№ 13234
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110136489 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу М. Д. Д. осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1207, 89 лв., ведно със законна
лихва за период от 30.06.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
представляващ апартамент №..., находящ се в гр. София, общ. С.., ул. „Ц..“, бл. ..., вх. 2, с аб.
№ ..., както и сумата 283, 14 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на законната лихва за период от 15.09.2020 г. до 07.06.2023 г.,
сумата от 27, 73 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г, ведно със законна лихва от
30.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сума в размер на 7, 19 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на законната
лихва за период от 16.07.2020 г. до 07.06.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответника и негов баща Д. Х. Д. е
било налице облигационно отношение, възникнало в качеството му на собственик на
процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния
период на наследодателя на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно
– не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата
стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, с който оспорва предявения иск. Оспорва се ответникът или наследодателят да
е собственик на процесния имот, съответно да е налице облигационна връзка между
1
страните. Оспорва исковете по размер. Оспорва, че вземането за услугата дялово
разпределение е дължимо на трето лице, с оглед на което ищецът не е легитимиран да
получи тези суми. Оспорва приложените към исковата молба доказателства Прави
възражение за погасяването на задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника или наследодателя на ответника по силата на което е престирал и за ответникът
или неговият наследодател е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово
разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на
извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 03.04.1981 г., по силата на който Д.
Х. Д. и Л. Д. Д. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент №...,
находящ се в гр. София, ул. „Л..“ №.., бл. ..., вх. Б, ет. 7. От приложените по делото на л. 206
и л. 208 удостоверения за наследници се установява, че Л. Д., майка на ответника, е
починала на 04.12.1989 г. и е оставила за свои наследници съпруга си Д. Х. Д. и сина си,
ответника М. Д., а Д. Д., баща на ответника, е починал на 28.11.2016 г. и е оставил за свой
наследник ответника М. Д.. Така, по силата на настъпилото наследствено правоприемство
ответникът е придобил изцяло собствеността върху процесния апартамент и в качеството си
на собственик се явява клиент на топлинна енергия и следва да отговаря за стойността на
реално потребената в имота топлинна енергия през процесния период. Той е подал и
декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък на процесния апартамент, в която е
декларирал, че е единствен собственик на апартамента.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
2
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в имота е имало 3 броя радиатори
с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление с дистанционен отчет,
като показанията на уредите не се нанасят на хартиен носител, а се посочват в
изравнителните сметки. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била
изчислявана по формулата, заложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната
отопляема кубатура на апартамента съгласно акт за разпределение на кубатурата,
представен на вещото лице. Съгласно заключението в имота е имало поставен един водомер
за топла вода, чиито показания са били отчетени реално. Тези констатации се потвърждават
и от представените от третото лице-помагач документи за отчет и протокол за неосигурен
достъп (л. 144 и л. 145). Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от
общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото
количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че общият топломер е преминал
метрологични проверки през 2-годишен период и при проверките не са били констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по
реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно
изготвено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания за процесния период.
Посочило е, че размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия се равнява на 279, 41 лв., а върху главницата за дялово
разпределение – на 7, 18 лв. Установило е, че за услугата дялово разпределение е дължима
главница в размер на 27, 72 лв.
Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
3
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2019 г. – от 15.07.2019 г., за вземането за м. април 2020 г. – от 15.06.2020
г. и т.н. Предвид датата на подаване на исковата молба – 30.06.2023 г., възражението за
изтекла погасителна давност по отношение главниците за топлинна енергия се явява
частично основателно като погасени по давност за главниците за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г., тъй като за вземането за м. май 2020 г. погасителната давност изтича след
подаване на исковата молба. По реда на чл. 162 ГПК, като взе предвид заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че за периода 01.05.2020 г. – 30. 04.2021 г.
стойността на реално потребената в имота топлинна енергия се равнява на 634, 20 лв. Ето
защо, искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 634, 20 лв.
за периода 01.05.2020 г. – 30. 04.2021 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 634, 20 лв. до
пълния предявен размер от 1207, 89 лв., както и за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. като
погасен по давност.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга. Предвид датата на подаване на исковата молба, погасено с
изтичане на тригодишна погасителна давност се явява вземането за м. май 2020 г. По реда на
чл. 162 ГПК като взе предвид общия брой месеци, включени в периода, за който се
претендира главницата, и общия размер на претенцията, отнесени към броя месеци, за които
не е налице изтекла погасителна давност, съдът намира, че искът за главница за дялово
разпределение следва да бъде уважен за сумата от 25, 41 лв. за периода 01.06.2020 г. –
30.04.2021 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 25, 41 лв. до пълния предявен размер от
27, 73 лв., както и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
4
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се твърди
плащане от страна на ответника, като предвид частичното отхвърляне на претенцията за
главница за топлинна енергия и прилагайки чл. 162 ГПК, съдът намира, че искът за
обезщетение за забава върху тази главница е основателен за сумата от 146, 70 лв. за периода
от 15.09.2021 г. до 07.06.2023 г. и следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 283, 14 лв., както и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г.
(като отнесе уважения и изчисления от вещото лице размер на главницата към предявения
размер на обезщетението за забава).
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, като част от главницата е и погасена по давност, поради което
се погасява и съответната част от обезщетението за забава, дължима върху нея.
Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло отхвърлена.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер от 1166, 04 лв., от които 61, 04 лв.
държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 400 лв. депозит за особен
представител и 600 лв. депозити за експертизи. Съразмерно с уважената част от исковете, в
негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 616, 13 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Г..“, бл. ..., вх. Б, да
заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата от 634, 20 лв., ведно със законна
лихва за период от 30.06.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в имот,
представляващ апартамент №..., находящ се в гр. София, общ. С.., ул. „Ц..“, бл. ..., вх. 2, с аб.
№ ..., както и сумата 146, 70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на законната лихва за период от 15.09.2021 г. до 07.06.2023 г.,
сумата от 25, 41 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г, ведно със законна лихва от
30.06.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия разликата над 634, 20 лв. до пълния предявен размер от 1207, 89 лв., както и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 146, 70 лв. до пълния предявен
размер от 283, 14 лв., както и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г.; иска за главница за
дялово разпределение за разликата над 25, 41 лв. до пълния предявен размер от 27, 73 лв.,
както и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., и изцяло иска за сумата от 7, 19 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер
5
на законната лихва за период от 16.07.2020 г. до 07.06.2023 г.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Г..“, бл. ..., вх. Б, да
заплати на Т С“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 616, 13 лв.,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Т..“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6