№ 716
гр. Разград, 03.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330102304 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, уведомени, се явява
адв.П. от преди.
ОТВЕТНИКЪТ Р. Р. Р., призован по реда на чл.47 от ГПК, за същият се
явява адв.С. М., назначен за особен представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Д. се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ И. Н. М., не се явява, същият не е открит на адреса. В
последното изпратено съобщение е записано, че живее в с.Каменар.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на първо четене в 13:30 часа .
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице, изготвило съдебната
автотехническа експертиза.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на същото.
В. С. Д. – на 67 години, български гражданин, неосъждан, б.р. със
страните.
СЪДЪТ предупреждава вещото лице за наказателната отговорност при
даване на неверни заключения, съгласно разпоредбата на чл. 291 от НК.
Обещава да даде вярно заключение.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението по съдебната автотехническа експертиза на
лист 126 и следващите.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Д.: Поддържам заключението. Нямам какво да
добавя.
АДВ.П.: Нямам въпроси.
АДВ.М.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
НА СЪЩОТО да се изплати внесения депозит в размер на
400лв./изд.РКО/
1
АДВ.П.: Госпожо Председател,аз оттеглям искането си за разпит на
свидетеля, считам, че до момента се събраха достатъчно писмени и гласни
доказателства, заключението на вещото лице. Правя искане за оттегляне на
разпита на свидетеля, който е допуснат от Съда.
АДВ.М.: Не възразявам срещу така направеното искане.Други
доказателства няма да соча.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА свидетеля.
НА ИЩЕЦА да се върне сумата 80лв., представляваща част от
внесения депозит в размер на 90 лв.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че следва в едноседмичен срок да
представи банкова сметка, по която да бъде върната сумата.
АДВ.П.: Моля да приемете списък с разноски за ищеца. Няма да соча
други доказателства.
АДВ.М.: Нямам възражения по списъка.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА устните състезания.
АДВ.П.: Уважаема г-жо Председател, моля Ви в законоустановения
срок да се произнесете със съдебно решение, по силата на което да уважите
изцяло предявените, от представляваното от мен застрахователно дружество,
искове. Считам,че от приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на вещото лице, се установиха всички
онези предпоставки, които законът изисква, за да бъде приета за основателна
регресна претенция на застрахователното дружество. Считаме, че по
категоричен начин се установи, че ответникът Р. Р. Р., след като е станал
причина за процесното ПТП, е напуснал същото, без да остане на място да се
увери какви са щетите, каквото е изискването на закон, с което съответно е
нарушил разпоредбите както на ЗДвП и неговия Правилник , така и е
реализирал хипотезата на регрес на застрахователя срещу същия. Установи
се, че увреденият при ПТП-то лек автомобил Рено Клио, с оглед щетите,
които са били нанесени, не е бил и в движение, което се явява обстоятелство,
реализиращо на отделно основание от хипотезата, изискваща от участник в
ПТП, да остане на място и да изчака компетентните органи от КАТ, които
предвид факта, че колата не може да се движи на самостоятелен ход и е
претърпяла такива тежки увреждания, следва да бъде посетено като място от
Полицията, за което да се съставят и съответните протоколи. Писмените
доказателства, приложени с исковата молба, представляващи наказателното
постановление от 08.01.2018г., което е съставено срещу ответника Р. Р. се
потвърдиха и от разпита на обслужилия пътния инцидент полицейски
служител С. Ц.. Установи се от разпита на този свидетел ,че ответникът не
само не е носил свидетелството си за управление на МПС, но и същото му е
било отнето. По отношение на размера на исковата претенция,Ви молим да
възприемете становището на вещото лице по тази част, от което е видно, че
стойностите, който посочва експерта, значително надвишават сумата, която е
била изплатена на собственика на увредения лек автомобил. В този смисъл
моля за Вашето произнасяне със съдебен акт. Моля да присъдите разноските,
които ищецът, застраховател, е сторил, съгласно изготвения и представен
списък.
2
АДВ.М.: Уважаема г-жо Председател, моля да отхвърлите изцяло
предявения иск, предвид неговата неоснователност. Изцяло поддържам
становището, изразено в отговора на исковата молба, като допълнително
изразявам следното. От депозираните по делото писмени и гласни
доказателствата, безспорно се установи неоснователността на исковата
претенция. Видно от Протокола за ПТП, приложен в кориците на делото, са
снети всички данни от ответника, като същият е подписал и самия протокол.
В протокола е отразено,че на ответника е съставен Акт, единствено и само за
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно водачите на пътно транспортни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение, да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението. Никъде не
фигурира текст в Акта,че е извършено друго нарушение, извън посоченото по
чл.20,ал.2. Освен това по делото не е приложен акта , с който започва
административно наказателната преписка, а е приложен само крайния акт, а
именно наказателното постановление от 08.01.2018г., което не може да бъде
съпоставено с акта, послужил като основание за образуване на
административно наказателната преписка. Има разминаване между
посоченото в протокола за ПТП основание за издаване на акта и
наказателното постановление, което е издадено. Никъде в протокола за ПТП
не е отразено, че ответникът е напуснал местопроизшествието, без да изчака
идването на органите на КАТ. Свидетелските показания, че тези
обстоятелства не могат да намерят място, не могат да намерят графа, в която
да се посочи в протокола за ПТП, са несериозни. В случая регресната
претенция се основава на наличието на предпоставката по чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ, а именно, че виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
ПТП-то преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, а
за да се приложи разпоредбата на този текст, трябва да са налице
доказателства, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП
преди идването на органите за контрол на движението и то само в случаите
когато посещаването на местопроизшествието за тях е задължително по
закон. Случаите, когато е задължително по закон това посещение, са
регламентирани единствено и само в разпоредбата на чл.125, т.1-т.8 от ЗДвП,
като в настоящия случай, нито една от хипотезите не е налице. Освен това,
ответникът е подписал протокола, в който липсва удостоверяване на
напускане на местопроизшествието. Съгласно текста на чл.125, т.7 от ЗДвП
задължително е посещаването на местопроизшествието от органите за
контрол на движението по пътищата, когато между участниците в ПТП-то
има разногласия, относно обстоятелствата, свързани с него. По делото
липсват доказателства, че имало разногласия между участниците. Напротив.
Ответникът е подписал без възражения както протоколът за ПТП, така и
съставения му Акт по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Самият свидетел, който е съставил
протокола, заявява,че не знае, дали двамата водачи са разговаряли и дали е
имало неразбирателство помежду им. Неоснователно е и направеното
заявление от свидетеля, че е посетил местопроизшествието, тъй като съгласно
закона са длъжни когато МПС-то не е на ход, да посетят
местопроизшествието. Липсва законова разпоредба, която да регламентира
такова задължение, каквото твърди съставителят на протокола. В резултат на
това не са налице обстоятелствата за задължително посещение на
местопроизшествието от органите на КАТ и не е на лице хипотезата на
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, поради което и не са налице предпоставките за
3
възникване на регресно право на ищеца, както е посочено. Неоснователни и
неотносими към спора, неподлежащи на коментар, са твърденията в исковата
молба, че ответникът не е бил изпробван за алкохол, поради напускане
мястото на ПТП и неизпълнение на указанията на органите, за което му е
съставен и акт. Има противоречия между твърденията в исковата молба и
писмото на МВР, т.1, от една страна, и от друга – протокола за ПТП. В
резултат на това се твърдят две хипотези: първо,че е напуснал
местопроизшествието преди да пристигнат органите на МВР и втората:
присъствал е при пристигането на органите на МВР, но е отказал проба.
Докато в първия случай следва да се говори за неизпълнение на задълженията
на водача по смисъла на чл. 495, ал.1,т.4 от КЗ, а именно да не напуска
местопроизшествието до пристигане на компетентните органи, то във втория
случай следва да се говори за неизпълнение на задължението на водача по
смисъла на чл.495, ал. 1, т.5 от КЗ, а именно да не консумира алкохол до
пристигането на компетентния орган в предвидените от закона случаи. В
случая регресната претенция се основава на наличието на предпоставката по
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, а ако се приеме,че твърденията и по отношение
отклоняването на водача от проверка за алкохол, както твърди ищеца, то
регресната претенция следваше да бъде не на основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ,
а на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба при
настъпване на ПТП, водачът, извършил нарушението по ЗДвП като е отказал
да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Такъв иск,
с такова правно основание, не е предявяван, поради което не следва да се
разглежда и в тази насока представените писмени доказателства, а именно
писмото на МВР и наказателното постановление. В резултат на това не са
налице предпоставките за възникване на регресно право на ищеца, налице е
неприложимост разпоредбата на чл.500,ал.1, т.3 от КЗ. Като имам предвид
изложеното от мен, моля да постановите Вашия съдебен акт като отхвърлите
изцяло предявения иск, а разноските по делото да останат изцяло за сметка на
ищеца.
АДВ.П.: Правната квалификация на иска, посочена в исковата молба, не
обвързва Съда. Съдът е длъжен сам да подведе съответните твърдения и
писмени доказателства, които са приложени, в съответната правна норма.
Така,че в този смисъл считам,че изцяло в правомощията на Съда е да направи
правилната квалификация във финалния си акт.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви,че ще се произнесе с решение на 03.11.2022г.
НА ОСОБЕНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ, адв. М., да се изплати като
възнаграждение внесения депозит в размер на 350,00 лв./изд.РКО/
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 13:40 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
4