Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №30
гр. ВРАЦА, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 31.01.2020 г., в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
10 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на адв.Л.В., в качеството й на особен представител на
ответника В.Н.Н., против Решение № 1055/04.12.2019 г. по гр.д.№ 2513/2019 г. на
Районен съд-Враца, с което В.Н.Н., с ЕГН ********** ***, като наследник на М.С.Н.,
б.ж. на гр.Враца, поч. на 28.02.2011г., е осъден да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ООД гр.Враца сумата от 88.56 лева, главница за периода
13.10.2017г. до 14.12.2017г., представляващи дължима стойност за незаплатена
консумирана питейна вода в жилище на адрес: гр.Враца, ж.к.”***” ***, вх.А,
ап.12., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2019г. до
окончателното й изплащане, както и
деловодни разноски в размер на 350.00 лв.
В жалбата се
поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, при
което се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Навеждат се
доводи, че качеството на ответника на потребител не произтича от валидно
сключен договор, а е по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП и интересът, който се
реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя, е
предоставянето на вода и ВиК услуги срещу задължение за заплащане на определена
цена. Ето защо ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване фактите, от които черпи правото си, а именно: че в качеството си на
ВиК оператор е доставил на ответника, в качеството му на потребител,
количеството вода, посочено в издадените фактури; че това количество е реално
получено и потребено от ответника; че посоченото количество е отчетено от
изправно, законно монтирано и сертифицирано СТИ; че на ответника е начислена
сума, съответстваща на доставената и потребена вода. Жалбоподателят намира, че
от събраните по делото доказателства не е установено наличието на
посочените предпоставки. Изтъква, че
между страните не е налице валидно сключен договор за доставяне на вода и ВиК
услуги, както и че не е установено, че за посочения обект в гр.Враца е
доставено и потребено посоченото в исковата молба количество вода, което да
съответства по периоди и стойност на издадените фактури и което да е отчетено
от изправно СТИ. Счита, че доказването на тези обстоятелства е било безспорно
необходимо, тъй като договорът за продажба на вода се подчинява на общите
правила за договора за продажба и в частност - на договора за търговска
продажба, поради което купувачът дължи заплащане на продажната цена за реално
предоставена стока.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от "ВиК" ООД, чрез
юрисконсулт Й., в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемият
намира, че обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка и при правилно приложение на закона. Изтъква, че по делото е
установено правоприемството между титуляра на партидата М.С.Н. и ответника В.Н.Н.
и няма представени доказателства за заявен отказ от наследство. Твърди, че
ищецът е изпълнил задълженията си за доставяне на вода и ВиК услуги до жилището
на потребителя, че е извършено отчитане на количествата питейна вода и
количествата отпадъчни води при спазване на всички нормативни изисквания, както
и че обемът на отчетените количества и тяхната стойност са доказани с
представените писмени доказателства и заключението на ССЕ. Моли за отхвърляне
на жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
деловодните разноски за въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен
съд-Враца е сезиран от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца с
иск против В.Н. *** за осъждането му да заплати сумата 88,56 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че между "ВиК" ООД, гр.Враца, като оператор на ВиК
услуги, и М.С.Н., като потребител, е съществувало облигационно правоотношение
за снабдяване с ВиК услуги на имот, находящ се на адрес: гр.Враца, жк"***",
***, вх.А, ап.12. Посочва се, че след смъртта на М.Н., нейният наследник -
ответникът В.Н. не е изпълнил задължението си да подаде заявление за промяна на
партидата, поради което потреблението е начислявано по партидата на
наследодателката, но с откриването на наследството ответникът е придобил цялата
съвкупност от права и задължения, поради което отговаря и за заплащане на предоставените
ВиК услуги. Твърди се, че за периода
13.10.2017 год.- 14.12.2017 год. са издадени 4 бр. фактури за заплащане на
дължими суми в общ размер от 88,56 лева - главница, които обаче не са заплатени
и това е породило правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът Н.
е призован по реда на чл.47 ГПК, поради което районният съд му е назначил
адв.Л.В. за особен представител. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
особения представител, който оспорва предявения иск по основание и размер.
Навежда доводи, че не е доказано твърдението, че ответникът има качеството на
собственик и потребител на ВиК услуги в жилището, находящо се в гр.Враца, жк
"***", ***, вх.А, ап.12.
Посочва се, че е възможно имотът да е продаден или да е направен отказ
от наследство. Изтъква, че качеството на ответника на потребител не произтича
от сключен договор, а е по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, поради което ищецът
трябва да докаже, че е доставил на
ответника, в качеството му на потребител, количеството вода, посочено в
издадените фактури, както и че това количество е реално получено и потребено.
Като взе
предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и
отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в отговора
на същата, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната
проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ответника на
сумата от 88,56 лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени
ВиК услуги в жилище, находящо се в гр.Враца, жк"***", ***, вх.А,
ап.12 за периода 13.10.2017 год. -
14.12.2017 год.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Районният съд е обсъдил подробно
събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която
е направил изводи за основателност на исковата претенция. Фактическите констатации и правните изводи се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав приема следното:
За да бъде
уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в
облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка
на ВиК услуги при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на
ответника в посочения период, както и стойността на същите. При доказване на
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на
задълженията към ищеца.
Въззивният
съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието и
размера на иска си по следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е
оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество
доставя тези услуги на потребителите на територията на гр.Враца.
От приложеното заверено копие от удостоверение за наследници №
2123/11.07.2018 г., изд. от Община Враца, се установява, че ответникът В.Н.Н. е
единствен законен наследник на М.С.Н., б.ж. на гр.Враца, починала на 28.02.2011
г. По делото е приложена справка от Служба "Архив" при Районен
съд-Враца от 17.10.2019 г., от която е видно, че във водената в същия съд
особена книга за откази от наследство до датата на извършване на справката няма
вписан отказ от наследство или извършен прием на наследство по опис от В.Н.Н.
по отношение наследството, останало след смъртта на М.С.Н..
От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че наследодателката М.С.Н. има открита партида
при ищеца за извършвани от него В и К услуги, свързани с имот в гр.Враца, жк"***",
***, вх.А, ап.12.
От
представената справка от Служба по вписванията-Враца е видно, че по партидата
на В.Н.Н. на 18.01.2018 г. е вписана извършена
публична продан на посоченото жилище за погасяване задължения на ответника.
Приобретателят на имота е вписан като титуляр на водената партида в ищцовото
дружество въз основа на заявление от 23.02.2018 г.
Настоящият
съдебен състав намира, че така
представените доказателства са достатъчни,
за да бъде прието за установено, че в процесния период ответникът е имал
качеството "потребител"
на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
По делото няма спор, че между "ВиК" ООД, гр.Враца
и наследодателя на ответника - М.С.Н. е
съществувало облигационно отношение по повод доставка и ползване на ВиК услуги
в собствен недвижим имот, находящ се в гр.Враца, жк"***", ***, вх.А,
ап.12. При договор за доставка на ВиК услуги, наследникът на потребителя на
услугите придобива правата и задълженията по договора, в случай, че не е
направил отказ от наследството. От събраните доказателства е видно, че такъв
отказ от наследството на М.Н. не е заявен от наследника й В.Н.. Обстоятелството,
че наследникът не е изпълнил задължението си по чл.59, ал.1 ОУ в 30-дневен срок
да подаде заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представи
удостоверение за наследници, също не води до извод, че облигационното
правоотношение е прекъснато. Тъкмо напротив, фактът, че ОУ вменява задължение на наследниците, е още
едно потвърждение за наличието на облигационно правоотношение, тъй като тези ОУ
имат действие само по отношение на страните по договора за доставка и ползване
на ВиК услуги. Неизпълнението на това задължение има за своя последица
единствено това, че при липса на споразумение на кого от наследниците да бъде
открита партида, отговорност ще се носи
от всички пропорционално на наследствения им дял - чл.59, ал.2 ОУ.
