхвърли претенцията,първоинстанционният съд е счел за
безспорно установени обстоятелствата,че в чл. 12 – 21 от договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер *** от дата 21.02.2017 год. е
предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева, която ще издаде и достави след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит, но не по-късно от осемнадесет месеца от
първата погасителна вноска по кредита. Всички задължения, произтичащи от
този документ и свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само
след активирането й от кредитополучателя по съобщения от кредитора начин.
Кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, а
заедно с нея ще бъде доставен документ - приложение неразделна част от
договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата. Задължения за кредитополучателя за
плащания по картата ще възникнат след активирането и използването и в
съответствие с договора и приложенията към него.На 30.07.2017 год.
ответницата е получила пратка от ищеца, която съгласно товарителница на л.
28 от делото, съдържа документи, без изрично уточняване на съдържанието.
Съгласно приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
*** - *** от дата 21/02/2017 год.,отпуснатият кредитен лимит на ответницата
е в размер на 2000 лева; годишният лихвен процент е 35%; годишният
процент на разходите е 44,9%; упоменати са дължимите такси и минималните
погасителни вноски в зависимост от усвоеният кредитен лимит. Направени са
изводи,че по делото не са представени доказателства, че ответницата е
получила издадената от кредитора кредитна карта и че именно тя е
активирала същата, както и че посочената в исковата молба като „усвоена
сума“ е реално усвоена от нея. Върху представената от ищеца обратна
разписка за доставена на ответницата пратка липсва отбелязване да е
изпратена именно твърдяната кредитна карта. Липсват и други данни по
делото кредитната карта да е била връчена на ответницата и тя да е изтеглила
суми от нея,поради което съдът намерил за недоказано наличието на
сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта
с описаните в исковата молба параметри,което обуславя отхвърлянето на
исковете.
4
В тази връзка ,във въззивната жалба не е изтъкнат порок на
обжалваното решение.
Не е изтъкнат такъв и по отношение констатациите и изводите на
съда,че възнаградителната лихва по договора от 35% е установена в
противоречие с добрите нрави,въз основа на констатации,че ищецът твърди
получаване на кредитната карта на 30.07.2017 год.,а към 01.01.2017 год. и
към 01.07.2017 год.,основният лихвен процент на БНБ е 0.00, което определя
размер на законната лихва от 10% към релевантния момент,т.е.
възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва.
Изтъкнатите пороци на решението касаят приложението на
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК ,обуславяща недействителност на договора за
потребителски кредит в случаите на неспазване на разпоредбите на 10 ал.1 от
ЗПК и ч. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Правилото на член 22 от ЗПК свързва с посоченото несъответствие
недействителност на договора, а правилото на член 23 от ЗПК свързва с
недействителността задължение за потребителя да върне само чистата
стойност на кредита. Правният извод на първоинстанционния съд за
недействителност е изведен при липса на допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон.
Договорът за потребителски кредит е формален,като спазването на
формата и минималните реквизити е изискване за валидност-чл.22 от ЗПК.
Съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер на шрифта – не по – малък от 12, в два
екземпляра. Използваният при съставянето на договора за кредит за покупка
на стоки или услуги с номер *** и на приложението към него шрифт е по –
малък от 12. Изискването за размер на шрифта е относимо към формата за
валидност на договора за потребителски кредит. Съгласно съображение 9 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
директива 87/102 ЕИО на Съвета, за държавите – членки възниква
ограничение да запазят или въвеждат национални разпоредби, които са
5
различни от разпоредбите на директивата. Изрично е посочено, че това
ограничение се прилага само доколкото съществуват хармонизирани с
директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на член 10, параграф 1 от
директивата, която изисква договорите за потребителски кредит да се
изготвят на хартиен или друг траен носител. Съгласно втората алинея на
същата разпоредба посоченото изискване не засяга националните правила,
отнасящи се до действителността на сключването на договорите за кредит.
Следователно извън въведеното с директивата изискването за форма - на
хартиен или друг траен носител, държавите – членки не са ограничени да
поставят допълнителни условия за действителност на договора. Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК предвижда изискване за размер на шрифта, което
директивата допуска и което е задължавало страните да сключат договора в
съответствие с него. Документите при сключването на договора са съставени
при използване на шрифт, по – малък от изискуемия – 12. Договорът е изцяло
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Законосъобразен е и извода за недействителност на договора поради
нарушаване на чл. 11, т. 10 от ЗПК, изискващ в него изрично да бъде посочен
годишният процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Посочен е в договора само ГПР –
44,9%, без да е отразено как е формиран и какви компоненти включва.
Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния
размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т. 10 от ЗПК, поради
което процесният договор следва да се счете за недействителен и на това
основание съгласно изричната разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
При съобразяване на горното,приложение намира разпоредбата на чл.
23 от ЗПК,съобразно която дългът се намалява до размера на чистата
стойност на кредита,без лихви и други разходи.Съставът е аналогичен на
разпоредбата на хипотезата на чл. 34 от ЗЗД и се базира на принципа за
6
недопустимост на неоснователно обогатяване, което е пречка за уважаването
на иска за главницата,заявен на договорно основание ,на което е издадена и
заповедта по чл. 410 от ГПК.
В заключение ,претенцията не подлежи на уважаване в пълния размер
на заявяването й от 2 429.09 лв.Този извод обжалваното решение
съдържа,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260237/12.03.2021 год. по гр.д.№352/2020 год.
на Районен съд Добрич.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7