Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, …..04.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ - Б въззивен състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
Мл. съдия
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от мл. съдия Ивелина Симеонова в. гр. д.
№ 13598 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258
- чл. 273 ГПК.
С решение № 191332 от 03.09.2020 г., постановено по гр. дело № 61074/2019 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, са отхвърлени предявените от „Е.Е.К.Г.“ ЕООД, с идентификационен номер 07885118, срещу етажните собственици в жилищен блок № 1, жилищен блок № 2,
жилищен блок № 3, жилищен блок № 4, жилищен блок № 5 и жилищен блок № 6, в
обособен жилищен комплекс „О.Х.“
на адрес: гр. София, ул. „******, конститутивни искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на съвместното общо събрание на етажните
собственици в жилищен блок № 1, жилищен блок № 2, жилищен
блок № 3, жилищен блок № 4, жилищен блок № 5 и жилищен блок № 6, в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, проведено на 08.10.2019 г. Осъдено е „Е.Е.К.Г.“ ЕООД, с идентификационен номер 07885118 да заплати на етажните собственици в жилищен блок № 5 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, по насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 41
ЗС сумата от общо 1936,16 лв., от
която 240 лв. - дължими вноски за фонд Ремонт и обновяване
по решение от 07.12.2014 г. за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г.; 79,40 лв.
- вноски за фонд Ремонт и обновяване за
периода месец януари 2019 г. – месец февруари 2020 г.; 225 лв. - вноски за консумативни разходи по решение на ОС от
23.08.2018 г. в размер на по 12,50 лв. месечно за периода месец септември 2018
г. – месец февруари 2020 г.; 1391,76 лв. - вноски
за управление и поддържане на общите части в сградата по решение на общото
събрание от 23.08.2018 г. в месечен размер от 77,32 лв. за периода месец
септември 2018 г. – месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на подаване на насрещната искова молба – 19.02.2020 г., до
окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 ГПК
сумата от общо 838,22 лв., разноски
в производството, като са отхвърлени насрещните искове за разликата над уважения
размер от 1936,16 лв. до пълния предявен размер от 2070,66 лв., представляваща
еднократна вноска за асфалтиране по решение на съвместно общо събрание от
01.07.2015 г. (115 лв.) и вноски за фонд Ремонт и обновяване за периода месец
януари 2019 г. – месец февруари 2020 г. (за разликата над уважения размер от
79,40 лв. до предявения размер от 98,90 лв.). Със същото решение е отхвърлено приетото за съвместно разглеждане предявено при условията
на евентуалност от „Е.Е.К.Г.“ ЕООД, с идентификационен номер 07885118, срещу етажните собственици в жилищен блок № 5 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, възражение за прихващане с насрещно вземане с правно
основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС в размер от 1644
лв., представляващо заплатени от ответника по насрещния иск разходи за
необходим ремонт на общите части (тротоар, бордюр, стъпала в сградата). Осъдени са етажните собственици в жилищен блок № 5 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „****** да заплатят на „Е.Е.К.Г.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 19,49 лв., разноски в производството.
Срещу решението в частта, в която са отхвърлени
исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, уважен е насрещният иск и е отхвърлено
възражението за прихващане с насрещно вземане на ищеца с правно основание чл.
48, ал. 7 ЗУЕС в размер на 1644 лв., както и в частта за разноските, е подадена
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Е.Е.К.Г.“ ЕООД. Излагат се оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния
и процесуалния закон, и неправилно тълкуване на доказателствата по
делото. Сочи се, че съобразно разпределената им доказателствена тежест,
ответниците не са установили съвместното общо събрание на шестте етажни
собствености от 07.10.2019 г. да е било валидно свикано – при спазване на
изискванията на чл. 13, ал. 7 ЗУЕС и на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС и в срока по
чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Твърди се, че правомощията на частния домоуправител по чл.