При
изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че след смъртта на М.Н.
съществувалото между нея и "ВиК" ООД облигационното правоотношение не
е прекратено, а наследодателката е заместена като страна в това правоотношение
от своя наследник - ответника В.Н., с оглед на което същият е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съдът приема
за неоснователни и наведените в жалбата
доводи, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактите, от които
черпи правата си, и по-конкретно на обстоятелството, че до имота на ответника
са доставени и реално потребени ВиК услуги на претендираната стойност.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора -
"ВиК" ООД гр.Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на
дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на дружеството
съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Редът, начинът и формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.
30- чл. 40 от Наредбата.
Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004
г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания
водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа
на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
В случая са
представени заверени копия от карнети за отчитане на вода, водени на името на М.С.Н., от които се установява, че за измервателни
уреди /водомери/
в жилището на ответника на адрес гр.Враца, жк"***",
***, вх.А, ап.12 има извършен реален отчет през
м.11.2017 г., за който на карнетите са
поставени подписи.
Доколкото
отчитането на ВиК услуги се установява чрез отбелязване в карнета, съгласно
посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва
да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ,
доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата.
Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено,
че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този
представител, води
до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е
устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във
връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз
основа на родствена, съпружеска,
фактическа, облигационна или друга връзка
с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по
смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата
може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво
фактическо или правно основание. Подписването на
карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на
неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово
задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни
по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете
правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми.
Наличието на подпис срещу показанието на водомера,
съдът, при липса на възражения от абоната за предходния период, приема като съгласие с отчетеното до
тази дата. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата,
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест
месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът
на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва
от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят има
задължение при отчитане на показанията на водомера като дължи грижа и внимание
по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което същия не е
съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за
извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал.3 и ал.4 от
Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
шест месеца от последното отчитане.
В
заключението на ССЕ е отразено, че от вещото лице не са открити подавани
писмени възражения по извършени отчети на водомера в имота и по издадените
фактури за ВиК услуги за процесния период.
При липсата
на данни, съдът приема, че ответникът не е възразил срещу начина на
отчитане и начисляване на потребено количество вода, така както е отразено в представените копия
от карнетите.
От представената с исковата молба справка за начислени суми по партидата на М.Н. за имот на адрес гр.Враца, жк"***", ***, вх.А, ап.12, както и от експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че за процесния период по партидата на абоната са издадени 4 бр.
фактури за доставяни в имота ВиК услуги. Въз основа на тези доказателства може
да бъде направен извод, че ищецът е изпълнил
поетото в чл.31, ал.2 от ОУ задължение за фактуриране на дължимата сума за предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за
фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в електронен вариант, които видно от справката съдържат номер на фактура, дата на издаване, период за
който се отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени към конкретна партида на абонат,
водена от дружеството.
Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането, е определен в
разпоредбата на чл.31, ал.2 от ОУ,
според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено отчитане на доставяните от ищеца
ВиК услуги за процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът
на основание чл.31, ал.1 от ОУ правилно
е издавал фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни ответникът да е
подал предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите, поради което за
него е възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите
стойност на потребените услуги. В тежест на ответника е било да докаже
погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са
представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание. Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана
счетоводна експертиза, данните за консумацията на вода, заложени в месечните
фактури за процесния период, съответстват на отчетните данни по карнета, поради
което следва да се приеме, че вземането е доказано и по размер.
Като е
достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден изцяло.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в
размер на 100,00 лева, определено съобразно чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, както и направените разноски за
възнаграждение на особения представител в размер на 150,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК ,
Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1055/04.12.2019
г. по гр.д.№ 2513/2019 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА В.Н.Н., с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ООД,ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Враца,
ул."Ал.Стамболийски"№ 2, сумата 250,00 лева /двеста и петдесет/ лева, представляваща деловодни
разноски пред въззивната инстанция, както следва: 100,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 150,00 лева - изплатено
възнаграждение на особения представител.
Решението не
подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........