№ 1503
гр. В. , 26.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500841 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
действащо чрез пълномощник ю.к. Й.М., срещу разпореждане №264197/02.02.2021г.,
постановено по ч.гр.д. №457 по описа за 2021г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника И. Н. К., ЕГН **********, от гр. В., ул. ***, за следните суми: 231.66 лева
– възнаграждение по договора за поръчителство от 25.10.2019г., 36 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане.
Жалбоподателят счита, че заповедният съд не може да прецени дали клаузите в договора са
неравноправни само въз основа на съдържанието на т.12 от заявлението. Излага, че е неясен
въпроса как заповедният съд е приел, че не се дължи възнаграждение по гаранционната
сделка. Оспорва извода, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на
добрите нрави. Излага, че свободата на договаряне е ограничена единствено от
императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК, което в настоящия случай е спазено.
Оспорва извода на заповедния съд, че по договора не се дължи уговореното
възнаграждение. Оспорва като неправилни изводите на съда, че претендираните
административни разноски не се дължат на основание чл.33 от ЗПК. Сочи, че съгласно
чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №457/2021г. на Районен съд В., е образувано по
заявление на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника
И. Н. К., ЕГН **********, от гр. В., за следните суми: 500.00 лева, представляваща
неизплатена от длъжника главница по договор за кредит № 3665503/25.10.2019г., сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 14.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, 48.34 лева – договорна лихва, начислена за периода от 08.11.2019г. до
24.04.2020г., 36.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 27.19 лева – мораторна
лихва начислена върху незаплатената главница по договора за кредита, начислена за
периода от 09.11.2019г. до 12.03.2020г., включително и за периода 14.07.2020г. до
22.12.2020г., като горните суми са заплатени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД от
„Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на поръчител по сключен договор за
поръчителство от 25.10.2019г., сумата от 231.66 лева – възнаграждение по договора за
поръчителство от 25.10.2019г., които вземания са прехвърлени на заявителя с рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020г., приложение №
1/05.05.2020г. Претендират се и законната лихва от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Изрично в т.12 от заявлението и в
подадената уточнителна молба е конкретизирано искането по отношение на фактите, от
които то произтича. В заявлението се излага, че длъжникът не е заплатил дължимите суми
на кредитора, поради което след отправено към него искане поръчителят е заплатил
задължението на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Впоследствие, поръчителят
„Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлил вземането си срещу длъжника И.К. на
заявителя.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният
съд е приел, че е налице отрицателна предпоставка на чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК, считайки
клаузата, с която е договорено възнаграждение за поръчителство за недействителна, като
сключена в нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП, както и че уговорената
клауза за административни разноски противоречала на императивната норма на чл.10а, ал.2
и чл.33 от ЗПК.
2
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи
както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата
на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК, когато
вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива.
Заявителят е представил пред заповедния съд сключения между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и И.К. Договор за паричен заем №3665503/25.10.2019г., както и
сключения между „Файненшъл България“ ЕООД и И.К. Договор за предоставяне на
поръчителство №3665503/25.10.2019г. Сключеният между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Файненшъл България“ ЕООД договор за поръчителство не е представен в заповедното
производство, поради което само на това основание заявлението следва да бъде отхвърлено.
Това е така, защото договорът за поръчителство е част приложенията, които кредиторът е
бил длъжен да приложи към заявлението.
Освен гореизложеното, заявлението е неоснователно и предвид
обстоятелството, че в т.12 заявителят не е посочил обстоятелствата относно влизане в сила
на Договор за предоставяне на поръчителство №3665503/25.10.2019г., съгласно чл.2 от
същия. След като липсват такива твърдения, то заявителят-цесионер не се легитимира като
кредитор на длъжника, т.к. липсват твърдения и цедентът „Файненшъл България“ ЕООД да
е бил такъв по силата на чл.2 от Договор за предоставяне на поръчителство
№3665503/25.10.2019г.
По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното
разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №264197/02.02.2021г., постановено по
ч.гр.д. №457 по описа за 2021г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника И. Н. К., ЕГН **********, от гр. В., ул. ***, за следните суми: 231.66
лева – възнаграждение по договора за поръчителство от 25.10.2019г., 36 лева – разходи и
3
такси за извънсъдебно събиране на вземането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4