Решение по дело №213/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 304
Дата: 16 юни 2022 г.
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20225001000213
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20225001000213 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№390/08.02.2022 г. от "З.к. "Л.и."АД против
Решение № 2/05.01.2022 г., постановено по гр.д. № 6/2021 г. по описа на ОС - Смолян, в
частта му, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
предявен срещу дружеството от А.И. Ю., за разликата над сумата от 120 000 лв., до пълния
уважен размер от 200 000 лв., в частта му, с която е уважен искът на Л.Р.Ю. срещу
дружеството за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и
в частта, с която е уважен искът на Р.А. Ю. срещу дружеството за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. Поискано е, след отмяна на решението в
посочените части, искът на първата ищца да бъде отхвърлен за разликата над 120 000 лв., до
пълния уважен размер от 200 000 лв., а исковете на вторите двама да бъдат отхвърлени
изцяло. В законния срок, от ищците е подаден отговор на жалбата, с който се изразява
становище, че решението в частта, с която са уважени изцяло исковете на А.И. Ю. Р.А. Ю., е
правилно и законосъобразно, поради което се иска да бъде потвърдено. По отношение на
частта му, с която искът на Л.Р.Ю. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 120000 лв,
оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно.
1
В срока за отговора, от Л.Р. Ю. е подадена насрещна въззивна жалба вх.
№706/01.03.2022 г. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която искът му за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от
50 000 лв., до пълния предявен размер от 120000 лв. Изложени са съображения за
неправилност и незаконосъобразност на същото, като се иска отменята му в тази част и
уважаване на иска в пълен размер. В законния срок, по насрещната въззивна жалба е
подаден отговор от "З.к. "Л.и." АД, с който се оспорва същата като неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Всеки от ищците е предявил иск с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ, вр чл.45
ЗЗД, с предмет осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на Д.Р. Ю. – син на А.Ю., брат на Л.Ю. и внук на Р.Ю., настъпила на
22.08.2019г. вследствие на ПТП, осъществено на 15.06.2019г., по вина на водача на
автомобил „М. L 200“, рег. № ... М.Р.У., за който автомобил е сключена застраховка
Гражданска отговорност със застрахователна полица № ...., със срок на покритие от
14.09.2018г. до 14.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.12.2019г., до окончателното и плащане. Ищцата А.Ю. е поискала обезщетение от 200000
лв, ищецът Л.Ю. – 120000 лв, а ищецът Д. Ю. – 70000 лв.
Тъй като искът на А.Ю. е уважен в пълния предявен размер от 200000 лв, а
жалбата на ответника "З.к. "Л.и." АД е само за разликата над сумата от 120000 лв, до пълния
предявен, респ. уважен размер, то въззивният съд приема, че в необжалваната част,
решението е влязло в законна сила, поради което и по иска на посочения ищец, настоящата
инстанция е обвързана от влязло в сила първоинстанционно решение досежно фактите, на
които е основан иска, като спорен се явява единствено въпросът за справедливия размер на
следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над уважения
размер от 120000 лв, до пълния предявен размер от 200000 лв.
В тази връзка, във въззивната жалба на „ЗД Л.И.“АД, освен общите възражения за
несъобразеност на размера на присъденото на А.Ю. обезщетение с принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД, със събраните по делото доказателство относно претърпените
от нея неимуществени вреди и със съдебната практика в подобни случаи, се съдържа и
конкретен довод, че според показанията на вещото лице психолог, изготвило приетата пред
първата инстанция съдебно-психологическа експертиза, при настъпване на смъртта на
сродника на ищците, в семейството им още не е бил изживян траура от предходно събитие,
настъпило около 4 месеца по-рано, а именно – смъртта на съпруга на А.Ю., явяващ се баща
на другия ищец Л.Ю. и син на Р.Ю., което според експерта е довело до наслагване на
двойна травмена реакция и е утежнило възстановяването на всеки от ищците от
преживяното.
Във връзка с горното, съдът намира, че по делото няма спор, а и се установява от
доказателства, че съпругът на А.Ю. – Р.Р. Ю., е починал на 11.02.2019г., малко повече от 6
месеца преди смъртта на сина й на 22.08.2019г. Действително, при приемане на съдебно-
2
психологическата експертиза, вещото лице е пояснило, че спецификата в случая е, че се
касае за момче на малка възраст, както и че роднините му, ищци по делото се намират в
ситуацията, че смъртта на Д. Ю. е настъпила по време на траур от предходно катастрофично
събитие – смъртта на значим човек в семейството (съпруг на А.Ю., баща на другия ищец
Л.Ю. и син на Р.Ю.), което още не е отшумяло, тъй като периодът за това продължава
обикновено около 1 година, което според ВЛ е довело до наслагване на двойна травмена
реакция. Анализът на заключението обаче, в това число на изводите от обследването на
всеки един от ищците и отражението на смъртта на сродника им Д. Ю., според съда сочи, че
всеки от тях е изживял много тежко смъртта на детето, без да може да се направи извод, че
претърпените душевни болки и страдания са подсилени като интензитет заради скорошната
смъртта на баща му. В подкрепа на този извод е, на първо място, фактът, че за разлика от
баща си, който от данните по делото става ясно, че е починал след дълго боледуване, Д. Ю. е
починал в резултат на внезапно, неочаквано събитие, каквото е процесното ПТП, което
силно е повлияло на всеки от ищците. Освен това, смъртта му е била предхождана от близо
2 месеца и половина период на борба за живота му, също изживян изключително тежко от
всеки от ищците, особено от майка му. Безспорно е, с оглед събраните по делото
доказателства, че тримата ищци са били в период на траур след смъртта на другия им
родственик Р.Р. Ю., починал на 11.02.2019г., но според съда, именно внезапната и нелепа
смърт на 14-годишния Д., предхождана от близо 3-месечен период на борба за живота му, са
главните фактори, на които се дължат претърпените от ищците интензивни душевни болки и
страдания, причинили им неимуществени вреди заради смъртта на сродника им. Съдът
споделя, вкл. като житейски логичен и обоснован, изводът на вещото лице, че е имало
наслагване на травмените реакции от двете събития, но счита за недоказано по делото
възражението на жалбоподателя, че по-ранното от двете, безспорно тежки за семейството,
събития, е катализирало значително по-високи по степен и интензитет неимуществени вреди
у ищците вследствие последвалата трагична смърт на Д. Ю..
В заключение, съдът приема, че наслагването на травмени реакции от смъртта на
двама близки роднини на ищците само в рамките на няколко месеца безспорно е налице, без
обаче да се установява значимо влияние на първото от двете събитие по отношение степента
и интензивността на преживените от ищците негативни емоции при второто събитие. Този
извод се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ю.Ч. и С.Д., от
които се установява, че болката и страданията на ищците при смъртта на Д. Ю. е била
изцяло породена от нелепия инцидент, довел до смъртта му в толкова млада възраст, без
данни да е повлияна или засилена от настъпилата няколко месеца по-рано смърт на баща му.
Свидетелите затвърждават и извода от заключението на СПЕ, че А.Ю. е понесла смъртта на
сина си най-тежко от тримата, изживяла е остра стресова реакция, ежедневни силни емоции
на страх, скръб, тъга, изразявани в мисли за безпомощност, безперспективност, за злощастно
бъдеще. Около 1г. след случилото се, тя е загубила трудова и социална активност, а
дейности като хобита, развлечения и ежедневна социална комуникация са били заместени от
дълбока и необратима скръб и нежелание за живот. Според заключението, загубата на дете
3
са характеризира с най-голяма степен на стрес (100 точки) в „Сравнителна скала за реакции
на отделни събития“. В заключението са налице данни, че при интервюто на ищцата, вещото
лице е установило движение във фазите на скърбене, показателно за опит от нейна страна да
се напредне в преодоляване на усложнената скръб, изразяващ се в това, че от м.февруари
2021г., ищцата се е върнала към социалната си и трудова активност и относително успешно
е опитала да възобнови хобитата и интересите си. Въпреки това, според заключението все
още не е завършен процеса на траура й, поради чувство за несправедливост към загубата й.
