Р Е Ш Е Н И Е
№21
гр. Габрово, 20.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор от Окръжна
прокуратура
Габрово АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ, като разгледа докладваното от съдия Атанасов
к.а.н.д. № 1 по описа на съда за 2023 година, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е въз основа на касационна жалба от В.В.В. ***, против Решение № 135 от 30.11.2022 година по
АНД №363/2022 г. на Районен съд – Севлиево, с което е потвърдено наказателно постановление № ********** от
16.09.2022 г. на зам. - директора на Регионална дирекция по горите - Велико
Търново, с което на касационния жалбоподател В.В.В., ЕГН:**********, с
адрес ***, лесовъд на
частна практика, за извършено нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. и на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание
глоба в размер на 300,00 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението като
неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на районния съд относно
компетентността на издателя на наказателното постановление. Твърди се, че при
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до нарушение на правото му на защита, като вмененото му административно
нарушение не било описано посредством всички белези от фактическия му състав.
Имотът, в който било констатирано нарушението, бил с по-голяма площ от тази, за
която било издадено позволително за сеч, поради което не могло да се заключи,
че отсечените дървета са били именно в тази част. Посочва се, че в актовата преписка не са събрани достатъчно
доказателства относно това, че касационният жалбоподател е нарушил задълженията си и контролите си правомощия,
вменени му по закон и това неправилно не е възприето от първоинстанционния съд.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление бил допуснато
съществено процесуално нарушение - разминаване в описанието и цифровото
изражение на нарушението в АУАН и в НП, както и разминаване в приложимата
правна норма в АУАН и НП.
Касационният жалбоподател твърди, че дори да
се приеме, че деянието формално осъществява от обективна страна признаците на
административно нарушение, предвид броя на отсечените дървета, ниската степен
на обществена опасност и факта, че до този момент не е имал други нарушения по
Закона за горите, са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С жалбата са представени писмени
доказателства в подкрепа на изложените в нея твърдения – скица на ПИ с ид.
00103.61.120 в землището на с. Агатово, общ. Севлиево, трудов договор от
25.02.2019 г. между «*******» ЕООД гр. ******,
представлявано от В.В. и И.П. И., назначен на длъжност «специалист,
лесовъдство» и дл. характеристика, протокол за освидетелстване на сечище
№0648789, трудов договор №256/14.11.2019 г. за назначаване на В.В. на длъжност
кметски наместник на с. ************, общ. *********** и служебна бележка, изд. от кмета на общ. ***********, за това, че през периода 02.03.2022 г. – 15.03.2022 г. В.В. не е ползвал
платен отпуск и такъв за временна неработоспособност.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Ж.К.,
представя отговор на касационната жалба, в който изразява становище за
правилност и законосъобразност на решението на РС Севлиево, поради което прави
искане за оставянето му в сила. Представя справка от информационната система на
ИАГ, съдържаща опис на превозните билети по позволително за сеч №0657831 от
27.02.2022 г. и превозен билет №7396/00021/15032022132435-XFP8BFD – извадка от инф. система
на ИАГ.
В с.з. представител на ответника не се явява, като е
представено писмено становище, в което се поддържа депозирания отговор.
Прокурорът изразява заключение за неоснователност на
жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Административен съд Габрово, като съобрази наведените
доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци,
засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. За да постанови
обжалваното решение, РС Севлиево се е основал на събраните по делото
доказателства – писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и показанията на свидетелите А. Х. Й., К. И. И., Х. И. Х. и А. К. Д..
От фактическа страна съдът е приел за установено, че към
посочения в АУАН период на извършване на нарушението касационният жалбоподател В.В.
бил лесовъд на частна практика. В това му качество и в качеството му на
представител на „**********“ ЕООД, на 27.02.2022 г., му било издадено позволително за
сеч № 0657831, с което било разрешено провеждането на сеч в отдел № 387,
подотдел „з“, имот с кад. № **********, в землището на с.*********, общ. ******** с определен срок за провеждане на сечта и за извозване
на материалите от сечището - периода от 02.03.2022 г. до 31.12.2022 г. Позволителното
за сеч било издадено от инж. И. К., а дърветата били маркирани от В.В.. На 15.03.2022 г., в
местността „*********“ в землището на с.**********, общ. ***********, св. А. Й. - горски стражар в ************ ***********, св. К. И. - главен инженер и св. Х. Х. - гл. специалист - лесничей в същото стопанство извършили
проверка на товарен автомобил, натоварен с дърва, който се придвижвал в гората.
Свидетелите установили, че дървата са от дървесен вид цер, след което изискали
от водача му да представи превозен билет, но последният не могъл да представи
такъв. Свидетелите констатирали също така, че на челата на дървесината няма
поставена контролна горска марка /КГМ/. Водачът на автомобила им представил
позволително за сеч в отдел 387, подотдел „з“, имот № ********** - частна горска територия и технологичен план на имота.
След това водачът ги отвел до мястото, от където е натоварена дървесината. Там
свидетелите установили, че в сечището има отсечени дървета, на които нямало
поставена КГМ, поради което отново се върнали до камиона и се обадили в РУ МВР
Севлиево. Съвместно със служителите на МВР и в присъствието на В.В. извършили
проверка на сечището, за резултата от която бил изготвен Констативен протокол
серия СЦДП, № 134927 от 15.03.2022 г. В него било отразено, че проверката е
извършена в имот с кад. № *********** - частна
горска територия, находящ се в в землището на с.***********, общ. *********, отдел ************“. Отразено било установеното отрязване на 14 бр. дървета
без КГМ. Диаметрите на пъните на отрязаните дървета били измерени с ролетка и
маркирани с КГМ А9781 и с червена боя върху челата на пъните. Описани били диаметрите
на отрязаните дървета без КГМ, както следва: 3бр. - 30 см.; 4 бр. - 32см.; 2
бр. - 34 см.; 1бр. - 36 см.; 3бр. - 38 см.; 1 бр. – 40 см. от дървесен вид цер.
Екземпляр от протокола бил връчен на В.В..
На 16.03.2022 г. св. Й., в присъствието на свидетелите И. и Х., съставил против касационния жалбоподател АУАН серия
СЦ17 2022 г. № 000003, за това, че като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на което е
издадено позволително за сеч № 0657831 от 27.02.22 г. във връзка със
задълженията му по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии не е извършил контрол и не е взел мерки при
извършването на добивана дървесина, в следствие на което са отсечени 14 бр.
Дървета без контролна горска марка от цер с обща кубатура 13 пл.куб.м. Като дата на
извършване на нарушението в АУАН е посочен периода 02.03.2022 г. - 15.03.2022
г., а като място РДГ В.Търново, **********, общ. *******, земл. *******, м.“************“, отдел ******, подотдел „з“, имот кад. № ************* - частна горска територия. В АУАН е посочено, че са
нарушени законовите разпоредби на чл.257, ал.1, препоръка 2, т.1, препоръка 1
от ЗГ във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.61 от Наредба 8 за сечите в
горите във вр.с чл.12б, ал.1 от Наредба 1/2012 г. за контрола и опазването във
вр. с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба 1 за сечите в горите. Препис от така
съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя В. на същата дата - 16.03.2022 г.След
запознаване със съдържанието му жалбоподателят вписал в акта, че има
възражения. Такива от негова страна не били направени в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН серия СЦ17 2022 г. № 000003 и
писмените доказателства, събрани в хода на административното производство, било
издадено процесното НП № ********** от 16.09.2022 г. на Зам.Директора на РДГ
гр.Велико Търново, с което на В.В.В., лесовъд на частна практика, за това, че в
периода от 02.03.2022 г. до 15.03.2022 г., като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на
което е издадено позволително за сеч № 0657831 от 27.02.2022 г. във връзка със
задълженията му по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горсдките територии, не е извършил контрол и не е взел
мерки при извършването на добива на дървесина, вследствие на което са отсечени
14 броя дървета от дървесин вид цер, немаркирани с контролна горска марка, с
обща кубатура 13 плътни куб.метра дърва за горене. Нарушението е извършено на
територията на РДГ - В.Търново, ***********“, общ.********** землище **********, местност ******** отдел **** подотдел „з“, имот № ************ - частна горска територия. Административно- наказващият
орган /АНО/ е приел, че санкционираното лице е нарушило разпоредбите на чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.61 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.47,
ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г., поради което и на осн. чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ му е наложил наказание глоба в размер на 300.00 лв.
Въззивният съд е приел, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, а обжалваното НП
е издадено от компетентен орган. По
същество, позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е приел, че описаното в процесните АУАН и НП нарушение е доказано по
несъмнен начин, а от от доказателствата, събрани в
хода на съдебното производство се установявало, че В.В. е осъществил състава на
нарушението, за което е бил санкциониран. Отхвърлил е като неоснователни
наведените от санкционираното лице възражения, като е приел за установено по
безспорен и несъмнен начин, че процесното позволително за сеч е издадено на
името на В.В. в качеството му на лицензиран лесовъд на частна практика и същият
несъмнено е бил запознат с него. Затова, като не изпълнил възложено му по закон
задължение да следи за спазване на правилата за сеч, в т. ч. да не се извършва
сеч на неопределени и немаркирани за сеч дървета в имот кад. № *********** в отдел *****, подотдел „з“,
землище на с.**********, общ. ***********, за което му
е издадено позволително за сеч, с което е допуснал да бъдат отсечени 14 броя
дървета от дървесен вид цер, които съобразно позволителното за сеч не е
следвало да бъдат отсичани, е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с
чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г., за което правилно с обжалваното наказателно постановление е санкциониран на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ с глоба в размер на 300.00 лв., която е в минималния предвиден
в закона размер. Поради това РС Севлиево е потвърдил обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция споделя изводите на РС
Севлиево относно липсата на съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство или формални такива при издаването на
АУАН и НП, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната на
наказателното постановление. Административнонаказателното производство е протекло при спазване на
законовите изисквания. АУАН е съставен в присъствието на адресата и му е връчен
лично, като същият е взел участие и в извършената
проверка, подписвайки констативния протокол без възражения. В съставения АУАН
В. В. е посочил, че има възражения, но не ги е конкретизирал нито по време на
изготвяне на акта, нито в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Безспорно е установена
компетентността на ответника като административно-наказващ орган, чрез представената по делото заповед № РД-49-199/16.09.2011 г. на министъра на
земеделието и храните. Съгласно т. 2 от същата, зам. – директорите на
регионалните дирекции по горите също са оправомощени да издават наказателни
постановления по ЗГ, с оглед на което оспорването на компетентността на
издателя на процесното НП от касационния жалбоподател е неоснователно.
Процесните АУАН и НП са издадени преди изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, като нарушението е установено на 15.03.2022 г., АУАН е издаден на следващия
ден, а НП - на 16.09.2022 г.
АС Габрово изцяло споделя мотивите на РС Севлиево в
обжалваното решение относно осъществяването на вмененото му административно
нарушение от касационния жалбоподател, като препраща към тях. Изложените в
касационната жалба доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение са неоснователни, по следните съображения:
Съгласно приложената от административнонаказващия орган
разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ: «Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения
и предписания, основани на тях". Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч,
упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до
освидетелстване на сечището.
Въпреки наведените от касационния жалбоподател
възражения, че същият не е лицензиран лесовъд на частна практика, същият е
вписан като такъв в регистъра на Изпълнителна агенция по горите, с номер на
удостоверение 3225/03.05.2011 г. Информацията за това е общодостъпна на
интернет-страницата на ИАГ, на уеб-адрес - http://new.iag.bg/cgi-bin/RCLP_Info.cgi?type=1&license_id=6523. В това му качество, на 27.02.2022 г. на В.В.
е издадено позволително за сеч №
0657831, с което е разрешено провеждането на сеч в отдел №******, подотдел „з“, имот с кад. № ***********, в землището на с.***********, общ. *********. Като срок за провеждане на сечта и за извозване на
материалите от сечището е определен периода 02.03.2022 г. - 31.12.2022 г.
Позволителното не е оспорено от касационния жалбоподател, а обстоятелството, че
той е бил по същото време кмет на с. **********, общ. *************, не може да бъде противопоставено на така установените
обстоятелства, т.к. за него съществува възможността да бъде отписан от
регистъра на ИАГ и да не поема ангажименти, свързани с извършване на сечи по
времето, в което изпълнява функциите на кметски наместник. Безспорно е, че той
не се е възползвал от тази възможност, като от представената справка за
издадени превозни билети от имота, в който е извършено разглежданото нарушение,
се установява, че те са издадени от касационния жалбоподател в качеството му на
лице по чл. 108 ал. 2 от ЗГ.
Бидейки
лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, за касационният жалбоподател е възникнало задължението,
вменено му от разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, съгласно която лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за
спазването на сроковете и
правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в
границите на насаждението на
определените и отбелязани за сеч
дървета, а при гола сеч – на всички дървета
върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
Съгласно чл. 47 ал. 1 т. 1 от Наредба №
8/05.08.2011 г.
за сечите в горите, при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на
дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. А
съгласно чл. 61 от същата наредба, до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на
технологичния план за добив на дървесина.
От гореизложените нормативни разпоредби е видно, че на
задължението на лицата, непосредствено извършващи сечта, да не секат
неопределени и неотбелязани за сеч дървета, съответства задължението на
лесовъдите, на които е издадено позволителното за сеч, да следят за изпълнение
на това задължение
при извършване на сечта, до приключването й. Ето защо и тъй като по делото е
безспорно установено, че санкционираното лице В.В. притежава качеството на лесовъд на частна практика, то
след издаването на позволително за сеч №
0657831 от 27.02.2022 г. за
него е възникнало задължение да упражнява възложените му
от закона контролни правомощия по законосъобразното извършване на сечта в отдел № ****, подотдел „з“, имот с кад. № ************, в землището на с.*************, общ. ***********. Част от тези задължения безспорно са разписаните в разпоредбите на чл. 12б, ал.
1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. и чл. 61 от Наредба №
8/05.08.2011 г.
за сечите в горите. Дължимото от лесовъда поведение по смисъла на посочените
правни норми е на активност по наблюдение на сечта в имота, за който е издадено
позволителното, извършване на посещения на сечището, за да упражнява контрол и следи за
спазване на правилата за сеч /а именно да се извършва сеч само на определените
и маркирани дървета/, вземане на мерки за спазване на технологичния план и
извършване на сечта в рамките на издаденото позволително, а при констатиране на
сеч на немаркирани дървета - да състави констативен протокол и да уведоми РДГ
В.Търново.
От съставения от св. А. Й.протокол от 15.03.2022
г. и свидетелските показания безспорно се установява, че при извършената в деня
на съставяне на протокола проверка на място в процесния имот е констатирано, че
в същия са били отсечени 14 броя дървета от дървесен вид цер, немаркирани с КГМ,
с обща кубатура 13 пл.куб.м. Действително, както е посочено в касационната
жалба, немаркираните отсечени дървета са били на различни места в имота, а
същият е с обща площ от 6100 кв.м., съгласно представената скица. Не се отчита
обаче, че поземленият имот включва два подотдела – ****** и *****, като позволителното
за сеч е издадено само за първият подотдел с площ от 0,570 хектара. Именно този
подотдел е посочен като място на извършване на нарушението в съставения АУАН и
при това положение възраженията на касационния жалбоподател, свързани с мястото
на извършване на нарушението, са неоснователни. Неоснователни са и възраженията
му, че не е присъствал на намирането и измерването на отсечените без КГМ
дървета, след като същият е подписал без възражения съставения при проверката
констативен протокол.
Съгласно издаденото позволителното за сеч
началото на разрешената в процесния имот сеч е 02.03.2022 г. и това е началния момент,
от който касационният жалбоподател е следвало да изпълнява задълженията си по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. и и
чл. 61 от
Наредба №
8/05.08.2011 г.
Нарушението е констатирано в 17 ч. на 15.03.2022 г., съгласно приложения
констативен протокол. По-рано на същата дата санкционираният лесовъд е бил в
имота, в който е извършено незаконното отсичане на дървета, което обстоятелство
се установява от превозен билет №7396/00021/15032022132435-XFP8BFD, изд. на 15.03.2022
г., в 13,24 ч.
При тези обстоятелства следва да се оценят като
неоснователни възраженията срещу обжалваното решение, касаещи недоказаността на
извършеното нарушение. В случая е без значение кое конкретно лице е извършило
сечта на немаркираните с КГМ дървета. В продължение на около две седмици от
началото на сечта лицето, на което е издадено позволително за сеч /касационният
жалбоподател В. В./, не е констатирало и не е взело мерки за предотвратяване на
извършената неправомерна сеч на немаркирани дървета, и това негово поведение покрива признаците от
състава на вмененото му административно нарушение. Същото е извършено виновно,
тъй като за да придобие правоспособност да изпълнява функциите на лесовъд на
частна практика касационният жалбоподател е доказал притежаването на специални
знания относно нормативната уредба, свързана с добива на дървесина по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Липсата на каквото и да било
негово активно поведение, свързано с осъществената неправомерна сеч, води до
несъмнен извод за неизпълнение на задълженията му, подробно описани по-горе и съответно
в издаденото наказателно постановление.
Въз основа на изложеното следва да се приеме,
че в АУАН и НП са описани всички обстоятелства относно извършеното нарушение,
като коректно е посочен периода, в който от страна на нарушителя не е упражнен
контрол и не са взети мерки за спазването
на правилата за сеч
в процесния имот, в т. ч. да се извършва сеч само на
определените и отбелязани за сеч
дървета. Вследствие на това негово бездействие са отсечени 14 бр. дървета от
дървесен вид цер, немаркирани с КГМ, на стойност 1040 лв. без ДДС, съгласно
приложените към административната преписка сортиментна ведомост и ценоразпис.
Описването на отсечената дървесина в АУАН е достатъчно конкретно и по-детайлно посочване
не е необходимо, тъй като изпълнителното деяние на нарушението се състои в
неупражнен контрол и не вземане на мерки при извършване на добива на дървесина,
а самото отсичане на дърветата е последица от нарушението, като представлява самостоятелно
нарушение на ЗГ. Ето защо наведените от касационния жалбоподател възражения за
непълно и неточно описание на нарушението се явяват неоснователни.
С оглед на броя и горепосочената стойност на отсечените
дървета не се споделят и доводите в касационната жалба за наличие на основания
за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Освен стойността на отсечените
немаркирани дървета, която не е незначителна и надвишава МРЗ за страната, като
обстоятелство, изключващо маловажността на нарушението, следва да бъде отчетено
засягането на горския фонд чрез отсичане на дървета, за които е планирано да
бъдат запазени. Следователно
правилно е приложен материалния закон, с което са изпълнени и изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Не се констатира разминаване
между АУАН и НП относно правната квалификация на извършеното нарушение, като за
пълнота следва да се посочи, че меродавна е тази, възприета от
административно-наказващия орган, за когото няма задължение да възприеме
посочената от актосъставителя.
Наложената
санкция е в минималния законоустановен
размер по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ и е съобразена с обществената опасност на деянието.
В
заключение, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният
съд се е произнесъл с мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Затова същият следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора и с оглед отправената претенция
от пълномощника на наказващия орган, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател ще бъде осъден да заплати на
РДГ В. Търново юрисконсултско възнаграждение за участие по делото в размер от
100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135, постановено на 30.11.2022 г. по
АНД №363/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е потвърдено наказателно постановление № ********** от
16.09.2022 г. на зам. - директора на Регионална дирекция по горите - Велико
Търново.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
разноски по делото в размер на 100,00 /сто/
лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Г. Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Д. Атанасов/
2.
/Д. Гишина/