Р Е Ш Е Н И Е №1216
29.03.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12196 по описа на същия съд за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Образувано е по искова молба на ****************”,
ЕИК/БУЛСТАТ *******, със седалище и
адрес на управление в *****************, против И.Г.Г., ЕГН ********** ***.
Според изложеното в исковата молба , в
периода от април 2011 до май 2012г между страните били сключени шест договора за услуга, по силата на които, ищецът оказал на ответника първична помощ по
дентална медицина.
По първата договорка между страните, Р. поставил
десетчленен мост на долната челюст на Г. в областта на зъби 43,42,41,31, 32,
33, 34, 35, 36, 37. Стойността на тази услуга била 1500 лева , но останала
неплатена.
По втори договор, през месец септември 2011 ищецът поставел на ответника два броя импланти
в областта на зъби 14 и 18, на обща стойност
от 1200 лева , които Г. отново не заплатил.
По трети договор от същата дата,
повдигнал десния максиларен синус, което
струвало 200 лева за труд и 710 лева – за материали, от които един брой
мембрана „максиген” на стойност от 110 лева, и четири опаковки костозаместител,
всяка от които на стойност от по 150 лева, незаплатени.
По последващ , четвърти договор между
страните, Р. за задължил да изпълни открит кюретаж на долната челюст на Г.,
срещу насрещна цена от 1000 лева , като кюртажа бил изпълнен, но цената
останала незаплатена.
Петият договор
между страните бил за изграждане на надстройка на имплант в областта на
зъб 18, на стойност 120 лв.
Шестият – да се постави имплант в областта на зъб 47, с цена на
импланта общо 900 лв. за труд и материал.
Цените били определени по действащия към
момента на извършването ценоразпис на******************************.
Твърди се, че описаните манипулации са
извършени, материалите са вложени, но равностойността им останала незаплатена
от страна на ответника , с изключение на сума от 300 лева, Платена по първия договор. Затова се иска от
съда да постанови решение , с което да осъди Г. да заплати на Р. сумата от 6100
лева, съставляваща незаплатената стойност на денталното лечение , оказано
на ответника. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и
недоказан.
Признава се съществуването на първия договор
между страните , но се оспорва датата , на която било договорено да стане
плащането по него , и в тази връзка , ответникът е възразил, че за вземането от
1500 лева на ищеца по първия договор от
10.04.2011г между страните, е изтекла погасителната давност, която според Г.,
е общата петгодишна такава. Оспорва да е приел работата и възразява,
че извършеното има съществени недостатъци , които го негодно да
служи по предназначение – така ,
на десетчленния мост се наложил двукратен ремонт, възпалили се зъбните корени ,
които носят протезата. Твърди различна цена, като оспорва доказателствената
годност на представения ценоразпис. Прави се и възражение за липса на реално
изпълнение по договора за повдигане на десния максиларен синус, и по договора
за изграждане на надстройка на зъб 18 – такива дейности нямало извършени. Възразява се, че е и платено по всички
договори, и се моли иска да бъде
отхвърлен с присъждане на разноските по делото.
Вещото лице по проведената медикодентална
експертиза дава заключение, че на ответника е бил стандартно поставен
четиринадесетчленен мост на зъби 43, 42 , 41, 31 – 37; има и данни за неколкократните ( поне два пъти)
поправки на същия , като на челюстта под него е извършен и процесния открит
кюретаж на долна челюст , тъй като са се появили данни за възпалителен процес
след поставянето му. Има поставени два
броя импланти в зоната на 14 -18 зъби, но на зъб 14 няма поставена надстройка.
Няма по делото писмени или други данни за повдигане на десния максиларен синус
или за използване на костозаместител.
Има и поставен имплант в зоната между зъби 47 и 48.
Шест
броя субективно съединени между същите страни искове с правно основание в чл.
79 от Закона за задълженията и договорите .
При тези факти:
Не се спори, че ищецът, независимо от
правноорганизационната си форма за
осъществяване на дейност, е лечебно заведение за осъществяване на първична
помощ по дентална медицина. Тъй като
същият е и търговец, и сделките , които
сключва, са свързани с упражняваното от него занятие, те са търговски по смисъла на
чл. 286 от Търговския закон.
Според чл. 97 от Закона лечебните заведения,
специална в случая правна уредба по отношение на ТЗ, „ Приходите на лечебното заведение се
формират чрез постъпления от 1. договори за оказана медицинска помощ; 2.
директни плащания от физически и юридически лица, както и по чл. 37, ал.
1 от Закона за здравното осигуряване........” , а според чл. 98 от същия закон, „ В случаите, когато медицинските
услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса и не се
предоставят по реда на чл. 82 от Закона за здравето, лечебните заведения формират
цена”, и са длъжни ( ал. 3 ) „.................да поставят на общодостъпни
места в сградата си информация относно вида и цената на всички предоставяни
медицински и други услуги и за начина на заплащането им. Информацията се
публикува и на интернет страницата на лечебните заведения или се оповестява по
друг обичаен начин, както и на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването” , както и „да издават на пациентите финансов документ за
всички заплатени от тях суми във връзка с обслужването им” ( ал. 4 ). Изводът
от казаното дотук е , че отношенията
между лечебното заведение ( в случая , ******
като лекар по дентална медицина, тъй като практиката му е индивидуална ) и
пациент при и по повод невключени в
обхвата на Националния рамков договор медицински дейности се уреждат чрез
договор. Ако не е договорено друго, дължимата на изпълнителя на медицинската
помощ цена е тази, посочена в ценоразписа по ал. 3 от ЗЛЗ, което обяснява
и задължението на изпълнителя да я
постави на видно място и да я публикува. Договорът по чл. 97 от ЗЛЗ предпоставя
извършването на медицинската помощ, и то – с грижата на добър стопанин, която
на фона на добрата дентална практика означава постигането на заложените в
чл. 80 от Закона за здравето във връзка
с чл. 6 и следващите от Закона за лечебните заведения високи стандарти. Тъй
като касае извършването на определени висококвалифицирани дейности с постигане
на определен здравен резултат, договорът по чл. 97 е разновидност на договора
за изработка, следва да се подчинява на правилата за същия, и – тъй като за
договора за изработка няма предвидена особена форма за действителността му или
за доказването му пред съд – то процесните шест договора са и консенсуални.
Нито един от тях не надхвърля стойност от 5000 лева, при което установяването
им може да стане чрез всички доказателствени средства, включително свидетелски
показания.
Описаните в исковата молба медицински
дейности не са нито от вида , нито от обема, заплащан от здравната каса. Следователно подлежат на заплащане от
пациента, стига да се установи съществуването на договора и реалното изпълнение
на договорените дейности.
Ответникът се позовава на депозираната до
трето на спора лице , Районната колегия на (тогава) Зъболекарския съюз , за да докаже , че е направил възражения
срещу некачественото изпълнение на работата от страна на Р., но депозираното до
трето лице изявление от страна по договор не може да се тълкува като неприемане
по смисъла на чл. 264 от Закона за
задълженията и договорите, а некачественото
изпълнение не можа да бъде доказано, след като генезиса на последващите
възпаления не може да бъде категорично проследен само и единствено до
извършените от ищеца дейности.
Затова и цялата възложена по шестте договора работа следва да се счита
приета .
Плащания не могат да бъдат приети за
доказани – касовите бонове, приложени на л. 40 от делото , са издадени от
апарат с фискална памет на дата 09.05.2011г, която дата предхожда значително
сключването и/или изпълнението на договорите; в жалбата си до комисията по
професионална етика , Г. коментира извършени
„две седмици след 27.04.2011г”
плащания на дентални услуги , оказани обаче на съпругата му Х.. Затова
касовите бонове. Липсват издадени документи за това, какво точно е платено –
фактури или др. под. Затова и тази бонове , които съставляват единственото
доказателство за плащане по делото , не могат обосноват плащане на оказаните
именно на ответника медицински дейности.
Бележки по отделните договори :
І. По делото е приложено копие от амбулаторния
дневник на ищеца , от което е видно , че на дати 10.04, 09.09 ( вероятно се има
предвид 2011г, макар това да не е изрично отбелязано в дневника ) , 07.04.2012
, 09.05.2012г, ответникът е посетил
кабинета му. Макар в този документ, претендирано съставен от ищеца, да
отсъстват негови имена или подписи, а само имена на пациенти, между които и
това на ответника, съдът намира, данните, което могат да се извлекат от същия
документ, са достоверни, тъй като съществуването на този договор между страните
– за поставяне на десетчленен мост , не
е спорно. Установява се от заключението на вещото лице , че на Г. е бил
поставен четиринадесетчленен мост – несменяема протеза на липсващи зъби в
лявата страна на долната челюст. Тоест,
възложеното е извършено, като е без значение броя на протезираните зъби – дали
са четиринадесет или десет ( доколкото твърденията на страните се
разминават и в тази насока), след като е
извършено в количествено отношение повече от възложеното, а цената зависи от
броя на протезираните зъби - по 150 лева
на зъб/член. Задължението на Г. да заплати цената е възникнало.
Спорна е обаче датата, на която страните са
уговорили по него да стане плащането. Според ищеца , договорът е сключен и изпълнен
от него на дата 10.04.2011г, а плащането било уговорено да се отложи в полза на
Г. до дата 09.05.2012г. Ответникът отрича уговорка за плащане на последната дата , а вместо това
според него плащането е било дължимо на
датата на поставяне на моста -
10.04.2011г, при което се позовава и на изтекла погасителна давност. В
тази връзка , събрани са показанията на свид. Е. М. – Р., ******* на ищеца ,
според която , уговорката между страните
е била да се плати на ******** рожден ден на ищеца. Съдът не може да игнорира
тези показания въпреки очевидното
наличие на основание по смисъла на чл. 172 от ГПК, доколкото по делото няма нищо, което да им
противоречи, свидетелят работи в едно
заведение с ищеца , а в амбулаторния картон фигурира посещение на Г. в кабинета
на ищеца на твърдяната от същия дата. Няма основание да се приложи кратка
погасителна давност, затова и възражението за изтичането на давност не може да
се сподели. Само за пълнота , подаването на заявлението за издаване на заповед
за плащане по частното дело на Карловски
РС не прекъсва изтичането на същата.
Не
може да бъде прието също така , че между страните е била уговорена различна
цена. , се като се има предвид, че единичната цена за металокерамична корона е
150 лева съобразно ценоразписа, а
ответника не сочи доказателства в подкрепа на твърдението си, признавайки
същевременно съществуването на договора.
Искът се явява основателен.
ІІ. Установява се отново от заключението на
вещото лице , съпоставено с копието от амбулаторния дневник на Р., че на дата
09.09.2011г е извършена манипулация с поставяне на два броя импланти
„Необиотех” в областта на 14-18 зъб;
поставянето на импланти е едно от добрите медицински решения при изцяло
обеззъбена дъвкателна зона , какъвто е случая на Г.. Вещото лице не може да
каже дали имплантите са поставени правилно, а тежестта на доказване на
недостатъци на изработеното тежи върху възлагащия работата. Предвид това
заключение , съдът не може да приеме , че изработеното страда от недостатъци,
ответникът не ангажира такива доказателства
, и искът следва да се уважи в пълен размер, доколкото цената на 1 бр. имплант съобразно ценоразписа е 600 лева. (
т. 12). Важно е да се каже също така , че по делото фигурира декларация за информирано съгласие (на л. 34 и следващите), в която
фигурират два подписа на И.Г. в графа „Разбирам необходимостта и съм съгласен с
провеждането „, и тази декларация следва да се тълкува в смисъл на договор
между страните за извършването на описаните в нея медицински дейности,
включително и имплант на мястото на зъб 15, като се има предвид, че според
вещото лице , медицинския стандарт за лечение допуска при нужда
мястото на поставяне да се отклонява
с няколко милиметра от точното
място на липсващия зъб.
ІІІ.
Що се касае до договора от дата 09.09.2011г - да се повдигне десния максиларен синус, което струвало 200
лева за труд и 710 лева – за материали , от които един брой мембрана „максиген”
на стойност от 110 лева, и четири опаковки костозаместител, всяка от които на
стойност от по 150 лева – искът е неоснователен, след като вещото лице не
откри данни да е извършено реално повдигане на синуса или влагане на
костозаместител в посочените от ищеца количества. Тоест, възражението за
неизпълнен договор е основателно и този иск следва да бъде отхвърлен.
ІV. Извършен е и открит кюретаж на долната
челюст, по причина на запазване на дъвкателни зъби след неколкократно
възпаление на тази челюст в областта на 47 и 48 зъб- тоест, точно под
коментирания по т . 1 десетчленен мост. Кюретажа е бил необходим; при липса на
данни да е неправилно извършен, възнаграждение се дължи. Същевременно обаче ,
каза се , вещото лице не откри данни да е използван костозаместител, тоест,
този иск е основателен само в частта си относно работата и вложената мембрана
максиген – до размер от 1170 лева , а за разликата до пълния размер от 1770
лева следва да се отхвърли.
V. Надстройка на имплант на зъб 18 няма
правена, данни затова по делото не се откриха. Искът е неоснователен.
VІ. Поставен е в зоната между зъб 47 и 48
имплант; цената се дължи. Същевременно обаче тази цена следва да се определи не
според твърденията на ищеца ( 900 лева ) , тъй като няма доказателства да е
било постигнато между страните съгласие за цена , различна от ценоразписната, а
според записаната в самия ценоразпис ( 600 лева ) , като се има предвид, че
отсъстват и писмени или гласни доказателства за определена в различен размер
цена , а свидетелските показания
коментират цена на имплант от 600 лева. Или , след като
плащането на сумата от 300 лева по този договор е безспорно, то остават за
доплащане 300 лева.
Разноските по делото се понасят от страните
пропорционално на уважената / респ., отхвърлената
част от исковете. Предвид продължителността на производството и неговата
фактическа сложност, цената на
исковете и броя им, възраженията за прекомерност на договорените
от страните и процесуалните им представители няма да бъдат уважени. Така, размерът на направените от ищеца
разноски е общо 1074 лева; дължат му се 734.19 лева . Разноските на ответника
са 1100 лева, дължат му се 348.03 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда И.Г.Г. , ЕГН ********** ***, да заплати на ****************************************
ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление в *******************************, следните суми:
·
1500 лева, представляваща цена по договор между страните
за изработка и поставяне на десетчленен дентален мост от дата 10.04.2011г,
·
1200 лева стойност на два броя импланти на зъби 14 и 18;
·
1170 лева стойност на открит кюретаж на долна челюст по
договор от дата 07.04.2012г.
·
300 лева – цена за имплант на зъб 47 по договор от
дата 09.05.2012г,
ведно със законната лихва върху сумата
от лева от 4770 лева от датата на подаването на исковата молба - 09.09.2016г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете в
частта ,с която се иска осъждане за сумите от
910 лева- труд и материали ( костозаместител и мембрана) за повдигане на десния максиларен
синус по договор от дата ***********. , за
сума от 120 лева - цена на
надстройка на зъб 18, КАКТО И В ЧАСТТА по иска за присъждане на цената на
имплант на зъб 47 над размер от 300 лева
до пълния размер от 600 лева , и В
ЧАСТТА , с която се иска сума от 600
лева равностойност на вложен при кюретажа костозаместител, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Осъжда И.Г.Г. , ЕГН ********** ***, да заплати на ЕТ „****************”,
ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление в ***************************, сумата от 734.19 лева разноски по
делото .
Осъжда ******************************”, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление в ****************************, да заплати на И.Г.Г. , ЕГН ********** ***, сумата от 348.03 лева разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