РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в публично заседание на шестнадесети
януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря ПЕТЪР ПЕТРОВ и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 98 по описа за 2019
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от К.П.Ц., чрез пълномощник, в която се твърди, че на
16.05.2018 г. в гр.Плевен, на кръстовище между ул.“***“ и ул.“***“ се движил
л.а. „***“ рег.№***, управляван от водача С.Е.М., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като ударил спрелия автомобил марка „***“, като
вследствие на удара са причинени телесни повреди на ищеца.Воденото наказателно
производство е висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт.Налице е и причинна
връзка между деянието на водача С.М. и причинените на ищеца телесни вреди.За
горепосочения увреждащ лек автомобил има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, със срок на валидност една година, считано от 20.03.2018 г. до
19.03.2019 г. с ответника.С оглед на чл.380 КЗ пострадалият е предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение пред застрахователя, но той не се е
произнесъл в законоустановения срок за това.При процесното ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания:Контузио корпорис генерализата.Контузио
капитис.Хематома субарахноидале.Контузио торацис.Фрактура аперта феморис
синистри.След инцидента пострадалият е постъпил за лечение в Отделение по
ортопедия и травматология при УМБАЛ“***“-Плевен.На 18.05.2018 г. на пострадалия
е извършена оперативна интервенция-репозиция и интрамедуларна стабилизация на
фрактурата след римиране на бедрения канал.Изписан е на 22.05.2018 г.При
изписването от болницата са му дадени препоръки за ползване на помощни средства
за срок от 4 месеца, назначено е медикаментозно лечение за дома, насочен е към
рехабилитация за преодоляване на посттравматичните контрактури на ляв долен
крайник; при необходимост консултация с гръден хирург и неврохирург.В резултат
на уврежданията, получени от процесното ПТП, ищецът търпи болки и много
страдания, като възстановяването му продължава и към настоящия момент, не се
чувства добре физически и емоционално.На пострадалия е причинено трайно
затруднение на движението на ляв долен крайник за период, по-голям от 30 дни,
което е средна телесна повреда.Претърпял е и имуществени вреди в размер на 2
170.53 лв., които следва да му бъдат възстановени, които разходи са направени
за закупени лекарства и потребителска такса.От друга страна, обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционалните болки, страдания, неудобства.Прави се искане да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП, в размер на 60 000 лв., частичен иск от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и обезщетение
за причинените в тази връзка имуществени вреди в размер на 2 170.53 лв., както
и законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 24.05.2018 г. - датата,
на която изтича срока по чл.429, ал.3 КЗ, вр. чл.430, ал.1 КЗ до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски по делото и адвокатски
хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА с ДДС.
За ответника Застрахователна компания „***“АД със седалище гр.С., чрез пълномощник, се изразява
становище по
съществото на спора, че исковата молба е недоказана и неоснователна.Ако счете
същата претенция на така съединените обективно искове за основателна, то те са
прекалено завишени.Анализирани са факти и обстоятелства, които сочат на
осъществен състав на съпричиняване от страна на самия пострадал ищец, за което
следва да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като с негово знание и съгласие е
пътувал в лек автомобил с водач, употребил алкохол и не е ползвал
обезопасителен колан.Претендират се и разноски.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна.
Не e спорно, че за процесния лек
автомобил „***“, рег.№*** има сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден към датата на ПТП с ответника с полица
BG/02/118000889644/20.03.2018 г., със срок на валидност една година, считано от
20.03.2018 г. до 19.03.2019 г.
Не се оспорва, че на 16.05.2018 г. в гр.Плевен, на кръстовище ул.“Самуил“ и ул.“***“
е настъпило ПТП между лек автомобил марка „***“ с рег.№***, собственост на А. Т.
***, управляван от С.Е.М. *** и лек автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на
„***“ ЕООД гр.С., управляван от В.А.Х. от с.***, обл.Плевен, като вследствие на
настъпилото ПТП има пострадали лица и са нанесени материални щети по двата
автомобила.
По повод на
настъпилото ПТП в ЗК „***“ е образувана щета на 13.08.2018 г., по която същият не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение в посочения в КЗ срок.
За изясняване на механизма на настъпилото ПТП са събрани гласни
доказателства.
От показанията на свидетелката В.И., майка на ищеца, се установява, че на 16.05.2018 г. е
узнала, че синът й е катастрофирал и се намира в ортопедията.К. е изглеждал с
много подута глава вдясно, с множество прорезни рани-глава, ръце, тяло,
навсякъде кръв, счупен ляв крайник.Лекуващият лекар е казал, че операцията ще
се направи, след като спадне отока.Той целият е бил отекъл, не е могъл да понесе
упойка.Операцията се е състояла
след спадане на отока, като са му поставили пирон от коляното до тазобедрената
става, след третия ден са го изписали, след което тя е поела грижата да го
гледа вкъщи, взела си е болничен, защото той не е можел да става, леко по-леко
на патерички е започнал да става - за период от около четири месеца е бил с
патерици.След това е започнал да си търси работа на около 5-я, 6-я месец, за да
се издържа, но не е можал да си вземе и болничен.Изкарал е на работа в
Германия, където работата е била осемчасова, с два почивни дни, натоварено му
е, трудно му е на крак прав така да седи.После е започнал работа по морето в
сферата на ресторантьорството, обаче 12-часови смени са му трудни и повече от
месец не изкарва.Около месец тя се е грижела за него - обличане, измиване,
хранене, подаване на храна в леглото, тъй като не е могъл да се движи.В момента
по - дългото стоене на крак и ходене повече от 1 км почва да го заболява крака,
счита, че от удара в главата, вдясно - големия хематом, си забравя телефон,
очила, шапка, краткотрайни прояви.Сега се очаква вадене на пирона.
От показанията на свидетеля С.М., водач на лекия
автомобил, се установява, че са се движили по софийския път в посока център,
след моста са се сблъскали с насрещно движещ се камион, след като му е било
отнето предимството от кола, слизаща по другия път от ***, влязла е в неговото
ляво платно, при което той е трябвало да вземе дясното платно, закаляно и оттам
е изгубил управление на автомобила.Имал е видимост, но тъй като пътят не е бил
осветен не е могъл да прецени, че дясното платно е замърсено.Зад него е седял А.,
до него А. и К. - вдясно, които не са били с поставени колани.Всички в
компанията са били употребили алкохол, била му е дадена възможност от
собственика на автомобила А. да управлява.Предприел е маневра за намаляване, за
да може по-лесно да влезе в дясното платно, излязъл е от скорост, тръгнал е да
натиска спирачка, докато навлиза в другото платно, но над асфалта е имало кал
след бурята и спирачката нищо не е направила, самата кола се е
плъзгала.Най-видимото нараняване е било на К., който е останал в колата - имал
е видимо счупен крак.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират
като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат непосредствени
впечатления от настъпването на ПТП и последвалите промени в живота на ищеца.
От заключението на ВЛ инж.И., неоспорено от страните, което съдът възприема като
обективно и компетентно, се установява, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
ПТП са действията на водача на л.а. „***“, свързани с движение със скорост от
94,39 км/ч не съотносима с наличната вертикална маркировка на пътното платно и
реализация на изпреварване на попътно движещ се пред него автомобил,
престроявайки се от лява в попътна дясна лента.ВЛ е посочило, че водачът на
л.а. „***“ е имал техническа възможност при скорост на движение 50 км/ч или
по-ниска от тази скорост да предприеме спиране и да спре до мястото на удара
към момента, в който е възприел специализирания автомобил „***“, но се е движел
със скорост по-висока от максимално разрешената за съответния пътен участък и
сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП.
ВЛ е пояснило, че автомобилът е бил оборудван с предпазни
колани, но пътуващите на задната седалка са били без обезопасителни колани.
От заключението на ВЛ д-р С.Д., неоспорено от страните,
което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че К.Ц. е
получил като пътник съчетана механична травма: глава - натъртване с „минимален“
излив на кръв между меките мозъчни обвивки (САХ-субарахноидална хеморагия); гръден кош-натъртване с
контузия на левия бял дроб (без клинични прояви) и крайници-открито (с рана) счупване на
лявата бедрена кост.
Причинените травматични увреждания са довели до: счупване
на лявата бедрена кост - трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник за срок около 8-9 месеца и за физически труд за около 9-12 месеца, при
нормално протичане на оздравителния процес; останалите увреждания-разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота.
ВЛ е посочило, че след ПТП ищецът е транспортиран в КОТ,
откъдето е изписан на 22.05.2018 г.Проведена е медикаментозна терапия, а на
18.05.2018 г. е извършена оперативна интервенция - наместване/репозиция и
фиксиране на фрагментите на счупената бедрена кост (с интрамедуларен имплант).Следоперативният период е
протекъл без усложнения, пострадалият е изписан с подобрение и препоръки за продължаване
на лечението в домашно-амбулаторни условия:1.Сваляне на конци на 12-я
следоперативен ден; 2.Ползване на помощни средства при придвижване за срок от 4
месеца; 3.Антитромбемболична профилактика за още 30 дни; 4.Рехабилитация за
преодоляване на посттравматичните контрактури на левия долен крайник.
ВЛ е посочило, че към 11.10.2019 г. ищецът е възстановен
от получените при ПТП увреждания, предстои оперативно отстраняване на
стабилизиращия имплант.
Относно съобщените при прегледа данни за „наболване“ в
съседните тазобедрена и колянна става при физическо натоварване - по данните от
прегледа и в теоретичен план тази възможност не може да бъде потвърдена или
изключена.
ВЛ е посочило, че по делото са
приложени документи за разходи по фактура № **********/21.05.2018 г. на
стойност 1 980 лв., платена потребителска такса в размер на 34.80 лв. и за
закупен медикамент на обща стойност 155.73 лв., като посочените разходи са във
връзка с лечението на травмата на ПТП и са били необходими.
Относно механизма на получаване
на телесната повреда ВЛ е посочило, че ищецът е пострадал като пътник на задна
седалка на л.а. „***“ при челно блъскане в спрял лек автомобил.Получените
увреждания са резултат от удари върху прилежащите вътрешни части на купето, при
рязката промяна на скоростта и посоката на автомобила и инерционното движение
на тялото на пострадалия.Получените увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка на травмата от ПТП.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.432 КЗ е доказан по основание.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
между прекия причинител на вредата и застрахователя.Следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая е налице
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП-16.05.2018
г., по силата на което ЗК“***“АД е поела задължение да обезщети увреденото при
използването на застрахования автомобил „***” трето лице.
От доказателствата
по делото се установява, че причина за настъпване на ПТП на 16.05.2018 г. са
действията на водача на л.а. „***“ с рег.№***, свързани с движение със скорост
несъотносима с наличната вертикална маркировка на пътното платно и реализация
на изпреварване на попътно движещ се пред него автомобил, престроявайки се от
лява в попътна дясна лента.
Посочените
обстоятелства обосновават извод за противоправното и виновно поведение на
водача, довело до настъпване на ПТП и вредните последици, т. е. водачът с
поведението си е осъществил деликтния състав по чл.45 от ЗЗД.
Не следва да се
излагат доводи по същество относно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца К.Ц. на две основания: с негово
знание и съгласие е пътувал в лек автомобил с водач, употребил алкохол и не е използвал обезопасителен колан, с оглед
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като същото, направено след приключване на
съдебното дирене, е преклудирано (
определение № 439/8.06.2016 г. на ВКС по т.д.№ 2856/2015 г., ІІ т.о.,
определение № 514/24.07.2016 г. на ВКС по т.д.№ 768/2018 г., ІІ т.о.).
По
отношение на доказаността на размера на предявените искови претенции съдът
намира следното.
Ищецът
претендира сумата в размер на 2 170.53 лв. имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение, които са доказани, с оглед на представените доказателства
за извършването им: фактура №
**********/21.05.2018 г., касови бонове 0064982 и 040509, двата от 22.05.2018
г., и заключението на СМЕ.
Според
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Справедливостта по чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие и за определяне на справедлив размер на обезщетението е
необходимо във всеки конкретен случай да се съобразяват фактите, които изпълват
съдържанието на това понятие.
На ищеца в резултат на ПТП е причинена съчетана механична
травма: глава-натъртване с „минимален“ излив на кръв между меките мозъчни
обвивки (САХ-субарахноидална хеморагия); гръден кош-натъртване с
контузия на левия бял дроб (без клинични прояви) и крайници-открито (с рана) счупване на
лявата бедрена кост.
Причинените травматични увреждания са довели
до: счупване на лявата бедрена кост-трайно затрудняване на движението на левия
долен крайник за срок около 8-9 месеца и за физически труд за около 9-12
месеца, при нормално протичане на оздравителния процес; останалите увреждания-разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота.
В периода от 16.05.2018 г. до
22.05.2018 г. е бил настанен за оперативно лечение в Клиника по ортопедия и
травматология, където е извършена оперативна интервенция-наместване/репозиция и
фиксиране на фрагментите на счупената бедрена кост (с интрамедуларен имплант).Следоперативният период е
протекъл без усложнения, изписан е с подобрение и препоръки за продължаване на
лечението в домашно-амбулаторни условия.
В продължение на около месец в къщи майка му се е грижела
за него за основните дейности (обличане, измиване, хранене в леглото), тъй като той не е можел да се движи.След това
постепенно е започнал да става, като за период от около четири месеца е бил с
патерици.
Около 5-6 месеца след ПТП е започнал да си търси работа и
около два месеца и половина е работил пет дни в седмицата при 8 часов работен
ден в Германия, но му е било натоварено, трудно му е било да е стои прав.После
е започнал работа по морето, но 12-часовите смени са му трудни и повече от
месец не е изкарвал.
Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че е
налице болка от време на време в съседните стави-мястото на счупването, т.е.
тазобедрена-коленна става при прегледа от ВЛ, макар и усещането да е
субективно.Не са установени функционални нарушения, като той се придвижва
самостоятелно.
Металният фиксатор, който е поставен вътре в канала на
костта, все още не е изваден и предстои изваждането му, когато се установи, че
ищецът няма оплаквания.
Към момента на ПТП ищецът е бил на почти 20 години и няма
данни да е имал здравословни проблеми.
Ето защо въз основа на гореизложеното съдът намира, че справедливият размер на обезщетението
възлиза на 40 000 лв. (определение № 369/15.07.2019 г. на ВКС по т.д.№ 3053/2018 г., I т.о., определение №
55/28.01.2019 г. на ВКС по т.д.№ 2166/2018 г., II т.о.).
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл.432 КЗ сумата в
размер на 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 16.05.2018 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, като за разликата над 40 000 лв.
до 60 000 лв. (частичен иск
от 80 000 лв.), т.е. за сумата
от 20 000 лв., претендирано
обезщетение за неимуществени вреди искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Следва да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца на
основание чл.432 КЗ сумата в размер на 2 170.53 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди.
По отношение на началния момент,
от който следва да се присъди законната лихва върху така определеното
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, която се претендира от
24.05.2018 г. - датата, на която изтича срокът по чл.429, ал.3 КЗ във вр. с чл.430, ал.1 КЗ до
окончателното изплащане на сумите, съдът намира следното.
Писмената застрахователна
претенция по чл.380 КЗ е депозирана от ищеца пред застраховятеля на 13.08.2018
г., като към молбата той е представил писмените доказателства, с които
разполага-констативен протокол за ПТП с пострадали лица, епикриза, фактура и
два броя касови бележки.
Има заведена и щета № **********
от 16.05.2018 г.
С писмо от 28.08.2018 г.
застраховятелт е поискал да бъдат представени от ищеца: влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача, автотехническа и медицинска експертиза,
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица, медицински
документи, удостоверяващи получените увреждания.
ИМ е депозирана на 27.11.2018 г.
При предявяване на претенцията
пред застрахователя съдът приема, че ищецът е представил всички документи, с
които разполага.
Искането на застрахователя за представяне на изготвени
в наказателното производство експертизи и на акта за приключването му не
представляват искане по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ с оглед на
чл.496, ал.3 КЗ, тъй като е бил представен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица.
Съдът счита, че законната лихва
за забава се дължи за периода след изтичане на тримесечния срок от предявяване
на претенцията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на 13.08.2018 г. -от 14.11.2018 г., а не от 24.05.2018 г., тъй
като в настоящето производство е предявен пряк иск на увреденото лице по чл.432 КЗ (определение № 735/23.12.2019 г.
на ВКС по т.д.№ 1450/2019 г. , ІІ т.о.).
Ето защо следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца и законната лихва върху
горепосочените две главници ( 40 000 лв. и 2 170.53 лв.) поотделно, считано от 14.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.Претенцията на ищеца за
заплащане на законната лихва върху посочените две главници за периода от
24.05.2018 г. до 13.11.2018 г. включително се явява неоснователна и следва да
се отхвърли като такава.
При този изход на процеса
следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПлОС държавна такса в размер на 1 686.82 лв.
Следва да бъде
осъден ответникът на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв. К. сумата в
размер на 2 200 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС, което е определено
на основание чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника на основание чл.78,
ал.5 ГПК е основателно с оглед на фактическата и правна сложност на делото,
разгледано в две съдебни заседания, и следва да се определи същата сума – 2 200
лв. с ДДС.
При този изход на процеса следва
да бъде осъден ищецът да заплати на ответника разноски по делото по компенсация
за настоящата инстанция в размер на 922.43 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователно дружество ***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, бул.“***“ № 87, да заплати
на ищеца К.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Плевен, ж.п.“Блокове стара гара“22, ап.1, сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение
за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 16.05.2018 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната
лихва върху горепосочената главница от 40 000 лв., считано
от 14.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв. (частичен иск от 80 000 лв.), т.е. за сумата от 20 000
лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 24.05.2018 г. до 13.11.2018 г.
включително.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователно дружество ***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, бул.“***“ №
87, да заплати на ищеца К.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Плевен, ж.п.“***“22,
ап.1, сумата от 2 170.53
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди от настъпилото на 16.05.2018 г. застрахователно
събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата от 2 170.53 лв., считано от 14.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН за присъждане на законната лихва върху главницата от 2 170.53
лв. за периода от 24.05.2018 г. до 13.11.2018 г. включително.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищеца К.П.Ц. могат да бъдат заплатени от ответника Застрахователна
компания „***“АД със седалище гр.С. по следната сметка в ***, клиент:
К.П.Ц., ЕГН **********, BIC: ***, IBAN:***, вид валута: BGN, дата на откриване 31.05.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника „Застрахователно дружество ***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.С., район ***, бул.“***“ №
87, да заплати по сметка на
Плевенски окръжен съд държавна такса в
размер на 1 686.82 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА
ответника „Застрахователно дружество ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:гр.С., район ***, бул.“***“ № 87, да заплати на адвокат П.К. ***, сумата от 2 200 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно
процесуално представителство пред ПлОС.
Осъжда ищеца К.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Плевен, ж.п.“***“22,
ап.1, да заплати на ответника „Застрахователно дружество ***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, бул.“***“ № 87, разноски по
делото по компенсация за настоящата инстанция в размер на 922.43 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: