Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр.Дулово, 13.08.2019г.
Дуловският
районен съд, гражданско колегия, в публично заседание на трети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при
секретаря НИНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело
№ 90 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.28 във вр. чл.26 от Закона за закрила на
детето.
Постъпила е молба от Дирекция “Социално
подпомагане” гр.Дулово, за настаняване на малолетното дете К.Е.К. - родено на ***г.,
в семейство на неговите баба и дядо по бащина
линия – Б.Р.И. с ЕГН ********** и Ф.М.И. с ЕГН **********, за което последните
била депозирали декларация за съгласие по чл.27, ал.3 от ЗЗДт, за срок до навършване на пълнолетие на детето или до завършване на
средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст. Сочи се, че детето
няма издаден акт за раждане, тъй като по данни на неговата майка го е родила ****, и след това са довели детето и са го
оставили в дома на родителите на мъжа си.
Молителя ДСП-Дулово взема становище чрез
директор Й.С. за основателност на молбата и молят съда да я уважи.
Заинтересовите страни - Б.Р.И. и Ф.М.И., вземат становище, че
молбата е основателна, че желаят отглеждането на детето и настаняването му в
тяхното семейство.
Заинтересованите страни С.Х. и Е.М., не се явяват и не изразяват становище
по направеното с молбата искане за настаняване.
Процесуалния представител на малолетното дете К.Е.К., назначен от съда
– адв. Е.Е. ***, взема становище за неоснователност на молбата и моли същата
да бъде оставена без уважение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Касае се за производство по чл. 28 във вр.чл.26 от Закона за защита на детето, което
има за цел да осигури съдебна администрация на правоотношенията, свързани с постановяването на мерки за закрила на дете. В настоящото производство съдът е длъжен да проверки дали е
налице някоя от материалните предпоставки за настаняването на детето извън
семейството, визирани в чл.25 от ЗЗДт. Една от тези хипотези, визирана в чл.25,
ал.1, т.3, е родителите да са в трайна невъзможност да го отглеждат.Така е и в
настоящия случай.
Безспорно е установено по делото, че детето К.Е.К.
няма акт за раждане и понастоящем фактът на неговото раждане не е
установен нито с адмитистративен акт нито със съдебно решение, но има индиции, че това дете е родено на *** г. в *******.
Детето носи имената на биологичния си баща, не
същият не го е припознал официално.
В депозираните в Дирекция
„Социално подпомагане” - Дулово писмени
декларации от *****г., Б.Р.И.
и Ф.М.И. са заявили изричното си желание детето К.К. да бъде настанено в
тяхното семейство и да полагат грижи за него.
Поради това че биологичните родители на детето
са в трайна невъзможност да полагат преки и непосредствени грижи за него, съдът
приема, че са налице предпоставките по чл.25, ал.1, т. 3 от ЗЗДт за настаняване
на детето извън семейството, тоест в семейство на негови роднини.
Съгласно чл.28, ал.4, изр.2 от ЗЗДт при
настаняване на деца извън семейството, съдът е длъжен да следва поредността по
чл.26, ал.1 от ЗЗДт, освен когато това не е в интерес на детето. Първа по ред в
тази норма е мярката „настаняване на дете в семейство на близки или роднини”,
т.е. при равни условия тя следва да бъде предпочетена пред другите мерки,
свързани с настаняването на детето извън семейството му.
Така
е и в настоящия случай, тъй като фактически детето К.К. живее в семейството на своите
баба и дядо по бащина линия – Б.Р.И. и Ф.М.И., в което то е добре прието и които се грижат за него и
понастоящем, задоволяват всички негови материални и емоционални потребности.
Касае се за едно фактическо положение, чието юридическо закрепване, чрез
отглеждане на дете в семейна среда, безспорно е в интерес на последното. За
това обстоятелство съдът е длъжен да следи и служебно, което задължение
произтича и от основните принципи при прилагане на мерките за закрила на децата
/ чл.3, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДт/.
Налице
са както бе посочено по-горе две
декларации по чл.24, ал.3 от ЗЗДт от Б.Р.И. и Ф.М.И. - от *****г. / л.11 и л.12 от делото/ в чието семейство се иска да
бъде настанено детето к.К., което съгласие и желание за отглеждането му е
потвърдено и в проведеното съдебно заседание.
Съгласно чл. 28, ал. 5 от
ЗЗДт, в настоящето решение съдът задължително следва да посочи срок за
настаняване на детето. В случая е поискан срок до навършване на пълнолетие на
детето или до завършване на средно образование, но не повече от 20 – годишна
възраст, и съдът го намира за разумен и следва да уважи молбата ѝ в тази и част.
С
оглед горното, при съобразяване на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът намира молбата основателна и като такава, тя следва да бъде
уважена.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.28,
вр. с чл. 26 ал. 1 от Закона за закрила на детето, НАСТАНЯВА малолетното дете К.Е.К. – родено на ***г. в гр.Фрага, Кралство Испания, в семейството
на негови роднини – Б.Р.И. с ЕГН ********** и Ф.М.И. с ЕГН **********
/ баба и дядо по бащина линия/, за срок до навършване на пълнолетие на детето или до завършване
на средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Силистренски
окръжен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение, съгласно чл.28, ал.4 от ЗЗДт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: