Р Е
Ш Е Н
И Е № 260455
18.11.2021 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №519 по
описа за 2021г.,за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от Д.И.Г.
с ЕГН:********** ***, против Х.О.Ч. с ЕГН:********** ***, иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищцата
твърди, че била потърсена от д-р Х.Ч. за първи път на 20.11.2019г. за оказване
на съдействие във връзка с разрешаване на казус с недоволна пациентка.
Впоследствие, на 24.11.
2019г. в кореспонденция във Viber, ответницата поискала от ищцата последната да й
подготви документи за денталната ѝ практика, като конкретните документи,
които искала ответницата, били уточнени в телефонен разговор между двете. Това
волеизявление от страна на ответницата, както и изразеното от страна на ищцата
съгласие представлявало сключване на устен Договор за изработка по смисъла на
глава VIII от Закона за задълженията и договорите, който по своята правна
същност бил консенсуален, двустранен (и престационен), възмезден, комутативен,
каузален, неформален, т.е. не се изисквало писмена форма, достатъчно било съгласието
на страните с уговорените параметри. На 02.12.2019 г. ищцата изпратила на
електронната поща на д-р Х.Ч. пет декларации за информирано съгласие за
различни видове дентални лечения: за ендодонтско лечение, за екстракция на зъб,
за провеждане на орална хигиена, за провеждане на лечение на пациент под 18 г.
и декларация за провеждане на диагностична и лечебна дейност, както и
текстовете от Закона за здравето, които касаят отношенията лекар - пациент за
информираното съгласие. На
03.12.2019 г. ищцата изпратила от своята електронна поща на електронната поща
на ответницата осем документа, подготвени за нейната дентална практика, а
именно: договор за ранно ортодонтско лечение, декларация за информирано
съгласие, три уведомителни писма за различни хипотези, които биха възникнали по
време на лечението, декларация за отказ от лечение, декларация за защита на
личните данни и декларация за цялостност на лечението, като в син цвят в
документите оставила текстове за обсъждане, което направили по телефон. На
03.12.2019 г. във „Viber“,
ищцата получила съобщение от д-р Х.Ч., че
всички документи са „супер" и че всичко било така, както го е искала. На
04.12.2019г. ищцата изпратила от нейната електронната поща на ответницата по
електронна поща описаните по-горе документи, като тя ги била приела без
забележки. За така изготвените документи и правни консултации ищцата и
ответницата уговорили за подготовката на документите по казуса с недоволната
пациентка възнаграждение от 750 лв. (седемстотин и петдесет лв.), а за
подготовката на договор за ранно ортодонтско лечение и съответните документи
към него, и за декларациите за различните видове дентално лечение - общо 1 200
лв. (хиляда и двеста лв.). На 04.12.2019 г. със съобщение във Viber, д-р Ч. уведомила ищцата, че ще
ѝ изпрати 750 лв.,а останалите 1000 лв. ще изпрати на 27 декември.
Последвало несъгласие от страна на ищцата, както с размера на сумата, така и с
датата, която е избрала да изпрати останалата част от възнаграждението ѝ,
при което последвал отговор от ответницата с който потвърждавала, че сумата ще
е 1200 лв. и че ще изпрати сумата на 23.12.2019 г. Следвали още две
потвърждения от страна на д-р Ч., че ще изплати дължимата сума - от 9 януари
2020 г. и от 28 февруари 2020 г., което така и не се било случило до момента.
Ищцата отправила до ответницата покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ С. П.,
която на 09.09.2020г., била връчена лично на ответницата, но до момента от
нейна страна нямало предприети действия и по нея. На основание подадено
заявление по чл. 410 от ГПК в Районен съд–Хасково било разпоредено издаване на
заповед за изпълнение срещу Х.О.Ч. по ч.гр. дело № 2954/2020 г., срещу която
длъжникът бил възразил в законоустановения срок, което давало правно основание
за предявяване на настоящия установителен иск съгласно чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на длъжника - Х.О.Ч., че същата дължи на ищцата сумата от 1200 лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, както и да бъде
осъдена ответницата да заплати направените по заповедното и настоящото
производство разноски. С допълнителна
молба по делото, след указания от съда, ищцата прави уточнение относно
претендираните лихви, а именно - съдът да установи съществуването на вземането
ѝ за лихви върху сумата от 1200 лева за периода от 04.12.2019г. до
04.03.2021г. в размер на 152,33 лева, както и законна лихва върху сумата от 1200
лева за периода на подаване на исковата претенция – 05.03.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответницата депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като недопустим,
неоснователен и недоказан. В отговора се излагат доводи за недопустимост, тъй
като претенцията била насочена срещу ненадлежна страна а именно - срещу
ответницата като физическо лице, а не срещу търговското дружество,
представлявано от нея като управител, което водело до процесуална недопустимост
на иска, поради липса на пасивна легитимация у ответника и се прави искане за
прекратяване на съдебното производство поради недопустимост на предявения иск и
за присъждане на ответницата на направените по делото разноски. Алтернативно,
ответницата счита предявения иск за неоснователен и недоказан, както по
основание, така и по размер. Ответницата твърди, че тя в качеството си на
собственик и управител на „Амбулатория за индивидуална практика за първична
помощ по дентална медицина д-р Х.Ч. ЕООД“ е възложила на ищцата изготвяне на
пакет документи и ответницата не оспорва получаването и приемането на
възложената работа. Въпреки уговорена сума от 1000 лева за извършената услуга,
ответницата се задължила да изплати сумата от 1200 лева. Изплатена била сума от
750 лева, която не била претендирана от ищцата.
Ответницата твърди, че сумата от 1200 лева е била доставена по ЕКОНТ под
формата на пратка на посочен от ищцата адрес на името на майката на ищцата, а
изпращач на сумата бил роднина на д-р Х.Ч., а в отговор на изпратената
нотариална покана, тя също е изпратила отговор, който бил непотърсен от ищцата,
който бил изпратен и на нейния имейл. За извършените услуги дружеството на
ответницата не било получило фактура или друг счетоводен документ. Предвид
изложеното, ответницата моли за прекратяване на производството поради
недопустимост на иска, алтернативно – моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан, като ѝ бъдат присъдени направените разноски.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните в настоящото производство е
водена кореспонденция по ел.поща и по Вайбър за изготвяне от страна на ищцата
на редица документи необходими за денталната практика на ответницата, както и
за извършване на юридически услуги във връзка с възникнал казус на стоматолога
с неин пациент, като е договорено и съответно заплащане за тези услуги в
посочените размери и срокове. По делото се представят образци от изготвените от
ищцата документи за денталната практика на ответницата, както и изпратена до
последната покана за доброволно изпълнение, връчена чрез ЧСИ. От своя страна
ответницата представя с отговора на исковата молба изпратен по телепоща отговор
на тази покана, който видно от отбелязването е останал непотърсен. В същото
време се представя и известие за доставяне без дата и отбелязване какво съдържа
пратката, с подател д-р Х.О.Ч. и получател Д.И.Г., което обаче е получено и
подписано от К. И..
Във връзка с подадено заявление от ищцата по
чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №260025/12.01.2021г. по ч.гр.д.№2954/2020г. по
описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът Х.О.Ч. да заплати на
кредитора Д.И.Г. сумата
от 1200лв. – представляваща неизплатено възнаграждение по сключен договор за
предоставяне на юридически услуги и подготовка на документи във връзка със
стоматологичната дейност на длъжника, а именно по устен договор помежду им от
24.11.2019г. за изготвяне на документи за денталната практика на длъжника,
както и сумата от 106,67лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода
04.12.2019г. – 18.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
19.10.2020г. до окончателното изплащане. Така издадената заповед е възразена от длъжника в срока по реда на
чл.414 от ГПК, поради което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по
чл.422 от ГПК в едномесечен срок, като в срока е предявен иска, въз основа на
който е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост
на вземането.
От показанията на разпитания
по делото свидетел А. М. М. се установява, че с ответницата са близки роднини,
като неговия баща бил брат на бабата на последната. Свидетелят твърди, че в
края на 2019г. или началото на 2020г. ответницата му се обадила да изпрати една
пратка в гр.София и на работното й място му преброила сумата от 1200лв.,
сложила парите в една кутия, запечатала ги и дала му дала една бележка, на
която пишело име, телефон и адрес, на които трябва да ги изпрати. Св.М.
отишъл и ги изпратил в „Еконт“.
Свидетелят заяви, че не си спомня адреса и имената, на които е изпратил парите.
Същевременно твърди, че ответницата не му обяснила за какво изпраща тези пари и
защо не с превод, а така, а той и не я бил питал каква е причината.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира предявения установителен иск за
допустим, тъй като исковата молба е депозирана в срока по чл.415 от ГПК от
надлежна страна – заявителя в заповедното производство, който твърди, че ответникът
– длъжник по издадената заповед за изпълнение дължи процесната сума от 1200лв.
по сключен между страните договор за предоставяне на юридически услуги и
подготовка на документи във връзка със стоматологичната дейност на длъжника. В
тази връзка съдът намира възраженията на ответника за недопустимост за
неоснователни. В представената по делото кореспонденция между Д. И.Г. и д-р Х.Ч.
не се споменава, че възложителя действа в качеството си на управител на
дружество. Изцяло в тежест на ответника е възложено да установи основателността
на това свое твърдение, но липсват данни по делото, от които да се направи
обоснован извод, че възложителят е било дружеството, а не физическото лице. Във
всички преговори, разговори и отговори на ответника същата се е представяла с
имената си на физическо лице и никъде не е уточнила, че действа като управител
на юридическо лице. Ето защо, съдът намира това възражение за недопустимост на
иска за неоснователно и недоказано.
Разгледан по същество предявения иск се
явява основателен. По категоричен начин от данните по делото се установи, че
между страните е сключен договор за предоставяне на юридически услуги и
подготовка на документи във връзка със стоматологичната дейност на ответницата.
Тези обстоятелства не се и оспорват от ответната страна. Установи се също така,
че е договорено плащане в размер на 750лв., което е изпълнено от страна на
ответницата и също липсва спор за това между страните. Основният спорен въпрос
в настоящото производство е дали е извършено договореното плащане на сумата от
1200лв. От водената между страните кореспонденция става ясно, че ответницата на
няколко пъти дава обещание на ищцата, че ще й изпрати сумата, но после иска
отлагане поради различни причини. В крайна сметка ответницата твърди, че е
заплатила тази сума на ищцата, като за целта помолила св.М. да изпрати 1200лв.
като пратка по „Еконт“. Тези твърдения обаче остават недоказани в настоящото
производство. От една страна самата ответница нито може да уточни точно на коя
дата е изпратила тази пратка по „Еконт“, защо парите са били опаковани в кутия,
а не са били преведени по банков път, с пощенски или друг вид запис. По делото
липсва писмен документ, от който може да се направи извод, че ответницата или
св.М. са изпращали пратки по „Еконт“ до ищцата. Същевременно в своите показания
свидетелят твърди, че е изпратил такава пратка /1200лв. сложени в кутия/, но
нито може да уточни на коя дата е направил това, нито адреса, на който е била
изпратена, нито имената на получателя. Твърденията на свидетеля, че някъде в
края на 2019г. или в началото на 2020г. е изпратил пратка някъде в гр.София,
незнайно на кого, по никакъв начин не могат да служат като база, на която да се
правят изводи за изпълнение на задължението на ответницата по сключения с
ищцата договор за заплащане на сумата от 1200лв. Още повече, че от водената
между страните кореспонденция по несъмнен начин става ясно, че до края на месец
февруари 2020г. такова плащане не е било осъществено от ответницата. В този ред
на мисли няма как св.Мустафа да е изпратил дължимата сума от 1200лв. до ищцата
в края на 2019г. или в началото на 2020г. Предвид гореизложените съображения
съдът намира за основателен и доказан предявения иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК досежно дължимостта на главницата от 1200лв. С оглед
акцесорния характер на иска за дължимост на обезщетение за забава спрямо
главния иск, съдът намира същия за основателен и счита, че също следва да се
уважи. Липсва оспорване на размера на дължимата лихва, поради което съдът
приема, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на 106,67лв. за
периода 04.12.2019г. – 18.10.2020г., доколкото този размер е бил предмет на
заповедното производство и за тази сума е издадена заповед за изпълнение.
С оглед изхода на
делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в размер
общо на 512,50лв., от които 125,20лв. за държавна такса и 387,30лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Х.О.Ч.
с ЕГН:********** ***, че дължи на Д.И.Г. с ЕГН:********** ***, сумите
от 1200лв. – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по сключен
договор за предоставяне на юридически услуги и подготовка на документи във
връзка със стоматологичната дейност на длъжника, а именно по устен договор
помежду им от 24.11.2019г. за изготвяне на документи за денталната практика на
длъжника, както и от 106,67лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода 04.12.2019г. – 18.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.10.2020г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед №260025/12.01.2021г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2954/2020г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Х.О.Ч. с
ЕГН:********** ***, да заплати на Д.И.Г. с ЕГН:********** ***, направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 512,50лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.