19, ал. 8 ЗУЕС не изключват правомощията на органите на ЕС по ЗУЕС, каквито са
общото събрание и управителят/управителният съвет, нито изборът на частен
домоуправител води до създаването на нов орган на управление на ЕС. Липсват
мотиви по възражението, че съвместното общо събрание е свикано от лице, което
няма качеството на управител и/или УС на ЕС в комплекса по смисъла на чл. 18,
ал. 2 ЗУЕС, предвид че всяка ЕС има свой орган на управление, както и че
събранието е свикано без предварително провеждане на ОС на всяка една от ЕС за
целите на излъчване на равен брой представители за участието им в съвместното
общо събрание съгласно чл. 18, ал. 1 ЗУЕС. Няма доказателства относно
подписалото поканата лице за „К.Б.“ ООД, което значи липса на покана за
свикване на общото събрание. „К.Б.“ ООД няма правомощия да свиква съвместно
общо събрание на всички ЕС в комплекса, а такова право имат само управителят на
ЕС или УС на някоя от етажните собствености, което обуславя процесуална
незаконосъобразност на приетите решения.
Оспорва се, че събранието е проведено при наличие на законоустановения кворум
за провеждането му – равен брой представители – чл. 18, ал. 1 ЗУЕС (не
съобразно идеалните части от общите части на съответната ЕС). Нито една от ЕС
не е провела предварително ОС, на което да се излъчат представители за участие
в съвместното общо събрание. Освен това съставеният протокол не отговаря на
изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС – не съдържа описание на явилите се лица, с
описание на обектите, които притежават и процентите идеални части към тях.
Счита се за неправилен изводът на съда, че неспазването на разпоредбите за
оповестяване на протокола от проведеното ОС само по себе си не би могло да
обоснове незаконосъобразност на взетите решения. Сочи се и нарушение на чл. 23,
ал. 2 ЗУЕС – не е извършено оповестяване на доклада на управителя преди
провеждане на ОС. В протокола не е уточнено, нито може да се изведе чрез
тълкуване за коя сграда/сгради и/или общи части има нарушаване на дилатационни
фуги, за да се изведе преценка доколко това попада в обхвата на чл. 18 ЗУЕС,
съответно дали в разходите следва да участват всички ЕС. Поддържа се и
незаконосъобразност на решението по т. 3 от дневния ред от проведеното ОС
поради противоречие с чл. 11, ал. 2 ЗУЕС и чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, като в случая
ищецът е извършил разходи за „необходим ремонт“, които ОС не може да откаже да
заплати. В тази връзка неправилно е решението и в частта, с която е отхвърлено
възражението за прихващане. Съдът неправилно е приел, че ищецът не може да
извърши прихващане на вземането си от дължимата такса за поддръжка, тъй като
отремонтираните стълби не са обща част в сграда № 5, а са
в общата градинска част на целия комплекс, поради коетоможе
да се прихване срещу вземането за такса за поддръжка на общите части на всички ЕС в общия комплекс. Предвид
изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на
исковете, както и на възражението за прихващане. Претендират
се разноски.
Ответниците по жалбата – етажните собственици
на жилищен блок № 5 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“, находящ се в гр. София,
ул. „****** са депозирали отговор, с който оспорват въззивната жалба като
неоснователна и считат, че решението следва да бъде потвърдено в обжалваната
част като правилно. Претендират се разноски.
Ответниците по жалбата – етажните собственици
на жилищен блок № 1, жилищен блок № 2, жилищен блок № 3, жилищен блок № 4 и
жилищен блок № 6 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“, находящ се в гр. София,
ул. „****** не са подали писмени отговори на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените
от етажните собственици в
жилищен блок № 5 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на
адрес: гр. София, ул. „******, срещу „Е.Е.К.Г.“ ЕООД, с идентификационен номер 07885118 насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 41 ЗС
за разликата над уважения размер от 1936,16 лв. до пълния предявен размер от
2070,66 лв., представляваща еднократна вноска за асфалтиране по решение на
съвместно общо събрание от 01.07.2015 г. (115 лв.) и вноски за фонд Ремонт и
обновяване за периода месец януари 2019 г. – месец февруари 2020 г. (за
разликата над уважения размер от 79,40 лв. до предявения размер от 98,90 лв.),
както и в частта, с която са осъдени етажните собственици в
жилищен блок № 5 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на
адрес: гр. София, ул. „****** да заплатят на
„Е.Е.К.Г.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 19,49
лв., разноски в производството, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е частично неправилно поради следните съображения:
Предявени са за разглеждане иск с правно
основание чл. 40, ал.
1 ЗУЕС,
насрещен иск с правно основание чл. 41 ЗС и възражение за прихващане с правно
основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС.
По иска с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС:
Съгласно разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на Общото събрание, като молбата се подава пред
районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30 - дневен
срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Не е спорно, че преклузивният срок е спазен.
За да бъде уважен искът по чл. 40 ЗУЕС следва да бъде установено, че
обжалваното решение на ОС на ЕС противоречи на императивни правни норми или на
разпоредби, установени с Правилник на вътрешния ред на ЕС или че решението е
взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила
за вземане на решения, в това число при нарушение на правилата за свикване
на ОС на ЕС, правилата за наличие на кворум и на мнозинство при вземане
на решения. С оглед исковия характер на производството и при спазване на
основния принцип в него - диспозитивното начало, предметът на делото е очертан
от изложените в исковата молба обстоятелства, т. е. съдът е обвързан само от
основанията за отмяна на обжалваното решение на ОС на ЕС, посочени в
исковата молба или добавени по - късно по реда на отстраняване на нередовности
в исковата молба или чрез изменение на иска, каквито в настоящия случай не са
налице. Това е така и доколкото съдът не дължи да проверява служебно спазването
на процедурата по свикване и провеждане на общо събрание. В този
смисъл и решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г. на ВКС, І г. о., решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013
г. на ВКС, І г. о., определение № 165/19.02.2010 г. по гр. д. № 1461/2009 г. на
ВКС, І г. о. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен
обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост, както и че са
били взети решенията, чиято отмяна се иска, а в тежест на ответниците - че са спазили установените в ЗУЕС изисквания за свикване и провеждане на съвместно
общо събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в
обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, на
08.10.2019 г., и за вземане на решенията на проведеното на 08.10.2019
г. общо събрание, в това число, че са спазили изискванията за
свикване на общото събрание, провеждането му при изискуемия по закон
кворум, както и вземане на решенията с необходимото по закон
мнозинство и при спазване на императивните изисквания на ЗУЕС.
По делото не е спорно, че ищецът „Е.Е.К.Г.“
ЕООД е собственик на самостоятелни обекти в блок № 5 на сградата в жилищен
комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, а именно –
апартамент № 6 с идентификатор 68134.1606.1088.1.6 и гараж с идентификатор
68134.1606.1088.17.129, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на
подземното гаражно ниво и от правото на строеж върху поземления имот – това се установява и от претия Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 102, том II, дело № 199/04.11.2016
г.
Не е спорно, че жилищен комплекс „О.Х.“ на
адрес: гр. София, ул. „****** се състои от общо 6 сгради, които са регистрирани
по реда на ЗУЕС като шест самостоятелни етажни собствености – ЕС на блок № 1,
ЕС на блок № 2, ЕС на блок № 3, ЕС на блок № 4, ЕС на блок № 5 и ЕС на блок № 6.
Не е спорно, че „К.Б.“ ООД е избрано за
частен домоуправител по смисъла на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС по силата на договор за
управление и поддръжка на етажна собственост, прилежащи площи и общи части и
инсталации в жилищен комплекс „О.Х.“, който договор е сключен на 19.09.2018 г.
с всички шест етажни собствености.
С доклада на делото, неоспорен от страните,
като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че
процесните решения са взети на съвместно общо събрание на 08.10.2019 г. на
етажните собствености в жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******.
По делото е
приета покана за свикване на съвместно
Общо събрание на собствениците в комплекс „О.Х.“, ул. „****** А-Е, на
основание чл. 18, ал. 1, ал. 2 ЗУЕС, която не е спорно, че е била залепена на
входните врати на блоковете в комплекса /което признава и
ищецът в исковата молба/ на 01.10.2019 г. със следния дневен ред: 1. Финансов
отчет на „К.Б.“ ООД за периода 19.09.2018 г. – 31.08.2019 г. Препоръки за
подобряване на дейността и управлението на комплекса; 2. Неотложни ремонти в
общите части и механизъм за определяне на дължимите вноски от собствениците; 3.
Други. В поканата е посочено, че Общото събрание ще се проведе на 08.10.2019 г.
/вторник/ от 19.00 часа на централната алея в комплекса /при
лоши метрологични условия във фоайето на бл. № 4/. В поканата е уточнено, че на
съвместното общо
събрание всяка ЕС следва да бъде представлявана от
Управителя или от един член на Управителния съвет. Поканата е подписана за
представител на „К.Б.“ ООД.
Не е спорно, че на 16.10.2019 г. на входните
врати на всеки от блоковете е разлепен протокол от проведено съвместно общо събрание на присъстващите представители на Етажните
собственици в комплекс „О.Х.“ на 08.10.2019 г. от 19.00 часа.
Видно от представения Протокол от 08.10.2019 г. от съвместно общо събрание на
собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в жилищен
комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, същото е проведено на 08.10.2019
г., от 19.00 часа, като са взети следните решения:
т. 1 – приемане отчета на „К.Б.“ ООД за
периода 09.2018 г. – 09.2019 г.; по т. 2 – възлага на „К.Б.“ ООД до 15.11.2019
г. да изиска оферта от фирма, която се занимава с ремонт на дилатационни фуги,
да се установи точна цена и конкретни линейни метри, които се нуждаят от
ремонт, след което да се свика ново СОС, на което да се разгледа
офертата и да се вземе решение за възлагане на ремонта, като се вземе и решение
за разпределение на вноските; т. 3 – възлага на г – н В.Е.да предостави оферта
за ремонт на тротоарните плочки за разглеждане от ОС на ЕС в комплекса и при
приемане на офертата във всяка ЕС да се начислят необходимите вноски за ремонта. Като присъстващи на съвместното общо събрание са посочени лицата: 1. Й.Д.– представител на
ЕС на бл. № 3; 2. А.Ч.– представител на ЕС на бл. № 6; 3. С.К.–
представител на ЕС на бл. № 1, упълномощена от управителя Н. А.; 4. П.К.– представител на бл. № 2, със съвещателен глас,
5. АОЛ Груп ЕООД, чрез А.Л.– представител на ЕС на бл. № 6; 6. М.К.– представител на ЕС на бл. № 5, упълномощен от
управителя на УС; 7. В.Е.– представляващ дружеството – собственик в ЕС на бл. №
5, със съвещателен глас; 8. В.Р.– собственик в ЕС на бл. № 1, със съвещателен
глас.
По делото е приет и присъствен списък към
проведеното съвместно общо събрание на 08.10.2019 г., в който лицата от № 1 до № 7 са се подписали, лицето В.Р.не фигурира в
списъка.
В исковата
молба ищецът излага съображения за нарушения на императивни норми при свикването
и провеждането на съвместното общо
събрание и за незаконосъобразност на
взетите решения – нарушения на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, на чл. 18, ал. 1 - 3 ЗУЕС,
на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, провеждане при липса на кворум.
Съгласно чл.
13, ал. 1 ЗУЕС
общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които
свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на
входа на сградата, не по - късно от 7 дни преди датата
на събранието, а в неотложни случаи - не по - късно
от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху
поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най - рано на
осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по - рано от
24 часа след поставянето ѝ.
