Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Враца, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, шести граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при
секретаря Нина Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 608 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила искова молба от Д.Г.Б., ЕГН: **********, Б.М.Б., ЕГН: ********** и Г.М.Б.,
ЕГН: **********, против М.И.Т., ЕГН: **********.
Ищците Д.Г.Б., Б.М.Б. и Г.М.Б. твърдят, че са
наследници по закон на М.К.Б.,***, починал на 24.11.2012 г., който е съпруг на
първата ищца и баща другите двама ищци. Сочат, че М. К. Б., В. К. Б., К. К. Б.
и майка им Б.В. Б. са наследници по закон на К. Й. Б.,***, починал на
10.09.1978 г. Излагат, че на 22.04.1963 г. с нотариален акт за собственост на
недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 193, том I, дело
№ 217/1963 г. на PC – Враца К. Й. Б. е признат за собственик на основание
давностно владение и наследство по отношение на следния недвижим имот: дворно
място от 980 кв.м., в кв. 59, парцела X, пл. № 168, по плана на с. Краводер,
общ. Криводол, при съседи: И. И. ***, наследници на А.М., С. К. и река, заедно
с паянтова къща и паянтова стопанска постройка. Твърди се, че по действащия
регулационен план на с. Краводер, одобрен със Заповед № 98/16.05.2001 г. на
Кмета на Община Криводол гореописаният имот представлява Имот № 243, за който е
образуван УПИ X /десети/, в кв. 59, с площ на имота 819 кв.м. и площ на УПИ-то
695 кв.м., който е отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в него 4
сгради: 0.243.1 – едноетажна, масивна стоманобетонна, друг вид сграда за
обитаване, с площ 62 кв.м.; 0.243.2 –едноетажна, масивна стоманобетонна, друг
вид сграда за обитаване, с площ 47 кв.м; 0.243.3 – едноетажна, масивна
стоманобетонна, селскостопанска сграда, с площ 9 кв.м; 0.243.4 – паянтова селскостопанска
сграда, с площ 17 кв.м., при съседи: землищна граница, 0.244 – жил. територия
на М.И.Т., землищна граница, 0.242 – жил. територия на И. И. К.. Излагат, че
съседният недвижим имот, представляващ УПИ IX /девети/, образуван от поземлен
имот № 0,244 с площ на УПИ-то 624 кв.м. и отреден за жилищно застрояване в кв.
59 по регулационния план на с. Краводер, одобрен със Заповед № 98/16.05.2001 г.
на Кмета на Община Криводол, НЕЗАСТРОЕН, при съседи: землищна граница, 0.245 –
жил.територия – наследници на С. И. К., землищна граница и 0,243 –
жил.територия – на М. К. Б., е собственост на ответника М.Т., съгласно
нотариален акт за покупко-продажба от 20.02.2017 г. на нотариус Снежана
Петкова.
Твърди се в исковата молба, че наследодателят на
ищците К. Б. е започнал да владее имота, представляващ дворно място от 980 кв.м.,
в кв. 59, парцела X, пл. № 168, по плана на с. Краводер, от 1950 г., а преди
това имотът е бил във владение на неговия баща – Й. Б. от 30-те години на
20век. Както К.Б., така и М. Б., така и тримата ищци осъществявали спокойно и
необезпокоявано както владението върху парцел X /десети/, така и владението
върху съседния парцел IX /девети/, т.е. владеели двата имота в пълните им
граници, посочени на проекто-скицата. Тези два имота на място били обединени.
След смъртта на М. Б. през 2012 г., ищците, като негови наследници, продължили
да владеят целия окрупнен имот за себе си. Към тяхното собствено владение
присъединили и владението, което са осъществявали техните наследодатели К. Б. и
М. Б..
Твърди се освен това, че през 1963 г. в парцела X е
построена едноетажна масивна жилищна сграда с площ 68 кв.м., въз основа на
одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж. Къщата била изградена от
двамата братя К.К. Б. и М.К.Б.. От 1964 г. в гореописаните два обединени имота –
X и IX заживели само тримата ищци и техният наследодател – М. К. Б., заедно с
дядо им и баба им – К. и Б.Б.. Останалите двама братя на баща им М.Б., а именно
– К. и В.Б., закупили други имоти в с. Главаци и заживели напълно отделно от
тях. Още тогава К. и Б.Б. и техните деца К. Б., В. Б. и М.Б. се били разбрали
помежду си, че дворното място, представляващо парцел X, кв. 59 по плана на с.
Краводер, с площ от 980 кв.м., ведно с постройките в него, остава изключителна
собственост на М. Б.. От 1964 г. единствено баща им М. Б. започнал да поддържа
и да облагородява окрупнения имот, включващ парцела X и IX. Това било видно и
от договор за продажба на къщата без парцелата, сключен на 03.11.1970 г. между
К. Б. и съпругата му Г. Б., като продавачи, и М.Б., като купувач. След
сключването на този предварителен договор през 1970 г., М. Б. започнал да
владее целия имот за себе си и семейството му. През 70-те години наследодателят
на ищците М. Б. изградил пристройка – лятна кухня, непосредствено до съществуващата
масивна едноетажна жилищна сграда.
Твърди се, че със Заповед № 107/05.07.1990 г. на
Председателя на КТСУ при ОНС-Криводол е одобрено изменението на дворищната
регулация между парцел II, пл.№ 167 и парцел X, пл.№ 168 в кв. 59 по плана на
с. Краводер. Заповедта била издадена на основание чл. 75, ал. 1 във вр. с чл. 93,
ал. 1 ППЗТСУ и по повод молба с вх. № 31/02.07.1990 г. С цитираната заповед
дворищната регулация била променена, като регулационна линия била нанесена по
такъв начин, че част от имот УПИ X-243, заедно с масивната сграда с площ 20
кв.метра и външната тоалетна с площ от 4 кв.метра, преминали към имот УПИ
IX-244. Сочат, че след като е научил за изменението на регулацията, М. Б.
многократно е подавал жалби до различни институции, като е заявявал, че не е
бил уведомен за започналото административно производство и че не е бил страна в
него. В случая от молба с рег. № 31/02.07.1990г., в противоречие с чл. 93, ал.
1 ППЗТСУ не ставало ясно кои са лицата, които са я подали, тъй като липсва
тяхната индивидуализация с три имена, ЕГН, адрес и номер на паспорт. В
адресната част на молбата било записано и името на М. Н., който обаче към
датата на подаване на молбата не е бил собственик на съседния парцел II, дв.
пл. № 167 в кв. 59 по плана на с. Краводер, поради което не е имал право да
участва в процедурата чл. 93, ал. 1 от ППЗТСУ за едностранно изменение на
дворищно-регулационните планове по искане на пряко заинтересованите
собственици. Твърди се, че Заповед № 107/05.07.1990 г. на Председателя на КТСУ
не е връчвана на наследниците на Кирил Йорданов Б. по реда на ГПК и няма данни
същата да е влязла в законна сила. Освен това не било определяно обезщетение за
придадените по регулация части от съседен имот и такова не им е било платено.
Сочи се, че на 18.03.1996 г. с нотариален акт за
собственост върху недвижими имот, придобит по давност и наследство № 133, том
III, дело № 884/1996г. на нотариус Р. С., Д. И. М., А. М. А. и Г. М. А. били
признати за собственици по давностно владение и наследство при равни права
върху следния недвижим имот: парцел II, дв. пл. № 167 в кв. 59 по плана на с.
Краводер, празен, с площ 710 кв.м. при съседи: от две страни улици и С.Й. Н., К.
Й. Б..
Излага се по-нататък, че на 22.03.1996 г. с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, том II, дело № 920/ 1996г. на
нотариус Р. С., Д. И.М., А. М. А. и Г. М. А. са продали на Г. В. П. следния
недвижим имот: Празен парцел II, дв. пл. № 167 в кв. 59 по плана на с.
Краводер, с площ 710 кв.метра. при съседи: от две страни улици и С. Й. Н., К. Й.
Б..
Твърди, че на 20.02.2017 г. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 105, том I, дело № 32/2017г. на нотариус С.
П., Г. В.П. е продал на М.И.Т. следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот
IX /девети/, образуван от поземлен имот № 0,244 с площ на УПИ-то 624 кв.м. и
отреден за жилищно застрояване в кв. 59 по регулационния план на с. Краводер,
одобрен със Заповед № 98/16.05.2001г. на Кмета на Община Криводол, НЕЗАСТРОЕН,
при съседи: землищна граница, 0.245 – жил.територия – наследници на С. И. К.,
землищна граница и 0,243 – жил.територия – на М.К. Б..
Сочат, че след постановяването на Заповед №
107/05.07.1990 г. на Председателя на КТСУ техният наследодател М. Б., а
впоследствие и тримата ищци продължили да владеят непрекъснато, спокойно,
необезпокоявано, явно и несъмнено процесните реални части. Прехвърлителките по
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, том II, дело № 920/1996г.
Д. И.М., А. М. А. и Г. М.А. и приобретателят Г.В. П. никога не били владели
процесиите 290 кв.м. В тези реални части била разположена масивната сграда на
ищците с площ от 20 кв.м. и външната им тоалетна с площ от 4 кв.м., които те
използвали по предназначение. Тези две постройки били изградени от дядо им К. Б..
Масивната сграда първоначално била използвана за жилище, а впоследствие – за
склад. Тримата ищци и техният наследодател осъществявали явно, спокойно и
необезпокоявано фактическата власт върху процесиите 290 кв.метра до пролетта на
2017 г., когато ответникът забранил достъпа на ищците до тези реални части и до
масивната сграда и външната тоалетна.
Ищците считат, че са придобили при равни права
собствеността върху процесните 290 кв.метра, защриховани на приложената проекто-скица,
въз основа на наследствено правоприемство от баща им М. К. Б. и дядо им К.Й. Б.
и самостоятелно непрекъснато давностно владение, осъществявано първоначално от
К.Б. и от М. Б., а след смъртта им - продължило от тях тримата. От друга страна
твърдят, че ответникът не владее процесните 290 квадратни метра на правно
основание. В нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105, дело №
32/2017г. на нотариус С. П. било посочено, че ответникът е придобил
собствеността върху УПИ IX /девети/ с площ от 624 кв.м, за който изрично е
посочено, че е образуван само от поземлен имот № 0,244, но не и от поземлен
имот № 0,234, който е собственост на ищците.
Поддържат, че при действието на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ е
било допустимо да се придобиват по давност реални части от парцели, ако
частите, на които се разделя по този начин парцелът, са в размери, при които
съгласно действащите разпоредби могат да бъдат обособени в самостоятелни
парцели, като приемствеността между новата и старата уредба е осъществена в чл.
181, ал. 1 ЗТСУ
Въз основа на тези и останалите изложени в исковата
молба съображения молят съда на основание чл. 108 ЗС да признае за установено
по отношение на ответника М.И.Т., че ищците са собственици при равни права на
процесните 290 /двеста и деветдесет/ квадратни метра, защриховани на проекто-скицата
между т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от следния недвижим имот: УПИ IX /девети/,
образуван от поземлен имот № 0,244 с площ на УПИ-то 624 кв.м. и отреден за
жилищно застрояване в кв. 59 по регулационния план на с. Краводер, одобрен със
Заповед № 98/16.05.2001 г. на Кмета на Община Криводол, НЕЗАСТРОЕН, при съседи:
землищна граница, 0.245 – жил.територия – наследници на С. И. К., землищна
граница и 0,243 – жил.територия – на М.К. Б. и да осъди ответника М.И.Т. да им
предаде владението върху процесните 290 кв.м.
По реда на косвения съдебен контрол молят съда да
констатира нищожността на Заповед № 107/05.07.1990 г. на Председателя на КТСУ
при ОНС-Криводол. Считат, че същата е издадена от материално некомпетентен
административен орган и не са спазени административно-производствените правила,
предвидени в чл. 93, ал. 3 ППЗТСУ, а именно – не е спазено изискването за
нотариално удостоверяване на подписите на пряко заинтересуваните собственици в
заявлението. Алтернативно, в случай че съдът приеме, че заповедта е валиден
административен акт, то молят да се приеме, че същата е материално
незаконосъобразна поради липса на две от предпоставките, посочени в чл. 93, ал.
1 ППЗТСУ, а именно – искането за изменение на регулацията да бъде направено от
всички пряко заинтересувани собственици и изменението да не противоречи на
действащите правила за регулацията. Посочват и че заповедта не е връчвана на
наследниците на К. Й. Б. по реда на ГПК и няма данни същата да е влязла в
законна сила, както и че не е определяно обезщетение за придадените по
регулация части от съседен имот и такова не е било платено. Претендират
разноски.
В срочно подаден отговор ответникът М.И.Т. оспорва
основателността на предявения иск. Счита, че посоченият в исковата молба недвижим
имот, представляващ УПИ IX-244 в кв. 59, образуван от имот 244 по ЗРП на село
Краводер, одобрен със Заповед № 98/2001 г. на Кмет на Община Криводол с площ на
УПИ 624 кв., отреден за жилищно застрояване е негова собственост изцяло, като
владението му не било нарушавано и не било отнемано. Излага, че с нотариален
акт за покупко-продажба от 20.02.2017 г., нот. акт № 105 т. 1 по нот. дело №
32/2017 г. на нотариус с район на действие PC- гр.Враца С. Г., закупил недвижим
имот в село Краводер, община Криводол. От получаване на владението на имота,
установил, че между неговия имот и имота на ищците има поставена ограда,
представляваща метални колове с прозирна мрежа, която в една част е разрушена
поради изхабяване и корозиране от времето. Видно от състоянието на оградата,
сочи, че същата е поставена преди повече от 30-40 години и оттогава не се
поддържала в добро състояние. След като влязъл във владение на имота, поискал
от правоспособно лице да постави точките на място съобразно координатите, като
то установило, че поставената ограда не отговаря на определената с действащия
план имотна граница между двата имота. Твърди, че оградата била поставена по
такъв начин, че от неговия имот са отнети около 1.5 метра по протежение на
цялата имотна граница, които са преминали в имота на ищците. Ищецът Б.Б. не се съгласил да поставят нова граница.
Сочи, че в имота има стара паянтова къща, която е полуразрушена и почти
паднала, не е използваема от дълго време и в нея не живее никой. Сочи, че
откакто завладял имота и понастоящем никой от ищците не посещава с или без
негово знание процесната къща, нито пък облагородява или използва посочената в
исковата молба квадратура съобразно предназначението й.
Счита, че от представените писмени доказателства не се
установявало ищците да са изцяло собственици на процесния имот, като излага
подробни съображения във връзка с представените писмени доказателства.
Възразява срещу изложените в исковата молба твърдения,
че К.Б. и М.Б., както и ищите са осъществявали необезпокояно както владението
върху парцел X, така и владението върху съседния парцел IX, т.е са владеели и
двата имота в пълните им граници, като имотите били обединени.
Излага на следващо място, че липсват данни ищщите
и/или техните наследодатели да са обжалвали влезлият в сила регулационен и
застроителен план на село Краводер, който е одобрен със Заповед № 98/16.05.2001
г. на кмета на Община Криводол. Твърди,
че имотната граница между двата имота е идентична с извършеното изменение на
дворищната регулация по реда на чл. 93 ППЗСТУ /отм./ съгласно Заповед №
107/05.07.1990 година. Така одобреният план бил влязъл в сила и производство по
изменението му можело да бъде извършвано при определени условия, но не и чрез
настоящото производство. Намира, че издадената заповед не може да е предмет на
съдебен контрол в настоящото производство, поради което възразява срещу
направеното искане за проверка на Заповед № 107/1990 г. по реда на чл. 17, ал.
2 ГПК, тъй като не се твърди, че е налице хипотезата на ЗКИР за грешка в
кадастралната карта на село Краводер, която да подлежи на съдебен контрол в
настоящето производство.
Посочва, че изготвената комбинирана скица, представена
с исковата молба, не представлява достатъчно доказателство за претенцията на
ищците, тъй като липсва обяснителна част към нея, както и липсват данни за
заснемането на координати по граничните точки. Твърди, че комбинираната скица
не е изготвена според изискванията на ЗКИР и подзаконовите актове по прилагането
му.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения
в отговора на исковата молба и становище с вх. № 268762/07.06.2021 г., моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
След
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на
страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
По
делото е приет като доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 193, т. I, дело № 217/1963 г. от 22.04.1963
г., с който К. Й. Г. Б. е признат за собственик на дворно място от 980 кв.м. в
кв. № 59, парцел X по плана на с. Краводер, при
съседи: И. И. ***, наследници на А.М., С. К. и река, заедно с паянтова къща и
паянтова стопанска постройка.
Представен
е и одобрен проект за застрояване на жилище от К. К. Й. в парцел X, кв. 59 в с. Краводер от 20.05.1963
г.
Представен
е и договор за „продажба на къща без парцелата в кв. 59, парцела 10-та в с.
Краводер“, сключен на 03.11.1970 г., с който е уговорено, че К. К.Й. и Г. Г. Й.,
и двамата жители на гр. Враца, продават на М. К. Й. Б.от с. Краводер, Врачанско
къща в с. Краводер, която е записана на тяхно име в парцела 10-та в кв. 59 дв.
163 по плана на с. Краводер, Врачанско, при съседи: улица, поляна, която се
владее от И. И. К., река Ботуня и от четвърта страна С. И. К., която е
построена върху 68 кв.м. на името само на К.К. Й. въз основа на нотариално
заверена декларация, която къща е построена през 1963 г. от първия продавач и
купувача, като частта, която притежава К. К.Й. продава за 300,00 лв., като при
сключването на договора е получил 200,00 лв., а останалата сума от 100,00 лв.
ще получи на 30 април 1970 г. най-късно. На договора са поставени подписи на
пълномощници на продавачите, на купувача и на К. Й. Б. като собственик на
парцела.
Представено
е пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 1970 г., с
което К. К. Й. упълномощава адвокатите А. Г., Н. Ф и И. М. заедно и поотделно
да имат право да направят продажба на къщата в парцела 10, кв. 59 от около 68
кв.м. по плана на с. Краводер, строена през 1963 г., на брат му М. К. Б. за
сумата от 300,00 лв.
Видно
от представеното удостоверение за наследници /л. 14,15 и 16/, след смъртта си
на 10.09.1978 г. К. Й. Б. е оставил следните наследници по закон: Б. В. Б. –
съпруга, починала на 20.10.1994 г., В. К. Б. – син, починал на 26.07.2014 г., К.
К.Й. – син, починал на 01.02.2013 г. и М. К.Б. – син, починал на 24.11.2012 г. След
смъртта си на 26.07.2014 г. В.К. Б. е оставил следните наследници по закон: М.Г.Б.
– съпруга, починала на 28.02.2015 г., Ж. В. Г. – дъщеря, К. В. Б. – дъщеря, и К.
В. Б.. След смъртта си на 01.02.2013 г. К. К. Й. е оставил следните наследници
по закон: Г. Г. Й. – съпруга, Б.К. Й. – син, починал на 07.08.2019 г., и Г. К.
Й. – син.
Видно
от представеното удостоверение за наследници /л. 13/, след смъртта си на
24.11.2012 г. М. К. Б. е оставил следните наследници по закон: Д.Г.Б. –
съпруга, Б.М.Б. – син, и Г.М.Б. – дъщеря.
Прието
като доказателство е Удостоверение изх. № 102/26.05.2021 г. за идентичност на
лице с различни имена, видно от което лицето К. Й. Б. с ЕГН: ********** е
идентично с лицето К. Й. Г. Б..
По делото е приета като доказателство молба, подадена от М.
Н. и наследници на К. Й. Б.,***, до председателя на ИК на ОбНС Криводол от
02.07.1990 г. за изменение на дворищно-регулационната линия между парцел II 167 и X 168 в кв. 59 по плана на с. Краводер по червено защрихованите
линии на скица, приложена към молбата. Под молбата са поставени подписи на 4
лица. Представената молба е с нотариално заверени подписи на лицата от кмета на
с. Краводер. Към молбата е приложена скица № 235/24.06.1990 г. за изменение на
дворищната регулация по червено защрихованите линии между парцел II, пл. № 167 и парцел X, пл. № 168 в кв. 59 по плана на с.
Краводер. В скицата е отразено, че собственик на първия парцел е М.Н., а
собственици на втория са наследници на К. Й. Б.. Под скицата са поставени
подписи на три лица.
От изисканото и прието като доказателство копие от регистър
на нотариалните заверки на кметство с. Краводер за 1990 г. е видно, че лицето М.
Н. не фигурира в представения списък.
Приета като доказателство е и Заповед № 107/05.07.1990 г., с
която предстедателят на КТСУ при Общински народен съвет гр. Криводол по повод
искането на пряко заинтересованите страни, предявено с нотариално заверена
молба вх. № 31/02.07.1990 г. и на основание чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 93,
ал. 1 ППЗТСУ е одобрил по червено защрихованите линии да стане изменението на
дворищната регулация между парцел II,
пл. № 167 и парцел X, пл. № 168 в кв. 59 по плана на с.
Краводер.
По делото са представени документи, видно от които през 1996
г. са били изискани и предадени на Районна следствена служба гр. Враца
оригиналите на молбата от 02.07.1990 г. и приложената към нея скица.
Представено е и писмо изх. № 1018/14.07.1999 г. от Областния
управител на Област Враца, с което изпраща по компетентност жалба от М. К. Б.
във връзка с твърдения на последния на неистинност на подписите, поставени под
молба от 02.07.1990 г. за изменение на дворищно-регулационната линия между
парцел II 167 и X 168 в кв. 59 по плана на с. Краводер, до Окръжна прокуратура –
Враца.
По делото е прието възражение от Г. В. П. от с. Краводер №
146/29.11.2000 г., с което последният обжалва на основание чл. 70 ППЗТСУ
проекта на ЗРП на с. Краводер, като желае дворищната регулационна линия между
парцел IX 244 и парцел X 243 в кв. 59 в с. Краводер да се
приведе в съответствие със стария регулационен план. Видно от писмо изх. №
94-5-7/30.01.2001 г. от Община Криводол възражението е уважено, като е
разпоредено да се приведат регулационните линии /граници/ на парцел IX дв. пл. № 244 в кв. 59 в
съответствие с изменението на РП, одобрено със Заповед № 107/05.07.1990 г. на
председателя на КТСУ при ОбНС – Криводол.
Приета като доказателство е Заповед № 98/16.05.2001 г. на
кмета на Община Криводол, с която е одобрен нов застроителен и регулационен
план на с. Краводер, както и жалба с вх. № 59/20.06.2001 г., подадена от М. К. Б.
***, с която се обжалва Заповед № 98/16.05.2001 г. на кмета на Община Криводол.
Представена е скица № 376/19.06.2001 г. на имот № 243,
парцел X от кв. 59 по кадастрален план,
одобрен със Заповед № 56/96г. и регулационен план, одобрен със Заповед №
98/16.05.2001 г. на с. Краводер, в която е отразено, че имотът има площ 820
кв.м., парцел X има площ 695 кв.м. и е отреден за
жилищно застрояване, като имотът има следните съседи: имот № 242 на И. Й.К. и
имот № 244 на наследници на А.М. Б.. В скицата е отразено и че регулационната
граница между имоти X 243 и IX 244 съвпада с регулационната граница от
предходния регулационен план, одобрен със Заповед № 676/1994 г.
По делото са приети като доказателство и заверени копия от
разписни листове на Община Криводол с отразени данни за собственост.
Прието
е като доказателство писмо изх. № 94-13-5/19.08.2020 г. от кмета на Община
Криводол до Г.М.Б., от което е видно, че във връзка с подадено заявление от
последната е направена справка в архива от служители в общинската администрация
в гр. Криводол, като е констатирано следното: молбата от М. Н. с вх. №
31/02.07.1990 г. за изменение на дворищната регулация между УПИ/парцел II-167 и X-168, кв. 59 по плана на с. Краводер, одобрен 1924 г., е
заверена от кмета на населеното място; в разписна книга към 1990 г. е записан М.
Н. за собственик на УПИ/парцел II-167,
кв. 59 по плана на с. Краводер, одобрен 1924 г.; собственик на УПИ/парцел II-167, кв. 59 по плана на с.
Краводер, одобрен 1924 г. по разписна книга до 2001 г. е М. Н.; А.М. Б. е
отразен в разписна книга на УПИ/парцел IX, поземлен имот № 244 в кв. 59 по кадастрален и регулационен
план на с. Краводер, първият одобрен със Заповед № 56/1996 г., вторият одобрен
със Заповед № 98/2001 г.
По
делото е приет като доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност и наследство № 133, том III, дело № 884/1996 г. от 18.03.1996 г., с който Д. И. М., А.М.
А. и Г. М. А. са признати за собственици по давностно владение и наследство при
равни права върху следния недвижим имот: парцел II /дв.пл.№ 167/ в кв. 59 по плана на с. Краводер, празен, с
площ от 710 кв.м. при съседи: от две страни улици и С. Й. Н., К. Й. Б..
Представен
е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, т. II, нот. Дело № 920/1996 г. от
22.03.1996 г., по силата на който Д. И. М., А. М. А. и Г. М. А. продават на Г.В.
П. празен парцел II /дв.пл.№ 167/ в кв. 59 по плана на с. Краводер с площ от 710
кв.м., при съседи: от две страни улици и С. Й. Н., К. Й. Б.за сумата от
10 650,00 лв.
По
делото е приет като доказателство и Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 105, том I, рег. № 660, дело № 32/2017 г. от
20.02.2017 г., вписан в СВ – гр. Враца вх. рег. № 762/20.02.2017 г., по силата
на който Г. В. П. продава на М.И.Т. УПИ IX, образуван от ПИ № 0.244 с площ на УПИ 624 кв.м., отреден
за жилищно застрояване в кв. 59 по регулационния план на с. Краводер, одобрен
със Заповед № 98/16.05.2001 г. на кмета на Община Криводол, незастроен, при
съседи: землищна граница, 0.245 – жил. територия – насл. на Савчо И. Киров,
землищна граница и 0.243 – жил. територия на М.К. Б., за сумата от
1 500,00 лв.
По делото е представено удостоверение изх. №
21/11.03.2020 г. от кмета на Община Криводол съгласно което УПИ/парцел X, поземлен имот № 243 в кв. 59 по
кадастрален и регулационен план на с. Краводер, първият одобрен със Заповед №
56/1996 г., вторият одобрен със Заповед № 98/2001 г. /скица № 102/11.03.2020
г./ е идентичен с бивш УПИ/парцел X-168
в кв. 59 по регулационно изменение, одобрено със Заповед № 107/05.07.1990 г.,
идентичен с част от бивш УПИ/парцел X-168
в кв. 59 и част от бивш УПИ/парцел I-167
в кв. 59 по регулационно изменение, одобрено със Заповед № 31/06.02.1963 г. и
описан в Нотариален акт № 193, т. I,
д. № 217 от 22.04.1963 г.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима
свидетели.
От
показанията на свидетелката Ж. В. Г. – дъщеря на В. К. Б., се установява, че
процесните имоти в с. Краводер са били обединени в един, а впоследствие са били
разделени. Свидетелката посочва, че М. К. Б. разделил имотите чрез ограда – мрежа с цел да
не влизат животни. Твърди, че в имота сега има три постройки – стара къща,
разположена навътре в имота, в която са живеели нейните баба и дядо, откакто са
се родили до смъртта си, нова къща, в която сега живее семейството на М. К. Б.,
и лятна кухня, като последните две били построени от чичо й М. К. Б.. Сочи, че
има порта, която е поставена от М. Б., но сега се връзва и заключва от М.Т.. Посочва,
че нейният баща В. К. Б. е построил къща на същата улица, а чичо й К. К. Б.
отишъл да живее в с. Главаци, тъй като неговата жена е от там. Твърди, че тя
като наследник няма никакви претенции за собственост върху имота на М. К. Б.,
като между чичо й К.Б. и М. Б. е имало споразумение за това, че чичо й К. няма
да търси нищо от М. Б.. Посочва, че живее в същата махала и почти всеки ден
минавала покрай имота. Твърди, че никой не е имал претенции за имота преди
ответника М.И.Т.. Свидетелката посочва, че познава Г.В., за който разбрала, че
е искал да купи мястото, което пустеело, като довел техник, който да отбележи
къде ще бъде неговото място. Същият садял в имота за около година, но не е
живял там. Твърди, че не познава лицата М. Н., Д.М. и Г. М., като не са идвали
в имота, не са обработвали нещо, нито са живеели там. Посочва, че ищците Г. и Б.Б.
през целия си живот са живели в имота и заявява, че Г. *** и е инвалид, майка й
Д. живее при нея, а Б. *** и има жилище и живее там.
От показанията на свидетеля Г.К. Й. – син на К. К. Й.,
се установява, че баба му Б. Б. и дядо му К. Б. първо живеели в голяма къща,
която се намира в процесния имот. След това, когато остарели, започнали да
живеят в старата кирпичена къща, която била почти на границата на имота, като
там живеели до смъртта си. В имота имало къща – масивна с един задигнат етаж,
лятна кухня и в близост отдясно на тази къща се намирала старата къща. В имота
имало и селскостопански постройки. Пред старата къща в момента имало кухня. От
едната страна на мрежата се намирали зеленчукова градина и старата къща, а от
другата страна били останалите постройки и двор, като мрежата стигала до
старата къща и имало достъп и от двете страни на мрежата. Свидетелят посочва,
че ограда има от старата къща до улицата, като мрежата разделяла имота, за да
не влизат животни в градината. Твърди, че мрежата била поставена от баба му и
дядо му. Портата откъм улицата била поставена от чичо му М. Б.. Свидетелят знае
от баща си, че на В. Б. са помогнали да си направи друга къща на друго място, а
баща му Крум Б. заминал да живее в с. Главаци, като за М. Б. останала бащината
къща. Свидетелят заявява, че той и сестра му нямат претенции за собственост към
този имот и към имота на М.Т.. Не познава Г. В., М. Н., Д. М. и Г. М.. Не е
чувал да има претенции към имота на роднините му. Твърди, че двата имота,
независимо от оградата между тях, представляват всъщност един и са собственост
на М. Б..
От
разпита на свидетеля В. Н. В. се установява, че същият е от с. Краводер и
познава страните по делото. Свидетелят посочва, че ищците и ответникът притежават два
имота в съседство, като в имота на ответника има една малка къща, а в имота на
ищците има голяма масивна къща и лятна кухня. Знае, че М.Т. е купил имота от Г.,
а Г.го е купил от Д. – съпруга на М. Н.. Заявява, че познава М. Н., на който
дядото на свидетеля е бил настойник, и имотът, който Д. е продала на Г., е
имотът на М. Н., който свидетелят е посещавал. Не знае някой да е имал
претенции към имота на М. Н..
От разпита на свидетеля Г. П. В. се установява, че
същият е закупил преди двадесет години имот от Д., А. и Г., на които имотът бил
наследствен. След това свидетелят продал имота на ответника по делото. Когато
закупил имота, отишъл да го види, като тогава М. Б. бил още жив. Двамата
разговаряли, като М. Б. споделил, че има проблем с границата между имотите и
трябва да бъдат извикани техници. Техници били извикани от свидетеля, като те
поставили колци на границата между имотите. Сочи, че след като техниците му
дали документ за границата, той продължил да изгражда вече съществуващата
мрежа, като М. Б. му помогнал да опъне мрежата. Посочва, че М.Б. бил навлязъл в
неговия имот 3-4 метра, за да си направи порта и да вкарва коли. Свидетелят
твърди, че колците били изхвърлени от съседите му, като М. Б. му казал, че ако
свидетелят не бил купил парцела, след една или две години е щял той да стане
собственик на целия имот. Посочва, че е садил в имота около 2-3 години, но
нарочно били пускани животни, за да се откаже. Тоалетната и кирпичената
постройка се намирали в неговия имот, а семейството на М. Б. живеело в съседния
имот. М.Б. имал проблем само относно къде да минава границата между имотите.
Свидетелят разбрал, че имотът се продава от В. В., потърсил продавачите и
открил жената Димитричка, която му казала, че го продава, защото имотът не се
ползвал от тях.
От
заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза се
установява, че в границите
и обхвата на процесиите имоти ПИ № 243 и ПИ № 244 и
образуваните за тях урегулирани имоти УПИ Х-243 и УПИ П-244 в кв.59 са
извършени следните изменения от първия до сега действащия устройствен план –
кадастрален, застроителен и регулационен план, първият одобрен със Заповед №
56/22.04.1996 г. и вторите два, одобрени със Заповед № 98/16.05.2001 г.: имоти
по първия кадастрален и регулационен план на с. Краводер, общ. Криводол,
одобрени със Заповед
№ 676/05.03.1924 г., с
изменения на регулационния план в обхвата на процесиите имоти, одобрени със Заповед № 31/06.02.1963 г., за разделяне
на парцел I, пл. № 168 на два нови имота – парцел I, пл. № 168 и парцел Х, пл.
№168 в кв.59 и второ изменение, одобрено със Заповед № 107/05.07.1990 г. за
промяна на вътрешното регулационна линия между парцел Х, пл. №168 и парцел II, пл. № 167 в кв. 59. При
урегулиране на имота с първата регулация
от 1924 г. за ПИ с кад. № 168 с площ по
кадастрални граници 1710 кв.м.,
по регулация е отреден парцел I, пл. № 168 в кв. 59 с площ
от 1614 кв.м., получена от част от ПИ 168 с площ 1410 кв.м.,
и придаваема част с обща площ 180 кв.м., от които части от общински имот 105
кв.м. и част от съседния от изток имот 75 кв.м. Площта на имота по кадастрални
граници 1710 кв.м. се разпределя както следва: 1410 кв.м. в парцел 1, пл. № 168;
20 кв.м. в прилежаща към парцела от юг улица м/у ок. 158 и ок. 161; 100 кв.м. в
прилежаща към парцела от север улица м/у ок. 158 и ок. 147; 30 кв.м. в сервитут
на територия на р. Ботуня и 150 кв.м. в парцел II, пл. № 167. При изменение на регулацията през 1963 г.
парцел I, пл. № 168 с площ
по регулация от 1590 кв.м. се
разделя на два новообразувани парцела:
парцел I, пл. № 168
с площ 610 кв.м. и парцел Х, пл. № 168
с площ 980 кв.м. с придаваема част от 98 кв.м. – общински имот и 75 кв.м. –
от изток от имот 166. При изменение на регулацията през 1990 г. е налице изменение на
регулацията между парцел X, пл. №168 с площ 980 кв.м. и парцел II, пл. №167 с площ от 400 кв.м. с промяна на общата
вътрешна регулационна линия мeжду двата
имота и образуване на два нови парцела – парцел
Х, пл. № 168 с площ 710 кв.м. и парцел II, пл. № 167 с площ от 625 кв.м. При изменението
на кадастралния план 1996 г. е образуван поземлен имот ПИ
№ 243 с площ по кадастрални граници 819,57 кв.м., за който е отреден УПИ X с площ 695 кв.м и поземлен имот ПИ № 244 с площ по кадастрални граници 400 кв.м.,
за който е
отреден УПИ II с площ 624 кв.м. При одобряването на застроителния и
изменение на регулационния план от 2001 г. за поземлен имот ПИ
№ 243 с площ по кадастрални граници 819,57 кв.м., е отреден
по регулация УПИ X, пл. № 243 с площ 695
кв.м, а за поземлен имот ПИ № 244 с площ по
кадастрални граници 400 кв.м. е отреден УПИ II с площ 624 кв.м. Към заключението е изговена и приложена комбинирана скица на
двата имота, отразяваща всички извършени изменения, станали по отношение на
кадастралните и регулационни линии за тях от първия план 1924 г. до последния
сега действащ план от 2001 г.
От заключението се установява и че с извършеното изменение на регулационния план на с. Краводер,
одобрено със Заповед № 107/05.07.1990 г. при
действието на ЗТСУ и ППЗТСУ е направена промяна на общата дворищна регулационна
линия между процесиите два имота - парцел Х, пл. № 168 и парцел II, пл. № 167, съобразена
със съществуващата в парцел Х, пл. №168 законно изградена сграда на основното
застрояване – масивна жилищна сграда с мазе, построена през 1963 г., съгласно
одобрени строителни книжа – архитектурен проект № 59/20.05.1963 г. и Разрешение
за строеж № 47/25.05.1963 г. с възложител К. К.Й.. С така
одобреното изменение линията
на регулация между двата имота е
поставена в съответствие с нормативно определение от закона разстояния от
съществуващата законно изградена жилищна сграда и по отношение на разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ППЗТСУ отговаря
на техническите правила и норми, действали към момента на изменението, но не е
съобразена с разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ППЗТСУ, според която в населените места от четвърти,
пети, шести, седми и осми функционален тип регулационните линии на парцелите се
прокарват по имотните граници, без да се спазват установените размери за лице и
повърхност, указани в чл. 54, ал. 3, т. 1 и 2. Така поставената регулационна линия, измерена
графично от плана е на разстояние 1 м. от съществуваща стара жилищна сграда в
УПИ Х, пл. № 168, като регулацията не е съобразена с нея и същата не се запазва
като застрояване в имота и не може да се достроява, преустроява и ползва по
предназначение.
Вещото лице посочва, че от извършената проверка в
техническия архив на Община Криводол не са открити доказателства за уреждане на
сметки и заплащане на придаваеми части по одобреното със Заповед №
107/05.07.1990 г. изменение на регулацията в обхвата на процесиите имоти.
Експертизата установява, че определената площ, заключена
между т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, представляваща сечението на ПИ № 168, ПИ 243 в
границите на парцел II, пл. № 244 в кв. 59,
нанесена в приложената на стр. 11 към делото комбинирана скица и защрихована в
жълто, изчислена графично и цифрово е в размер на 295 кв.м.
При извършените измервания на място, вещото лице е
констатирало наличието на съществуваща материализирана прозирна ограда между
двата процесни имота, изпълнена от мрежа на бетонови колове, изградена на
разстояние 1,87 м. от съществуващата в имот УПИ Х-243 второстепенна постройка
на допълващото застрояване – лятна кухня и същата не съответства на отразената
в действащия план на с. Краводер имотна граница между двата имота УПИ X и УПИ IX. Изготвена и приложена към заключението
е схема с координати на граничните точки на регулацията между процесиите имоти в
координатна система 1970 Балтийска.
При проверка на място вещото лице е установило, че в
процесния имот на ищците УПИ Х, пл. № 243, кв. 59 по плана на с. Краводер, общ.
Криводол има изградени сгради на основното и на допълващото застрояване, както
следва: основно
застрояване: едноетажна масивна жилищна сграда, реализирана свободно
в имота на разстояние, отговарящо на правилата и нормативите за разполагане на
сградите на основното застрояване спрямо вътрешните /странични/ граници на
урегулирания имот по извършеното изменение на регулацията от 1990 г. и по
приетия план от 2001 г. /чл. 31., ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ/; допълващо застрояване:
второстепенни постройки на допълващото застрояване: 1. постройка, долепена до северната
фасада на жилищната сграда и до западната фасада на лятната кухня – на
допустимо разстояние от вътрешните регулационни граници; 2. лятна кухня, долепена
от изток на жилищната сграда на разстояние 1,87 м. от страничната регулационна
линия – на допустимо разстояние от вътрешната югоизточна граница; 3. паянтова постройка – навес за
отоплителни материали /дърва/ в северозападната част на двора, северно от
жилищната сграда - на допустимо разстояние от вътрешните граници на имота; 4. стопанска постройка в
североизточната част на двора, северно от лятната кухня; 5. външна тоалетна – в
дъното на двора към реката – недопустимо разположена в дъното на парцела.
В заключението си експертът посочва, че оставащата част
от УПИ II, пл. № 244 в кв. 59 по действащия към момента кадастрален план от
1996 г., застроителен и регулационен план от 2001 г. или реалната част от имот
ПИ 244 с лице 13,34 м. и площ от
400 кв.м., отговаря на изискванията и нормата на чл. 19 от Закона за
устройство на територията /чл. 19, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ/. Намалени с 1/5
минималните размери за лице и повърхност за имоти в села с преобладаващ
равнинен терен 16 м. лице и 500 кв.м. повърхност, са съответно лице 12,8 м. и повърхност 400
кв.м.
В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че с плана от 1924 г. за пръв път е
урегулиран парцел II, като е упълномерен с части от имоти 168 и
166, като с плана от 2001 г. парцел II става УПИ IX. Посочва, че първата сграда,
описана в скицата, намираща се на л. 12 от делото – масивна жилищна сграда с
площ от 62 кв. м. се намира в имот X-243, втората сграда от 47 кв.м. –
лятната кухня също се намира в имот X-243, третата сграда – постройка с
площ 9 кв.м. е долепена до първите две сгради и също се намира в имот X-243, а четвъртата сграда с площ 17
кв.м. най-вероятно се намира в зад лятната кухня в имот X-243. В имот 244 се намира друга
стара жилищна кирпичена сграда, както и външна тоалетна. Вещото лице уточнява,
че при вътрешната регулационна линия между спорните имоти, обозначена в червено
на приложение № 4 към заключението при действието на регулацията, одобрена със
Заповед № 31/06.02.1963 г., са били засегнати постройки № 1 и 2. Посочва и че
оградата между имотите започва от прилежащата улица, продължава към дъното на
парцелите и достига до кирпичената стара къща, като след нея до дъното на
имотите няма ограда.
По
делото е назначена и изслушана и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от
заключението и от допълнението на която се установява, че с
изменението на първия кадастрален и регулационен план на с. Краводер от 1924
г., в обхвата на процесния имот ПИ 168,
одобрено със Заповед № 31/06.02.1963 г., бившия парцел
X, пл. № 168
е с площ по регулация 980 кв.м., образуван от имот ПИ
168 с площ в границите на парцела 807 кв.м., част от ПИ № 166 с
площ в границите на парцела 75 кв.м. и придаваема общинска част от 98 кв.м.
С
допълнението към експертизата вещото лице уточнява, че с изменението на
регулацията по реда на чл. 93 от ППЗТСУ за парцел Х, пл. № 168 и парцел II, пл. № 167 в кв. 59 по плана
на с. Краводер, общ. Криводол, одобрено със Заповед № 107/05.07.1990 г., е извършена
промяна на общата, вътрешна регулационна линия между двата парцела в резултат
на която са урегулирани два
новообразувани парцела: 1. новообразуван парцел Х, пл. №
168 с площ от 755 кв.м, образуван от ПИ 168 с площ в границите на парцела 720
кв.м.; част от ПИ 167 с площ 9 кв.м. и придаваема общинска част от 26 кв.м. и
2. Новообразуван
парцел II, пл. № 167 с площ от 625 кв.м., образуван от: ПИ 167 с площ в
границите на парцела 170 кв.м.; част от ПИ 166 с площ
от 120 кв.м. и част от ПИ 168 с
площ от 263 кв.м. и придаваема общинска част от 72 кв.м. Придадената с регулационното
изменение за процесните имоти, одобрено със Заповед № 107/05.07.1990 г. от
бившия парцел Х, пл. № 168 с площ преди изменението 980 кв.м. към парцел II, пл. № 167 с площ преди
изменението 400 кв.м. е придадена
обща площ от 320 кв.м., от които: част от поземлен имот с кад. № 168 от 173 кв.м., част от
поземлен имот с кад. № 166 от 75кв.м. и част от общинско място от 72 кв.м.
Към заключението е представено графичното изображение на
комбинираната скица -
приложение № 6 към заключението,
разположението на придадента с изменението част от поземлен имот ПИ 168 към
новообразувания парцел II, пл. № 167 в
кв. 59 по плана на с. Краводер, обш. Криводол в размер
на 173 кв.м.,
попадаща в границите на процесните 295 кв.м., част от бившия парцел Х, пл.№ 168
в кв. 59, отразена като защрихована с черен щрих.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че останалата част от процесните 295 кв.м. попада в границите на
парцел II или парцел
IX 244 по сега действащия план, като е отразена на скицата в жълто,
незащриховано.
От допълнителното заключение се
установява и че сграда, отразена с № 1 /стара
кирпичена жилищна сграда, находяща се в ПИ № 244, обозначена като постройка с
№1 на комбинираната скица, приложение № 4 е била построена и изградена към
1962 г., нанесена и попълнена служебно в графичната част на кадастралния и
регулационен план на с. Краводер от 1924 г., а лятна кухня, находяща
се в УПИ Х, пл. №243, обозначена като постройка с № 2 на комбинирана скица -
приложение № 4 е била построена и изградена в
периода след 1990 г. до 1995 г., като е нанесена и попълнена в графичната част
на кадастралния план на с. Краводер, одобрен със Заповед № 56/22.04.1996 г.
Вещото лице установява и че извършеното изменение на
регулационния план на с. Краводер, одобрено със Заповед № 107/05.07.1990 г. при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ с
промяна на общата дворищна регулационна линия между процесните два имота е
съобразено със съществуващата в парцел Х, пл. №168 законно изградена сграда на
основното застрояване - масивна жилищна сграда с
мазе, построена
през 1963г., като второстепенните постройки на допълващото застрояване в парцел X – постройка, долепена до северната
фасада на жилищната сграда на основното застрояване, лятна кухня, стопанска
постройка и външна
тоалетна, не са съществували и същите не са отразени в графичната
част на действащия план и скицата към заповедта.
Съдът кредитира заключенията на
назначените основна и допълнителна съдебно-технически експертизи като верни,
пълни и компетентно изготвени.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са активно
субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС.
В тежест на ищците е да докажат,
че са собственици на процесния имот на твърдяното правно основание –
наследствено правоприемство и осъществен фактически състав на изтекла
придобивна давност – упражняване на фактическа власт върху имота от техните
наследодатели и изтеклия период от време на упражняване на фактическата власт
от тях; както и че понастоящем ответникът владее процесния имот.
При доказване на горното, в тежест на ответника
е да докаже, че владее имота на правно основание.
Чрез петиторния иск по чл. 108 ЗС ищците
искат от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя
на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на
собственост върху нея принадлежи на тях и въз основа на това установяване да се
допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да има
основание за това, принудително да предаде фактическата власт на собствениците.
Установява се от приетия като
доказателство Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 193, т. I, дело № 217/1963 г. от 22.04.1963
г., че К.Й. Г. Б. е признат за собственик на дворно място от 980 кв.м. в кв. №
59, парцел X по плана на с. Краводер, при
съседи: И. И. ***, наследници на А. М.,
С. К. и река, заедно с паянтова къща и паянтова стопанска постройка. Видно от
представеното удостоверение за наследници /л. 14,15 и 16/, след смъртта си на
10.09.1978 г. К. Й.Б. е оставил следните наследници по закон: Б. В. Б. –
съпруга, починала на 20.10.1994 г., В. К. Б. – син, починал на 26.07.2014 г., К.
К. Й. – син, починал на 01.02.2013 г. и М. К. Б. – син, починал на 24.11.2012
г.
От
представеното писмо изх. № 94-13-5/19.08.2020 г. от кмета на Община Криводол до
Г.М.Б. се установява, че в разписна книга към 1990 г. е записан М. Н. като
собственик на УПИ/парцел II-167,
кв. 59 по плана на с. Краводер, одобрен 1924 г., като собственик на УПИ/парцел II-167, кв. 59 по плана на с.
Краводер, одобрен 1924 г. по разписна книга до 2001 г. е М. Н.. Същото
обстоятелство е видно и от представените по делото копия от разписни книги. В
тази насока са и показанията на свидетеля Венелин Върбински, който посочва, че М.Т. е купил
имота от Г., а Г. го е купил от Д. – съпруга на М. Н., като имотът, който Д. е
продала на Г., е имотът на М. Н..
Установява
се по делото, че на 02.07.1990 г. от М. Н. и наследници на К. Й. Б. до
председателя на ИК на ОбНС Криводол е подадена молба с нотариална заверка на
подписите на лицата, посочени като молители, за изменение на
дворищно-регулационната линия между парцел II 167 и X 168 в
кв. 59 по плана на с. Краводер по червено защрихованите линии на скица,
приложена към молбата. Към молбата е приложена скица № 235/24.06.1990 г. за
изменение на дворищната регулация по червено защрихованите линии между парцел II, пл. № 167 и парцел X, пл. № 168 в кв. 59 по плана на с.
Краводер. В скицата е отразено, че собственик на първия парцел е Младен Ненчов,
а собственици на втория са наследници на К.Й. Б., като са посочени и номера на
документите им за собственост.
С приетата като доказателство Заповед № 107/05.07.1990 г. предстедателят
на КТСУ при Общински народен съвет гр. Криводол по повод искането на пряко
заинтересованите страни, предявено с нотариално заверена молба вх. №
31/02.07.1990 г. и на основание чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 93, ал. 1 ППЗТСУ е
одобрил по червено защрихованите линии да стане изменението на дворищната
регулация между парцел II,
пл. № 167 и парцел X, пл. № 168 в кв. 59 по плана на с.
Краводер.
Заповедта е издадена в хипотезата на чл. 93, ал. 1
ППЗТСУ /отм./, съгласно който очертанията и размерите на парцелите по
влезли в сила дворищнорегулационни планове могат да се изменят по искане на
пряко заинтересованите собственици, ако изменението не противоречи на правилата
за регулацията. Съгласно ал. 3 и 4 на действащата към 1990 г. редакция на
ППЗТСУ искането се прави с нотариално заверено заявление,
придружено от скица-проект, подадено до: за градове със съвет за
архитектура и благоустройство – до отдел „Архитектура и благоустройство” при
общинския народен съвет; за други населени места - до отдел „Архитектура и
благоустройство” при окръжния народен съвет чрез техническата служба при
общинския народен съвет, съответно при кметството. Според ал. 5 когато искането
е основателно, изменението се одобрява със заповед на председателя на изпълнителния
комитет на общинския народен съвет или натоварено от него длъжностно лице – за
градове със съвет за архитектура и благоустройство, и със заповед на
председателя, на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или натоварено
от него длъжностно лице – за другите населени места.
Процесната заповед е издадена по искане на пряко заинтересованите собственици за изменение на регулацията на двата
съседни имота, каквато възможност е предвиждал чл. 32, ал. 2 ЗТСУ /отм./ и чл.
93, ал. 1 ППЗТСУ /отм./, като границата между имотите е определена със съгласие
на подалите молбата лица. Волята на
собствениците е ясно изразена в молбата и тя е за изменение на дворищната регулация така, както е направено с
оспорената заповед. Подписите на подалите молбата лица са заверени
нотариално от кмета на с. Краводер, като липсата на вписване на имената им в извлечението от регистъра за заверките на
кметство с. Краводер за 1990 г. не лишава извършеното нотариално удостоверяване
от доказателствената му сила. Съгласно чл. 97 от Закона за устройство на
съдилищата /отм./ в населените места, където няма районен съд, председателят,
зам.-председателят и секретарят на изпълнителния комитет на общинския
/районния/ народен съвет, кметът, заместник-кметовете и секретарят на
кметството заверяват подписи, удостоверяват датата на частни документи и
засвидетелствуват верността на преписи от документи. Нотариалната заверка на подписите на страните, извършена от
кмета на с. Краводер, представлява официален документ, който се ползва с
формална доказателствена сила, т.е. удостоверява спрямо всички с
обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него
изявление, посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като
издател лице, както и, че последното е действало в посоченото в документа
длъжностно качество. Документът се ползва и с материална доказателствена сила,
т.е. обвързва съда да приеме, че посочените в него факти са се осъществили от
външна страна така, както е посочил неговият издател, като за целта е необходимо
документът да отговаря на следните изисквания: да е издаден от държавен орган
или от друг правен субект, на когото държавата е предоставила удостоверителна
функция, да е издаден в кръга на удостоверителната компетентност на органа и да
са спазени правилата на съответното производство по съставяне на акта
/изискванията за ред и форма/. Тоест нотариалната заверка, извършена от кмета
на с. Краводер, обвързва съда да приеме, че подписите върху молбата са положени
от подалите я лица.
В представената
преписка от Община Криводол няма данни процесната заповед да е обжалвана,
поради което следва да се приеме, че същата е влязла в законна сила.
В константната практика
на ВКС, включително обективирана и в решения по чл. 290 ГПК се възприема
становището, че искането за изменение на регулацията на посоченото
основание има характер на договор за спогодба с вещноправно действие.
Присъединената по силата на това изменение площ от един имот към друг не представлява придаване на части от имота по силата на
дворищнорегулационния план в смисъла на чл. 110 ЗТСУ, за да е необходимо да се изследва дали планът е
приложен, уредени ли са сметките по регулация, респ. за приложението на § 6 и §
8 от ПР на ЗУТ относно отпадане отчуждителното действие на
дворищнорегулационния план /в този смисъл Определение № 454 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2014 г., I г.
о./.
С Определение № 481 от 22.11.2019
г. по гр.д. № 2417/2017 г., II г.о. е
прието, че в хипотезата, когато регулационният план е изменен по инициатива на
заинтересованите собственици и заповедта е влязла в сила, регулационната
граница на имота получава автоматично значение на имотна граница, като новите
регулационни линии стават кадастрална основа на имотите, а местата, заключени
между новите и старите граници, се придобиват от собствениците на парцелите,
към които се придават, без да се считат придаваеми по регулация. Възраженията си срещу извършеното от
общинската администрация изменение на дворищнорегулационния план
заинтересованите собственици в такава хипотеза могат да въвеждат само в
административно производство по обжалване на административния акт по изменение
на регулацията.
С Решение № 222 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 136/2009 г., II г. о. е изразено
становище, че в хипотеза, при която регулационният план е бил изменен
по искане на заинтересованите собственици при действието на ЗТСУ /отм./ и заповедта за изменение на плана не е била обжалвана, регулацията
следва да се счита за приложена. При наличие на несъответствие между имотните
граници по предходен кадастрален план с имотните граници в последващия, които
съответствуват на границите на урегулираните имоти по изменения регулационен
план не може да се приеме, че е налице грешка в кадастралната основа по смисъла
на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. След като заинтересуваните собственици веднъж вече са
изразили волята си за начина, по който следва да бъде извършено изменението на
регулационния план пред общинската администрация и не са обжалвали издадената
въз основа на тяхното искане заповед за изменение на плана, вкл. с твърдението,
че същата не съответствува на искането или не отразява действително
съществуващите на място граници на имота, същите не разполагат с възможност да
искат това несъответствие да бъде отстранено по общия исков ред чрез
установяване на грешка в кадастралната карта и регистър. Възраженията си срещу извършеното от общинската администрация изменение
на дворищнорегулационния план заинтересуваните собственици в такава хипотеза
могат да въвеждат само в административно производство по обжалване на
административния акт по изменение на регулацията.
Предвид възприетото становище в
горепосочените съдебни актове и
доколкото заинтересуваните собственици не са обжалвали процесната Заповед № 107/05.07.1990 г., а са
имали тази възможност, както и предвид особения характер на искането за изменение на регулацията на посоченото
основание –
на договор за спогодба с вещноправно действие, съдът приема, че в конкретния
случай ищците като наследници на участвалия в административното производство
като наследник на Кирил Йорданов Б. – Методи Кирилов Б., не разполагат с
възможност да навеждат възражения за нищожност и несъответствие с материалния
закон на заповедта за изменение на плана, както и да искат по реда на косвения
съдебен контрол съдът да се произнася по валидността и законосъобразността й,
поради което съдът не следва да се произнася по същите. Ако изменението на плана не е съответствало на
искането на праводателя
на ищците, той е могъл да обжалва заповедта и именно по този ред е следвало да изложи възраженията си, данни за което обаче липсват по
делото.
Според заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза при изменение на регулацията през 1990 г. е
налице изменение на регулацията
между парцел X, пл. №168 с площ 980 кв.м. и парцел II, пл. №167 с
площ от 400 кв.м. с промяна на общата вътрешна
регулационна линия мeжду двата имота и
образуване на два нови парцела – парцел
Х, пл. № 168 с площ 710 кв.м. и парцел II, пл. № 167 с площ от 625 кв.м. При изменението на кадастралния план 1996 г. е
образуван поземлен имот ПИ № 243 с площ по кадастрални граници
819,57 кв.м.,
за който е отреден
УПИ X с площ 695 кв.м и поземлен имот ПИ № 244 с площ по кадастрални граници 400 кв.м., за който е отреден УПИ II с площ 624 кв.м. От
заключението се установява и че с
извършеното изменение на регулационния план на с. Краводер, одобрено със
Заповед № 107/05.07.1990
г. при действието на
ЗТСУ и ППЗТСУ е направена промяна на общата дворищна регулационна линия между
процесните два имота - парцел Х, пл. № 168 и парцел II, пл. № 167, съобразена
със съществуващата в парцел Х, пл. №168 законно изградена сграда на основното
застрояване – масивна жилищна сграда с мазе, построена през 1963 г., съгласно
одобрени строителни книжа – архитектурен проект № 59/20.05.1963 г. и Разрешение
за строеж № 47/25.05.1963 г. с възложител К. К. Й.. С така
одобреното изменение, линията на регулация между
двата имота е поставена в съответствие с нормативно определените от закона
разстояния от съществуващата законно изградена жилищна сграда и по отношение на
разпоредбата на чл.53, ал. 2 от ППЗТСУ отговаря
на техническите правила и норми, действали към момента на изменението, но не е
съобразена с разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ППЗТСУ, според която в населените места от четвърти,
пети, шести, седми и осми функционален тип регулационните линии на парцелите се
прокарват по имотните граници, без да се спазват установените размери за лице и
повърхност, указани в чл. 54, ал. 3, т. 1 и 2. Така поставената регулационна линия, измерена
графично от плана е на разстояние 1 м. от съществуваща стара жилищна сграда в
УПИ Х, пл. № 168, като регулацията не е съобразена с нея и същата не се запазва
като застрояване в имота и не може да се достроява, преустроява и ползва по
предназначение.
В хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗТСУ /отм./, при която влезлият в сила дворищнорегулационен план е изменен със
съгласие на всички пряко заинтересувани собственици, законът не установява
изискване новият план да бъде създаден на основата на първоначалното /преди
регулацията/ положение на недвижимите имоти, нито установява правилото, че ако
от деня на заемане на придадените имоти по законния ред /в хипотезите на чл.
32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ /отм./ е изтекъл 10-годишен срок,
парцелните граници се приемат за имотни граници, нито правилото, че парцелните
граници се приемат за имотни /в хипотезите на чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ /отм./, ако до деня на откриване на производството по изменението придадените
имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било
изплатено. Не са предвидени допълнителни предпоставки, които следва да бъдат
реализирани, за да се приеме, че регулацията е приложена и парцелните граници
следва да се приемат за имотни. При изменение на дворищнорегулационния план по съгласие
на заинтересуваните собственици следователно регулационните линии получават
значението и на имотни граници от момента на влизане в сила на заповедта за
изменение на дворищнорегулационния план, доколкото изменението на регулационния
план е извършено не съобразно кадастралната основа, а по волята на
заинтересуваните собственици, и по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ подробният
устройствен план не би могъл да бъде изменен.
Следва да се отбележи, че ирелеванен за спора е наведеният от ищците довод за неприложена
регулация поради неуредени регулационни сметки между собствениците на съседните
имоти. Това е така, тъй като при изменение на дворищно-регулационен план на
основание съгласие на заинтересованите собственици, регулационната граница на
парцелите получава автоматично значение на имотна, като новите регулационни
линии стават кадастрална основа на имотите. По тази причина не може да се
говори за придаване по регулация, респективно заплащане на придаваемите площи.
Следователно
в конкретния случай следва да бъде прието, че доколкото процесната заповед не е
обжалвана, регулацията е приложена и парцелните граници следва да се приемат за
имотни от момента на влизането й в сила, като без значение е, че изменението не
е съобразено с разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ППЗТСУ и със съществуваща стара
жилищна сграда в УПИ Х, пл. № 168. Заповедта е влязла в законна сила и обвързва
собствениците на двата съседни имота. Придаваемите се места загубват качеството си и статута
на придаваеми се места по регулация и собствеността върху тях преминава
автоматично към титуляра на правото на собственост на парцела, към който те се
придават. Следователно
с влизане в сила на заповедта границата между парцел Х, пл. № 168 и
парцел II, пл. № 167 е изместена съобразно графичното
отразяване с червен контур на скицата за изменение, като според заключението на
вещото лице с изменението е придадена част от поземлен имот
ПИ 168 към новообразувания парцел II, пл. № 167 в
кв. 59 по плана на с. Краводер, общ. Криводол в размер
на 173 кв.м.,
попадаща в границите на процесните 295 кв.м., като останалата част от процесните 295
кв.м. попада в границите на парцел II или УПИ IX
244 по сега действащия план, като е отразена на скицата към допълнение към
доплънителната СТЕ с вх. № 260222/08.02.2022 г.
в жълто, незащриховано. Предвид гореизложеното, съдът намира, че към
момента на влизане в сила на Заповед № 107/05.07.1990 г. собственик на процесните 295 кв.м. е бил
собственикът на парцел II, пл. № 167.
Следва да се
отбележи и че в периода от 22.04.1963 г., когато е издаден Нотариален акт за
собственост на недвижим имот на основание обстоятелствена проверка № 193, т. I, дело № 217/1963 г., с който К. Й.
Г. Б. е признат за собственик на дворно място от 980 кв.м. в кв. № 59, парцел X по плана на с. Краводер, до влизане в
сила на процесната Заповед № 107/05.07.1990 г. Кирил Йорданов Б., а след смъртта му на 10.09.1978 г. неговите наследници Б. В. Б., В. К. Б., К. К. Й. и М.
К. Б. са били собственици на придадена част от поземлен имот
ПИ 168 към новообразувания парцел II, пл. № 167 в
кв. 59 по плана на с. Краводер, общ. Криводол в размер
на 173 кв.м.,
попадаща в границите на процесните 295 кв.м., поради което ако
са упражнявали фактическа власт върху придадената част, то това е представлявало
упражняване на собственическото им правомощие да владеят имота, поради което за
този период от време те не са владелци по смисъла на чл. 68 и сл. ЗС и не могат
да се ползват от разпоредбите на чл. 79 ЗС за придобиване на тези 173 кв.м по
давност. Дори същите да са осъществявали фактическа власт върху останалата част от процесните 295 кв.м. до влизане в сила на заповедта, то след този
момент те са станали собственост на собственикът на парцел II, пл. № 167.
На следващо място трябва да се изследва въпросът дали
ищците след влизане в сила на Заповед
№ 107/05.07.1990 г. са
придобили собствеността върху
процесните 295 кв.м. въз основа на наследствено правоприемство от баща им М. К. Б. и присъединяване на владението,
осъществено върху тях от него, а след смъртта му и въз основа на продължаването
на упражняване на фактическа власт с присвоително намерение и от тях тримата.
Към началния
момент на давността – след влизане в сила на Заповед № 107/05.07.1990 г., действащ е
бил ЗТСУ /отм./, като с чл. 59 ЗТСУ е въведена изрична законова забрана за
придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели. С изменението на текста на чл. 59 ЗТСУ /ДВ, бр.
34/2000 г., в сила от 1.01.2001 г./, е
допусната възможност за придобиване по давност или чрез сделка на реално
определени части от поземлени имоти в населените места, но само ако отговарят
на изискванията за минимални размери на площ и лице, определени с правилника на
закона, или ако се присъединяват към съседен имот при условията на чл. 28, а
оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице
или също се присъединява към съседен имот. В същия смисъл са и разпоредбите на
чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Следователно едва след 01.01.2001 г. е било
възможно придобиването по давност на реални части от недвижими имоти при
определени условия.
От
приетия като доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност и наследство № 133, том III, дело № 884/1996 г. от 18.03.1996 г., се установява, че Д.И.
М., А.М.А. и Г. М. А. са признати за собственици по давностно владение и
наследство при равни права върху следния недвижим имот: парцел II /дв.пл.№ 167/ в кв. 59 по плана на с. Краводер, празен, с
площ от 710 кв.м. при съседи: от две страни улици и С. Й. Н., К. Й. Б., част от
който към този момент са били процесните 295 кв.м. От представения Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, т. II, нот. дело № 920/1996 г. от 22.03.1996 г., е видно, че Д. И.
М., А. М. А. и Г. М. А. са прехвърлили на Г. В. П. собствеността върху
горепосочения имот. От приетия като доказателство Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 105, том I,
рег. № 660, дело № 32/2017 г. от 20.02.2017 г., вписан в СВ – гр. Враца вх.
рег. № 762/20.02.2017 г., се установява, че Г.В. П. е прехвърлил на ответника М.И.Т.
собствеността върху УПИ IX,
образуван от ПИ № 0.244 с площ на УПИ 624 кв.м., отреден за жилищно застрояване
в кв. 59 по регулационния план на с. Краводер, одобрен със Заповед №
98/16.05.2001 г. на кмета на Община Криводол, незастроен, при съседи: землищна
граница, 0.245 – жил. територия – насл. на С. И. К., землищна граница и 0.243 –
жил. територия на Методи Кирилов Б., за сумата от 1 500,00 лв., част от
който са и процесните 295 кв.м.
Правният спор по настоящото дело
се съсредоточава върху правнорелевантното обстоятелство дали това абсолютно
вещно право върху процесните 295 кв.м е било прекратено поради изтичане в полза
на ищците на общата (10-годишна) придобивна давност. Според чл. 79, ал. 1 ЗС несмущавано владение в
продължение на 10 години е достатъчно за придобиване право на собственост върху
недвижим имот по давност, ако няма законова пречка за това.
С Решение №
102/30.05.2016 г., постановено по гр.д. № 5728/2015, I г.о. на ВКС
е отговорено на въпроса възможно ли е в хипотезата на чл. 200 ЗУТ да се
придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание, без
за тази реална част да са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, както и следва ли
реалната част да се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ, за да
се приеме, че не е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ или е достатъчно фактическото й присъединяване по силата на упражнено
давностно владение.
Съдебният състав е приел за правилно становището, изразено в Решение № 1109/09.12.2008
г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС по гр.д. № 3117/2007 г.,
Решение № 1008/14.09.2009 г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на
ВКС по гр.д. №3465/2007 г., а именно, че реално
обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в
хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ.
Предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза
на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално
урегулиране на територията. Съображенията за това са следните: И ЗТСУ, и
ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на
имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния
план. При действието на ЗТСУ урегулирането на поземлените имоти е основано на
принципа на заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, като
отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването
на следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация
части от съседни имоти, не са заплатени и не е доказано да е упражнявана
фактическа власт върху придадените части повече от 10 години. Ако фактическата
власт върху придадените части е била упражнявана повече от 10 години, счита се,
че регулацията е приложена и правото на собственост върху придадените части е
придобито по силата на регулацията, т.е. правото на собственост върху реалната
част от парцела се придобива по силата на регулацията, а не по причина
придобиването му по давност. Ако не е доказано да е била упражнявана фактическа
власт върху придадените части, счита се че регулацията не е приложена и
очуждителното й действие отпада. Ако парцелите са образувани от самостоятелни
имоти, без да е извършвано придаване на части от съседни имоти и бъде завладяна
реална част от съседен парцел, правото
на собственост може да бъде придобито по давност само ако тази реална част
отговаря на изискванията за самостоятелен парцел, т.е. на изискванията за лице
и площ. Присъединяване на реални
части от съседен парцел чрез завладяване и упражняване на фактическа власт
повече от 10 години при други условия е недопустимо. Ако тези реални части
отговарят на изискванията за самостоятелен парцел, те се обособяват като такъв
в следващия регулационен план на населеното място, ако в исков процес е
установено, че правото на собственост е придобито по давност и имотът е нанесен
като самостоятелен в кадастралния план, доколкото това е допустимо според
действащата към момента на позоваване на давността редакция на ЗТСУ с оглед
установената в чл. 59 от този закон забрана в редакцията до изменението, обн. ДВ.
бр. 34/2000 г. При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж
урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред. Една от
възможните хипотези е настъпване на промяната по общата воля на собствениците
на съседни имоти по реда на чл. 15 ЗУТ, тъй като след урегулирането на
определена територия П. и ЗРП предвиждат начина на застрояване /включително с
оглед площта и лицето на имотите/ и предназначението на имотите на съответната
територия. Изрично е предвидено в чл. 15, ал. 3 ЗУТ, че собствениците на
съседните имоти могат, сключвайки предварителен договор, да инициират промяна в
площта /евентуално и лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в
П. и ЗРП, включително за такива реални части от притежаваните от тях
урегулирани имоти, които не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ.
Вещноправният ефект, т.е. целяната промяна в принадлежността на правото на
собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, може да настъпи
само ако по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана
за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти
след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда
създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на
разрешени строежи /чл. 15, ал. 9 ЗУТ/ и дали не се предвижда създаване на
урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по
закон /чл. 15, ал. 10 ЗУТ/, след което бъде сключен и окончателен договор.
Следователно законът допуска промяна в границите на веднъж урегулирана
територия само при определени предпоставки, като вещноправният ефект настъпва
след одобряване на промяната по административен ред. А след като не се допуска придобиване на реална част от УПИ чрез
сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да
бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност, освен
ако не са спазени изискванията на чл. 200, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. Следователно по
давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани
само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата
част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот.
Целта на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и
застрояване на територията, включително за размерите /лице и площ/ на
урегулираните имоти, определеното им с П. разположение и цялостна конфигурация
според този план. Именно поради тази причина законът предвижда първоначално да
бъде сключен само предварителен договор и едва след като целяната от
собствениците на съседни имоти промяна бъде одобрена от общинската
администрация, т.е. се прецени, че тя съответства на общата идея и предвиждане
на П. и изменението бъде одобрено, може да бъде сключен окончателен договор за
прехвърляне правото на собственост. Недопустимо е следователно първо да бъде
придобито правото на собственост върху реална част от УПИ и след това да се
извършва промяна на П., която да отрази вече настъпилата промяна в
принадлежността на правото на собственост. В този смисъл в чл. 200, ал. 3 ЗУТ
изрично е предвидено, че когато имотите са урегулирани, кметът на общината
одобрява изменението на П. преди издаването на нотариалния акт, включително и
при придобиване правото на собственост по давност. За да бъде придобито по
давност правото на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот
следователно е необходимо след изтичането на предвидения в закона срок по
искане на упражняващото фактическата власт лице по административен ред да бъде
одобрена промяната на подробния устройствен план с цел обособяване на
отговарящата на изискванията на чл. 19 ЗУТ реална част в самостоятелен УПИ,
след което въз основа на надлежно позоваване на изтеклата придобивна давност да
бъде издаден нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 3 ГПК. Реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ
може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на
собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ само ако и
двата имота не са урегулирани. Присъединяване
на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части
не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на
чл.15 от същия закон.
Съдът е длъжен
служебно да прилага чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, тъй като разпоредбите са
императивни – в този смисъл Решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/17 г.
на ВКС, I-во г.о.
Установено е от заключението на СТЕ, че процесните
295 кв.м са част от парцел II, пл. № 167 или УПИ II, пл. № 244 в кв. 59 по действащия към момента
кадастрален план от 1996 г., застроителен и регулационен план от 2001 г. на с.
Краводер. В заключението си експертът посочва, че оставащата част от УПИ II, пл. № 244 в кв. 59 по действащия към
момента кадастрален план от 1996 г., застроителен и регулационен план от 2001
г. или реалната част от имот ПИ 244 с лице 13,34 м. и площ от 400 кв.м., отговаря на изискванията и нормата на чл. 19
от Закона за устройство на територията /чл. 19, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ/. Установява
се, че намалени с 1/5 минималните размери за лице и повърхност за имоти в села
с преобладаващ равнинен терен 16 м. лице и 500 кв.м. повърхност, са съответно лице 12,8 м. и повърхност 400
кв.м. Съдът намира обаче, че съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ /при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно
или свързано в два имота, се спазват следните размери: в селата или частите от
тях с преобладаващ равнинен терен - най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност,
а при специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици -
най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност/ процесната
реална част от недвижим имот не отговаря на изискванията за минимален размер на
повърхност, дори и намалени с 1/5 съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗУТ,
доколкото съобразно заключението на СТЕ определената площ, заключена между т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, представляваща
сечението на ПИ № 168, ПИ 243 в границите на парцел II, пл. № 244 в кв. 59, нанесена в приложената на стр. 11
към делото комбинирана скица и защрихована в жълто, изчислена графично и
цифрово е в размер на 295 кв.м. Следователно
процесната реално обособена част от урегулиран поземлен имот не може да бъде
придобита на основание давностно владение, тъй като не може да се обособи като
самостоятелен урегулиран имот съобразно разпоредбите на чл. 19 ЗУТ. Предвид
гореизложеното без значение за спора е периода на твърдяното осъществено
непрекъснато давностно владение от страна на ищците и техните праводатели. Няма съмнение, че при установяване на законова пречка
за придобиване на реална част от УПИ по давност не следва да установява дали по
отношение на процесната реална част се е осъществил фактическият състав на
придобивната давност.
Предвид гореизложеното, съдът достигна до
извод, че ищците не са доказали, че са собственици на процесните 290 кв.м. на
твърдяното правно основание – наследствено правоприемство и осъществен
фактически състав на изтекла придобивна давност. При така установените
правнорелевантни факти и развитите правни доводи настоящата съдебна инстанция
приема, че ответникът упражнява фактическата власт върху спорните 295 кв.м. на
годно правно основание – придобито на деривативно основание право на
собственост въз основа на правна сделка /договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том I, рег. № 660, дело № 32/2017 г. от
20.02.2017 г., вписан в СВ – гр. Враца вх. рег. № 762/20.02.2017 г./. Поради
това предявените активно субективно съединени петиторни осъдителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С
оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на
сумата от 1 150,00 лв., от които – сумата от 350,00 лв. депозити за вещо
лице и 800,00 лв. адвокатски хонорар.
Предвид
гореизлженото, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Г.Б., ЕГН: **********, Б.М.Б.,
ЕГН: ********** и Г.М.Б., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 108 ЗС
за признаване за установено по отношение на М.И.Т., ЕГН: **********, че Д.Г.Б.,
Б.М.Б. и Г.М.Б. са собственици на 290 кв.м., заключени между т. 1, 2, 3, 4, 5,
6 и 7 на проекто-скица, находяща се на л. 171 от делото, от УПИ IX, образуван от ПИ № 0,244 с площ на
УПИ 624 кв.м. и отреден за жилищно застрояване в кв. 59 по регулационния план
на с. Краводер, общ. Криводол, одобрен със Заповед № 98/16.05.2001 г. на кмета
на Община Криводол, незастроен, при съседи: землищна граница, 0.245 – жил.
територия – насл. на С. И. К., землищна граница и 0.243 – жил. територия на М.
К. Б., на основание наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза
придобивна давност, и за осъждане на М.И.Т. да предаде на Д.Г.Б., Б.М.Б. и Г.М.Б.
владението върху тези 290 кв.м.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Г.Б., ЕГН: **********, Б.М.Б.,
ЕГН: ********** и Г.М.Б., ЕГН: ********** да заплатят на М.И.Т., ЕГН: **********
сумата от 1 150,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: