Р Е Ш Е Н
И Е
№ 97/ 23.01.2020 г., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав,
на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря К. Л., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 2560 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.210, ал.3 вр.чл.215, ал.1 от ЗУТ и е образувано по жалба на М.И.С. с
ЕГН ********** ***, П.Д.Ф. с ЕГН ********** ***, В.Н.Ф.-Д. с ЕГН ********** ***,
Д.Н.Ф. с ЕГН *********** ***, Е.Д.А. с ЕГН ********** ***, В.Ж.Й. с ЕГН **********
***, Ф.Ж.В. с ЕГН ********** ***, Я.Д.А. *** и И.П.Я. ***, чрез адв. Й. от САК, против Решение, обективирано
в Протокол № 1/06.02.2019 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена от кмета на
Община Руен, в частта, с която е определен размерът на еднократно обезщетение
от 251 лв. за сервитут по чл.64 от Закона за
енергетиката върху наследствен на жалбоподателите недвижим имот с пл.№ 030013
по КВС на с. Просеник, Общ. Руен, със засегната сервитутна
площ от 0,360 дка.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената част, като се
твърди, че оценката е силно занижена и че не са съобразени актуалните данни за
пазара на недвижимите имоти. Твърди се, че оценката е извършена без конкретно
правно основание и без посочване на критериите за това, поради което са
нарушени принципите на прозрачност, достъпност и публичност; сочи се, че не е
взето предвид, че сервитутът е върху имот,
представляващ обработваема земеделска земя, която жалбоподателите отдават под
аренда и получават доходи от нея, както и че значително се ограничава
възможността им да ползват имота по предназначение. Твърди се допуснато
съществено процесуално нарушение в процедурата поради това, че на
жалбоподателите не е връчен препис от обжалваното решение, както и препис от
експертната оценка, на базата на която е определено обезщетението. Представят
се доказателства, претендира се отмяна на обжалвания акт и постановяване на
решение, с което се определи размер на обезщетение от 1 000 лв., респ.
справедливо и законосъобразно обезщетение по преценка на съда, както и
присъждане на разноски.
В с.з. жалбоподателите се
представляват от адвокат, който поддържа жалбата и сочи доказателства.
Ответникът
по жалбата – Община Руен, чрез процесуалния си представител адв.
Ж., оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на оспорваното
решение. Моли за отхвърляне на жалбата, респ. в случай на уважаването й, прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя на
жалбоподателите. Не претендира присъждане на разноски. Сочи доказателства.
Заинтересованата страна
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – София не се представлява в с.з.,
редовно уведомена. В писмено становище излага доводи за неоснователност на
жалбата, не сочи доказателства.
Съдът,
като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
По делото е безспорно и това се
установява от представените писмени доказателства /удостоверение за наследници
на л.84-86/, че жалбоподателите са наследници по закон на Ф. Н. С., б.ж. на с.
Просеник, Общ. Руен, Обл. Бургас. Безспорно е също,
че по силата на наследственото правоприемство
жалбоподателите се легитимират като собственици на недвижим имот с пл.№ 030013 по КВС на с. Просеник, Общ.
Руен, представляващ изоставена орна земя в м. „Герген
чешме“ с площ от 7,225 дка /т.45 от оценителски доклад, приложен на л.26-58/.
Няма спор, че с Решение №
185/06.04.2017 г. на Министерски съвет на осн.§1 от
ДР на ЗДС и §5, т.62 от ДР на ЗУТ е определен Линеен енергиен обект: „Нова
въздушна линия /ВЛ/ 400 kV „Добруджа-Бургас“, който ще бъде изграден на територията
на Р България, за национален обект и за обект с национално значение. В
изпълнение на решението на МС и във връзка с необходимостта от изграждане на
нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 kV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“, както и във връзка с подадени заявления от
изпълнителния директор на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, със Заповед
№ РД-02-15-42/12.07.2018 г. на зам.министъра на МРРБ е одобрен ПУП – парцеларен план за „Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/
400 kV п/ст „Варна“ - п/ст „Бургас“, преминаващ през територията на няколко
землища, сред които и землището на с. Просеник, Общ. Руен, Обл.
Бургас. Безспорно е, че процесният имот на
жалбоподателите, представляващ изоставена орна земя в м. „Герген
чешме“ с площ от 7,225 дка, попада в територията,
предвидена за изграждането на новата въздушна електропроводна линия. Със
Заповед № РД-08-631/12.11.2018 г. кметът на Община Руен е назначил комисия по
чл.210 от ЗУТ в състав от председател и шестима членове, която да определи размера
на обезщетенията по чл.210 ЗУТ вр.чл.64 от Закона за
енергетиката за всички имоти на територията на Общ. Руен, включени в трасето за
изграждане на „Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 kV п/ст „Варна“ - п/ст „Бургас“ по одобрения със Заповед №
РД-02-15-42/12.07.2018 г. на зам.министъра на МРРБ ПУП – парцеларен
план.
По делото е приложен оценителски доклад за определяне пазарната стойност на
безсрочен сервитут върху части от поземлени имоти в
земеделска територия, засегнати от изграждането на обект: ВЛ 400 kV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“ в землището на с. Просеник, Общ. Руен, Обл. Бургас , изготвен по възложение
от заинтересованата страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – София.
Оценката е изготвена на 01.10.2018 г. от „Хемус Консулт“ ЕООД, като са
използвани методът на посредственото сравнение /чрез използване на еталони за
сходни имоти, аналогични на оценявания по местонахождение/ и методът на
капитализиране на бъдещите рентни приходи /основан на
възможността земеделските имоти да генерират доходи от експлоатацията им,
съобразени с начина на трайно ползване, местоположението им и др. фактори/.
Засегнатата площ от сервитута върху имота на
жалбоподателите /0.360 дка/ по първия метод е оценена на 291 лв., а по втория –
на 175 лв. Липсват каквито и да било мотиви защо и как оценителят е достигнал
до тази оценка, като не са посочени пазарните аналози по първия метод. Крайната
оценка на частта от имота, засегната от сервитутното
право, е определена като стойност, претеглена от резултатите, получени по двата
метода, като по предложение на оценителския екип
двете оценки - на базата на метода на непосредственото сравнение и на базата на
метода на капитализиране на бъдещите рентни приходи,
са поставени в съотношение 0.9:0.1. Липсват изложени мотиви в доклада защо се
предлага такова съотношение на оценките на двата метода. При това съотношение,
засегнатата площ от сервитута е оценена на 251 лв.
С обжалваното решение по Протокол № 1/06.02.2019 г. на
компетентната комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД
-08-631/12.11.2018 г. на кмета на община Руен, са определени пазарните
стойности на безсрочен сервитут по чл.64 от Закона за
енергетиката в
полза на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, като решението е базирано
изцяло на оценителския доклад, към който същото препраща.
Видно от доказателствата на л.14-л.22 /писмо на Община Руен и известия за
доставяне/, жалбоподателите са били уведомени за това, че за сервитутната площ е определено обезщетение в размер на 251
лв., но не им е бил връчен препис от решението на комисията и от оценителския доклад. Това е така, тъй като в писмото е
посочено, че към него е приложено единствено заявление, за което им е било
дадено указание, че следва да се попълни и да се подаде с нужните документи в Център
за административно обслужване на Общ. Руен, с цел изплащане на определеното
обезщетение.
По делото е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че
пазарната стойност на засегнатата част от сервитутното
право е в размер на 260 лв. За да достигне до този извод, вещото лице е
приложило метода на пазарните аналози и метода на капитализиране на бъдещите рентни разходи, в съотношение 20 % към 80 %. Вещото лице е
открило две сделки за покупко-продажба на земи в землището на с. Просеник – на
нива в м. „Герген чешме“ и
за нива в м. „Селските лозя“, като по този метод е получена оценка на сервитутното право в размер на 135,50 лв. По втория метод –
методът на капитализиране на бъдещите разходи, е отчетена възможността имотът
да генерира доходи от експлоатацията му, съобразена с начина на трайно
ползване, местоположение и др. В констативно-съобразителната част от
заключението са изложени мотиви, че ограниченията във връзка с изграждането на
електропровода, с оглед характера и предназначението на имота, няма да засегнат
неговото ползване. Посочено е също, че ограниченията съгласно приложението към
Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на
енергийните обекти не касаят процесния имот, тъй като
той не представлява УПИ с предвидени възможности за застрояване, които биха
били накърнени от прокарването на предвидената високоволтова
линия на електропреносната мрежа. Посочено е също в
заключението, че имотът се намира в непосредствена близост до гористите
склонове на Стара планина, че същият е с денивелация, с наклон от около 8-10
градуса в посока юг-югоизток. Средногодишното рентно
плащане е определено със заповед на гл.секретар на ОД „Земеделие“ – Бургас в
размер на 31 лв./дка.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като пълно, обективно, безпристрастно и компетентно. Същото не е
оспорено от страните.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата
е подадена от заинтересовани лица, адресати на акта по чл.210, ал.3 от ЗУТ, в законоустановения срок и се явява допустима. Следва да се
отбележи, че на жалбоподателите не е връчен препис от решението на комисията по
чл.210 ЗУТ, ведно с оценителския доклад, на който
същото се базира.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Оспореното решение е издадено в
предписаната от закона форма и от компетентен орган - назначената със Заповед №РД -08-631/12.11.2018 г. от кмета на Община Руен комисия, заседавала в законен
състав, в рамките на правомощията й по чл.210, ал.1 от ЗУТ, вр.
чл.64 от Закона за енергетиката.
Оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно
чл.64 от Закона за енергетиката, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни
енергийни обекти в полза на лицата,
които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути,
които могат да бъдат право
на преминаване на хора и техника
в полза на лицата по ал.
1; право на прокарване
на линейни енергийни обекти в полза на лицата
по ал. 1,
или ограничаване
в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване
на сервитутите титулярят на сервитута
придобива право на прокарване и изграждане на линейни
енергийни обекти; негови представители да влизат и да
преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности
в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през
засегнатите поземлени имоти във връзка
с изграждането и обслужването
на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти
в сервитутните ивици на линейните енергийни
обекти за
отстраняване на аварии при уведомяване
на управляващите органи на горските
стопанства и националните паркове. В засегнатите поземлени
имоти не се допускат извършване
на застрояване или засаждане на
трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал. 9; прокарване на проводи на други
мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите,
когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване
на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена.
Съгласно чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал. 2 възникват,
когато има влязъл в сила подробен
устройствен план, с който се определя
местоположението и размерите
на сервитутните зони на линейния
енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати
или внесе еднократно обезщетение по реда на
ал. 6 на
разположение на собственика, и на носителите на други
вещни права върху засегнатия имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 6 от Закона за
енергетиката определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на
чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран
оценител. Критериите, които се прилагат при определяне размера на еднократното
обезщетение за сервитута върху обременения имот, са
разписани в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, а именно: площта на чуждия поземлен имот,
включена в границите на сервитута; видовете
ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка
на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
В настоящия случай
комисията по чл. 210 от ЗУТ е определила размера на еднократното обезщетение,
като е възприела безрезервно предложената й от заинтересованата страна „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД оценка от лицензиран оценител, на който „ЕСО“ ЕАД се явява
възложител, без да отчете обстоятелството, че използването на тази оценка от
лицензиран оценител е допустимо само в хипотезата на взаимно съгласие, каквото
в случая липсва. Законосъобразното определяне на еднократното обезщетение
изисква комисията да извърши, а не да одобри едностранно предложената й оценка
по пазарни цени. Като не се е съобразила с точното изискване на закона,
комисията по чл. 210 от ЗУТ е произнесла незаконосъобразно решение /в този
смисъл е и Решение № 15430/13.11.2019 г. по адм.дело №
804/2019 г., ІІ отделение на ВАС/.
Според заключението
на вещото лице, което е използвало сравнителния и приходния подход за
определяне на пазарната стойност, размерът на еднократното обезщетение по чл.
64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ възлиза на 260 лв. за засегната от сервитута
площ от 0,360 дка за поземлен имот с пл.№ 030013 по КВС на с. Просеник, Общ. Руен.
В заключението са изложени мотиви защо са неприложими ограниченията по приложението към Наредба № 16/09.06.2004 г.
за сервитутите на енергийните обекти. При изготвяне
на същото е съобразена разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЕ и критериите, заложени
в нея. Предвид изложеното, определената от вещото лице пазарна
стойност на сервитута за посочения имот съдът приема
като справедлива пазарна оценка по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за
енергетиката.
Неоснователно е
искането на жалбоподателите, изразено чрез процесуалния им представител, при
постановяване на решението си съдът да съобрази даденото от Конституционния съд
на Р България задължително тълкуване на понятието „равностойно парично
обезщетение“ в мотивите на Решение № 6/04.07.2006 г. по конституционно дело №
5/2006 г. Посоченото решение касае искане
за установяване противоконституционност на § 2 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за
държавната собственост
(ЗИДЗДС), обн., ДВ, бр. 17/2006 г., като искането е отхвърлено, но в
мотивите КС на РБ е коментирал понятието „равностойно
парично обезщетение“, което като критерий за обезщетение се прилага само в
процедури по принудително отчуждаване на имоти - частна
собственост, за държавни или общински нужди. Настоящият случай не е свързан с
провеждането на подобни мероприятия по ЗОбС и по ЗДС,
нито приложение намира в случая чл. 17, ал. 5 от
Конституцията, според която разпоредба принудителното отчуждаване на собственост за държавни нужди може да става
само въз основа на закон
при условие, че тези нужди
не могат да бъдат задоволени
по друг начин
и след предварително и равностойно обезщетение. В случая не е налице отчуждаване,
поради което и правилно вещото лице е изчислило справедливата пазарна оценка на
частта от имота, в която попада сервитутът, в
съответствие с чл.65, ал.1 от ЗЕ.
По изложените
съображения съдът приема, че са налице основания оспореният акт да бъде изменен
в частта относно размера на дължимото обезщетение, което следва да се увеличи
съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценъчна експертиза
до размера от 260 лв.
При този изход на
делото съдът намира за основателно искането на жалбоподателите за присъждане на
направените по делото разноски. Последните включват заплатена държавна такса в
размер на 90 лева, заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство
в размер на общо 9 000 лева /по 1 000 лв. от всеки жалбоподател/ и
заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 153,60 лева. Ответната страна
по жалбата е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК вр.чл.144 АПК на адвокатския хонорар на представителя на
жалбоподателите, като счита, че същият не съответства на фактическата и правна
сложност на делото. Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на жалбоподателите за основателно, тъй
като делото не е с фактическа и правна сложност, още повече че жалбоподателите
са упълномощили адвокат, който ги е представлявал с една обща жалба. Ето защо,
хонорарът на адв. Й. следва да бъде намален до
предвидения такъв в чл.8, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, т.е. до размера от 300 лв. Поради това,
на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в общ размер на 543,60 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - град Бургас
ИЗМЕНЯ
Решение от 06.02.2019 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ,
назначена със Заповед № РД -08-631/12.11.2018
г. на кмета на Община
Руен, обективирано в Протокол № 1 от 06.02.2019 г., в
частта, с която е определен размерът на обезщетението за учредяване на сервитут за обект „Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 kV п/ст „Варна“ - п/ст „Бургас“, за имот с пл.№ 030013 по КВС на с. Просеник, Общ. Руен, като увеличава размера на обезщетението за засегната от сервитута площ от 0,360 дка от 251 /двеста петдесет и един/
лв.
на
260 /двеста и шестдесет/ лв.
ОСЪЖДА Община Руен, представлявана от кмета Исмаил Осман, да
заплати на М.И.С. с ЕГН
********** ***, П.Д.Ф. с ЕГН ********** ***, В.Н.Ф.-Д. с ЕГН ********** ***, Д.Н.Ф.
с ЕГН *********** ***, Е.Д.А. с ЕГН ********** ***, В.Ж.Й. с ЕГН ********** ***,
Ф.Ж.В. с ЕГН ********** ***, Я.Д.А. *** и И.П.Я. ***, направените по делото
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 543,60 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: