№ 5641
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110109265 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ АД, с която по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК срещу Агенция „фирма“ е предявен иск с правно основание чл. 410, ал.
1 КЗ за сумата 941,58 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по
застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на
правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество –
автомобил „***“ при настъпило на 09.11.2017 г. около 19:30 ч. в гр. София, на ул.
Околовръстен път ПТП в резултат на попадане на МПС върху разпилени по пътното
платно гумено-бетонни основи на бализи с включени ликвидационни разноски.
Ищецът твърди, че на посочените дата и място, управлявайки МПС „***“, рег. № **,
собственост на „фирма“ ЕООД, водачът В. К. попаднал върху разпилени по пътното
платно гумено-бетонни основи на бализи, поради което реализирал ПТП. Поддържа, че
за МПС е била сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, поради което е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 931,58 лева. Излага, че тъй като за
състоянието и поддържането на участъка от пътя, на който е настъпило ПТП,
отговорен е ответникът, който се явява „стопанин на пътя“, то той и е следвало да
предприеме действия за осигуряване на безопасността на пътното платно, включително
поставянето на предупредителни знаци при налични препятствия на пътя. Поддържа,
че се е суброгирал в правата на увредения срещу ответника като възложител на
работата и в негова полза е възникнало вземане в размер на изплатеното обезщетение.
Заявява доказателствени искания за приемане на представените документи като
писмени доказателства, за допускане до разпит на един свидетел при режим на
призоваване, за допускане изслушването на САТЕ с формулирани в исковата молба
задачи.
Ответникът оспорва предявения иск като сочи, че не е налице основание за
изплащане на застрахователното обезщетение, съответно не е налице надлежна
1
суброгация на ищеца в правата на удовлетворения кредитор. Обръща внимание, че
ищецът не е представил приложимите към договора общи условия по застраховка
„Каско“ в надлежен вид – с подпис на страните и дата на подписването им. Има
забележки по вида и съдържанието на протокола за ПТП. Не ставало ясно дали ищецът
е спазил собствените си общи условия при изплащане на застрахователно
обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, както и размера на изплатеното
обезщетение. Сочи, че към датата на ПТП в участъка се е извършвал ремонт и е била
въведена временна организация по безопасността на движението. Излага, че няма
данни за състоянието на водача при ПТП, за скоростта на движение, за обстановката и
условията, при която е настъпило. Излага съображения, че към датата на ПТП
участъкът от пътя, на който се сочи, че е настъпило произшествието, по силата на
сключен договор за обществена поръчка от 12.09.2015 г. е следвало да се поддържа от
ДЗЗД „фирма“ и партньори, сред които и „фирма” ЕООД. Последното е следвало да
обозначи със съответните пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението за евентуално съществуващото препятствие. Счита, че изпълнителят е
отговорен за евентуално причинените вреди. Предявява обратен иск срещу това
дружество, който да бъде разгледан от съда в условията на евентуалност – ако съдът
уважи иска на ищеца и установи наличие на процесното вземане, да осъди ответника
по обратния иск да заплати същата сума в полза на ищеца по този иск. Иска от съда да
се произнесе в условията на евентуалност съгласно хипотеза на съпричиняване.
Постъпил е отговор по обратния иск от ответника по същия, с който главният
предявен иск се оспорва. Оспорва се и предявеният срещу дружеството обратен иск. Не
оспорва, че към датата на ПТП процесният участък от пътя е бил в ремонт, като
съгласно изрична заповед е била въведена временна организация на движението и
безопасност на пътя, приета с протокол от Комисия с представители на ДЗЗД „фирма“,
сектор „Пътна полиция“ при СДВР и ОПУ - София. Временната организация е била
снета на 14.11.2017 г. По изложените в отговора съображения счита, че контролът на
организацията на движението и на дейностите по чл. 9, ал. 3 ЗП е следвало да се
осъществява от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол на МВР, на
собственика на пътя или на администрацията, управляваща пътя. Счита, че не следва
да отговаря за вредите от настъпило ПТП в района, с оглед извършваните строителни
дейности. Излага съображения, че в светлата част на денонощието е имало поставени
знаци. Изразява предположения, че може самият водач на увреденото имущество да е
допринесъл с действията си за разпиляване на строителните материали или това да е
сторил друг водач преди него. Поддържа, че е изправна страна по договора за
обществена поръчка. Представя писмени документи, които иска да се приемат като
доказателства по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен иск с правно основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл. 49 вр., чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 941,58 лева, представляваща
незаплатено вземане на застрахователя по имуществено застраховане за платено от
него на увредения от ПТП застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски по процесната застрахователна щета и обратен иск в условията на
евентуалност /при уважаване на главния иск/ с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.
В тежест на ищеца по първоначалния иск е да докаже наличието на валиден към
2
датата на застрахователното събитие договор за имуществено застраховане между него
/ищеца/ и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието
на негов служител или на друго лице, на което е възложил работа във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило
застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да
е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди, наличието на покрит риск, че пътят, на който е реализирано ПТП, се стопанисва
от ответника, механизма на настъпилото ПТП, както и че вредите, нанесени на
застрахованото имущество са в причинно-следствена връзка с процесното
произшествие.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и фактите, на които
основава изгодни за себе си последици, да обори законовата презумпция за вина по
чл.45, ал.2 ЗЗД, както и възраженията си, че водачът на застрахованото имущество е
допринесъл за настъпването на вредите.
По обратния иск в тежест на ищеца по същия е да установи, че ответникът по
него е имал задължението възникнало по силата на договор, към датата на
произшествието за осигуряване на безопасно движение по участъка, в т.ч. и чрез
подходяща сигнализация на процесния участък, причинноследствена връзка между
бездействието на ответника по обратния иск /неговите работници/служители/ и
нанесени твърдените щети по процесния автомобил, размерът на дължимото
обезщетение. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнил точно възложената му работа, респ. че е била въведена
временна организация на движението в участъка от пътя, на който е настъпило ПТП,
като с оглед въведената организация за него са отпаднали задълженията по чл. 9 ЗП. В
тежест на тази страна с оглед възражението, съдържащо се в отговора, е да установи, че
поведението на водача е станало причина за настъпването на ПТП.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства:
ответникът стопанисва участъка от пътя, където е осъществено процесното ПТП; че е
налице договор за възлагане на дейностите по поддържане и текущ ремонт на участъка
от пътя, на който е настъпило процесното ПТП между ищеца и ответника по обратния
иск.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около
механизма на настъпване на произшествието, респ. дали поведението на водача на
застрахования по имуществена застраховка при ищеца автомобил е допринесло за
настъпването на уврежданията, налице ли са били основания за застрахователя да
откаже изплащане на обезщетение, респ. дали е налице изключен от покритие риск.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
По делото като доказателство е приета застрахователна полица № *** за
сключен между ищеца и „фирма“ ЕООД договор за застраховка „Каско“ за МПС л.а.
„***”, шаси № ***, с период на покритие 30.10.2017 г. – 29.10.2018 г.
Приета е и декларация, с която представител на застрахованото лице е
декларирал, че са му били предоставени общите условия по застрахователния договор,
приети от УС на застрахователя с протокол от 26.04.2005 г., допълнени и изменени с
протоколи от 08.11.2007 г., 11.11.2008 г., 04.12.2008 г., 18.05.2009 г., 16.09.2009 г.,
08.12.2010 г., 07.02.2011 г., 16.03.2011 г., 06.04.2011 г., 17.09.2011 г., 04.01.2012 г.,
3
03.02.2012 г., 12.08.2013 г., 01.09.2015 г., 13.07.2016 г., 16.02.2017 г., на УС на
дружеството, че е съгласен със същите и ги приема.
Приети също така са и общите условия към процесния застрахователен договор,
в които е посочено, че са приети от УС на застрахователя с протокол от 26.04.2005 г.,
допълнени и изменени с протоколи от 08.11.2007 г., 11.11.2008 г., 04.12.2008 г.,
18.05.2009 г., 16.09.2009 г., 08.12.2010 г., 07.02.2011 г., 16.03.2011 г., 06.04.2011 г.,
17.09.2011 г., 04.01.2012 г., 03.02.2012 г., 12.08.2013 г., 01.09.2015 г., 13.07.2016 г.,
16.02.2017 г., на УС на дружеството. С оглед последното, съдът приема, че същите са
приложимите към застрахователния договор, като приети от застрахования общи
условия.
Установява се от съдържанието на приетия като писмено доказателство по
делото протокол за ПТП № 1689990/09.11.2017 г., съставен в 22:50 ч. от служител към
ОПП – СДВР, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на 09.11.2017 г. около
19:30 ч. в гр. София, на ул. Околовръстен път на 1 км. преди с. Казичене и участник в
него е бил водачът на лек автомобил „M***”, рег. № **, шаси № *** - В. А. К.. В
протокола като видими щети по МПС са описани предна и задна броня, ляв праг, леви
гуми. Като механизъм и причини за настъпване на произшествието в документа е
посочено следното: „МПС се движи по Околовръстен път от Ботевградско шосе и на 1
км. преди Казичене реализира ПТП като преминава през разместени безраборно на
пътното платно гумено-бетонни основи на бализи“. В протокола е направено
отбелязване, че за случая е била съставена докладна записка.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие представител на
застрахованото лице е уведомил застрахователя за настъпването на същото, като в
документа са посочени следните увреждания: гума предна лява, праг ляв, гума задна
лява, спойлер, задна броня и предна броня, както и че произшествието е било посетено
от КАТ София.
От страна на ищеца са представени документите, съставени във връзка с
образуваната при застрахователя застрахователна преписка по щета № 0000-1201-
17/254 774, въз основа на които е определен размерът на застрахователното
обезщетение,
Установено е също така, че на правоимащото лице е изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с настъпилите по застрахованото имущество увреждания в
размер на сумата от 931,58 лева.
Не е спорно между страните, а и това се установява от приетия като
доказателство по делото договор за възлагане на обществена поръчка за определяне на
изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановитеи работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на
територията на югозападен район, стопанисвани от АПИ, съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП
за обособена позиция № 4 ОПУ София, изх. № РД-38-18/12.09.2015 г., че възложител
по същия е ответната агенция, а изпълнител е ДЗЗД „фирма“ с участници в
обединението: „фирма“ ЕООД, „фирма“ ЕООД, „фирма“ ООД, „фирма“ АД. Договорът
е сключен за период от 48 месеца. В чл. 1, ал. 1 от сключения между страните по
обратния иск договор, е предвидено, че изпълнителят се задължава да извърши
дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на
Областно пътно управление (ОПУ) София. Съгласно чл. 5 от договора дейностите по
поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и
4
извънредни задания. Чл. 12, ал. 5 от договора предвижда, че изпълнителят се
задължава да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и
пътните принадлежности към тях с цел осигуряване на безопасни условия за движение,
а съгласно ал. 6 – да изпълнява допълнителните /писмени или устни/ разпореждания на
възложителя, възникнали в процеса на работа. Ал. 8 предвижда, е изпълнителят има
задължението да поддържа в готовност аварийни екипи, които да осигуряват
безопасност на движението при пътно-транспортни произшествия, аварии и други
извънредни случаи, възникнали по републиканските пътища, предмет на договора,
като сигнализира с комплект за временна организация на движението, а съгласно ал. 9
в минимално кратък срок и при необходимост да отстрани последиците, възникнали в
резултат от извънредни случаи, посочени в ал. 8 в зависимост от възникналата
опасност. Съгласно чл. 33 от договора при причнияване на ПТП и/или възникване на
щета в резултат от неизпълнение или некачествено изпълнение, както и на всички
нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на
договора, изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за причинените вреди.
Видно е от приетата в препис като доказателство по делото Заповед № РД-11-
925/28.03.2017 г. на член на УС на ответника, че със същата е създадена временна
организация относно безопасност на движението на обект „Превантивен ремонт на
участък от републикански път II-18 /Околовръстен път София/ от км. 26+610 до км
31+416, ляво платно от км 26+610 до км 31+058, дясно платно от км. 27+810 до км
31+058. Съгласно същата строително-монтажните дейности са били разделени на шест
етапа, като е предвидено същите да приключат до 15.11.2017 г. Предвидено е на място
стриктно да бъде изпълнена сигнализация в съответствие със съгласуван проект, като
се спазят коригираните знаци по чертежите от отдел „Пътна полиция“ н СДВР;
приемане и вдигане на временната организация да се осъществи с протокол от комисия
с представители на ДЗЗД „фирма“, сектор „Пътна полиция“ при СДВР и ОПУ-София,
ремонтните дейности да се извършват само в светлата част на денонощието, а в
тъмната част и при намалена видимост участъкът да се сигнализира със светлинни
източници. Предвидено е също така да не се оставят строителни материали в сервитута
на пътя и редовно да се почиства пътното платно от строителни отпадъци. Съгласно
заповедта изпълнителят на строително-монтажните работи е ДЗЗД „фирма“, който
следва да постави необходимата сигнализация. Отговорник за целостта, изправността и
поддържането й е В. А. К..
Приети като доказателства по делото са и представените от ответника по
обратния иск констативни протоколи за въвеждане на временна организация на
движението. От съдържанието на същите се установява, че са съставяни и подписвани
между представители на ОПУ София, СДВР, отдел „ПП“ и представител на ДЗЗД
„фирма“ /В. К./. Относим към предмета на спора е констативен протокол за въвеждане
на временна организация на движението на основание чл. 84, ал. 2 от Наредба №
3/16.08.2010 г. относно обект Републикански път II-18 /Околовръстен път София/ от
км. 26+610 до км 31+416 - ляво платно и от км 26+610 до км 31+058, дясно платно, км.
27+810 до км 31+058, с който е установено въвеждането на следната организация:
Схема 4 – отваря се ляво платно от км. 29+400 до км 31+058; Схема 2 – затваря се ляво
платно от км 26+610 до км 29+400 за времето от 14:30 ч. на 30.10.2017 г. до 13.11.2017
г. Съгласно съдържанието на документа временната вертикална сигнализация е
изпълнена съгласно одобрения проект и съгласно Наредба № 3/16.08.2010 г. за
временната организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Съгласно протокола отговорен
5
за целостта, изправността и поддържането на сигнализацията е В. А. К., подписал
протокола в качеството му на представител на ДЗЗД „фирма“.
За установяване механизма на произшествието в производството е разпитан
свидетелят В. А. К., водач на застрахования при ищеца автомобил при настъпване на
произшествието.
Свидетелят си спомня за ремонт на Околовръстния път между бул. Ботевградско
шосе и с. Казичене, когато участъкът се е преасфалтирал и движението се е
осъществявало само в дясното платно за движение, двупосочно. Поставени са били
колчета, които да разделят двете платна за осъществяване на движението. Докато
шофирал, изведнъж пред свидетеля се озовала само основа, върху която се поставя
колче, служещо за разделяне на лентите за движение. Същата била в частта на
платното за движение, но понеже било тъмно, липсвало осветление, а самото
препятствие било черно на цвят, както и новоположеният в това платно асфалт бил
тъмен на цвят, преминал през него с автомобила си. Същото се случило и с още
автомобили – както такива, движещи се преди свидетеля, така и такива след него.
Посочва, че си спомня добре този случай, тъй като се наложило да се изчакат
контролните органи около шест часа. Описва щетите по автомобила, както следва: от
лявата страна – предна и задна лява джанта и гума, калник, праг, предна и задна броня.
От показанията се установява, че на място е пристигнал екип на КАТ, но свидетелят не
си спомня да е бил тестван за употреба на алкохол. Управлявал е автомобила с около
40 км/ч., тъй като движението е било интензивно. Описва препятствието, през което е
преминал с автомобила, с дължина около 70-80 см., широчина 50-60 см. и 10-15 см.
височина. Свидетелят не помни дали към момента на произшествието е валял дъжд, но
си спомня, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието около 19;00
ч. Веднага е уведомил застрахователя за щетите по автомобила. При предявяване на
протокола за ПТП в съдебното заседание, в което е разпитан, свидетелят заяви, че
именно това е протоколът, който е бил съставен, както и че положеният подпис е
неговият.
В производството е прието заключението на съдебната автотехническа
експертиза, на което настоящият състав на съда дава вяра, като обективно и
компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на
автотехническите науки. Въз основа на същото съдът приема за установено, че водачът
на лек автомобил „Мерцедес, S 350 Блутек 4 Матик“ е преминал през разместени
безразборно по пътното платно гумено-бетонни основи на бализи, с което е
реализирано ПТП, като са настъпили увреждания по предна лява гума, задна лява гума,
ляв праг, спойлер задна броня и предната броня. Вещото лице е изразило становище,
че автомобилът е преминал през разместени безразборно по пътното платно гумено-
бетонни основи на бализи с размери около 800х400х100 мм. и с тегло около 25 кг.
Съгласно заключението, съприкосновението между движещия се лек автомобил и
препятствия с подобни размери и тегло, биха могли да предизвикат дефинираните
щети в опис - заключението по процесната щета с № 0000-1201-17/254 774/09.11.2017
г., съответно изводът е, че описаните щети се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. По средни пазарни цени стойността на вредите към датата на
произшествието е в размер на сумата от 1140,82 лева с ДДС.
Заключението си вещото лице е пояснило по реда на чл. 200 ГПК в съдебното
заседание, проведено на 08.03.2023 г., като е посочило, че най-вероятно, когато
автомобилът е преминал през препятствията, те са се повдигнали леко, с оглед което е
6
било напълно възможно да настъпи удар по автомобила в зоната на прага, в зоната на
предна и задна броня, където има описани щети. Пояснява, че хипотетично
увреждания, като процесните, могат да се получат при различен от описания
механизъм, но в рамките на едно само произшествие с различен механизъм
относително трудно според експерта биха могли да настъпят подобни увреждания. Въз
основа на възприетия механизъм и наличните увреждания експертът приема, че
автомобилът е преминал през неравността по цялата си дължина, като прави извод, че е
налице причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и описаните
щети. Изяснява, че стандартното разстояние между колелата на подобни на процесния
автомобили е приблизително около 1,50 – 1,60 метра, като от значение е въпросът дали
автомобилът е достатъчно висок, за да премине над препятствието – т.е. ако то се
намира между колелата на автомобила отново би могло да настъпи съприкосновение с
долните части на автомобила. Вещото лице мотивира извод, че разликата между
височината на препятствието и най-ниската част на автомобила е само 9 мм., което не е
достатъчно за безпрепятствено преминаване през препятствието, доколкото и най-
малките вибрации от купето на автомобила, свързани с неравност на пътя, биха
компенсирали това разстояние и удар би настъпил.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на
вещото лице по САТЕ съдът приема, че основателността на предявения главен иск е
доказана.
По делото е установено, че по време на действие на застрахователния договор за
застраховка „Каско“ за процесния автомобил последният е преминал през разместени
безразборно по пътното платно гумено-бетонни основи на бализи на Околовръстен път
в гр. София, с посока бул. „Ботевградско шосе“ – с Казичене. При преминаване на
автомобила през разпилени по пътното платно гумено-бетонни основи на бализи на
пътния участък, по същия са настъпили увреждания. Съдът приема, че в
производството е установено, че инцидентът е настъпил на път, част от
републиканската пътна мрежа, което обстоятелство не се оспорва от ответника и е
обявено за безспорно между страните с доклада.
Възражението на ответника, че по делото от страна на ищеца са представени
частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена
сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, не би могло да обуслови
отхвърляне на предявения иск, доколкото частните документи не са лишени от
доказателствена стойност въобще. Тях съдът цени във връзка с всички останали
обстоятелства и събрани в производството доказателства. В конкретния случай
състоянието на пътя в процесния участък е възприето от водача на застрахования
автомобил, съгласно показанията на който произшествието е настъпило в тъмната част
на денонощието – около 19 часа, което е попречило на водача да възприеме
препятствието и да предприеме друга реакция. Съдът съобразява, че участъкът от пътя
е бил в ремонт, като движението двупосочно е осъществявано само в едното платно.
Свидетелят също така е споделил, че движението е било интензивно, а в насрещното
платно е имало друго произшествие. Ето защо и съдът приема, че причина за
настъпването на процесните увреждания е преминаването през разместени
безразборно по пътното платно гумено-бетонни основи на бализи, като за водача на
автомобила не е била налице техническа възможност препятствието да бъде избегнато,
доколкото последният не го е възприел, преди да премине с управлявания автомобил
през него. Установено е от събраните свидетелски показания, че участъкът от пътя не е
бил осветен, самото препятствие е било черно, а положеният в това платно за движение
7
нов асфалт, също е бил с тъмен цвят. Предвид заключението на САТЕ, пояснено и
допълнено в съдебното заседание на 08.03.2023 г., за водача на увреденото МПС,
застраховано при ищеца, не е била налице техническа възможност да премине
безпрепятствено през основата на пътния знак с оглед техническите характеристики на
автомобила и на самото препятствие.
Не се установява съпричиняващо поведение на водача на процесното МПС,
както се поддържа от страна на ответника. За процесния пътен инцидент е съставен
протокол за ПТП, в който е отразена възприетата фактическа обстановка от
компетентно длъжностно лице - младши автоконтрольор. В случая е установено, че
водачът на застрахования автомобил своевременно е уведомил и застрахователя за
настъпилото ПТП, а с изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е приел,
че общите условия към застрахователния договор във връзка с регистрирането,
уведомяването и доказването на настъпването на застрахователно събитие, са били
спазени. Възраженията на ответника в тази насока, че приложените към исковата молба
общи условия не са относими, са неоснователни, доколкото по делото като
доказателство е приета декларация от представител на застрахования, че му е връчен
препис и е приел ОУ, изменени и допълнени със същите решения на УС на
застрахователното дружество, както и екземплярът, представен от ищеца с исковата
молба.
Следва да се посочи също така, че ответникът не установява за застрахователя да
е било налице право да откаже да изплати застрахователно обезщетение за процесните
щети по застрахованото имущество на основание ОУ към договора. Липсват данни
водачът К. да е управлявал автомобила под въздействието на алкохол или други
упойващи вещества, да е осуетил проверка или или да не е спазвал указанията на
контролни органи“. Не се установява също така да е бил налице изключен по клаузите
на т. 27, 27.6, т. 27.8, т. 27.19 от ОУ. По мнение на настоящия съдебен състав, в случай
че ответникът твърди да е било налице такова изключение, въз основа на което
застрахователят е следвало да откаже да удовлетвори предявената застрахователна
претенция, то и тежестта да установи това по делото е била негова. Доколкото тези
възражения са бланкетно заявени, а също и не са доказани в производството,
последните също не съставляват основание за отхвърляне на предявения главен иск.
Както се посочи и по-горе, процесният пътен участък е част от републиканската
пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенцията, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е
предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-
кратък срок. С оглед последното следва да се приеме, че на ответника е вменено
задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, включително да не
допуска и съответно своевременно да отстранява препятствията по пътното платно с
цел осигуряване безопасност на движението. Агенцията, като юридическо лице,
осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. В случая именно бездействието на
последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане
извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди
при процесното ПТП. Без значение за отговорността на ответника по първоначално
8
предявения иск в случая е, че последният е възложил дейността по поддържане в
изправност и безопасност участъка от пътя, на който е настъпило процесното ПТП,
както и че същият е бил в ремонт при въведена временна организация на движението.
В тази връзка следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 49 ЗЗД ответникът отговаря
като възложител на работата и не може да се освободи от отговорност с такова
защитно възражение.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -
автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено, е възможно при преминаване през препятствие
като процесното да настъпят посочените увреждания, а причинените на автомобила
щети от процесното ПТП от описа на застрахователя съответстват на механизма на
ПТП, описан от ищеца. В случая по делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергават отразените в представените частни документи обстоятелства. Установено
е, че характеристиките на препятствието, намирало се на самото платно за движение, от
което се установява, че са настъпили щетите по застрахованото имущество, са от
естество да причинят процесните щети по същото, като въз основа на анализа на
събраните в производството доказателства съдът приема, че претенцията на ищеца се
явява доказана в своето основание.
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от
виновното и противоправно бездействие на служители на ответника, които не са
извършили необходимото за да осигурят безопасното преминаване на застрахования
автомобил по ремонтирания пътен участък.
Застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в претендирания
размер, което обстоятелство е установено с писмени доказателства в производството, с
оглед което и главната претенцията следва да се уважи в пълния размер, ведно с
обичайните разноски за определяне на обезщетението, доколкото от заключението на
САТЕ не се установява дължимото обезщетение по средни пазарни цени да е било в
по-нисък от действително изплатения от застрахователя размер.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82
ЗЗД, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на главния иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че ответникът по него е имал
задължението възникнало по силата на възлагане /договор/ към датата на
произшествието да осигурява безопасно движение по участъка, в т.ч. и чрез подходяща
сигнализация на същия, причинноследствена връзка между бездействието на ответника
по обратния иск /неговите работници/служители/ и нанесени твърдените щети по
процесния автомобил, размерът на дължимото обезщетение.
Съдът приема, че от събраните в хода на производството доказателства е
установено неизпълнение от страна на ответника по обратния иск на възложените му
по силата на договора за обществена поръчка и Заповед № РД – 11 – 925/28.09.2017 г.
на член на управителния съвет Агенция „фирма“ задължения за поддържане в
изправност и осигуряване безопасното преминаване през процесния участък от пътя.
Следва да се посочи, че в случая е безспорно между страните по обратния иск е,
че към датата на процесното произшествие, по отношение на участъка от пътя, на
9
който същото е настъпило, е действал сключеният между страните договор за
обществена поръчка. Не е спорно също така, че ответникът по обратния иск е участвал
в ДЗЗД „фирма“, както и че по силата на възлагане от страна на ищеца по обратния иск
/Агенция „фирма“ чрез Областно пътно управление/ с представената по делото
Заповед за въвеждане на временна организация на движението именно изпълнителят
по договора за обществена поръчка е бил натоварен да отговаря за безопасността и
организацията на движението през участъка до завършването на ремонта.
Установено е, че съгласно условията на договора за обществена поръчка
изпълнението на възложените дейности е следвало да се осъществява след възлагане от
страна на възложителя съгласно писмено задание, в което са описани видовете и
количествата работи. Съгласно дадените от страните дефиниции в договора, т. 5
предвижда, че с „допълнително задание“ възложителят възлага на изпълнителя
писмено видове и количества работи, невключени в месечното задание,
необходимостта от които е възникнала след изготвяне на месечното задание, с оглед
правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, както и
вследствие на нужда за осигуряване безопасността на движението.
Съдът приема за установено от доказателствата по делото, че в обсъжданата
заповед на член на управителния съвет на Агенция „фирма“ се съдържа изискуемото
съгласно договора писмено допълнително задание, съгласно което на място стриктно е
следвало да бъде изпълнена сигнализация в съответствие със съгласуван проект, като
се спазят коригираните знаци по чертежите от отдел „Пътна полиция“ на СДВР.
Съгласно същата заповед приемането и вдигането на временната организация е
предвидено да се осъществява с протокол, съставен и подписан от комисия с
представители на ДЗЗД „фирма“, сектор „Пътна полиция“ при СДВР и ОПУ-София.
Установено е, че в тази част възложените дейности са били изпълнени, доколкото
протоколи за това са представени по делото и не се констатират конкретни нарушения
в тази насока. По силата на възлагането с обсъжданата заповед за изпълнителя е
възникнало задължение в тъмната част на денонощието, когато не се извършват
ремонтни дейности, както и при намалена видимост, участъкът да се сигнализира със
светлинни източници. Предвидено е също така да не се оставят строителни материали в
сервитута на пътя и редовно да се почиства пътното платно от строителни отпадъци.
Съгласно заповедта изпълнителят на строително-монтажните работи е ДЗЗД „фирма“,
който съдът приема, че е следвало да постави необходимата сигнализация вкл. и
светлинна такава. Отговорник за целостта, изправността и поддържането й е В. А. К.,
за което лице не се спори, че е представител на ДЗЗД „фирма“, доколкото именно той е
подписвал представените от ответника по обратния иск констативни протоколи
относно сигнализацията на ремонтирания участък за обединението.
От показанията на разпитания в производството пред първоинстанционния съд
свидетел се установява, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието,
пътният участък не е бил осветен, видимостта е била намалена и за него е било
невъзможно да забележи препятствието, доколкото последното не е било обозначено
със светлинни източници, а предвид че е било тъмно, основата е била черна на цвят, а
положеният нов асфалт в платното, в което движението се е осъществявало, също е бил
тъмен. Ето защо и съдът приема, че е налице неизпълнение на конкретно възложена
писмено с допълнително задание работа – съгласно съдържанието на представената
заповед за изпълнителя е било налице да сигнализира посредством светлинни сигнали
през тъмната част на денонощието участъка от път, както и редовно да почиства същия
от отпадъци, които застрашават сигурността и безопасността на движението. Както се
10
посочи, със същата заповед е определено и конкретното физическо лице, представител
на дружеството по ЗЗД, което е било натоварено с поддържане на целостта и
изправността на сигнализацията в участъка. Въз основа на анализа на доказателствата,
събрани в хода на съдебното дирене, съдът намира, че е налице неизпълнение на тези
задължения от страна на изпълнителя, като в причинна връзка със същите са настъпили
и обезщетените от застрахователя вреди. Ако участъкът беше осветен, а служителите,
натоварени с поддържането на сигнализацията в района /част от която са и разпилените
по пътното платно основи на знаците, предназначени да разделят пътните ленти за
движение/, бяха изпълнили надлежно своите задължения по поддръжка на
сигнализацията в изправност, то е налице вероятност произшествието и щетите по
застрахованото имущество да не бяха настъпили. Следва също така да се посочи, че с
договора за обществена поръчка изпълнителят е поел задължение /чл. 12, ал. 8 и ал. 9/
да поддържа в готовност аварийни екипи, които да осигуряват безопасност на
движението при пътно-транспортни произшествия, аварии и други извънредни случаи,
възникнали по републиканските пътища, предмет на договора, като сигнализира с
комплект за временна организация на движението, както и в минимално кратък срок
при необходимост да отстрани последиците, възникнали в резултат от извънредни
случаи, посочени в ал. 8 в зависимост от възникналата опасност. От показанията на
свидетеля К. е установено, че и други участници в движението са преминали през
препятствието /както такива пред него, така и движещи се с автомобилите си след
него/. Не се установява, а и не се и твърди, изпълнителят да е предприел действия в
изпълнение на тези си задължения, с оглед което и съдът приема, че е налице
неизпълнение на възложената работа, съставляващо основание за ангажиране на
отговорността на изпълнителя.
В допълнение съдът съобразява разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, която
предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най -
кратък срок. В случая се установява, че тази дейност по отношение на процесния
ремонтиран участък е била превъзложена на изпълнителя по договора за обществена
поръчка – ДЗЗД „фирма“. С оглед това следва да се приеме, че именно на изпълнителя
е възложено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък,
включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява препятствия по
пътното платно. В обобщение съдът намира, че в отношенията между страните по
обратния иск е установено неизпълнение на възложена работа, а съгласно чл. 33 от
договора за обществена поръчка /а и съгласно общите правила/ изпълнителят отговаря
пред възложителя за настъпилите щети.
Както се посочи и по-горе, страна по договора за обществена поръчка е ДЗЗД,
съставляващо неперсонифицирано обединение на дейността на няколко правни
субекта за постигане на конкретен стопански резултат. В случая, съгласно договора, а
и въз основа на справка в регистър БУЛСТАТ, е установено, че съдружници в
обединението са общо четири юридически лица, сред които е и ответникът по
обратния иск. В съдържанието на договора не е предвидена солидарна отговорност на
членовете на обединението за задълженията на дружеството в качеството му на
изпълнител по същия. Солидарна отговорност не произтича и от разпоредбите на ЗЗД,
съдържащ законовата регламентация на договора за гражданско дружество. Ищецът по
обратния иск не твърди и не се позовава съдружниците да отговарят пред него
солидарно. Същевременно искът е насочен само срещу „фирма“ ЕООД. След като
солидарност не е уговорена и такава не произтича от закона, то и следва да се приеме,
11
че съдружниците в обединението отговарят разделно. При липсата на уговорка, която
да установява противното, разделната им отговорност следва да се приеме при равно
участие или всеки от съдружниците следва да отговаря за ¼ част от задължението. Ето
защо и искът следва да бъде уважен за сумата от 235,40 лева, а в останалата част следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски по главния предявен иск има ищецът
„фирма“ АД.
Ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса, за депозити за
възнаграждения на свидетел и за вещо лице в размер на сумата от 465 лева. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100
лева. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на ищеца се
следва сума в размер на 565 лева.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 75 лева съгласно заповедта за изпълнение.
Ищецът по обратния иск също има право на разноски съобразно уважената част
от този иск. Същите са в размер на сумата от 12,50 лева за държавна такса, като на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на Агенцията се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 25 лева или общо 37,50 лева, дължими на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
Ответникът по обратния иск не е претендирал разноски.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, че Агенция
„фирма“, ЕИК ***, със седалище и адрес: /населено място/, дължи на ищеца сумата от
941,58 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 09.11.2017 г. на
ул. Околовръстен път с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“, на 1 км
преди с. Казичене, по застрахователна преписка по щета по застраховка „Каско на
МПС“, застрахователна полица № *** за лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 350
Блутек 4 Матик“ с peг. № **, с включени разноски за определяне и изплащане на
обезщетението, ведно със законната лихва от предявяване на иска /24.11.2021 г./ до
окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 20911/02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 66884/2021 г. по описа на СРС, 41 с-в.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
/населено място/ да заплати на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД
на Агенция „фирма“, ЕИК ***, със седалище и адрес: /населено място/, сумата от
235,40 лева, ведно със законната лихва върху същата от датата на предявяване на
обратния иск /03.08.2022 г./ до плащането, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка
№ РД – 38 – 18 от 12.09.2015 г., довело до ПТП, настъпило на 09.11.2017 г. на ул.
Околовръстен път с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“, на 1 км преди с.
12
Казичене, при което се нанесени щети по застраховано имущество лек автомобил
„Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4 Матик“ с peг. № **, ПРИ УСЛОВИЕ, че Агенция
„фирма“, ЕИК ***, изпълни задължението си към „фирма“ АД, ЕИК *** по уважения
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
за сумата до уважения размер по обратния иск, като ОТХВЪРЛЯ предявения обратен
иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 941,58 лева.
ОСЪЖДА Агенция „фирма“, ЕИК ***, със седалище и адрес: /населено място/,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на „фирма“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 565 лева, представляваща
разноски за исковото производство пред СРС, както и сумата от 75 лева,
представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 66884/2021 г.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
/населено място/ да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на Агенция
„фирма“, ЕИК ***, със седалище и адрес: /населено място/, сумата от 37,50 лева,
представляваща разноски за исковото производство по обратния иск.
Решението е постановено при участието на „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, като трето
лице-помагач на страната на ответника по предявения главен иск Агенция „фирма“,
ЕИК ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13