По отношение на справедливия размер на дължимото се на А.Ю. обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази, че същото се претендира във връзка със загуба на
дете, което събитие е несъизмеримо с никое друго и загубата при което реално не е
възможно да бъде репарирана, независимо от размера на паричното обезщетение. Съдът взе
предвид и младата възраст на детето, както и че смъртта му е настъпила по нелеп начин, на
прага на живота му. Освен това, по делото се установиха реално претърпени от ищцата
вследствие смъртта на детето й неимуществени вреди с висок интензитет и
продължителност, които е справедливо да бъдат обезщетени.
На следващо място, съдът взе предвид икономическата конюнктура в страната
към датата на смъртта на сина на ищцата – 22.08.2019г., обективен индикатор за която са
лимитите на отговорност на застрахователите по чл.492 КЗ към този момент, които, с
промяна, обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г., са завишени от 10 000 000 лв.,
на 10 420 000 лв. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт за всяко събитие, която нормативна промяна е израз на
отчетените от законодателя тенденции на развитие на икономиката, поскъпване на живота,
увеличаване на разходите на гражданите и бизнеса.
В заключение, като съобрази и съдебната практика в подобни случаи, при които
присъжданите обезщетения са в порядъка 180000-300000 лв, както и обществените
очаквания за справедливост в подобни случаи, съдът намира, че обезщетение от 200000 лв
се явява съответен еквивалент за обезвреда на претърпените от ищцата А.Ю.
неимуществени вреди, съответстващ на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Това, от
твоя страна, обуславя основателност на предявения от А.Ю. иск, като обезщетението следва
се присъди, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2020г., до окончателното изплащане
на задължение. Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, решението му
следва да се потвърди в тази част като правилно и законосъобразно.
По отношение ищците Л.Ю. и Р. Ю., исковете им се оспорват от ответника
изцяло, както по основание, така и по размер.
На първо място, ответникът възразява, че тъй като те не са от т.нар. най-близък
семеен кръг на починалия при процесното ПТП техен сродник Д.Р. Ю., очертан в
Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС, с оглед задължителните указания, дадени
с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС, не следва
да им се признае правото да получат обезщетение за неимуществени вреди в настоящия
4
случай, тъй като по делото не е доказано съществуването на особено близка връзка между
всеки от тях с починалия, която по съдържание и интензитет да надхвърля обичайните при
този тип родство близки отношения, традиционни за българското общество, както и поради
недоказаност наличието на конкретни житейски обстоятелства, вследствие на които
привързаността помежду им да е станала толкова силна, че смъртта на родственика им да е
причинила на всеки от тях морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка (брат-брат, дядо – внук),
за да е справедливо им се признае право на обезщетение за неимуществени вреди.
Освен горното, ответникът поддържа и по отношение на тях възражение, че тъй
като 4 месеца преди смъртта на Д.Р. Ю., е починал баща му – съпруг на първия ищец, баща
на втория и син на третия, то това е довело до наслагване на двойна травмена реакция, като
е утежнило възстановяването от преживяното и е засилило негативното емоционално
изживяване на всеки от посочените ищци, въпреки че предходната загуба не е в причинна
връзка с конкретната увреда от смъртта на Д.Р. Ю..
На такива възражения е основана и подадената от "З.к. "Л.и." АД въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение, поради което и съгласно чл.269, ал.1 ГПК, при
служебната проверка за правилността му, въззивният съд е ограничен в рамките на същите.
Съответно, доколкото в депозираните жалба и насрещна жалба не се оспорват фактическите
констатации на първоинстанционния съд относно настъпването на процесното
застрахователно събитие – ПТП на 15.06.2019г., виновното му причиняване от М.Р.У., като
водач л.а. „М. L 200“, рег. № ..., наличието на валидна към 15.06.2019г. застраховка
Гражданска отговорност за посочения автомобил, получените при ПТП телесни увреждания
от сродника на ищците Д.Р. Ю., настъпилата в пряка-причинно следствена връзка със
същите негова смърт на 22.08.2019г., след близо двумесечно болнично лечение и множество
оперативни интервенции, възприетата от първоинстанционния съд фактология по тези
въпроси не следва да се преразгрежда от въззивната инстанция, като посочените факти ще се
приемат за установени по делото.
Предвид изложеното, съдът приема за установено по делото, че вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 15.06.19г., около 11.30ч., на около 3 км. от
с. Г., м. В.к., по вина на М.Р.У. от с.Г., при управление на лек автомобил М. L200, рег.. № ....,
била причинена смъртта на Д.Р. Ю., пътник в посоченото МПС, настъпила на 22.08.2019г.,
след близо двумесечно болнично лечение и множество оперативни интервенции, в пряка-
причинно следствена връзка с получените при ПТП телесни увреждания, като към датата на
ПТП, гражданска отговорност на виновния за същото водач е била застрахована при
ответното дружество със застрахователна полица № ...., със срок на покритие от 14.09.2018г.
до 14.09.2019г.
С оглед коментираните по-горе възражения в подадените от страните жалби, на
първо място, следва да се извърши преценка, с оглед събраните по делото доказателства,
дали са налице визираните в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2016 от 21 юни 2018 год. на
ОСНГТК на ВКС предпоставки, за да се направи изключение от разрешението, залегнало в
5
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия, като се признае на Л.Ю. – брат на
починалия Д. Ю. и на Р.Ю. – дядо на починалия, правото да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта му.
Във връзка с установяване отношенията между посочените ищци и починалия Д.
Ю., както и относно търпените от тях болки и страдания след смъртта на последния, по
делото са допусната съдебно-психологическа експертиза, както и гласни доказателства чрез
разпит на свидетели.
Според заключението на съдебно-психологическата експертиза, братът и дядото
на починалия Д. претърпели значима необратима загуба в лицето на техния брат и внук,
отразила се по различен начин върху емоционалното им състояние, социален и трудов
живот. И двамата изживели остра стресова реакция, свързана с въпросното произшествие с
Д. Ю., която протекла различно и се трансформирала в различни поведенчески и
когнитивни особености.
Л.Ю. изпитвал продължителен ежедневен страх за живота на брат си, който бил
преработван с различна успешност и в зависимост от прилаганите стратегии за справяне в
стресова ситуация. След случилото се, той се намирал в рискова ситуация да загуби желание
и възможност за продължаващо образование, животът му не бил с фокус върху ежедневни
активности и забавления, носещи удоволствия, а в грижите за брат му, който бил с опасност
за живота. Това, според СПЕ, довело до загуба на етап от живота му като млад човек,
натоварило го с преживявания и отговорности, недокрай съответни на възрастта и
социалните роли в семейството. Според заключението, при психологичното интервю,
проведено от експерта, е установена неоспоримо близката връзка между братята, довела до
изявена удължена траурна реакция у Л.Ю., вследствие смъртта на Д.. Л., като по-голям брат,
се грижел за по-малкия Д., чувствал се отговорен към него, особено след смъртта на баща
им, след която, Л. приел друга роля в живота си, тази на заместващия баща. По време на
проведеното след ПТП лечение на Д., Л. съпреживявал болките и страданията на брат си,
опитвал се да му повдига духа и желанието за живот, като често му пращал записи от
футболен мач или пък одобренията в селото.
Според СПЕ, след инцидента и последващата смърт на внука му, дядото на
починалия - Р.Ю., бил залян от поредната вълна чувства на страх, скръб, безпомощност,
безперспективност, гняв към несправедливостите на живота. Това въздействало и върху
физическото му състояние, в значителна степен влошило здравето му. Чрез загубата на най-
приближеното си внуче, ищецът изгубил приятел, подкрепа, специална грижа и искрена
обич, мотивация за активност, водачество, живот. Ежедневието му било свързано с молитви,
скръб и всевластващ траур. Д. бил детето, което все още не било самостоятелно, нуждаело
се от грижа и надзор, от учене и морално водене. При дългото отсъствие на баща му, а по-
късно и след смъртта му, дядото бил този, който прародителствал над Д.. На много места в
проведеното психологично интервю било видно преживяването на дълбока скръб,
повтарящи се мисли за загубата, дълбоко чувство на самота, чувство на необратимост и за
6
безпереспективност. Независимо от вътрешното си отчаяние, Р.Ю. се опитвал да върши
всички неща, сякаш се опитвал да „потъва в работата“.
