РЕШЕНИЕ
№414
гр. Хасково, 17.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело
№1141 по описа за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от С.З.Ж. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Ф., против Решение №1012-26-445-1 от 25.10.2021
г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата на Ж. срещу задължителни предписания №ЗД-1-26-01005030/20.09.2021г.
на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата оспорващата изразява несъгласие с
мотивите на оспореното решението и излага съображения за неговата
незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон. Сочи, че при постановяване
на оспорения акт административния орган не е извършил надлежна проверка,
обосноваваща направените изводи. В тази връзка, намира за необосновани изводите
на решаващия орган за липса на данни за реално положен труд. Твърди, че реално
е упражнявала дейността, за която е регистрирана като земеделски стопанин,
както и че е реализирала приходи от упражняваната дейност. По подробно изложени
в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното
решение и потвърдените с него задължителни предписания, като неправилни и
незаконосъобразни и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне със задължително произнасяне по тълкуването и прилагането на
закона. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание оспорващата се
представлява от процесуален представител адв. М.Ф., която поддържа жалбата и
подробно аргументира становището за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт.
Ответникът- Директор на ТП на НОИ – Хасково,
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли оспорваният административен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представената по делото справка „Регистър
на земеделски стопани“ на МЗХ, както и анкетна карта за регистрация на
земеделски стопанин се установява, че С.З.Ж. е регистрирана в Министерство на
земеделието и харните, като земеделски стопанин на 02.03.2021г., с място на
извършване на дейността с. В., общ. Хасково, обл. Хасково и с дейност отглеждане на обикновена /
мека / пшеница с обща използвана площ 0.7000 ха.
Видно от съдържащата се по делото справка
„Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“ / лист. 24 /, както и
подадена пред НАП декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице С.З.Ж. е
декларирала, че като земеделски стопанин с ЕИК ********* ще упражнява дейност,
считано от дата 04.03.2021г. и е заявила вид на осигуряване за фонд „Общо
заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“, считано от посочената дата.
От данните по делото се установява, че с
придружителни писма от 10.08.2021г. и 02.09.2021г. в ТП на НОИ от страна на С.Ж.
са представени болничен лист с период на временна неработоспособност от
08.07.2021г. и болничен лист за „майчинство“, с период на временна
неработоспособност от 11.08.2021г. до 21.09.2021г., по които от страна на ТП на
НОИ не е взето решение по тяхното изплащане.
Със Заповед № ЗР-5-26-00983298/25.08.2021г.,
ръководителя на ТП на НОИ Хасково, на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от
Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложил на старши
инспектор по осигуряването, извършването на проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на С.Ж.. Констатациите от извършената проверка са
отразени в Констативен протокол № КП-5-26-01005027/20.09.2021г.
С оглед резултата от извършената проверка на
основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция № 1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ са издадени
процесните задължителни предписания. С тях е наредено на
осигурителя/самоосигуряващото се лице С.З.Ж. да подаде декларация образец № 1
по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за самоосигуряващото се лице, съдържаща заличаващи
данни за периода 04.03.2021г. до 31.07.2021г. вкл., като се посочи „с вид
осигурен“ – код 13.
При проверката, от констатациите които са
обусловили издаването на предписанията, е установено, че Ж. към дата на
извършената регистрация в ОД „Земеделие“ гр. Хасково – 04.03.2021г., а и преди
това не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на
КСО, поради което тя не е осигурено лице и няма основание за осигуряване по
реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО. В задължителните предписания е посочено, че
жалбоподателката не е представила писмени доказателства свързани с производство
на растителна продукция, които да доказват по безспорен начин осъществявана от
същата дейност като земеделски стопанин. Представените от същата писмени
доказателства фактура за продадена продукция и договор за наем на земеделска
земя са приети като съставени с оглед контролното производство, поради което е
заключено, че регистрацията и като земеделски производител е направена
единствено с цел придобиване на осигурителни права по КСО, с оглед настъпилия
риск, считано от 08.07.2021г. „бременност и раждане“.
Предписанията са оспорени от С.Ж. с жалба
до директора на ТП на НОИ – Хасково, който с оспореното в настоящото
производство Решение № 1012-26-445-1 от 25.10.2021 г. е отхвърлил
жалбата на Ж. срещу задължителни предписания №ЗД-1-26-01005030/20.09.2021г. на
контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, като е възприел и доразвил тезата на
издателя на предписанията. Приел е, че представените от жалбоподателката
договор за отдаване под наем на земеделска земя, договор за услуга-сеитба на
жито от 25.09.2020г. и анкетна карта по никакъв начин не доказвали и
установявали релевантния за случая факт, че С.Ж. реално е упражнявала трудова
дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО в
периода 04.02.2021г. – 31.07.2021г. За възникване на осигуряването, съобразно
чл.10, ал.1 от КСО във вр. с §1, ал.1, т.3 и §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО било
необходима да е налице реално упражняване на трудова дейност – полагане на
личен труд на някое от основанията посочени в чл.4 от КСО, като в разглеждания
случай дейността като земеделски стопанин била свързана с производство на
растителна продукция предназначена за продажба, но от наличните по
административната преписка данни липсвали такива, които да установяват и
доказват този факт. В заключение директорът на ТП на НОИ е приел, че липсвали
доказателства от една страна, че С.Ж. е осъществявала трудова дейност като
регистриран земеделски производител, а от друга и такива, че е произвеждала
продукция предназначена за продажба. От това следвало, че по отношение на Ж.
било налице условието да е регистрирана като земеделски стопанин по установения
ред, но не било налице другото условие, изискуемо по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО
– да се произвежда растителна продукция , предназначена за продажба, което
обстоятелство не обуславяло възникването на осигурително правоотношение, а
липсата на такова дефинитивно изключвало правото на лицето да получи
осигурителни плащания, в това число и парично обезщетение по глава IV, раздел II от КСО.
По делото се ангажираха редица писмени
доказателства, относно спорния въпрос осъществявала ли е жалбоподателката
трудова дейност. В тази връзка в качеството на свидетел бе разпитан С.Ж.Р.–
дядо на съпруга на жалбоподателката, който заяви, че вече три години С. и
съпруга ѝ се занимават със земеделие, сеят жито и слънчоглед, а добитата
продукция продават за фураж. В земеделската дейност им помага той, тъй като
притежава земеделска техника.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
107, ал. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните
актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена
на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на
Националния осигурителен институт, а съгласно чл.
107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на Националния
осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения
на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно
разпоредбата на чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО, е даването на задължителни
предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено
осигуряване/ДОО/, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на
НОИ. В случая, обжалваните pадължителни
предписания №ЗД-1-26-01005030 от 20.09.2021г. са издадени именно от такъв П. М. старши инспектор по осигуряването в ТН
на НОИ – Хасково, от което следва, че същите са издадени от материално и
териториално компетентен орган.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3,
като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.
117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение
на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен
срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или
отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореното Решение
№ 1012-26-445-1/25.10.2021г., също е издадено от компетентен орган – директорът
на ТП на НОИ Хасково, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата териториална компетентност.
Решението е издадено в посочения едномесечен
срок, при спазване на административно процесуалните правила, при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.
59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл.
117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени фактически
и правни основания за издаването му, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност
да бъде преценена законосъобразността му. В изпълнение на
специалната норма на чл.
117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на
посочените в чл.
117, ал. 1, т. 3 от КСО.
Верни са изводите на административния орган, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по чл. 4, ал.
3, т. 4 от КСО (във връзка с § 1, т. 5 от
ДР на КСО).
Понятието "осигурено лице" по
смисъла на част първа
от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал.
1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал.
2, т. 1 - 3 и 5; самоосигуряващите се лица се смятат осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. ". В чл. 10, ал.
1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.
1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването. В чл. 4, ал. 1
от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради
общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност
поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители".
Съгласно чл. 4, ал. 4
от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Легално понятието "регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в
§ 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2
от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо
лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 1, ал. 1
от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица
по чл. 4, ал.
3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса
за социално осигуряване, включително регистрираните земеделски
стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване
на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
По делото не е спорно, че жалбоподателката
е заявила, отглеждането на обикновена / мека / пшеница и че е имала регистрация
в Регистъра на земеделските стопани. Това обаче не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски
стопанин" по смисъла на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и "осигурено
лице" по смисъла на КСО.
С оглед посоченото до тук и от събрания по
делото доказателствен материал се установява, че в периода от регистрирането на
С.Ж. като земеделски стопанин 04.03.2021г., до настъпване на осигурителното
събитие 31.07.2021г., регистрацията на същата като земеделски
стопанин е свързана със стопанисването на 0.7000 ха земя и отглеждането на мека
пшеница.
На първо място като взе предвид настъпилото
след регистрацията на Ж. осигурително събитие „бременност и раждане“, както и
показанията на разпитания по делото свидетел, съдът приема, че основната
дейност по стопанисването на 0.7000 ха земя и заявеното отглеждане на мека
пшеница, е било извършвано не от жалбоподателката, а от нейни близки. От
наличните по делото писмени доказателства, не може да се обоснове логичен
извод, че в случая жалбоподателката е действала единствено и само със съзнанието,
че желае да упражнява земеделска дейност и да получава, съответните приходи от
труда си. От същите по-скоро се обосновава извода, че С.Ж. е целяла ползването
на осигурителни плащания от ДОО, без да притежава в необходимия смисъл
качеството „осигурено лице“. В тази връзка буди съмнение, решението на Ж. да
започне да осъществява земеделска дейност още през периода септември – октомври
на 2020г., когато е извършила засаждане на 0.7 ха земя с пшеница, съответно да
сключи на 25.09.2020г. договор за услуга със С.Ж.Р.– дядо на съпруга ѝ, а
едва на следващата година – 18.02.2021г. да сключи договор за наем на
въпросната земеделска земя и то със съпруга си С.В.Ж., като всичко това е
направено преди да се регистрира ОД „Земеделие“ и придобие качеството
земеделски производител.
На следващо място съдът приема, че заявената
от жалбоподателката дейност по стопанисване на 0.7 ха нива и удостоверената
добита и продадена продукция с Фактура № 01/07.07.2021г., не отговаря на
данните за средния добив на пшеница /кг/ха /. В електронната страница на МЗХГ
на адрес www.mzh.government.bg/media/filer_public/2021/07/29/ra391_publicationcrops2020.pdf, е
публикуван бюлетин № 391 - юни 2021 г. "Добиви от полски култури - реколта
2020" на МЗХГ, видно от който средният добив на пшеница за реколта 2020г.
в Южен централен район, в обхвата на който е регион Хасково е 4 272 кг. за
хектар / а за 2021г. средния добив е 4 235 кг/ха /, или добитото
количество пшеница за реколта 2020 – 2021г следва да е в посоченото количество,
та дори и по-малко, тъй като данните са за един хектар, а обработваната от
жалбоподателката нива е под един хектар - 0.7 ха. Представената фактура е за
продадено количество пшеница 5040 кг., което доста надвишава посочения добив за
хектар. При това положение съдът намира, че отразените във фактурата данни за
продажба на пшеница, също не могат да бъдат приети за достоверни, съответно за
такива доказващи реално произведена и продадена продукция.
По аргумент от § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало
трудова дейност, в случая - че е произвеждало растителна продукция,
предназначена за продажба, дори и да е регистрирано по установения ред, не може
да има качеството "осигурено лице", независимо, че за него са
подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице
всички елементи от фактическия състав на легалната дефиниция в посочената
разпоредба – т. е. лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при
наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и
внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на
осигурителното правоотношение по чл. 10, ал.
1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и
реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за
земеделски стопанин в § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО
като "физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска
продукция с цел продажба". Следователно липсата на упражняване на
посочената по-горе трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й
на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава, я
дисквалифицира като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал.
3, т. 4 от КСО с право на съответните осигурителни
плащания по КСО.
Изложеното обуславя извода, че
както към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата
на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се
лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. Подадените
от нея данни с декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ по чл.5, ал.4
от КСО за самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са
некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните
предписания и потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ Хасково. В случая административният орган правилно е приложил относимите към казуса
норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на
административния контрол по чл. 117, ал.
3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Хасково също е издал
законосъобразен акт.
По изложените съображения оспореният
административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по
смисъла на чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу него жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ същото следва да се определи в
размер на 100.00 лева, платими от жалбоподателката.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.З.Ж. ***, против
Решение № 1012-26-445-1 от 25.10.2021г. на директора на
Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
ѝ срещу задължителни предписания №ЗД-1-26-01005030/20.09.2021г. на
контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА С.З.Ж., ЕГН **********,***, да
заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - Хасково сумата от 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред
настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: