Решение по дело №65/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 257
Дата: 10 август 2018 г. (в сила от 5 февруари 2019 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20184340100065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е       257

 

гр. Троян, 10.08.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Троянски

ТроянскиТТТттт районен съд, втори състав, в публично заседание на девети август, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Светла Иванова

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.дело № 65 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение – чл. 344 ал. 1 т.1, 2 и 3 от КТ.

В молбата се твърди, че ищецът П.М.Я. е работил при ответника ОП „Комунални услуги - Троян” – гр. Троян, представлявано от Директора Елеонора Иванова Тотева на длъжност „работник - строителство” по трудов договор № 18 от 01.04.2015 г. 

Със Заповед № 46/ 24.11.2017г., трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ поради издадено Решение на ТЕЛК от №1063 от 29.06.2017г., в което било посочено, че за състоянието му са противопоказни вдигане и пренасяне на тежести.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника е представил отговор, с който счита исковете за допустими, но неоснователни.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник-адв.В. ***, който поддържа  заявените с исковата молба претенции. Аргументите си излага в хода на производството и в представена по делото писмена защита. Ангажирани са писмени доказателства.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат Б.Д. от ЛАК, който моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробно са изложени аргументите в подкрепа на тази теза и ответника е ангажирал писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Видно от  приложения по делото Трудов договор № 18 от 01.04.2015 г.  между  страните е налице трудово правоотношение с неопределен срок – чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ, което обстоятелство не се оспорва.

На 24.11.2017 г. на Я. е връчена заповед № 46, с която трудовия му договор бил прекратен на основание чл. 325 т. 9 от КТ , като мотивите за прекратяване са, че работника не може да изпълнява работата поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, позовавайки се на  решение на ТЕЛК, от което се установява, че ищеца е с 82 % трайно намалена работоспособност и за състоянието му са противопоказни вдигането и пренасянето на тежести.

Представен е списък на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност и хора с увреждания /л.21/, от съдържанието на който се установява, че от общо обявените 15 работни места,  всичките са заети.

По делото е предявен иск за сумата от 550.00 лева месечно обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 24.11.2017г. до фактическото възстановяване на работа,  но за не повече от 6 месеца

Като взе предвид установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

 

Правната квалификация на предявените искове е чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ.

По отношение на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ във вр. с чл. 325 т. 9 от КТ:

За основателността на този иск ищецът е необходимо да докаже наличие на трудово правоотношение с ответника, както и неговото прекратяване.

В тежест на ответника е да докаже законността на основанието за уволнението, в конкретния случай - че е налице невъзможност на ищецът да изпълнява възложената му работа, поради болест, както и липсата на друга работа, подходяща за здравето и състоянието му.

Исковете по чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ за възстановяване на предишната длъжност, както и иска за обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ са обусловени от изхода на иска за уволнение. По отношение на иска за обезщетение за оставане без работа, изцяло в тежест на ищеца е да докаже факта, че за процесния период не е полагал труд.

Видно от установената фактическа обстановка, към момента на уволнението по отношение на ищеца, Решение на ТЕЛК №1063 от 29.06.2017г. от което се установява, че ищеца е с 82 % трайно намалена работоспособност и за състоянието му са противопоказни вдигането и пренасянето на тежести е влязло в сила.

За да бъде законно уволнението по чл. 325 т. 9 от КТ следва да са налице две кумулативни предпоставки: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието.

Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. В заключението на ТЕЛК следва да се определи не само болестта, довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и в него изрично следва да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена длъжност по трудово правоотношение (вж. „Коментар на кодекс на труда“ В.Мръчков стр. 902), което обстоятелство не е отразено в Решението на ТЕЛК. Комисията на ТЕЛК следва да се произнесе по възможността/невъзможността ищецът да работи на конкретната длъжност и да  определи дали той е подходящ или неподходящ за нея. в решението не се посочва дали лицето може да изпълнява заеманата до този момент длъжност. В настоящия казус е налице установено от органа по чл.1 от Наредбата за трудоустрояване общо заболяване, а като противопоказни условия на труд е посочено „вдигане и пренасяне на тежести”, което означава, че по отношение на работника следва да се съблюдава дали условията на труд са подходящи за длъжността, която заема. В същото експертно решение на ТЕЛК се приема, че лицето е работоспособно, без да се посочва дали може да изпълнява заеманата длъжност и липсва предписание за преместване на друга подходяща за заболяването работа. Решенията на НЕЛК и ТЕЛК имат задължителен характер по отношение на медицинския въпрос дали конкретна длъжност е подходяща за заемане от трудоустроения и тази преценка не подлежи на проверка нито от служба по трудова медицина нито от съда, чрез вещи лица.

За задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК по отношение на медицинския въпрос - дали определена длъжност е подходяща за заемане от работника е налице константна съдебна практика на ВКС –Решение № 174 от 19.07.2017 г. по гр.д. № 4316/2016 г. IV ГО; Решение № 266 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 814 от 2009 г. на III ГО.

Аргументът за наличието на 82 % инвалидност, установена с Решение на ТЕЛК от 29.06.2017 г., не се отнася до конкретната длъжност, поради което е ирелевантно за преценка законосъобразността на уволнението по чл. 325 т. 9 от КТ.

Липсата на предписание на компетентния орган към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание е незаконосъобразно. Това е достатъчно да се приеме, че работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.

При така изложените съображения за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като уволнението бъде признато за незаконно и се отмени.

Поради това, че прекратеното трудово правоотношение е с безсрочен характер, то и обусловеният от изхода на делото по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност също е основателен. Той следва да бъде уважен, като ищецът бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:             

Установено е по делото, че след прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не е започнал работа по трудов договор. Достатъчно доказателство е обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за исковия период работникът да е започнал работа другаде – Решение №132 от 11.03.2011 г. по гр.д. 1513 от 2009 г. на IV ГО на ВКС.

Съгласно представеното като доказателство по делото ксерокопие на трудова книжка се установява, че посоченото от работодателя – ответник брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 550.00 лева, поради което дължимото  обезщетение за претендирания 6-шест месечен период /от 24.11.2017г. до 24.05.2018г./ е в размер на 3300 лева. Този размер е изчислен и съобразно посочения в  Заповед №46 от 24.11.2017г. от работодателя размер на дължимото обезщетение, съобразно размера на брутното възнаграждение и тъй като се касае до елементарни математически изчисления, съдът счете, че има необходимите знания да ги извърши.

Предвид характера на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ, а именно да овъзмезди работника за пропуснати ползи – неполучаването на трудово възнаграждение за периода от 6 месеца след установено незаконно уволнение, съдът намира и в тази част претенцията за основателна.

По разноските.

Ответникът следва да заплати разноски в размер на 600.00 лева в полза на ищеца, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РС Троян в размер на 60 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 и такса в размер на 132.00 лева по иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ.

Водим от гореизложеното съдът,

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от Кодекса на труда за незаконно уволнението на П.М.Я., ЕГН **********, адрес:г*** и ОТМЕНЯ Заповед №46 от 24.11.2017г., издадена от Директора на  ОП „Комунални услуги - Троян” – гр. Троян - Елеонора Иванова Тотева, адрес: гр. Троян, пл. „Възраждане” № 1, с която е прекратено трудовото правоотношение с П.М.Я. на основание чл. 325 т. 9, като незаконосъобразна.

На основание чл. 344, ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда ВЪЗСТАНОВЯВА  П.М.Я., ЕГН **********, адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „работник строителство” в ОП „Комунални услуги - Троян”.

        ОСЪЖДА ОП „Комунални услуги - Троян”, адрес: гр. Троян, пл.„Възраждане” № 1, представлявано от Директора Елеонора Иванова Тотева да заплати на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 от КТ на П.М.Я., ЕГН **********, адрес: *** обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 3300.00 – три хиляди и триста лева .

ОСЪЖДА  ОП „Комунални услуги - Троян”, адрес: гр. Троян, пл. „Възраждане” № 1, представлявано от Директора Елеонора Иванова Тотева да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ТРС държавна такса в размер на 192.00 – сто деветдесет и два лева,  а на П.М.Я., ЕГН **********, адрес: *** сумата 600,00 – шестстотин лева, сторени разноски за един адвокат.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от датата на постановяването му.

 

 

Районен съдия: