Решение по дело №1949/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1879
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180701949
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1879

 

 

гр. Пловдив,  18 октомври 2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 1949 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Е.В.Т., ЕГН ********** *** против решение № ППН-01-152/2021 от 11.05.2021 г. на Комисия за защита на личните данни, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД е обявена за недопустима жалба № ППН-01- 152/22.02.2021 г. срещу „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Жалбоподателя поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не е изтекъл 6-месечния срок, тъй като не се касае за еднократно действие, а за многократни искания за достъп до личните му данни.  Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.  

Ответникът - Комисията за защита на личните данни чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ангелов изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозираните по делото становище.

Заинтересованата страна Българска телекомуникационна компания ЕАД намира жалбата за неоснователна.  

Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Производството е образувано по жалба на Е.В.Т. против Българска телекомуникационна компания ЕАД/Виваком/, с която се иска Комисия за защита на личните данни да укаже на „Виваком" да изпълни задълженията си по Регламент (ЕС) 2016/679 и
ЗЗЛД във връзка със заявената от него информация, както и да се наложи съответното административно наказание, в случай че е налице допуснато нарушение на действащото законодателство.

Жалбоподателят заявява, че след продължила повече от година кореспонденция с „Виваком'' и като част от нея подал първоначално заявление за достъп до личните си данни съгласно чл. 15 от Обшия регламент за защита на личните данни. Заявлението било подадено чрез канала за съобщения в портала за електронна комуникация и услуги на „Виваком" (https://vivacom.bg/online/bg/myvivacom/, в който всеки абонат на „Виваком" се индентифицира надлежно, за да може да използва предоставяните от „Виваком" в портала услуги. Жалбоподателят твърди, че лично се е идентифицирал надлежно още преди няколко години и оттогава нееднократно е използвал услуги и е имал достъп до личните си данни, находящи се в портала на „Виваком".

Жалбоподателят твърди, че на няколко пъти получил отговори от „Виваком", които обаче не съдържали информация съгласно подадените първоначално и последващи заявления, тъй като „Виваком" не приемали и продължават да не приемат за валидно направените неколкократно искания, като твърдели, че същите не са коректни, с надлежна идентификация и това била причината да не получава заявената информация.

Е.Т. заявява, че в продължение на една година преди първоначалното му заявление комуникирал именно по този канал с „Виваком", като комуникацията неминуемо съдържала и лични данни и поради това изрично помолил от „Виваком" да потвърдят дали през тази 1 година: са го идентифицирали като субект на лични данни и са предоставяли негови лични данни на идентифициран субект на лични данни или са предоставяли лични данни на неидентифициран субект в нарушение на правилата за защита на личните данни. В по-нататъшната  кореспонденция така и не получил отговор на нито един от въпросите, вкл. и на горния.

Жалбоподателят счита, че действията на „Виваком" противоречат на целите на Общия регламент за защита на личните данни и па Закона за защита на личните данни. Изрично в чл. 12, т. 1 се посочвало, че „Администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по чл. 13 и 14 и на всякаква комуникация по чл. 15-22 и чл. 34, която се отнася до обработването, на субектите на данни в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език...".

Във връзка с горното, Т. е поискал КЗЛД да извърши проверка, в резултат на която да бъде установено дали „Виваком" са извършили 1 от долуописаните 2 нарушения: В продължилата повече от 1 година кореспонденция надлежно са го идентифицирали като субект на лични данни и в резултат на това законосъобразно са предоставяли негови лични данни на идентифициран субект на лични данни, но след това напълно незаконосъобразно не са уважили неколкократните му искания съгласно GDPR, тъй като уж не са го идентифицирали надлежно или в продължилата повече от 1 година кореспонденция не са го идентифицирали надлежно като субект на лични данни, но въпреки това напълно незаконосъобразно са предоставяли негови лични данни на неидентифициран субект на лични данни.

На заседанието на КЗЛД (протокол № 13) на 07.04.2021 г. в присъствие на четирима членове на КЗЛД по т. 15 е взето решение жалбата на Е.Т. да бъде оставена без разглеждане като недопустима и административното производство да бъде прекратено. 

КЗЛД е приела, че жалбата е постъпила в КЗЛД на 22,02,2021 г., а на 25.06.2020 г. жалбоподателят е узнал, че следва да изпълни указанията на администратора за подаване на заявление за достъп до личните му данни, за да бъде разгледано същото, т.е. жалбата била подадена повече от 6 месеца от узнаване на твърдяното нарушение. Поради което същата била подадена извън срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД.

Решението на КЗЛД е получено от жалбоподателя на 13.05.2021 г./л.20/, а жалбата е била подадена на 20.05.2021 г.

Поради това жалбата е допустима, като подадена в общия 14-дневен срок съгласно чл. 38, ал. 7 ЗЗЛД, считано от датата на получаване на оспореното решение

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу решение № ППН-01-152/2021 от 11.05.2021 г. на Комисия за защита на личните данни е допустима, като подадена в общия 14-дневен срок съгласно чл. 38, ал. 7 ЗЗЛД, считано от датата на получаване на оспореното решение, от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата срещу решението е неоснователна по изложените по-долу съображения.

Административният акт е издаден от компетентен орган – Комисията за защита на лични данни. Решението е издадено в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа необходимите посочени в ал. 2 реквизити – наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подписи.

При издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени административно-процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон.

За фактите за които жалбоподателят сам сочи, че е узнал съответно на 25,06,2020 г., жалбата му е недопустима. Жалбата му в КЗЛД е от 22,02,2021 г., а съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД е предвиден преклузивен срок за правото да се сезира Комисията – шест месеца от узнаване на твърдяното нарушение, но не по – късно от две години от извършването му. В случая жалбоподателя Е.Т. е узнала преди повече от шест месеца, но не е сезирала КЗЛД. Срокът, в който може да се сезира Комисията, е преклузивен, краен и с изтичането му се погасява самото право на жалба. Поради което и законосъобразно жалбата е приета за недопустима.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски, но тъй като такива не се претендиран, не следва да се присъждат.

    Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение пето от АПК, Пловдивският административен съд 

    

               Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.Т., ЕГН ********** *** против решение № ППН-01-152/2021 от 11.05.2021 г. на Комисия за защита на личните данни.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/