Въззивният съд споделя мотивите на районната
инстанция, че съвместното общо
събрание е свикано законосъобразно. В поканата е
посочена дата и час на провеждане на събранието, поканата е оповестена на
всички етажни собственици, съобразно изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС – чрез
поставянето ѝ на входа на отделните блокове, което изрично е признато от ищеца,
приет е и Протокол по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, заседанието е проведено не по – рано
от предвидения 7 – дневен срок след залепване на поканата. Неоснователни са
оплакванията на въззивника, че поканата била изготвена от неупълномощено лице – поканата
е подписана от представител на „К.Б.“ ООД, което дружество като частен
домоуправител има правомощие самостоятелно да свиква,
организира и провежда заседанията на съвместното общо събрание, видно от
сключения с етажните собственици Договор за управление и поддръжка на етажна
собственост, прилежащи площи и общи части и инсталации в жилищен комплекс „О.Х.“
от 19.09.2018 г. – т. 1.1.2. Въззивният съд приема, че поканата носи подпис за И.П.–
подписът в поканата е идентичен с положените в Протокола
от съвместно общо събрание от 08.10.2019 г., както и в останалите
съобщения, което лице е представител именно на „К.Б.“ ООД, с оглед на което са спазени
императивните изисквания за свикване на съвместното общо събрание.
Въззивният съд обаче не споделя изводите на
СРС за законосъобразно провеждане на съвместното общо събрание. Не се спори, че процесното общо събрание е съвместно такова на шест етажни собствености, свикано за решаване
на въпроси, които касаят и шестте етажни собствености. На основание чл. 18, ал. 1 ЗУЕС за законосъобразно провеждане на съвместно общо
събрание на две или повече етажни собствености всяка от етажните собствености
следва да излъчи равен брой представители. Тълкувайки посочената разпоредба
с оглед целите, за които е предвидено свикването на съвместно общо събрание,
въззивният съд приема, че за да е законосъобразно проведено същото в него
следва да участват представители на всички етажни собствености. По делото
липсват доказателства, от които да се установява, че и шестте етажни собствености валидно са излъчили свои
представители, които да участват в процесното съвместно общо събрание - такива доказателства са представени само за бл. № 1 (видно
от Протокол за проведено Общо събрание на собствениците на жилища /ЕС/ в блок № 1, находящ се в гр. София, ул. „******А от 07.10.2019 г.,
с който собствениците са упълномощили С.К.да представлява ЕС на бл. № 1 в съвместното общо събрание на 08.10.2019 г.) и за бл. № 5 (с пълномощно от 28.08.2018 г. Т.А.– управител
на блок № 5, е упълномощил М.С.К.– собственик на ап. 8
в блок № 5 да представлява управителя в общите
събрания за блок № 5 и в съвместното общо събрание на управителите на ЕС в комплекса с право да гласува
както намери за добре по всички въпроси). По отношение на Й.Д.– посочен като управител на бл. № 3
в протокол за предходно проведено общо събрание, и на А.Ч.– видно от уведомление по чл. 46б ЗУЕС от 24.08.2018 г. до Район „Студентски“ - избран за член на управителния съвет с решение от
24.04.2018 г. на бл. № 6, няма данни дали към момента на процесното съвместно общо събрание са били управители,
респективно членове на управителния съвет на съответната етажна собственост,
като в самия протокол от съвместното общо събрание не е отразено в какво
качество посочените лица участват. Видно
от списъка на присъстващите на събранието, съдържащ техните подписи,
единствено М.К.е посочено, че е упълномощен от УС. Независимо от това, дори да се приеме, че етажните
собствености на блокове 1, 3, 5 и 6 са били редовно представлявани, въззивният
съд приема, че при неучастие на управителя, респективно на членове на УС или
техен пълномощник на блокове 2 и 4, които да имат право да гласуват при вземане
на решенията, съвместното общо събрание не е проведно законосъобразно. В
конкретния случай в гласуването не са участвали представители на блок № 2 и
блок № 4, а същевременно представителите на блок № 6 са два пъти повече от
представителите на блок № 1, блок № 3 и блок № 5, с което съдът намира, че е
нарушен чл. 18, ал. 1 ЗУЕС.
Освен това, нито в протокола за проведеното съвместно общо събрание, нито в присъствения лист за
общото събрание са посочени притежаваните идеални части от общите
части в етажната собственост от страна на присъствалите
на събранието етажни собственици, за да се извърши преценка относно
наличието за кворум от 67 % от общите части на сградата – чл. 15, ал. 1 ЗУЕС (видно от протокола общото събрание е започнало в
първоначално заявения час – 19.00 часа).
Липсата на доказателства за спазване на посочения кворум води до прилагане на
последиците от установената в чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест – съдът следва да приеме, че липсват доказателства
събранието да е проведено при
наличието на изискуемия кворум от 67 % ид. ч. от общите части на етажната
собственост, доколкото не са налице изключенията по чл.
17, ал. 2, т. 1 - 4 и
7 ЗУЕС. Посоченият кворум според
настоящия съдебен състав не може да бъде определен при съобразяване единствено
на гласовете, които всяка етажна собственост е имала при предходни общи
събрания, тъй като законът изисква това обстоятелсто – наличието на необходимия
кворум, да е отразено в самия протокол и да е видно от него. Изложеното е достатъчно основание за отмяна
на оспорените от ищеца
решения на съвместното общо
събрание, проведено на 08.10.2019 г. като
незаконосъобразни.
Съдът намира, че при провеждането на
процесното общо събрание е нарушен и чл. 16, ал.
5 ЗУЕС, според
който протоколът от общото събрание съдържа датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните
части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния
обект, начина, по който са гласували лицата – „за“, „против“ или „въздържал се“, техен
подпис, същността на изявленията, направените предложения и
приетите решения. Видно от представения по делото протокол, в същия не са
посочени идеалните части, които представлява всяко от явилите се лица, което
също е основание за незаконосъобразност на взетите решения, с оглед изричните
доводи на въззивника в тази връзка.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са нарушени изискванията за
провеждане на съвместното общото събрание на етажните
собствености, предвидени в чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 5, чл. 18, ал. 1 и
ал. 2 ЗУЕС (предвид препращането към общите правила за провеждане на
общото събрание),
поради което на основание чл. 42, ал.
2 ЗУЕС всички
взети решения на проведеното на 08.10.2019
г. общо събрание следва да бъдат отменени. Съдът не следва да
обсъжда по същество материалната законосъобразност на приетите решения,
тъй като са налице формални основания за отмяната им, свързани с
процедурата по провеждане на общото събрание.
По отношение
първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от
етажните собственици в
жилищен блок № 5 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на
адрес: гр. София, ул. „******, срещу „Е.Е.К.Г.“ ЕООД насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 41 ЗС за сумата от общо 1936,16 лв., включваща вноски за фонд Ремонт и обновяване по решение
от 07.12.2014 г. за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г.; месец януари 2019 г.
– месец февруари 2020 г.; вноски за консумативни разходи по решение на ОС от
23.08.2018 г. за периода месец септември 2018 г. – месец февруари 2020 г.;
вноски за управление и поддържане на общите части в сградата по решение на
общото събрание от 23.08.2018 г. за периода месец септември 2018 г. – месец
февруари 2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване
на насрещната искова молба – 19.02.2020 г., до окончателното им изплащане, във въззивната жалба липсват
конкретни оплаквания както за дължимост на сумите, така и за техния размер,
поради което и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК тези въпроси са извън
обхвата на въззивната проверка и първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в тази част като правилно.
По
възражението за прихващане с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС:
Въззивникът
твърди, че е извършил необходим ремонт в общите части на комплекса (ремонт на
стълби в градинската част) на обща стойност 1644 лв., което вземане му се дължи
на основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС и може да бъде прихванато с вземането на ЕС на
блок № 5 за разноски за общите части.
От изслушания по делото свидетел П.К., етажен собственик
от блок № 3 от комплекса, чийто показания въззивният съд кредитира като логични
и отразяващи непосредствените възприятия на свидетеля, се установява, че през 2020
г. „Е.Е.К.Г.“ ЕООД е организирало
извършването на ремонт на стълбищата в градинската част на комплекса, който ремонт бил
неотложен, тъй като лошото състояние на плочките ставало причина за инциденти с
деца. Според свидетеля стълбите са свързани
помежду си и обхващат всички блокове в комплекса, те са
неразривно свързани, а не водят само към блок № 5,
в който са недвижимите имоти на ищеца. Ето защо правилни
са изводите на районния съд, че ремонтът касае общи части на всички етажни
собствености, а не само общи части на блок № 5. Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗУЕС всеки собственик може да извърши със собствени средства,
материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на
общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за
негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат
от дължимите от него вноски по чл. 50 (фонд Ремонт и
обновяване) след
представяне на документи, удостоверяващи плащанията. В случая, насрещният иск включва и
вземания за вноски за фонд Ремонт и обновяване, от които биха могли да бъдат
приспаднати разходите за ремонт на общи части, направени от ищеца. От ангажираните по делото доказателства обаче не може безспорно да се
установи заплащането на ремонта от въззивника на изпълнителя, тъй като няма данни
фактурите да са били заплатени, както и че те касаят именно ремонта през 2020
г., за който говори свидетелят К.. Освен това, евентуално сторени такива
разходи следва
да бъдат разпределени между всички 6 етажни собствености, съобразно дела им от
общите части на целия комплекс и едва след определяне на дела
от съответните идеални части от всяка отделна ЕС, дружеството може да
претендира прихващане на вземането си. Подобно
изчисление не може да бъде направено в настоящото производство предвид липсата на
данни за идеалните части на всяка от отделните етажни собствености, поради
което възражението за прихващане е неоснователно и първоинстанционното решение
в частта, с която е отхвърлено то следва да бъде потвърдено като правилно.
Предвид
изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени
исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, а исковете да бъдат
уважени, а в останалата част, с
която е уважен насрещният иск по чл. 41 ЗС и е отхвърлено възражението за прихващане
по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС решението следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход
на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която в полза на етажните собственици в
жилищен блок № 5 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на
адрес: гр. София, ул. „******
са присъдени разноски в размер на 340 лв. – възнаграждение за един адвокат по
отхвърлените главни искове по чл. 40 ЗУЕС, или за разликата над 498,22 лв. до
присъдените 838,22 лв. В полза на ищеца по главните искове следва да се присъди
сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с исковете
по чл. 40 ЗУЕС и 120 лв. – държавна такса, заплатена по исковата молба на „Е.Е.К.Г.“
ЕООД.
По
отношение на разноските пред въззивния съд:
С оглед изхода на настоящия спор, всяка от
страните има право на разноски пред въззивната инстанция. В полза на въззивника
следва да се присъди сумата от 50 лв. – заплатена държавна такса по
неоценяемите искове, в която част въззивният съд прие жалбата за основателна,
както и 300 лв. – адвокатско възнаграждение. Същото е в размер на половината от
претендираното в общ размер на 600 лв., съобразно уважената част от жалбата, тъй
като в договора за правна защита и съдействие не е направено разграничение
каква сума е заплатена на адвоката по всеки от исковете, поради което
въззивният съд приема, че по конститутивните искове и по осъдителните такива
(включително по възражението за прихващане) се дължи поравно.
В полза на етажните собственици на жилищен блок № 5 в
обособен жилищен комплекс „О.Х.“, находящ се в гр. София, ул. „****** следва да се присъди сумата от 250
лв. – адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от въззивната жалба
(посоченият размер е половината от претендирания от 500 лв., който е посочен
общо и въззивният съд приема, че по конститутивните искове и по осъдителните
такива се дължи поравно).
Ответниците по жалбата – етажните собственици
на жилищен блок № 1, жилищен блок № 2, жилищен блок № 3, жилищен блок № 4 и
жилищен блок № 6 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“, находящ се в гр. София,
ул. „****** не са претендирали разноски
и такива не се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 191332 от 03.09.2020 г., постановено по гр. дело № 61074/2019 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Е.Е.К.Г.“ ЕООД, с идентификационен номер 07885118, срещу етажните собственици в жилищен блок № 1, жилищен блок № 2, жилищен
блок № 3, жилищен блок № 4, жилищен блок № 5 и жилищен блок № 6, в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, конститутивни искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна решенията на съвместното общо събрание на етажните собственици в жилищен блок № 1, жилищен блок № 2, жилищен
блок № 3, жилищен блок № 4, жилищен блок № 5 и жилищен блок № 6, в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, проведено на 08.10.2019 г., както и в частта, с която „Е.Е.К.Г.“
ЕООД е осъдено да заплати на етажните собственици в жилищен блок № 5 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, сумата над 498,22 лв. до
присъдените 838,22 лв. – разноски по делото, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ на основание чл. 40, ал.
1 ЗУЕС по искове, предявени от „Е.Е.К.Г.“
ЕООД, с идентификационен номер 07885118, със седалище и адрес на управление: Великобритания,
Лондон, окръг ******, представлявано от управителя И.Т.Г., срещу етажните собственици в жилищен блок №
1, жилищен блок № 2, жилищен блок № 3, жилищен блок № 4, жилищен блок № 5 и
жилищен блок № 6, в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******
решенията на етажните собственици по т. 1, т. 2 и т. 3 от дневния ред, приети
на проведеното на 08.10.2019 г. Съвместно общо събрание.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191332 от 03.09.2020 г., постановено по гр. дело № 61074/2019 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, в останалата обжалвана част, с която е осъдено „Е.Е.К.Г.“
ЕООД, с идентификационен номер 07885118 да заплати на етажните собственици в жилищен блок № 5 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, по насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 41
ЗС сумата от общо 1936,16 лв., от която 240 лв. - дължими вноски за фонд Ремонт и обновяване по решение от
07.12.2014 г. за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г.; 79,40 лв. - вноски за фонд Ремонт и обновяване за периода месец
януари 2019 г. – месец февруари 2020 г.; 225 лв. - вноски
за консумативни разходи по решение на ОС от 23.08.2018 г. в размер на по 12,50
лв. месечно за периода месец септември 2018 г. – месец февруари 2020 г.;
1391,76 лв. - вноски за управление и поддържане на общите
части в сградата по решение на общото събрание от 23.08.2018 г. в месечен
размер от 77,32 лв. за периода месец септември 2018 г. – месец февруари 2020
г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на насрещната
искова молба – 19.02.2020 г., до окончателното им изплащане, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 1 ГПК сумата от 498,22 лв., разноски
в производството, както и в частта, с
която е отхвърлено приетото за
съвместно разглеждане предявено при условията на евентуалност от „Е.Е.К.Г.“ ЕООД, с идентификационен номер 07885118, срещу етажните собственици в жилищен блок № 5 в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, възражение за прихващане с насрещно вземане с правно
основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС в размер от 1644
лв., представляващо заплатени от ответника по насрещния иск разходи за
необходим ремонт на общите части (тротоар, бордюр, стъпала в сградата).
ОСЪЖДА етажните собственици в жилищен блок № 1, жилищен блок № 2, жилищен блок № 3,
жилищен блок № 4, жилищен блок № 5 и жилищен блок № 6, в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, да заплатят на „Е.Е.К.Г.“ ЕООД, с идентификационен номер 07885118, със седалище и адрес на
управление: Великобритания, Лондон, окръг ******, представлявано от управителя И.Т.Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 620 лв. (шестстотин и двадесет лева) – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА етажните собственици в жилищен блок № 1, жилищен блок № 2, жилищен блок № 3,
жилищен блок № 4, жилищен блок № 5 и жилищен блок № 6, в обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „******, да заплатят на „Е.Е.К.Г.“ ЕООД, с идентификационен номер 07885118, със седалище и адрес на
управление: Великобритания, Лондон, окръг ******, представлявано от управителя И.Т.Г., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Е.Е.К.Г.“ ЕООД, с идентификационен номер
07885118, със седалище и адрес на управление: Великобритания, Лондон, окръг ******,
представлявано от управителя И.Т.Г., да заплати на етажните собственици в жилищен блок № 5 в
обособен жилищен комплекс „О.Х.“ на адрес: гр. София, ул. „****** на основание чл. 78, ал. 3,
вр. с чл. 273 ГПК сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/