№ 2786
гр. Варна , 05.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ в закрито заседание на пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Жана Ив. Маркова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501880 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №12043/02.06.2021г. от
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
площад „Света Неделя“ №7 срещу разпореждане №4422/11.05.2021г., постановено по ч.гр.
дело №5787/2021г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено заявление вх.
№6584/20.04.2021г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на документ по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжниците П. Ж. М. ИН., ЕНЧ
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Двадесет и седми юли“ №36, ет.2 и ФР. Б. Г., ЕНЧ
10011969848 за следните суми:
сумата от 90193.02 лева, представляваща незаплатена главница по договор за банков
кредит №301/0498/08.10.2012г., сумата от 1521.83лв., представляваща лихва върху
просрочена главница за периода 07.12.2019г. до 19.04.2021г., сумата от 926.98лв.,
представляваща наказателна лихва за просрочие за периода 07.09.2019г. до 19.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се, че заявлението по чл.417 от ГПК е редовно и отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Вземането е индивидуализирано и е налице
документ по т.2 на чл.417 от ГПК, а именно извлечение на счетоводни книги.
Обстоятелствата по чл.411, ал.2, т.4 и т.5 от ГПК за липсата на постоянен и настоящ адрес,
съответно на обичайно местопребиваване на територията на Република България на
длъжниците не могат да бъдат преценени към момента на подаване на заявлението и
1
издаването на заповедта. Те могат да бъдат установени на един по – късен етап при
връчването на издадената заповед. Като в този смисъл са разясненията дадени с в т.3б от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС. Допълнително се сочи, че „обичайното
пребиваване“ на чужди граждани е фактически и държи сметка за факти от личен и семеен
характер, които свидетелстват за връзки между лицето и мястото, където то пребивава. В
разглежданата хипотеза са налице такива факти спрямо длъжниците чужденци. Същите
развиват търговска дейност на територията на Република България, доколкото П. Ж. М. ИН.
е управител и съдружник в „Агросерв“ ЕООД и „Ол Терен – 4х4 Партс“ ООД, а Ф.Г. е
управител на „Агросерв“ ЕООД /ипотекарен длъжник/. Седалищата на двете дружества
съвпадат с адресите, на които са регистрирани длъжниците, чужди граждани.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени
разпореждането и да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частна жалба вх. №12043/02.06.2021г. е подадена в срока по чл.418, ал.4 от ГПК,
редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна
представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК от
„Уникредит Булбанк“ АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
солидарните длъжниците П. Ж. М. ИН., ЕНЧ **********, с адрес гр. Варна, ул. „Двадесет и
седми юли“ №36, ет.2 и ФР. Б. Г., ЕНЧ 10011969848 за следните суми: сумата от 90193.02
лева, представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит
№301/0498/08.10.2012г., сумата от 1521.83лв., представляваща лихва върху просрочена
главница за периода 07.12.2019г. до 19.04.2021г., сумата от 926.98лв., представляваща
наказателна лихва за просрочие за периода 07.09.2019г. до 19.04.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Към заявлението е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно извлечение
от счетоводни книги от 20.04.2021г.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът намира,
че са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.2, т.4 и т.5 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Съгласно посочените правни норми съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока
по ал. 1, освен когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на
Република България, няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията
на Република България.
2
В случая от извършената служебна справка от съда по реда на чл.411, ал.1 от ГПК
досежно подсъдността е констатирано, че двамата длъжници нямат регистриран постоянен и
настоящ адрес в Република България.
От ангажираните доказателства не се установява и същите да имат обичайно
местопребиваване в страната.
Легалната дефиниция за обичайно местопребиваване не се съдържа в Гражданско
процесуалния кодекс, но е дадена в Кодекса за международно частно право. Нормата на
чл.48, ал.7 предвижда, че под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен
или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или
от намерението му да създаде такива връзки.
При изложените критерии съдът намира, че липсват доказателства двамата длъжници
да са се установили преимуществено да живеят в Република България. Регистрацията им на
адрес „Двадесет и седми юли“ №36, ет.2, съгласно справката на отдел „Миграция“ към ОД
на МВР – Варна не е достатъчна сама по себе си обоснове тези трайни връзки. Този извод се
подкрепя факта, че при посещение от страна на служителя на частния съдебен изпълнител за
връчване на изявленията за обявяване на предсрочно изискуеми на вземанията по договора
за кредит, последният е констатирал, че двамата длъжници не пребивават на територията на
страната. На посочения адрес има наемател.
Няма и данни за получени разрешения за пребиваване в страната /краткосрочно,
дългосрочно или постоянно/, издавани от отдел „Миграция“ на ОД на МВР по Закона за
чужденците и Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на
гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Тяхното съществуване
би било индиция за някаква уседналост на длъжниците и връзка с гр. Варна.
На следващо място не са налице и доказателства, от които да е видно съществуването
на обстоятелства от личен и професионален характер, които да сочат за трайна връзка на
длъжниците с Република България.
Справката в Търговския регистър в действителност установява, че към настоящия
момент П. Ж. М. ИН. е управител и съдружник в „Агросерв“ ЕООД /ипотекарен длъжник/ и
„Ол Терен – 4х4 Партс“ ООД, а Ф.Г. е управител на „Агросерв“ ЕООД. Но същата отново не
е достатъчна да обоснове постоянни връзки от професионален характер на двамата
длъжници в Република България, доколкото не е ясно дали последните все още фактически
пребивават в страната или трайно са я напуснали.
По изложените съображения съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав за
издаване на заповед изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците. Подаденото
3
заявление се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт
постановил същият резултат следва да бъде потвърден.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4422/11.05.2021г., постановено по ч.гр. дело
№5787/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4