Съгласно заключението, изживяните от брата и от дядото на починалия
емоционални преживявания са били силно стресогенни и с висок интензитет. Към момента
на проведеното от вещото лице изследване, при тях преживяването на траурната реакция
било усложнено, все още имали гневна раздразнителност към човешката грешка, довело до
смъртта на сродника им.
По отношение на ищеца Л.Ю., вещото лице посочва, че благодарение на
ефективните стратегии за справяне в критични ситуации, последният успял да не навреди
значително на социалното, трудово и кариерно развитие. Не бил прекъснал обучението си,
продължавал да играе футбол и същевременно поемал всички отговорности в семейството,
свързани с мъжката роля при отсъстващ баща. Едновременно с това, обаче, загубил
предишната си веселост, активност, лекият начин, по който гледал на живота, пълнотата и
силата на изживяване на позитивните емоции.
Относно ищеца Р.Ю., в експертизата се посочва, че независимо от вътрешното му
отчаяние, той се опитвал да извършва всички свои задължения и да потъва в работа, но
често спомените го връхлитали, разплаквали и дестабилизирали. Предвид възрастта му и
мисловната перспектива за живот при него, както и с оглед личностовите му особености и
стратегии за справяне в критични ситуации, неприключилата скръб била по-видима и
интензивна.
В съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че семейството на починалия Д. се
намирало в ситуация, в която не бил изживян траура от предходно събитие - смъртта на
съпруга на ищцата Ю., баща на втория ищец и син на третия, като било налице наслагване
на двойна травмена реакция, което било утежняващо в случая. При ищеца Р.Ю., стратегиите
за справяне не били толкова конструктивни и състоянието било доста тежко. Докато първите
двама ищци правели някакви опити за справяне /включване в обучение и социални
активности/, то при Р.Ю. не било така. Той бил вдовец, живеел в едно домакинство с
първите двама ищци, преживявал загубата на съпругата си, на сина си, а впоследствие и на
внука си. Според експерта, различна била и ролевата позиция на ищеца Р.Ю., предвид това,
че синът му и баща на починалото момче, работел извън населеното място, поради което
той, като най- възрастен, поел ролята на глава на семейство и прародителствал върху всички
останали членове, от което произтичала голямата отговорност, дълбоката свързаност и
зависимост на ищеца от починалото момче. След събеседването с ищците, вещото лице
открило дълбока и категорична връзка между тях и починалият Д. Ю., която била
задълбочена особено след смъртта на Р.Р. Ю. - съпруг на първата ищца, баща на втория
ищец и син на третия ищец.
Съдът кредитира заключението на СПЕ като компетентно, задълбочено и
обосновано. От същото може да се направи извод, че между Л.Ю. – брат на починалия Д. Ю.
и на Р.Ю. – дядо на починалия, е имало много силна връзка, която се е задълбочило особено
много след смъртта на бащата на Д. Ю. - Р.Р. Ю. - баща на втория ищец и син на третия
7
ищец, настъпила през м.февруари същата година.
Горните изводи се потвърждават и от показаниятга на разпитаните по делото
свидетели. В показанията си, св. Ч. посочва, че ищците живеели в една къща и преди
инцидента, били сплотено семейство, разбирали се добре, децата учели. Всички трудно
приели загубата на момчето. Двамата братя били като близнаци, били постоянно заедно и в
игра и в работа, а след смъртта на Д., брат му станал друг. Според свидетеля, смъртта на
бащата на Д. сплотила още повече семейството. При разпита споделя, че на връщане от
гробищата, Д. прегърнал брат си и му казал: „Брат ми, останахме двамата, двамата трябва да
сме заедно“. Посочва, че Д. и Л. учели в Д. и пътували заедно за училище, а година преди
това, били заедно на пансион в Д..
Според впечатленията на свидетеля Ч., дядото Р. трудно преживявал смъртта на
внука си Д., бил „съкрушен отвсякъде“, станело ли дума за него и сълзите му потичали.
Двамата били близки, спели в една стая с починалото момче. Дядото отглеждал мурсалски
чай и децата постоянно били с него, носели тор, чистели, плевели, първо помагали на дядо
си, след това отивали да играят.
Според показанията на св.Д., болката на близките на Д. била огромна,
неописуема. Свидетеля разказва как виждал дядо му, човек над 70 години, да плаче. След
смъртта на Д., дядо му пропаднал. Л. също се променил, бил без настроение. Според
свидетеля, след загубата на баща им, той поел отговорността върху Д., а дядото - и върху
двете деца. Големият брат трябвало да се грижи за малкия, а дядото и за двамата, предвид
възрастта им. Свидетелят посочва, че двете деца били близки, живеели в една къща. Преди
инцидента, ищците били щастливо семейство, след смъртта на Д., всичко се променило,
рухнало, останали само тъга и болка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и безпротиворечиви,
подкрепящи се от данните от заключението на СПЕ.
Въз основа на същите, както и на заключението, съдът приема, че настъпилата
около 6 месеца по-рано смърт на бащата на Д. Ю., като житейско събитие със силна
негативна натовареност, е довело до възникване на много по-силна от преди връзка между
него, брат му Л. и дядо му Р., поради което последвалата същата година смърт на малкия Д.
е причинила на брат му и дядо му морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Ето защо, съдът счита,
че справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на двамата
ищци Л.Ю. и Р.Ю.. Този извод е мотивиран не само защото помежду им и починали се
установи много повече от формална и дори от обичайната в общия случай връзка на родство
между роднини от тази степен (тримата са живели в едно домакинство, по-големият брат Л.
се е грижил за по-малкия Д. и са имали чудесни отношения, живели са и са учили заедно,
дядото се е грижил и за двамата с оглед честото отсъствие на баща им, малкия Д. е спял в
неговата стая, след смъртта на бащата, връзката помежду им станала още по-силна), а тъй
като по делото се установи, че вследствие смъртта на малкия Д., брат му и дядо му
8
действително са понесли значителни морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия, поради което и е справедливо да бъдат
обезщетени. В тази връзка, съдът намира, че независимо от установената от СПЕ двойна
травмена реакция у ищците, поради смъртта на бащата на Д. няколко месеца по-рано, това
обстоятелство не се установи да е утежнило значимо възстановяването им от преживяното и
да е засилило негативното емоционално изживяване на всеки от посочените ищци, тъй като,
както в данните от заключението, така и в свидетелските показания е видно, че негативните
емоции на брата и дядото на починалия Д. са пряко и основно свързани с неговата трагична
смърт и завинаги прекратената особено близка връзка помежду им.
По отношение на справедливия размер на следващите им се обезщетения, съдът
взе предвид, че според заключението на СПЕ, благодарение на ефективните стратегии за
справяне в критични ситуации, Л.Ю. успял да не навреди значително на социалното,
трудово и кариерно развитие. Не бил прекъснал обучението си, продължавал да играе
футбол и същевременно поемал всички отговорности в семейството, свързани с мъжката
роля при отсъстващ баща. Същевременно, обаче, Л. загубил предишната си веселост,
активност, лекият начин, по който гледал на живота. Предвид изложеното, съдът намира, че
по отношение на него, обезщетение от 50000 лв се явява адекватно и справедливо като
размер, от една страна, с оглед претърпените от този ищеца душевни болки и страдания и от
друга, предвид факта, че е успял да се възстанови до известна степен от случилото се, като
на практика не е прекъсвал или променил начина си на живот. Този размер на
обезщетението е съобразен и със съдебната практика в подобни случаи, както и с
икономическата конюнктура към датата на смъртта на Д. Ю.. За разликата до пълния
предявен размер от 120000 лв, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли, тъй
като обезщетение в поискания размер би довело до несъответствие с критерия за
справедливост и неоснователно обогатяване на този ищец, нито пък съответства на
определяните в подобни случаи в съдебната практика обезщетения. Тъй като окръжния съд
е стигнал до същия извод, решението му ще се потвърди в посочената обжалвана част, с
която искът е уважен до размер от 50000 лв и е отхвърлен за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 120000 лв.
По отношение размерът на следващото се обезщетение за неимуществени вреди
на дядото Р.Ю., съдът съобрази конкретно установените по делото факти относно
претърпените от същия емоционални болки, страдания и други негативни емоции
вследствие смъртта на внука му, като вид интензивност и продължителност, също и
данните, че все пак е продължил да върши всички свои задължения и да потъва в работа,
независимо от вътрешното си отчаяние и сполитащи го внезапни спомени, които го
разтройват, както и че предвид възрастта му, мисловната му перспектива за живот,
личностовите му особености и стратегии за справяне в критични сутиации, неприключилата
скръб е по-видима. Ето защо, след като взе предвид присъжданите в съдебната практика
9
обезщетение при подобни случаи между 5000 и 50000 лв, както и икономическата
конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие, отражения на която са
лимитите на отговорност на застрахователите по чл.492 КЗ, съдът намира, че обезщетение
от 50000 лв се явява справедлив размер на дължимата се на този ищец обезвреда за
претърпените от смрътта на внука му неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума от 27.12.2019г., до окончателното изплащане. За разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 70000 лв, искът се явява неоснователен и ще се отхвърли. Тъй
като окръжния съд е стигнал до различен извод, решението следва да се отмени в частта, с
която искът на Р.Ю. е уважен над сумата от 50000 лв, до пълния предявен размер от 70000
лв, като искът в тази част се отхвърли като неоснователен. В останалата част, с която искът
е уважен до размер от 50000 лв, решението ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:

С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да се отмени и в
частта за разноските, с която З.к. Л.и. Ад-С., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. С.ш., № 67А е осъдено да заплати на адв. В. Р. адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците по делото пред първата
инстанция, за разликата над сумата от 9190 лв, до присъдения размер от 9960 лв, както и в
частта, с която е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС
- Смолян, дължимата за производството държавна такса, за разликата над сумата от 12000
лв, до сумата от 12 800лв.
На основание чл.78, ал.1, вр. чл.38, ал.2, вр.ал.1 ЗА, съобразно материалния интерес
пред въззивната инстанция и изхода на делото, на адвокат адв. В.Р. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на
ищците в настоящото производство, съответно от 2930 лв за А.Ю. и по 2030 лв за Р.Ю. и
Л.Ю., т.е. общо 6990 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на делото, ответникът има право на
присъждане на разноските пред първата и въззивната инстация, съразмерно с отхвърлената
част от исковете. Пред първата инстанция, от ответника са сторени разноски от 450 лв за
експертизи, както и 450 лв юрисконсултско възнаграждение, от които 375 лв са възложени
на Л.Ю., с оглед отхвърлената част от иска му. Пред настоящата инстанция, ответникът е
направил разноски от 4000 лв за държавна такса (1000 лв от която по повод иска на Л.Ю.,
1400 лв по иска на Р.Ю. и 1600 лв по иска на А.Ю.), като претендира и 450 лв
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като с настоящото решение са отхвърля част от иска
на Р.Ю. (за разликата над 50000 лв, до пълния предявен размер от 70000 лв), последният ще
бъде осъден да заплати на ответника общо 87 лв разноски за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение пред първата инстанция, както и 400 лв разноски за държавна такса и 43,50
лв юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
10
Тъй като с въззивното решение се потвърждава първоинстационното в частта за
отхвърляне на иска на Л.Ю. за разликата над сумата от 50000 лв, до пълния предявен размер
от 120000 лв, той следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за настоящото
производство от 87,50 лв юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
По изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2/05.01.2022 г., постановено по гр.д. № 6/2021 г. по описа на
ОС - Смолян, в частта му, с която се осъжда З.к. Л.и. Ад-С., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. С.ш., № 67А, представлявано от изпълнителните директори
М.М.- Г., П.Д., Г.Г. и С.А., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 380 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД
да заплати на Р.А. Ю., от с. Г., общ. Д. чрез В.Р., сумата от 70000 лв обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. Ю. - внук, настъпила на 22.08.2019г.
вследствие на ПТП на 15.06.2019г., по вина на водача на автомобил М. L200, рег. № ..., със
сключена застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица № ...., със срок
на покритие от 14.09.2018г. до 14.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.12.2019г. до окончателното и плащане, за разликата над сумата от 50000
лв, до пълния предявен и уважен размер от 70000 лв, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.А. Ю., ЕГН:**********, от с. Г., общ. Д. за осъждане на З.к.
Л.и. Ад-С., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш., № 67А,
представлявано от изпълнителните директори М.М.- Г., П.Д., Г.Г. и С.А. да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. Ю. - внук, настъпила на
22.08.2019г. вследствие на ПТП на 15.06.2019г., по вина на водача на автомобил М. L200,
рег. № ... със сключена застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица №
...., със срок на покритие от 14.09.2018г. до 14.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.12.2019г. до окончателното и плащане, за разликата над сумата
от 50000 лв, до пълния предявен размер от 70000 лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/05.01.2022 г., постановено по гр.д. № 6/2021 г. по
описа на ОС – Смолян В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИЕ ЧАСТИ, с които се ОСЪЖДА
З.к. Л.и. Ад-С., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш., № 67А,
представлявано от изпълнителните директори М.М.- Г., П.Д., Г.Г. и С.А., на основание чл.
432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 380 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на АЙШ. ИСМ. ЮР., ЕГН
**********, от с. Г., общ. Д. чрез В.Р., сумата от 200000 лв обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. Ю. - син, настъпила на 22.08.2019г.
вследствие на ПТП на 15.06.2019г., по вина на водача на автомобил М. L200, рег. № ... със
сключена застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица № ...., със срок
на покритие от 14.09.2018г. до 14.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
11
считано от 08.04.2020г. до окончателното и плащане, за разликата над сумата от
120000 лв, до пълния предявен и уважен размер от 200000 лв, както и се ОСЪЖДА З.к.
Л.и. Ад-С., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш., № 67А,
представлявано от изпълнителните директори М.М.- Г., П.Д., Г.Г. и С.А., на основание чл.
432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 380 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на Л. Р. ЮР., ЕГН **********,
от с. Г., общ. Д. чрез В.Р., сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. Ю. - брат, настъпила на 22.08.2019г.
вследствие на ПТП на 15.06.2019г., по вина на водача на автомобил М. L200, рег. № ... със
сключена застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица № ...., със срок
на покритие от 14.09.2018г. до 14.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.12.2019г. до окончателното и плащане, като се ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 50 000лв., до 120 000лв.
ОТМЕНЯ Решение № 2/05.01.2022 г., постановено по гр.д. № 6/2021 г. по описа на
ОС - Смолян, в частта му за разноските, с която „З.к. Л.и.“ АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. С.ш., № 67А е осъдено да заплати на адв. В. Р. адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците по
делото пред първата инстанция, за разликата над сумата от 9190 лв, до присъдения размер
от 9960 лв, както и в частта, с която „З.к. Л.и.“ АД, ЕИК .... е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - Смолян, дължимата за производството
държавна такса, за разликата над сумата от 12000 лв, до сумата от 12 800лв.
ОСЪЖДА „З.к. Л.и.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
С.ш., № 67А, представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г., П.Д., Г.Г. и С.А., да
заплати на адвокат адв. В.Р. Р. от Адвокатска колегия-С., личен №......, ЕГН:**********, с
адрес гр.С., бул.“Б.“№7, ет.1 адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищците в настоящото производство, съответно 2930 лв за
представителството на А.Ю. и по 2030 лв за представителството на Р.Ю. и Л.Ю., т.е. общо
6990 лв.
ОСЪЖДА Р.А. Ю., ЕГН:**********, от с. Г., общ. Д. да заплати на „З.к. Л.и.“ АД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш., № 67А, представлявано от
изпълнителните директори М.М.- Г., П.Д., Г.Г. и С.А. общо 87 лв разноски за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция, както и 400 лв разноски за
държавна такса и 43,50 лв юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Л. Р. ЮР., ЕГН **********, от с. Г., общ. Д. да заплати на „З.к. Л.и.“ АД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш., № 67А, представлявано от
изпълнителните директори М.М.- Г., П.Д., Г.Г. и С.А. разноските за настоящото
производство от 87,50 лв юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при наличие на
предпоставките по чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13